№ 24164
гр. София, 17.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110158446 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от [фирма] срещу А. Н. И. за сумата от 1 150,04 BGN – главница по договор за паричен заем
№ 3699438/02.12.2019 г., сключен между [фирма], ведно със законна лихва от 13.10.2021г.
до изплащане на вземането, договорна лихва от 03.01.2020г. до 28.11.2020 г. в размер на
204,52 BGN, мораторна лихва от 29.11.2020г. до 24.09.2021 г. в размер на 135,91 BGN,
възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 990,44 BGN и разноски по делото, а
именно: държавна такса в размер на 49,62 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят излага твърдения, че задълженията на И. по договор за паричен заем №
3699438/02.12.2019 г., сключен между [фирма], заемодател, са заплатени от [фирма] въз
основа на договор за предоставяне на поръчителство № 3699438/02.12.2019 г. Вземанията на
[фирма], встъпило в правата на удовлетворения кредитор, са прехвърлени в полза на
[фирма] с договор за цесия.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
1
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под
същия номер и със същата дата със страни А. Н. И. и [фирма], действащо чрез [фирма]. По
силата на последния контракт [фирма] поело задължение да обезпечи пред [фирма]
задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплата
възнаграждение 1 080,48 BGN, разсрочено на вноски от по 90,04 BGN, платими заедно с
месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от
[фирма] в полза на [фирма].
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на [фирма] се
установява, че едноличен собственик на капитала на същото е [фирма]. Основен предмет на
дейност на [фирма] е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че
печалбата на [фирма] от извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза на едноличния собственик [фирма].
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на [фирма]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с [фирма], доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на [фирма] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение по гаранционна сделка. С оглед отхвърлената част от
претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от
29,81 BGN за държавна такса и над 30,04 BGN за юрисконсултско възнаграждение (при
определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 BGN).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
68454/13.10.2021г. от [фирма], срещу А. Н. И. В ЧАСТТА за възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 990,44 BGN за разноски над сумата от 29,81 BGN за
2
държавна такса и над 30,04 BGN за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3