О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Б.Слатина, 14.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав в закрито заседание от 14 май, Две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д.
№ 1131/2020 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл.248 от ГПК.
В срока за обжалване на Решение № 260076/31.03.2021г.
постановено по гр.д.№ 1131/2020г. по описа на РС-Б.Слатина е постъпила писмена
молба вх.№ 26674/23.04.2021г. от ответниците И.К.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с
ЕГН ********** ***, с която са поискали на основание чл.248 от ГПК съдът да измени
Решение № 260076/31.03.2021г.
постановено по гр.д.№ 1131/2020г. по описа на РС-Б.Слатина, в частта за
разноските, като останат само доказаните разноски за платени държавни такси.
В молбата излага доводи, че липсва документ за реално
плащане на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК противната страна „ВИЯЛИШКИ
– 90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул.„Тодор Каблешков" № 45, с ЕИК *********,
представлявано от управителя П.К. П., чрез адв. В.Ч.-***, с адрес на кантората:
гр. В., ул. "Лукашов" № 10, ет. 5, офис 502, е представил писмен
отговор, с който изразява становище, че
молбата на ответниците е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение
по изложените в нея съображения.
С писменият отговор е приложил заверен препис от ДФ №
3633/07.10.2020г. и препис от дневника за продажби за м.10.2020г., сочейки, че е
регистриран по ДДС.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и
прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадената молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящето дело е образувано по
повод подадена искова молба от „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул.„Тодор
Каблешков" № 45, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.К. П.,
чрез адв. В.Ч.-***, с адрес на кантората: гр. В., ул. "Лукашов" № 10,
ет. 5, офис 502, против И.К.П. с ЕГН
********** и С.В.П. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.26,ал.1,
предл.3 от ЗЗД, съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
нищожността на сключения договор за аренда на земеделска земя №
25270/10.03.2016 г. вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. № 714/12.03.2016 г., акт №
107, том2 на СВ Б.С., с който първия
ответник И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с правоприемник С.В.П. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя трета категория,
намираща се в местността „Семковското", която е имот № 088022, по КВС на
землището на село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти №№ 088021,
000077, 088013 и 000054 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ
6.480 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Търнавски Път",
която е имот № 063033, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В., с граници:
поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и 0000116, поради накърняване на
добите нрави.
В
условията на евентуалност,
моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
горепосоченият договор за аренда в земеделието от 12.03.2016 г. сключен между И.К.П.,
като арендодател и А.И.Т.с правоприемник С.В.П., като арендатор е прекратен по
право на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗАЗ(смърт на арендатора).
На основание чл. 108 от ЗС желае съдът да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на двамата ответници,
че ищеца е собственик на 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата
с площ 5.212 дка, земя трета категория, намираща се в местността
„Семковското", която е имот № 088022, по КВС на землището на село
Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти №№ 088021, 000077, 088013 и 000054
и на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 6.480
дка, земя трета категория, намираща се в местността „Търнавски Път", която
е имот № 063033, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В., с граници:
поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и 0000116, като осъди втория
ответник С.В.П. да предаде владението на гореописаните имоти на ищеца. Желае да му се присъдят направените по
делото разноски.
Проведено е едно съдебно заседание на 17.03.2021г. и
делото е обявено за решаване, като е постановено съдебно решение №
260076/31.03.2021г. по гр.д.№ 1131/2020г. по описа на РС-Б.Слатина с което е
прогласен на
основание чл. 26, ал.1
предл.3 от ЗЗД, нищожността на сключеният Договор за аренда
на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите №
25270/10.03.2016 г. вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. № 714/12.03.2016 г., акт №
107, том 2 на СВ Б.С. по силата на който И.К.П. в
качеството му на арендодател е отдал под аренда на Анка Иванова
Тодорова/която е починала на 30.05.2017г., акт за смърт № 1164/31.05.2017г.
съставен в гр.Р. и е заместена по силата на правоприемство от С.В.П./, като арендатор, за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя
трета категория, намираща се в местността „Семковското", която е имот №
088022, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти
№№ 088021, 000077, 088013 и 000054, а по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
неурбанизираната територия на село Соколаре, общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед №
РД-18-903/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор 67845.88.22, с
трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА
с площ 5212 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Семковското",
с граници: ПИ с
идентификатори: 67845.88.21, 67845.49.77, 67845.88.13 и 67845.88.54 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ НИВА, цялата с площ 6.480
дка, земя трета категория, намираща се в местността „Търнавски Път",
която е имот № 063033, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В., с граници:
поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и 0000116, а по Кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната
територия на село Соколаре, общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-903/03.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с
идентификатор 67845.63.33, с трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА с площ 6480 кв.м., земя
трета категория при неполивни условия в местността „Търнавски път", с граници: ПИ с идентификатори: 67845.63.20, 67845.63.34, 67845.63.116
и 67845.63.32.
С решението са осъдени И.К.П. с ЕГН **********
и С.В.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С.,
обл. В., ул. „Тодор Каблешков" № 45, с ЕИК *********, представлявано от
управителя П.К. П., чрез адв. В.Ч.-***, с адрес на кантората: гр. В., ул.
"Лукашов" № 10, ет. 5, офис 502, направените разноски по делото в общ
размер от 995,07 лв./деветстотин
деветдесет и пет лева и седем стотинки/.
В законоустановеният срок по чл.248,ал.1 от ГПК в
срока за обжалване на решението с писмена молба вх.№ 26674/23.04.2021г.
депозирана от ответниците И.К.П. и С.В.П. са поискали на основание чл.248 от ГПК съдът да измени Решение №
260076/31.03.2021г. постановено по гр.д.№ 1131/2020г. по описа на РС-Б.Слатина,
в частта за разноските, като останат само доказаните разноски за платени
държавни такси.
Ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., чрез адв. В.Ч.
оспорва молбата и желае същата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Разгледана по същество молбата на ответниците И.К.П. и С.В.П. за изменение на горецитираното
съдебно решение в частта за разноските е
неоснователна,
по следните съображения:
Производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез
допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебния акт. (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г.,
Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г.
К., І Г. О. на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е изменение
на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.( Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК).
Ответниците в молбата по чл.248 от ГПК навеждат
твърдения, че представеният договор за правна защита и съдействие сключен между
ищеца и неговият процесуален представител не е по утвърден от ВАС образец на
прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само с арабски
цифри, вписан на лист, който няма индикаращи копия и не съдържа реквизитите на първичен
счетоводен документ по чл.6, ал.1 от ЗСчет. за плащане в брой. Така
представеният договор може да се приеме за разписка за договореното
възнаграждение между адвокат и клиент, но той има значение за тях и не обвързва
съда относно извършеното плащане.
Тези твърдения са неоснователни по следните
съображения:
Договорът за правна защита и съдействие не
представлява ценна книга, поради което не следва да съдържа реквизитите на
такава. Същият съдържа съществените елементи на договора - извършване на
процесуално представителство по делото пред съответната инстанция и размера на
дължимото възнаграждение. Той инкорпорира в себе си и разписка, с която
адвокатът - пълномощник, удостоверява, че му е заплатено изцяло договореното
адвокатско възнаграждение в брой, което съобразно т.1 от Тълкувателно решение
№6/2012г. по тъкл.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС доказва реалното извършване на
разноските за адвокатския хонорар. Договорът е представени своевременно с
исковата молба/л.17 от делото, като датата на представянето им има характер на
достоверна дата, към която плащането по договора се счита доказано. Определение №21/30.01.2019
по дело №1703/2017 на ВКС, ТК, I т.о.
Няма изискване нито в законов, нито в подзаконов
нормативен акт договорът за правна защита и съдействие, с който се договаря
адвокатското възнаграждение, да е от т.нар."адвокатски кочан". Това е
само възможност за адвоката с оглед улеснение в практиката му, а не негово
задължение. Разпоредбата на чл.36 от ЗА вр. чл.78 от ГПК не поставя някакви
конкретни изисквания договорът за правна защита да съдържа точно определени
реквизити.
Съгласно практиката на ВКС, за да се приеме, че е
платено адвокатското възнаграждение и че следва същото да се присъди на
страната, е достатъчно в самия договор за правна защита да е записано
извършеното плащане. Актовете на ВКС през годините са последователни в това
отношение.
Дори да се приеме, че не е представен договор за
правна защита и съдействие от кочан, с отбелязване на серия и номер, не
съставлява основание да се приеме, че с разписката не се доказва плащането на
сумата за адвокатско възнаграждение по делото./В този смисъл вж. Определение №
16 от 04.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г., II г. о., ГК/.
Разноските се присъждат, ако по делото са представени
доказателства за реалното им извършване, без да е от значение формата на документа,
удостоверяващ тяхното разходване./Определение № 535 от 09.07.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 388/2010 г., II т. о., ТК/.
Ищецът е поискал своевременно присъждане на
направените разноски. Видно от представения договор за правна услуга от
07.10.2020 г., уговореното между ищеца и
пълномощника възнаграждение в размер на
816,00 лв. е платено в брой при подписване на договора. Въпросите дали
полученото възнаграждение е фактурирано и осчетоводено, дали предоставената
адвокатска услуга е регистрирана и дали възнаграждението е отчетено като доход,
са относими към установяването на административни нарушения и налагането на
административни наказания. Доказването на извършеното плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение може да се извърши по различни начини - с документ за
банков превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договора
за правна защита и други. В конкретния случай разписката е инкорпорирана в
договора за правна услуга. Представени са с отговора на молбата по чл.248 от ГПК от пълномощника на ищеца заверен
препис от ДФ № 3633/07.10.2020г. за сумата от 816,00 лв. с ДДС, както и от
дневника за продажби на адв.Вл.Ч., от които е видно, че тази сума е заплатена.
Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, вписването
в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на плащането на
възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка.
Обстоятелството, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан, е
ирелевантно относно вземането за разноски, предвид формалното значение договора
на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина
на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Закона
за адвокатурата – така и определение № 484 от 24.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1492/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 192 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 838/2010 г., II т. о., ТК/.
В практиката единно и непротиворечиво се приема, че се
дължат реално заплатените разноски. Реалното извършване на разноските се
установява с надлежни доказателствени средства, годни да установят кога, какво,
на какво основание и между кого е извършено плащане. Непредставянето на договор
за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да се присъди адвокатско
възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и разписка,
установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение./Определение
№ 49 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК/.
Процесуалният закон предвижда писмена
форма за доказване на упълномощителната сделка (чл. 33 ГПК), не и на договора
за правна защита и съдействие по висящото дело, респ. на адвокатското
възнаграждение, което страните по договора уговарят съответно на етапите, през
които делото преминава. Следователно съдът е длъжен да приеме за осъществени
фактите, удостоверени в разписката
от съответния адвокат./Определение № 477 от 19.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3528/2014 г., I г. о., ГК/.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че следва
да остави без уважение молба вх.№ 26674/23.04.2021г. на ответниците И.К.П. с ЕГН ********** и С.В.П.
с ЕГН ********** ***, с която са поискали на основание чл.248 от ГПК съдът да
измени Решение № 260076/31.03.2021г.
постановено по гр.д.№ 1131/2020г. по описа на РС-Б.Слатина, в частта за
разноските, като останат само доказаните разноски за платени държавни такси.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№
26674/23.04.2021г. депозирана от ответниците И.К.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с
ЕГН ********** ***, с която са поискали на основание чл.248 от ГПК съдът да
измени Решение № 260076/31.03.2021г. постановено по гр.д.№ 1131/2020г. по описа
на РС-Б.Слатина, в частта за разноските, като останат само доказаните разноски
за платени държавни такси, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК може да се обжалва пред Окръжен съд-В.
в двуседмичен срок от съобщаването му до
страните.
На основание чл. 7 от ГПК препис да се връчи
на страните по делото .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: