Р Е
Ш Е Н
И Е № 670
гр. Сливен, 30.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми състав, в
публичното заседание на осми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря А.В., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 1319
по описа за 2014 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК
във връзка с чл.4 и чл.7 от Закона за потребителския кредит и чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е молба от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД – гр. София, чрез
юрисконсулт Д.В. срещу Н.И.Х. по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, с цена на иска 6 221.56
лева.
Твърди се, че с Договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS – 01483989 от 25.05.2010 г., ищцовото дружество е
отпуснало заем в размер на 4 640 лв.
Посочва се, че сумата, предмет на този договор е
предоставена по банковата сметка на клиента, съгласно чл. 1 от договора, с
което дружеството е изпълнило задължението си по него.
Изтъква се, че
въз основа на чл. 3, изр. 2 от договора за ответника е възникнало задължението
да погаси заема на 40 месечни вноски - всяка по 172.67 лв., които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на дружеството.
Твърди се, че
ответника е преустановила плащането на вноските по кредита на 15 март
Сочи се, че на
основание чл. 5, изр. 2 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски. По този начин ответникът следвало да изплати заема
увеличен с надбавката в размер на 5 344.29 лева, представляващ оставащите 31
броя погасителни вноски към 15 април
Изтъква се, че
към настоящия момент ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: главница
в размер на 3 874.35 лв., надбавка по чл. 3 в размер на 1 469.94 лв.,
законна лихва за забава в размер на 987.27 лв., като общо задължението възлиза
в размер на 6 331.56 лв.
Твърди се, че ищцовото дружество подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - гр. Сливен,
за което било образувано гражданско дело № 4514/2013 г. по описа на СлРС. Срещу
издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което дружеството
предявява настоящия положително установителен иск за установяване на вземането
си.
Излагат
аргументи, че са постъпили плащания от страна на длъжника на следните дати: на 15.11.2013 г. в
размер на 50 лв., на 17.12.2013 г. в размер на 30 лв., на 30.01.2014 г. в размер
на 30 лв., като постъпилата сума е в общ размер на 110 лв., което не е
достатъчно да покрие цялото задължение.
Предвид
изложеното моли съда да признае за установено, че е налице вземане от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от ответника Н.И.Х. в размер на 3 874.35
лв., представляваща главница по кредита, сума в размер на 1 469.94 лв.,
представляваща надбавка по чл. 3 от Договора, сума в размер на 877.27 лв.,
представляваща обезщетение за забава на основание чл. 33 от Закона за
потребителски кредит за периода от настъпване на предсрочната изискуемост –
15.04.2011 г. до 31.10.2013 г., ведно със законна лихва върху дължимите суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски в общ размер
на 226.63 лв. Претендират присъждане и на разноски по настоящото производство в
общ размер на 226.63 лв., от които държавна такса в размер на 126.63 лв. и 100
лв. за юриск. възнаграждение.
Уточняват, че от 23.05.2008 г., съгласно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписванията „Джет Файненс Интернешънъл” ЕАД
е преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
В предоставения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника по реда на чл. 131 от ГПК, с който счита иска за допустим,
но неоснователен по размер. Признава, че действително е сключил Договор за
потребителски кредит от 25.05.2010 г. с ищцовото дружество. Мотивира се, че
изпаднал в неплатежоспособност, поради възникнали сериозни здравословни проблеми,
които довели до невъзможност за редовното погасяване на кредита в уговорения
размер и поради това заплащал по-ниски погасителни вноски. Твърди, че на
20.12.2010 г. бил приет по спешност в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр. Сливен
в Отделение по Кардиология, ревматология и интензивна терапия с диагноза
„Белодробна хиперболемия”, в резултат на което бил инвалидициран и по-късно
била определена инвалидност 90 % ТНР, съгласно Експертно решение № 0762 от 078
от 12.05.2011 г. от ТЕЛК за Белодробни заболявания гр. Бургас.
Излага аргументи, че към
договора за потребителски кредит има сключена застраховка за защита на
плащанията, съгласно която ищцовото дружество не е предприело действия по
реализиране на отговорността на застрахователя.
Изразява готовност за
погасяване на задълженията си, въпреки състоянието, в което се намира.
Представя доказателства за заболяването
и удостоверение от Национален
осигурителен Институт, Териториално поделение - гр. Сливен за размера на
пенсията, която получава, както и вносните бележки, с които е направил превод
по кредита на ищцовото дружество.
Постъпило е становище по
отговора на ответника по повод на възраженията му, че не са предприети действия
по реализиране на отговорността на застрахователя, като посочва, че заболяването
не го освобождава от отговорност.
Заявява, че съгласно
приложените доказателства от ответника за заплатени вноски частично ищцовото
дружество е отразило всички плащания, но същите не са достатъчни за погасяване
на кредита.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител или пълномощник. Със становище поддържа
исковата си молба и моли съда да отхвърли иска. Разяснява, че към договора за
потребителски кредит сключен на 25.05.2010 г. има подписан сертификат за
застраховка за защита на плащането. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание,
представлява се от пълномощник, който моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан, предвид недоказване на исковата претенция.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит от 25.05.2010 г., с който
ищцовото дружество е отпуснал паричен заем в размер на 4 640 лв. на
ответника. В клаузите на договора е
договорен и месечния размерна застрахователна премия по застраховка „ Защита на
плащанията” в размер на 16 лв. месечно,
а месечната погасителна вноска е 172.67 лв. В съдържанието на договора е
поместен и погасителния план по години и месеци. Също така не е спорно и това, че ответникът е
преустановил плащания по кредита, с което е нарушено последователността на
вноските посочени в погасителния план.
По делото са приложени множество писмени
доказателства, като погасителен план, PLUS – 01483989 от 25.05.2010 г., заверени копия от формуляр - Договор за
потребителски заем № PLUS – 01483989 от 25.05.2010 г. с Общи условия по договор за заем; заявление, сертификат № PLUS – 01483989/2010
г., декларация за предоставяне на лични данни, Експертно решение № 0762 от 078
от 12.05.2011 г. от ТЕЛК, удостоверение от НОИ, вносни бележки за заплатени
суми по кредита, от които се установи и доказа, че действително е прекратено
погасяването на вноските по кредита, съобразно погасителния план. В тази
връзка, съдът действително установи, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила и поради това ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което
е образувано ч.гр.дело № 4514/2013 г. на СлРС. По
посоченото заповедно производство е издадена Заповед № 2881/25.11.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н.И.Х. за
сумата от 3 874.35 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем № PLUS – 01483989 от 25.05.2010 г., сумата от 1 469.94
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2011 г. до 13.09.2013 г., сума в размер на 987.27 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 31.10.2013 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2013 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в общ размер на 226.63
лв.
В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал писмено възражение срещу Заповед
№ 2881/25.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, че
не дължи изпълнение на вземането по нея.
Заявителят е предявил положително
установителен иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.
Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В настоящото производство е предявен положително
установителен иск за вземане и доказателствената тежест се носи от ищцовото
дружество, което следва да установи
вземането си по основание, размер и период, като относно основанието следва да
докаже не само наличието на сключения договор, но и съдържанието му и
по-конкретно задълженията на ответника – заемател, както и че същия е запознат
с всички условия по кредита и документацията. Освен това следва да докаже, че е
предявила неизплатените суми спрямо застрахователя, тъй като е настъпило
застрахователното събитие спрямо ответника.
Направено е възражение от страна на ответника, че е следвало ищцовото
дружество да си претендира незаплатения остатък от договора за кредит от
застрахователното събитие, тъй като е настъпил застраховатлния риск договорен в
застраховката, която е договорена със сключването на договора за кредит. Тъй
като е направено възражение, че ответникът е изпаднал в невъзможност да плаща
договорените месечни погасителни вноски поради настъпили сериозни здравословни
заболявания по делото са представени доказателства за това. Не е спорно, че
същият е бил приет по спешност на 20.12.2010 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” и
на 29.12.2010 г. бил изписан след което бил освидетелстван със съответното
експертно решение на ТЕЛК с 90 % ТНР. Излагат се възражения, че ищцовото
дружество е в забава и самите те не са предприели действия по реализиране на
отговорността на застрахователя, съгласно договора за застраховка. От своя страна ищцовото дружество се
аргументира с това, че съгласно договора за застраховка застрахованото лице е
следвало да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в
срок от 10 работни дни от датата на събитието. Видно от представената
медицинска документация действително този 10 дневен период съвпада с болничното
лечение на ответника.
В
хода на съдебното производство ответникът е представил доказателства – девет
броя вносни бележки за внесени суми по кредита в общ размер на 630 лв.
Ищцовото дружество прави признание за внесени
суми в размер на 110 лв., които още в петитума на исковата молба са приспаднати
и са по-малко като главница посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК.
Също така не е спорно, че е направена застраховка на кредитополучателя,
видно от приложения препис на застрахователен сертификат № PLUS-01483989/2010 г.
за застраховка защита на плащанията по групов застрахователен договор № 5/2010 г..
В предмета на договора за застраховка изрично е посочено следното: „Покрити
рискове за смърт в резултат на злополука или заболяване”, “инвалидизация над 70 % в резултат на
злополука или заболяване”, „продължителни болнични в резултат на злополука или
заболяване”, „безработица в резултат на уволнение при условията на чл.328,
ал.1, т.1-8 и т.11 от КТ, при условията на чл.106, ал.1, т.1 и т.2 и чл.107,
ал.1 т.6 от ЗДС, или при прекратяване на договор за управление на търговско
дружество”.
Възраженията
на ответника, относно невъзможността за плащане на кредита основно се състоят в
това, че същият тъй като има валидно сключен договор за застраховка, който е
действал по време на договора за кредит е изпаднал в състояние да не може да си
заплаща кредита, именно поради покритите рискове. В тази връзка съда подробно е
обследвал и разгледал договора за застраховка, като направи извод, че
действително ответникът е застрахован кредитополучател, а ищеца притежател на
полицата по сключен с „Кардиф – Животозастраховане” Клон България и „Кардиф –
Общо застраховане” Клон България, съгласно договор за групова застраховка №
5/2010 г., осигуряващ застрахователно покритие на рисковете изброени в част
„Предмет на застраховката”.
От представената медицинска
документация неоспорена от ищцовата страна е видно, че ответникът действително
попада в изброените категории, при които застрахователят изплаща
застрахователната сума на ищцовото дружество, съгласно пакета „Злополука”, а
именно налице е инвалидизация над 70 %,
съгласно Експертно решение № 0762 от 078 от 12.05.2011 г. от ТЕЛК за
Белодробни заболявания гр. Бургас, в резултат на което му е определена инвалидност 90 % ТНР.
Направено е и доказателствено искане от ответникът
да се изиска от третото неучастващо лице, а именно застрахователя цялата
преписка по щетата. Това доказателствено искане е уважено от съда и на осн. чл.
192 от ГПК е задължено застрахователно дружество „Кардиф – Животозастраховане,
клон България” и „Кардиф – Общо застраховане, клон България” да представи
писмено полицата и застрахователното досие, както и извлечение от регистрите
си, относно пълната документация и точния размер на изплатената сума по
сключената застраховка, именована като сертификат №
PLUS – 01483989/2010
г., за застраховка „Защита на плащанията”, съгласно групов застрахователен
договор № 5/2010 г. сключена с посредничеството на „Директ Сървисист” ЕАД, с
ЕИК ********* с легитимационен документ № 003/2009 г. с ползващо се лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по
застрахователен пакет „Злополука” с ползващи се лица „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и застрахован Н.И.Х., с ЕГН
**********. Съдът счита, че следва да приложи последиците от възпрепятстването
на доказването от третото неучастващо лице, прилагайки нормата на чл. 161 от ГПК, тъй като не са изпратили изисканата документация.
Следователно съда намира, че третото
лице тенденциозно е създало пречки за събиране на допуснатите доказателства и
приема за доказани фактите, които е следвало да се установят с това
доказателствено искане, а именно че най-вероятно застрахователната сума е
преведена на застрахованото дружество и това е причината да не се представи
исканата документация, относно реализиране на застрахователното събитие по
сключения договор за застраховка към договора за кредит.
От друга страна и другият процесуален
способ реализиран в процеса води до извода, относно тенденциозното
непредставяне на данни и факти доказващи изложените аргументи в защита на
ответната страна. В тази връзка съдът на осн. чл. 176 от ГПК е задължил
управителя на ищцовото дружество да се яви лично в предстоящото с.з. и да
отговори каква е точната процедура по сключването на процесния договор за
потребителски кредит, тъй като същият е сключен с дата 25.05.2010 г., а е
обезпечен със договор за групова застраховка от дата 20.05.2010 г., както и да
представят групов застрахователен договор № 5/2010 г. Без да е налице причина
извиняваща отсъствието на управителя в процеса не е събрана целяната информация
с това процесуално действие, поради което съдът счита, че следва да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата твърдяни от ответната страна за наличие на
уведомяване на застрахователното дружество за възникналото застрахователно
събитие своевременно съобразно договора за застраховка.
От друга страна, съгласно условията на
представените по делото Групов застрахователен договор за застраховка „Защита
на плащанията”, приложимите към него Общи условия и застрахователния
сертификат, ползващо се лице по застраховката е само кредитора-ищец „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД – гр. София. Съгласно разпоредбата на чл.199а от КЗ при
застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор. Или при настъпването на застрахователното събитие не
ответникът, а ищецът е бенефициент, който единствен има право да получи
уговореното обезщетение от застрахователя. В тази връзка ответникът активно се
е бранил, като е поискал посочените две доказателствени искания за събиране на
информация за уведомление до застрахователя за възникналото застрахователно
събитие, както и това дали между застрахователя и кредитодателя са настъпили
плащания, произтичащи от този договор за застраховка, но тези процесуални
способи доказаха по безспорен и категоричен начин, че третото лице тенденциозно
не изпраща исканата информация, нито изпраща представител да отговори на
поставените въпроси, поради което съдът приема за доказани аргументите на
ответната страна, че същата е изпълнила задължението за своевременно
уведомяване на застрахователното дружество за възникналото внезапно заболяване
на застрахования.
Съдът на осн. чл. 192 от ГПК е задължил застрахователно
дружество „Кардиф – Животозастраховане,
клон България” и „Кардиф – Общо застраховане, клон България”, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина” № 5 в
едноседмичен срок, считано от съобщаването да представи писмено полицата и
застрахователното досие, както и извлечение от регистрите си, относно пълната
документация и точния размер на изплатената сума по сключената застраховка,
именована като сертификат № PLUS – 01483989/2010
г., за застраховка „Защита на плащанията”, съгласно групов застрахователен
договор № 5/2010 г. сключена с посредничеството на „Директ Сървисист” ЕАД, с
ЕИК ********* с легитимационен документ № 003/2009 г. с ползващо се лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по
застрахователен пакет „Злополука” с ползващи се лица „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и застрахован Н.И.Х., с ЕГН
**********. Същите не са изпратили изисканата документация.
На основание чл. 176 от ГПК, съдът е
задължил управителя на ищцовото дружество да се яви лично в предстоящото с.з. и
да отговори каква е точната процедура по сключването на процесния договор за
потребителски кредит, тъй като същият е сключен с дата 25.05.2010 г., а е
обезпечен със договор за групова застраховка от дата 20.05.2010 г., както и да
представят групов застрахователен договор № 5/2010 г., като е предупредил
управителя, че при осуетяване на отговорите съда ще приеме за доказани
обстоятелствата за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателни причини.
Ищцовото дружество следва, при условията на пълно и главно доказване, да
установи вземането си с всички допустими доказателства.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че предявения положителен установителен иск
се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Що
се отнася до разноските по заповедното производство, дължимостта на същите се
обуславя от изхода на настоящия исков процес,
което следва да се съобрази в хода на заповедното производство.
С оглед изхода на процеса ищцовото
дружество следва да заплати на ответника направените разноски по делото в
размер на 450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. “Младост” 4, “Бизнес Парк София”, сграда 14,
представлявано от Мишел Жорж Мари Фуйе, чрез юриск. Д.В. за признаване за
установено, че Н.И.Х.,*** дължи сума
в размер на 3 874.35
лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 35 ст./,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS – 01483989
от 25.05.2010 г, сума в размер на 1 469.94
лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и 94 ст./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 15.03.2011 г. до
13.09.2013 г., сума в размер на 877.27
лв. /осемстотин седемдесет и седем/ лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.04.2011 г. до 31.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски по ч.гр.д. № 4514/2013 г. по описа на СлРС в общ размер на 226.63 лв.
/двеста двадесет и шест лева и 63 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. “Младост” 4, “Бизнес Парк София”, сграда 14,
представлявано от Мишел Жорж Мари Фуйе, чрез юриск. Д.В. да заплати на Н.И.Х.,*** направените по делото
разноски в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: