Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4658 06.12.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6794
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против И.И.М., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството
си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката,
продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които
за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на
крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп, съгласно чл.
28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013
г. В този смисъл била и разпоредбата на
чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги
се заплащали върху използваната ел. енергия и/или предоставена мощност. Обектът
на ответника, находящ се в гр. П., ж.к. „Т” бл. , вх., ет., ап. , бил снабдяван
с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № …, а за
ответника бил открит клиентски номер….
Потребителят имал задължението
да плаща консумираната такава в сроковете по общите условия, като в изпълнение
на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 23.03.2018 г. – 22.06.2018 г. ел. енергия на
стойност 148,01 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ,
клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая
възлизала на сумата от общо 10,39 лева за периода 11.05.2018 г. – 06.02.2019 г.
За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени падеж за
плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на
обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да
плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 2275/2019 г. на ПРС, X гр.с.,
била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1342/08.02.2019 г. за горните вземания и
разноски от 75 лева, връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в
срока по чл. 415, ал.1 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –07.02.2019. до
окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба,
макар същата, ведно с приложенията, да са редовно връчени – лично на страната.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената
до същия призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 9224/16.08.2019 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 06.11.2019 г.
ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл.
239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в
размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което
следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева
– юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на
производството и липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.И.М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 148,01 лева - главница, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставена за периода 23.03.2018 г. – 22.06.2018 г., в обект на
потребление, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ет., ап. 22, с ИТН: ..; 10,39 лева - обезщетение за забава за
периода 11.05.2018 г. – 06.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 07.02.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1342/08.02.2019 г. по частно гр. дело №
2275/2019 г. на ПРС, X гр.с.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 75
лева /седемдесет и пет лева/ –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2275/2019 г. на ПРС, X гр. с. и сумата от общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНОС ОРИГИНАЛА!
МП