О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………........./….........08.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №550 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Г.М.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис №3-1, чрез: адв.Ц.И.-С.,
против Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, със съдебен адрес:***, чрез адв. адв.Т.С., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1, чл.267, ал.1, т.2
от КЗ /отм./ и § 22 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
150000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на М.Я.В., починал в следствие от
ПТП настъпило на 05.02.2016г. в тъмната част на денонощието в гр.***“, по вина
на водача на л.а.“***“, с рег.№***, чиято отговорност е била застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със Застрахователна полица №23115000817938, със срок на
валидност от 19.03.2015г. до 18.03.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-05.02.2016г. до окончателното
ѝ изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от
същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства, с изключение на
заключенията на назначените в досъдебното производство Съдебно медицинска и
авто-техническа експертизи, се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. Посочените експертни заключения, се явяват
недопустими доказателства, доколкото са изготвени в границите на друго
производство и за целите на друг процес, поради което не следва да се
приобщават към доказателствената съвкупност по делото.
Искането страните за събирането на гласни доказателства посредством
разпит, съответно на трима свидетели за ищеца и на двама на ответника, следва
да се уважи, тъй като с показанията на същите ще се установяват относими за
спора факти.
Искането на ищеца за допускане на допускане на САТЕ и на СМЕ, следва да
се устави без уважение, тъй като със същите ще се установяват както неотносими
за спора факти, предвид наличието на влязла в сила присъда и така и на такива,
които не са в тежест на страната. От друга страна следва да се назначат САТЕ и
СМЕ, по искане на ответника с оглед релевантността на
формулираните въпроси към вещите лица, за изясняване от фактическа страна на
съдебният спор и по конкретно досежно формулираното възражение за съпричиняване.
Наред с това предвид изявлението на ответникът, че се присъединява към искането
на насрещната страна /което е счетено от съдът за неоснователно/, на
застрахователят следва да се даде възможност, в срока за представяне на
доказателства за депозит за вещи лица, да формулира допълнителни въпроси към
експертите.
Предвид липсата спор по делото относно наличието на застрахователно
правоотношение с ответника обезпечаващо отговорността на виновния водач и
представените доказателства по застрахователната преписка, искането на ищеца за
задължаване на застрахователят да представи цялата преписка по случая с
процесното ПТП, се явява неотносимо и следва да се остави без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към
медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по
доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство,
окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали
размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните,
следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Г.М.С., против Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1, чл.267, ал.1, т.2
от КЗ /отм./ , и § 22 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 150000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от смъртта на М.Я.В., починал в следствие от ПТП настъпило на
05.02.2016г., по вина на водача на л.а.“***“, с рег.№***, чиято отговорност е
била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №23115000817938,
със срок на валидност от 19.03.2015г. до 18.03.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-05.02.2016г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2016г. водача на л.а.“***“, с
рег.№***, в нарушение на правилата за движение по пътищата, по непредпазливост
причинил смъртта на М.Я.В.. Твърди се, че във връзка с настъпилия инцидент е
образувано Досъдебно производство №44/2016г. по описа на ОД на МВР-гр.Варна,
съответно е водено НОХД №762/2017г. по описа на ОС Варна, като последното е
приключило с влязла в законна сила на 13.10.2017г. Присъда №67/27.09.2017г., с
която водача на л.а.“***“, с рег.№***, е признат за виновен за настъпването на
процесното ПТП. Поддържа се, че между починалия и ищецът, е съществувала трайна
и дълбока емоционална връзка, тъй като двамата са имали отношения на отглеждащо
лице като към собствено дете. Сочи се, през 1973г. ищеца е заживял на семейни
начала с майка на починалия, който тогава е бил на 2 години. Твърди се, че от
този момент ищецът е отглеждал като родител починалият и неговият брат, като
свои собствени деца, както и че те са израснали под неговите закрила, грижи и
обич. Сочи се, че през 1976г. се ражда най-малкият им брат-М.Г.С., като
семейството живяло задружно и между тях царели отношения на разбирателство и
хармония. Поддържа се, че от смъртта на М.Я.В. и до настоящия момент, ищецът
преживява много тежко събитието, има отключени нови здравословни проблеми, а
именно с кръвно налягане, безпокойство, безсъние, силен стрес, тъга и тревога,
чувство на обреченост и невъзвратима загуба, които наред с всички съпътстващи
заболявания, удостоверени в Експертно решение на ТЕЛК и призната 72 %
инвалидност, влияят изключително зле върху здравето и психиката му, съответно
влошават качеството му на живот. Поддържа се, че загубата на ищецът е тежка,
тъй като в един нелеп инцидент, той загубва лице, което му е като роден син и
което той е отглеждал заедно със съпругата в едно семейство. Твърди се, че
празнотата, която е изпълнила душата на ищеца след загубата не може да се
запълни и облекчи. Твърди се, че ищецът преживява смъртта на М.Вълчев
изключително тежко и досега не спира да мисли за случилото се, за
необратимостта на преживяното и за невъзможността да забрави личността на
човек, който е отгледал и възпитал и за който се е грижил. Сочи се, че
починалият си е отишъл от този свят в сравнително млада възраст, с пропусната
възможност за по-дълъг житейски път, в който е могъл да натрупа опита на
възрастта и мъдростта. Сочи се, че за ищеца е останал само и единствено
спомена, тъгата и мъката по личността на починалия, който той е приемал за
роден син, независимо, че биологическият му баща е друг човек. С оглед горното
се поддържа, че ищецът попада в кръга на лицата с право на застрахователно
обезщетение по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК. Сочи се, че след влизането в
сила на гореописаната присъда, ищецът заявил пред ответника Претенция с
вх.№16-495/25.04.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, като с
Писмо с изх.№99-1928/09.05.2019г. застрахователят отказал плащане, поради
недоказана особено близка връзка между него и пострадалия. Твърди се, че в
отговор ищецът изпратил разказ-декларация от свидетел, поради липса към този
момент на друг способ за доказване на факта за близост, като застрахователят
отказал да преразгледа становището си, което е и поводът за иницииране на
настоящото съдебно производство. Сочи се банкова сметка, ***-IBAN: ***.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ответника относно л.а.“***“, с
рег.№***, действало към датата на процесното ПТП, както и че на 25.04.2019г.
ищеца е предявил доброволна претенция по смисъла на чл.380 от КЗ, по която е
образувана преписка по Щета №0411-900-0005/2019. Поддържа се, че ищецът
не попада в установеният кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, съгласно TP №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като
видно от данните по наказателното дело ищецът и починалия, не са живели в едно
домакинство и според показания на М. С.-брат на починалия, последният не е
поддържал близки отношения с останалите членове на семейството си. На следващо
място се оспорва размера на иска, като се поддържа възражение за съпричиняване
на вредоносният резултат. Сочи се, че към момента на инцидента пострадалият е
имал концентрацията на етилов алкохол в кръвта от 3.9 ‰, т.е.бил е в тежка
степен на алкохолно повлияване, а от там със забавени движения, концентрация и
реакция, като въпреки това си състояние и факта, че е бил с тъмни дрехи в
тъмната част от денонощието, пешеходецът Вълчев е предприел пресичане на
нерегламентирано за целта място, в тъмен участък от пътя. Поддържа се, че с описаното поведение,
пострадалият е нарушил разпоредбите на
чл.113, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДв.П, съгласно които при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение; чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
който регламентира, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост. Поддържа се още, че въпросното поведение на пешеходецът, съставлява
висок процент на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. На следващо място се поддържа, че претендираният размер на обезщетение е
прекомерен и недоказан, доколкото липсват доказателства в подкрепа на заявеното
в исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания. Поддържа се
още, че обезщетението следва да се определи при условията на чл.493а, ал.4 от КЗ и § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ в размер до 5000лв. оспорва се иска за
заплащане на законна лихва, считано от 05.02.2016г., като се твърди че при
съобразяване на данните по делото и разпоредбите на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ вр.
с чл.496, ал.1 от КЗ и чл.106, ал.3 от КЗ, най ранният момент на забавата на застрахователят е считано от 25.07.2019г.
В условията на евентуалност, се прави възражение за изтекла погасителна давност
на основание чл.111, б.“в“, пр.2-ро от ЗЗД по отношение на претендираната
мораторна лихва за периода от 05.02.2016г. до 21.04.2017г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват доводите и
възраженията и на ответника, изложени в отговора на исковата молба. По
конкретно се оспорва, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като се поддържа, че вината за инцидента, се носи изцяло
от водача на автомобила причинил процесното ПТП. Поддържа се, че в случая не са
налице основание за определяне на обезщетение в максималния лимитиран
размер от 5000лв., както и че относно момента на възникване на задължението за
заплащане на законни лихви, следва да се съобразят разпоредбите на Кодекса за
застраховането, действащи към момента на причиненото ПТП-05.02.2016г.
С отговора на допълнителната искова молба, ответника поддържа
оспорванията си изложени в отговора на исковата молба, като доразвива
съображения за неоснователност на претенциите.
Предявените претенции намират правното си основание чл.223 от КЗ /отм./
вр. чл.226, ал.1, чл.267, ал.1, т.2
от КЗ /отм./ и § 22 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът
приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП-05.02.2016г., л.а.“***“, с рег.№***, е бил застрахован
по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество,
което застрахователно правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица
№23115000817938, със срок на валидност от 19.03.2015г. до 18.03.2016г., както и
че на 25.04.2019г. ищецът е предявил доброволна претенция по смисъла на чл.380
от КЗ, по която е образувана преписка по Щета №0411-900-0005/2019.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да
установи, че смъртта на близкото му лице, е резултат от противоправно поведение
на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на
валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Следва
да установи също така, че попада сред лицата, които са легитимирани да
претендират, респективно получат обезщетение, поради наличието на трайно
установена и дълбока емоционална връзка с починалото лице, както и размера на
претърпените вредите. Ответникът следва да установи обстоятелства изключващи
отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е
виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на
отговорността-наличие на съпричиняване и получаването от ищеца на плащане
обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в
о.с.з. представените от страните писмени доказателства, с изключение на
изготвените по ДП №44/2016г. по описа на СПП при ОД на МВР-гр.Варна ATE от
09.05.2016г., СМЕ на труп №26/2016г. от 06.02.2016г., Комплексна ATE и СМЕ от
30.09.2016г.
ДА се изискат НОХД №
1405/2016г. и НОХД №762/2017г., двете по описа на Окръжен съд Варна, за послужване.
НАЗНАЧАВА Съдебно
авто-техническа експертиза, вещото
лице по която да отговори въпросите формулирани от ответникът.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.Й.Й.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на 400лв., вносими от ответникът в едноседмичен срок от съобщаването,
за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещото лице и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
НАЗНАЧАВА Съдебно
медицинска експертиза, вещото лице, по която да отговори на въпросите
формулирани от ответникът.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д.А.Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на 300лв., вносими от ответникът в едноседмичен срок от съобщаването,
за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещото лица и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на
ответникът, в срока за внасяне на депозит, с писмена молба, да формулира
допълнителни въпроси към вещите лица по САТЕ и СМЕ.
ДАВА възможност на
ищецът да се ползва от показанията на трима свидетели, при режим на
призоваване, за установяване на емоционалната връзка с починалото лице и за
търпените неимуществени вреди, а имено от показанията на Марийка Димитрова
Илиева, с адрес: с.Въглен, обл.Варна, тел. за
контакти: **********, Р.А.И., с адрес: ***, тел. за контакти: *** и М.Ж.С., с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.121, вх.1, ет.7, ап.20, тел. за контакти: ***,
които да се призоват за о.с.з.
ДАВА възможност на
ответникът да се ползва от показанията на двама свидетели при режим на
призоваване, а именно двама свидетели в режим на призоваване М.Д.Н.с ЕГН **********,
с адрес: *** и В.П.Г.с ЕГН **********, за установяване на обстоятелствата
свързани с настъпване на процесното ПТП и наличието на съпричиняване на страна
на пострадалото лице.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът, в
едноседмичен срок от съобщаването да посочи самоличността и адреса за
призоваване на втория свидетел, както и да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на
свидетелите в размер на 150лв., от който 10лв. за разноски.
ОСТАВЯ без
уважение искането на ищците за задължаване на ответника на основание чл.190 от ГПК да представи документите застрахователната преписка, образувана за
процесното ПТП.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1016/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2020г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4,
стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и
приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните
към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати
продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията
им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: