РЕШЕНИЕ
№ 1978
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330114949 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, площад Позитано № 5, представлявано от П. Ш. и И. Г.,чрез
Адвокатско дружество И. и Т. против Община Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр.
Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представляван от **** З. Д. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 797,21 лева, представляваща суброгационно вземане с правно
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на ***** при движение в **** промишлена зона в гр.
П., на входа на товарния портал на фирма „Дунапак Родина“ АД, находящ се срещу
„ПИМК“ АД, товарен автомобил- **** марка „Р." с рег. № *****, управляван от С. Н. Н. е
преминал през необозначена и необезопасена дупка с размери около 1м x 1м, в резултат на
което се е увредила предна *** гума на автомобила.
При настъпване на произшествието автомобилът бил застрахован в ищцовото
дружество със застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със срок на действие от 11.12.2017г.
до 11.12.2022г.
На 10.07.2018г. в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на
обезщетение за щетите по автомобила. Служител на ищцовото дружество извършил оглед
на застрахования автомобил, при който констатирал увреждане на предна **** гума марка
„М.“ с 80% годност. Според изготвеното в ищцовото дружество заключение, необходимата
сума за отстраняване на щетите по автомобила възлизала на 797,21 лева, от които- 782,21лва
за увредената гума и 15 лева за труд и демонтаж на гумата.
С доклад по щета № ****** застрахователното дружество решило за щетите по
застрахования автомобил да бъде изплатено обезщетение в размер на 797,21лева, което на
1
03.02.2021г. било преведно по банков път на застрахованото лице- лизингополучател- ЕТ
„Р. Х.“.
С изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахованото лице
против причинителя на вреда.
Твърди се в исковата молба, че на 25.05.2021г.ответната Община получила регресна
покана за доброволно възстановяване на заплатеното обезщетение,но плащане не
последвало.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Община, чрез **** . Р. А. е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответника
счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
като се оспорва и изложената в исковата молба фактическа обстановка и се твърди липсата
на причинно-следствена връзка между настъпването на имуществени щети и механизма на
настъпване на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
водача на увреденото МПС. Отделно от това ответника счита, че приложената към исковата
молба застрахователна полица не е заверена от страната и не доказва наличието на валидно
правоотношение, а липсвал и протокол за ПТП издаден от КАТ, който да удостовери
настъпването на произшествието по описания механизъм. Моли за отхвърляне на иска и
претендира присъждане на направените разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна-
юриск. Р. А. в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица №
***** се установява, че по време на произшествието за процесния автомобил е имало
валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“ в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, със срок на покритие от 11.12.2017г. до 11.12.2018г.
Като писмени доказателства са приети още декларации за настъпване на
застрахователно събитие,заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
10.07.2018г., свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС,
контролен талон, талон за технически преглед, опис на претенция от 10.07.2018г., доклад по
щета от 02.02.2021г., преводно нареждане от 03.02.2021г., регресна покана с известие за
доставяне и писмо до застрахованото лице с отговор съдържащ местоположението на
неизправния пътен участък.
От заключението на приетата по делото съдебна авто – техническа експертиза,
извършена от в. л. Г. Г. се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На 06.07.2018г. при движение на товарен автомобил-влекач марка „Р.“ с рег. №
*****, преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размери
около 1м. х 1м., в резултат на което се е увредила ***** **** гума на автомобила.
Стойността за пълното възстановяване на товарния автомобил в. л. определя на
сумата от 797,20 лева с ДДС.
От техническа гледна точка според в. л. е налице причинно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП от *****г. и настъпилите увреждания на автомобила.
При изслушване на в. л. в съдебно заседание същия поясни, че е установил
съществуването на дупка с посочените размери към **** г. посредством снимка свалена от
„Г.“, но и към момента според Г. пътят е в същото състояние и не е ремонтиран. Гумата е
2
минала през ръба на дупката и се е срязала, като в случая е без значение дали автомобилът е
бил натоварен или не за настъпването на щетите.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото авто – техническа експертиза,
като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорено от страните.
В хода на настоящото производство по делегация се събраха и гласни доказателства
посредством показанията на водача на процесния автомобил – св. С.Н.. От показанията на
същия се установява, че не помни точната дата и година, но камиона, който управлявал
влезнал в дупка пред фирма „Р.“, в който тяхната транспортна фирма „Р. Х.“ много често
карали хартия от А. и У.. Това се случило между 10 и 11 часа и като паркирал камиона
видял, че липсва част от грайфера на **** ***** гума. Св. описва пътя, като много разбит и
твърди,че целия бил в дупки, които нямало как да се заобиколят. Камионът, който
управлявал бил нов, може би на година- година и половина. Дупките, които св. описва не
били обозначени или обезопасени.
Съдът кредитира показанията на св. Н., тъй като същият има непосредствени
възприятия относно установените от него факти и показанията му кореспондират със
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На първо място, между страните не е налице спор и по категоричен начин се
установява от доказателствата по делото обстоятелството, че е налице съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и
ищеца, което се явява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника, че липсата на съставен протокол
за ПТП от служители на КАТ непременно обуславя извод за недоказаност на твърдяното от
ищеца застрахователно събитие, а оттам и неоснователност на претенцията, по следните
съображения:
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин се установи факта на
настъпване на процесното ПТП, съставляващо и застрахователно събитие, неговия
механизъм, мястото на настъпването му, нанесените щети и факта на изплащане на
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Няма процесуална пречка съдът да приеме за установен факта на настъпване на
събитието за доказано, щом същото се установява посредством допустими и предвидени в
ГПК доказателства и доказателствени средства. За установяване на процесното
произшествие, при доказателствена тежест за ищеца, същия ангажира гласни доказателства
посредством показанията на водача на превозното средство, който възпроизведе пред съда
непосредствените си впечатления досежно възприетите от него факти, пряко свързани с
механизма и мястото на настъпване на произшествието, както и настъпилите в резултат на
същото вреди. Действително св. не помни точната дата и година на произшествието, но по
делото са представени многобройни писмени доказателства, в това число и декларация за
настъпване на застрахователно събитие, от анализа на които се установява, че именно на
посочената от ищеца дата- 06.07.2018г. е настъпило увреждащото събитие. Отделно от това
описания от св. механизъм на ПТП-то напълно кореспондира със заключението на съдебната
автотехническа експертиза.
Съставянето на констативен протокол за ПТП от служители на КАТ не съставлява
3
изискване за установяване настъпването на застрахователното събитие, нито е сред
предпоставките, обуславящи възникването на задължение за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение. Още повече, че процесната хипотеза не е сред предвидените
от законодателя задължителни такива, при които се съставя протокол за ПТП, доколкото
наличието на такъв се изисква в хипотезата на ПТП, с двама участници и настъпили
повреди, причинени от друг участник в движението /съгласно разпоредбата на чл. 6, т.4 от
Наредба от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътно – транспортни
произшествия и реда за информирането между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд в сила от
30.01.2009г./. Попадането в дупка не покрива горните критерии.
Отделно от това, дори да беше съставен, то протоколът за ПТП няма обвързваща
доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото
произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и
вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило
произшествието. Това обаче не води до извод, че ПТП- то не се е осъществило именно по
начина, описан в декларацията, подадена от застрахованото лице и възпроизведен в
исковата молба, защото от събраните по делото доказателства се установява именно този
механизъм. Първо- в. л., базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените
снимки, дава заключение, че от техническа гледна точка е налице причинно- следствена
връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в разпита
си пред съда категорично установи именно описания от ищеца механизъм на ПТП и
щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за щета е деклариран точно такъв
механизъм на произшествие – наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, който механизъм е посочен и от в. л.
Направеното от ответника оспорване за различен механизъм и поведение на водача,
несъобразени с изискванията, въведени със Закона за движение по пътищата остана
недоказан от страната, която е навела подобни твърдения. В тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и от събраните в хода на настоящото
производство доказателства те се установяват, а твърденията на ответника не са подкрепени
с каквито и да е доказателства, поради което и съставляват според съда защитна позиция,
некореспондираща с доказателствената съвкупност.
На следващо място, не се установи поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото
се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в
необезопасен и необозначени дупки на пътното платно, който механизъм се установява
както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива. Още повече, че в. л.,
изготвило автотехническата експертиза не констатира наличие на вреди, които биха могли
да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението.
По делото се установява, а и между страните не е налице спор, че с платежно
нареждане на 03.02.2021г. определеното обезщетение от 797,21 лева е било изплатено по
банков път на увреденото лице.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обема на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
4
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането,
включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ
стойността на имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 797,21 лева, който
размер напълно съответства с претендирания от ищеца, поради което искът ще се уважи
изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.09.2021 г. до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства в тази насока същите са в общ размер на 560 лева, от които- заплатена
държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение-300 лева, депозит за
свидетел-60 лева и депозит за вещо лице- 160 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5,
представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез Адвокатско дружество И. и Т. сумата от 797,21 лева
/седемстотин деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 23.09.2021 г. до окончателното
погасяване, както и сумата от общо 560 лева /петстотин и шестдесет лева/ – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5