Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 21.07.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На първи юли                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1400 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

Ищцовото дружество - „Е.Б.Е.“*** твърди, че на 19.06.2019г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Р. с. К. за вземанията си към В.А.П.. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 912/2019г. и издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК         в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Ищецът „Е.Б.Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.

Съгласно чл. 94а от ЗЕ, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. В.А.П., като физическо лице имал качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и бил присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 1381499, находящ се в гр. П., ул. К. №****,ет.****, ап.****.

За В.А.П. бил открит клиентски номер **********. Същият бил клиент на дружеството, видно от подадено от В.А.П. заявление за издаване на удостоверение за липса на задължения на 23.08.2017г.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по Общите условия „Е.Б.Е.“ ЕАД доставило на обекта на В.А.П. за периода 23.07.2017г. - 22.09.2017г., електроенергия на обща стойност 122.89 лева, която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на главницата, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 21.62 лева за периода 12.09.2017г. - 18.06.2019г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“ ЕАД към В.А.П. в размер на 122.89 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.07.2017г. - 22.09.2017г., както и 21.62 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.09.2017г. - 18.06.2019г., ведно със законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Моли, на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. т. 12, да осъди В.А.П. да заплати на ищеца присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 912/2019г. по описа на Р. с. К. разноски. Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В.А.П., представляван в условията на чл. 47 от ГПК от назначения му особен представител – адвокат Н.Б., счита предявените искове за допустими. Намира предявените искове за неоснователни и моли съдът ги да отхвърли. Към исковата молба не били представени никакви доказателства, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по чл.18, ал.4 от Общите условия, а именно - да уведоми купувача за дължимите от него суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 912/2019г. на КрлРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 494/ 21.06.2019г. по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: главница в размер на 122.89 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2017г. - 22.09.2017г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва  за периода 12.09.2017г. - 18.06.2019г., в размер на 21.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото като писмено доказателство е прието заявление за издаване на удостоверение за липса на задължения, което да му послужи пред нотариус, по отношение на имота на В.А.П. ***. 

По делото са приложени и фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 75.29 лева, включваща потребена ел.енергия за месец юли 2017г., както и фактура № **********/30.09.2017г. на стойност 122.89 лева, включваща потребена ел.енергия за месец август 2017г.

Представеното по делото извлечение от сметка, удостоверява, че потребителят - В.А.П., по отношение на обект за потребление: ИТН: 1381499 в град П., улица „К.“ № ***, ет. ***, ап. ****,  дължи главница за периода 23.07.2017г. - 22.09.2017г. в размер на 122.89 лева и лихва  за периода 12.09.2017г. - 18.06.2019г. в размер на 21.62 лева.

От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните се установява, че на база счетоводни данни в обект с потребление ИТН 1381499, за периода 23.07.2017 г. – 22.08.2017 г. има отчетена  дневна електроенергия 276 кВтч и нощна електроенергия 139 кВтч. За периода 23.08.2017 г. – 22.09.2017 г. има отчетена дневна електроенергия 167 кВтч и нощна електроенергия 101 кВтч. Счетоводните записи в процесните фактури са съгласно одобрен сметкоплан на Е.Б.Е. ЕАД, в съответствие с изискванията на чл. 37, ал.1 от Закона на енергетиката, чл. 5, ал.1 от Закона за счетоводството и счетоводната политика на предприятието. Цените на електрическата енергия посочени във фактура № **********/31.08.2017г. за периода 23.07.2017г. – 22.08.2017г. и фактура № **********/30.09.2017г. за периода 23.08.2017т. – 22.09.2017г. са определени с Решение № Ц-19/01.07.2017г. на КЕВР и са посочени правилно за всеки един ценови период. Съгласно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за периода от 12.09.2017 г. до 18.06.2019 г. - включително върху сумата на всяка една процесна фактура от дата на падежа до 18.06.2019г. е в размер на 21.62 лева.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

На първо място, ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия. В § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ)  се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма, това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, където е посочено, че под „клиент“ следва да се разбира „потребител на електрическа енергия“, който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е.“ ЕАД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

От приетите по делото доказателства – заявление за издаване на удостоверение за липса на задължения, относно имотът на ответника в град П., улица „К.“ № ****, ет. *****, ап. ** се установява, че същият е обитател на  недвижим имот в град П., улица „К.“ № ****, който имот, според, приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в процесния период е било електроснабдено, т.е. установява се, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Ответникът не отрича факта, че обектът му е бил снабден с електрическа енергия. За процесния период има доставена електрическа енергия до процесния имот, за което са издадени две фактури, а именно - фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 75.29 лева и фактура № **********/30.09.2017г. на стойност 122.89 лева.

По силата на чл. 11, т. 1 ОУ на Е. ЕС, ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ на Е. ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ на Е. ЕС, при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за процесния период има доставена електрическа енергия до процесния имот, която е в общ размер от 683 квтч. Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество електроенергия на база приложените по делото документи, намиращите се в счетоводството на ответното дружество и нормативно определените цени за продукта. Съдът намира, че заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ следва да се кредитира, като обективно и компетентно изготвено, като вещото лице в пълнота е отговорило на поставените му задачи.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени, съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК в общ размер на 475.00 лева, от която сума – 75.00 лева са заплатена държавна такса, 150.00 лева – възнаграждение за особен представител, 150.00 лева – депозит за експертизи и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед изхода на процеса и изцяло уважаване на предявените искове, следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч.гр.д. № 912/2019г. по описа на КрлРС разноски, които са в размер от 75.00 лева, от които държавна такса в размер на 25.00 лева и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на ответника в производството, по реда на член 47 от ГПК, в размер на 150.00 лева. 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.П. *** с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: 122.89 (сто двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.07.2017г. - 22.09.2017г., доставени в обект на потребление с ИТН 1381499, находящ се в град П., улица „К.“ № ***, ет. ***, ап. ****, ведно със сумата от 21.62 (двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.09.2017г. - 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.06.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 494 от 21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 912/2019г. по описа на РС – К..

ОСЪЖДА В.А.П. *** с ЕГН ********** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 475.00 лева – разноски по съразмерност в исковото производство, както и сумата от 75.00 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 912/2019г. по описа на РС – К..

РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Н.Б. да се издаде РКО за сумата от 150.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за представителство на ответника в производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.