Присъда по дело №16172/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2025 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110216172
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 147
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
СъдебниЦВЕТАН Л. ЦОКОВ

заседатели:ЗДРАВКА Н. ЯНЕВА
при участието на секретаря ДВН
и прокурора П. Вл. П.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110216172 по описа за 2024
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. В. Б., ЕГН: **********, родена на
******************, за ВИНОВНА в това, че на 29.01.2024г., около 04:40ч., в
гр.София, на кръстовище на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /в нарушение на чл. 30, вр. чл. З, ал. 2, т. 1 от
ЗКНВП, вр. Приложение № 1, списък 1 „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хумА.та и ветиринарната медицина” към чл.З, т.1
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (обн. ДВ, бр.87 от 04.11.2011г., в сила от 10.11.2011г., приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011г.) е държала високорисково наркотично вещество -
коноп с нето тегло 12,00 грама със съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол 22%, на стойност 240 лева - престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА“ за СРОК 8 /осем/ месеца и НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
наказание от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“ с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от 3 /три/ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НК, в случай че се пристъпи
към изпълнение на наложеното наказание от осем месеца лишаване от
свобода, времето през което подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР и
по реда на НПК в хода на настоящото наказателно производство.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК вр.
чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК в полза на държавата на приобщените по делото
веществени доказателства, представляващи предмет на престъплението, а
именно наркотични вещества, предадени за съхранение в ЦМУ с протокол №
102896 от 01.08.2024 г., които следва да бъдат унищожени, както и
приложените по делото на л. 27 от ДП транспортни опаковки, които следва да
останат по делото за времето на съхранението му, след което да бъдат
унищожени заедно с делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата В. В. Б.,
ЕГН: ********** /със снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата и по сметка на СДВР направените по делото разноски за експертизи
в размер на 310,85 /триста и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд по реда на Глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 16172/2024 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 100-тен състав.

Повдигнато е обвинение от Софийска районна прокуратура, срещу В. В.
Б., ЕГН: **********, за това, че на 29.01.2024 г., около 04:40ч., в гр.София, на
кръстовище на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“ без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /в нарушение на чл. 30, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1, списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (обн. ДВ, бр. 87 от 04.11.2011г., в сила от 10.11.2011г., приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011г.) е държала високорисково наркотично вещество -
коноп с нето тегло 12,00 грама със съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол 22%, на стойност 240 лева - престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимата и счита същото за доказано. Пледира за постановяване на
присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
деянието, което определя като маловажен случай с оглед множество
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, а именно неосъждана,
млада възраст, изразила съжаление за стореното.
Защитникът заявява, че няма спор относно извършването на деянието,
което е описано в обвинителния акт. Претендира в случая да е приложим чл.
9, ал. 2 от НК с оглед явна незначителност на обществената опасност. В
случай, че съдът не сподели това виждане, пледира за маловажност на случая
и преквалифициране на престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК с налагане на
наказание „Глоба“ предвид стойността на държаното наркотично вещество. С
оглед на това сочи, че приложение следва да намери чл. 78а от НК, при което
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в минимален размер. Като смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства сочи предала доброволно наркотичните
вещества, направила е самопризнание, признала е вината си и се разкайва за
извършеното от нея деяние, които претендира да бъдат взети предвид.
Подсъдимата В. В. Б. признава по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се присъединява към
защитника. В хода на съдебните прения се присъединява към становището на
защитника, а в последна дума моли за налагане на административно
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК и чл. 14 и чл. 18
от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата В. В. Б., ЕГН: **********, родена на
*********************.
1
На 29.01.2024г., около 04:40 часа, подсъдимата В. В. Б. се намирала в гр.
София, на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, където
била забелязана от полицейските служители ИСС и ГГП – 04 РУ СДВР, които
били назначени в наряд като ПП 102/4 за времето от 19:00 часа на 28.01.2024 г.
до 07:00 часа на 29.01.2024 г. След като В. Б. видяла полицейските служители
се смутила, което се сторило съмнително на полицейските служители, поради
което те я спрели и предприели извършването на полицейска проверка. По
искане на полицейските служители В. Б. представила лична карта, въз основа
на която на място била установена нейната самоличност. Полицейските
служители попитали Б. дали държи в себе си вещества и предмети, които са
забранени от закона, при което тя заявила, че в сутиена си държи
полиетиленов плик, съдържащ марихуана. Полицейските служители попитали
В. Б. дали ще предаде доброволно държаното вещества, при което тя се
съгласила и го предала на полицейския служител ГГП, за което е съставен
протокол за доброволно предаване. За случая била докладвано на ОДЧ, а В. Б.
е транспортирана в 04 РУ СДВР. Предаденото вещество било запечатано в 04
РУ СДВР от експерт в същото районно управление с картон Серия А 0559532
и СП 401 с обозначение НЕКД СДВР.

Приобщеното веществено доказателство, което е било предадено от
подсъдимата на свидетеля П, за което е съставен протокола за доброволно
предаване от 29.01.2024 г., представлява коноп с процентно съдържание на
наркотичния компонент тетрахидроканабинол 22 % и с тегло от 12.00 грама,
на стойност 240,00 лева.
По доказателствата:
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на самопризнанията на подсъдимата В. В. Б., ЕГН: **********,
направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които в съответствие с
изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК се подкрепят от доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното производство,
както следва:
Гласни доказателствени средства: показания на свидетеля ИС /л. 25/;
показания на свидетеля Георги П /л. 26/;
Писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от
29.01.2024 г. /л. 18/; справка за съдимост /л. 44/; протокол за оценка на
наркотични вещества /л. 34/; приемо-предавателен протокол № 102896 от
01.08.2024 г.
Веществени доказателства: наркотични вещества, описани във ФХЕ,
предадени с протокол № 102896 от 01.08.2024 г. /л. 34/ за съхранение в ЦМУ,
както и първоначални транспортни опаковки, находящи се на л. 27 от ДП.
Експертизи: ФХЕ /л. 84-91/; СПЕ /л. 36-43/;
В описания доказателствен материал липсват съществени противоречия,
като направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя напълно от
свидетелските показания, писмените доказателства и приобщените
2
експертизи. Поради това съдът приема, че описаната в настоящите мотиви
фактическата обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин, с
оглед на което въз основа на същата следва да се формират правните изводи за
решаването на делото.
От правна страна:
При установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата
В. В. Б., ЕГН: ********** е осъществила от обективна и от субективна страна
състава на престъплението „държане без надлежно разрешително, изискващо
се от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите на
високорисково наркотично вещество“ по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК.
От обективна страна на 29.01.2024 г. в гр. София, подсъдимата В. В. Б.,
ЕГН: ********** е държала в себе си без надлежно разрешително, изискващо
се от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
високорисково наркотично вещество, а именно коноп с процентно съдържание
на наркотичния компонент тетрахидроканабинол 22 % и с тегло от 12.00
грама, на стойност 240,00 лева, като конопът е включен в Списък I към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични по смисъла на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Под
„Държане“ следва да се разбира упражняване на фактическа власт върху
предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират
принадлежността на вещта към него. В настоящия случай подсъдимата е
държала в себе си посоченото наркотично вещество.
Наркотичното вещество коноп е поставено под забранителен режим,
съобразно Единната Конвенция на ООН от 1961 г., ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ бр.87/1996 г. и включено в Списък №
1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, като подсъдимата го е държала без надлежно
разрешение, съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и следващите от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейности по чл. 73, ал.1 във
вр. чл. 30 от ЗКНВП.
От субективна страна подсъдимата Б. е действала при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавала, че държи
без надлежно разрешително наркотично вещество „коноп“, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
Съдът не споделя виждането на защитника за това, че случаят попада в
обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касае до деяние с висока обществена
опасност предвид вредните последици при държането и употреба на
наркотични вещества като процесното.
Съдът приема, че установената фактическа обстановка по случая не
позволява квалифицирането на деянието на подсъдимата Б. като маловажен
случай. Въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
3
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства,
следователно, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко
от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО., Решение №
69/2010 г. на II НО., Решение № 306/2009 г. на III НО.) – в този смисъл е
решение № 34 от 08.04.2015 г. по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., ВКС. В
конкретния случай се установява, че на 29.01.2024 г. подсъдимата е държала в
себе си 1 обект наркотично вещество, а именно коноп с процентно
съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол 22 % и с тегло
от 12.00 грама, на стойност 240,00 лева. Не се споделя становището на
защитника, че стойността на наркотичното вещество е ниска, още повече, че
става въпрос за коноп, при който стойността на 1 грам е 20,00 лева. Следва да
бъде взето предвид обстоятелството, че се касае до голямо количество коноп,
а именно 12,00 грама, което е и с високо процентно съдържание на
наркотичния компонент тетрахидроканабинол – 22 %. При установените
обстоятелства, разкриващи информация относно начина на извършване на
престъплението, а от там и относно личността на подсъдимата, съдът не
споделя и становището на защитника за маловажност на случая. Освен това не
е основателно твърдението, че подсъдимата е предала доброволно
инкриминираното наркотично вещество, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че е сторила това, едва след като е била запитана от
полицейските служители, дали държи в себе си забранени вещества и/или
предмети и след като е споделила какво държи, те са я запитали дали ще
предаде доброволно държаното вещество, при което тя се съгласила и го
предала на свидетеля П. Ето защо не може да се приеме, че инициативата за
разкриване на престъплението и за предаване на наркотичното вещество е на
подсъдимата, какъвто довод навежда защитникът. Неоснователно също така е
и твърдението за изразено съжаление за стореното от страна на подсъдимата,
тъй като в хода на наказателното производство тя не е дала обяснения, нито в
хода на съдебните прения или в последна дума е изразила каквото и да е
съжаление за случилото се. Ето защо този довод на защитника не се споделя за
основателен, респ. изтъкнатите обстоятелства не следва да се ценят в
контекстна на преценката за това маловажен ли е конкретният случай, нито
следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства, тъй като не се доказват.
4
С оглед на всички тези обстоятелства, очертаващи конкретиката на
случая, съдът не споделя виждането, че става въпрос за маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, респ. че престъплението следва да се
преквалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, към датата
на извършването му 29.01.2024 г. законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от една до шест години и наказание „Глоба“ от 2000 /две хиляди/ до
10 000 /десет хиляди/ лева.
Наказателната отговорност на подсъдимата следва да се
индивидуализира по общите правила на чл. 54 от НК, като следва да бъдат
взети предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекаващи и отегчаващи
обстоятелства. Доводът на защитника за наличие на многобройни смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства, респ. за прилагане на чл. 55 от НК е
неоснователен, защото не са налице, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито са налице такива, които да се определят като
изключителни по тяхното естество. Смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства са това, че тя е неосъждана, както и това, че към датата на
извършване на престъплението е на възраст от 19 години. Други смекчаващи
вината на подсъдимата обстоятелства не се установяват. Не се споделя
твърдението на защитника, че подсъдимата е направила самопризнание, което
следва да се цени като смекчаващо нейната отговорност, тъй като
единственото самопризнание в хода на наказателното производство,
направено от подсъдимата е в настоящата процедура по Глава 27 от НПК,
което предопределя прилагане на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК. Ето
защо това самопризнание не може да се отчете и като основание за
допълнително снизхождение спрямо подсъдимата. Сред установените по
делото обстоятелства по случая няма такива, които да се ценят като
отегчаващи, предвид това, че количеството на наркотичното вещество,
неговата стойност и процентното съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол са взети предвид от съда за определяне на случая като
немаловажен. Ето защо тези обстоятелства не следва да се ценят втори път
при индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимата. С оглед
на това наказателната отговорност на подсъдимата следва да се
индивидуализира при превес на смекчаващи вината на обстоятелства с
определяне на наказание към законоустановения минимум. Спрямо
подсъдимата до момента не е налагано наказание от системата на наказанията
по НК, поради което съдът приема, че справедливо и достатъчно за
въздействие върху нейната личността в насока към постигане на заложените в
чл. 36, ал. 1 от НК цели се явява наказание в минимален размер. Ето защо на
подсъдимата следва да се наложи наказание „Лишаване то свобода“ в
минимален размер от 1 /една/ година, като в минимален размер следва да се
определи и кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба“, налагането
на което е задължително и не подлежи на преценка от страна на съда. Според
настоящия съдебен състав кумулативно предвиденото наказание глоба в
5
минимален размер от 2000 /две хиляди/ лева, представлява достатъчна намеса
в имуществената сфера на подсъдимата, годна да послужи за постигане на
желаните от законодателя и от съда цели. По изложените съображения съдът
приема, че на подсъдимата следва да се наложи наказание от 1 година
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на сумата от 2000 /две хиляди/
лева. В този размер и в комплекс наказанията са годни и достатъчни, за да се
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, а именно подсъдимата да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, да се въздейства предупредително върху
нея и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК,
определеното наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, следва да
се намали с една трета а именно с 4 /четири/ месеца, в резултат на което
спрямо подсъдимата следва да се наложи наказание от 8 /осем/ месеца
„Лишаване от свобода“. Съобразно правилото на чл. 58а, ал. 5 от НК
правилата по ал. 1 - 4 на чл. 58а от НК не се прилагат за предвидените в
Особената част на НК наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11 НК, сред които е и
кумулативно наложеното на подсъдимата наказание „Глоба“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева, т. е. наказанието „Глоба“ не се редуцира на основание чл.
373, ал. 2 от НПК и остава в определения от съда минимален размер.
Подсъдимата не е осъждана и за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за нейното поправяне, не се налага да изтърпи ефективно
наказанието от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ следва да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/
години. В случай, че се пристъпи към изпълнение на наложеното наказание от
8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“, на основание чл. 59, ал. 1 от НК,
времето през което подсъдимата е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на
НПК в хода на настоящото наказателно производство, следва да се приспадне
от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
По веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК вр. чл. 53, ал.2,
б. „а“ от НК следва да се отнемат в полза на държавата приобщените по
делото веществени доказателства, представляващи предмет на
престъплението, а именно наркотични вещества, предадени за съхранение в
ЦМУ с протокол № 102896 от 01.08.2024 г., които следва да бъдат
унищожени, както и транспортни опаковки, намиращи се по делото /л. 27/ от
ДП/, които следва да останат по делото за времето на неговото съхранение,
след което да бъдат унищожени заедно с делото.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата В. В. Б., ЕГН:
**********, следва да заплати по сметка на СДВР, направените в хода на
досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на сумата от 310,85
/триста и десет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева.
По тези мотиви съдът постанови присъдата.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7
Съобщи за изтекли лични данни