Решение по дело №1609/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1763
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20237180701609
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      1763

 

     гр. Пловдив, 20. октомври 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                                                                           

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа КАНД № 1609 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Обжалвано е Решение № 626 от 11.04.2023 г., постановено по АНД № 7409/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.с., с което е изменено Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. като размерът на наложената санкция е намален на 1500 лева. 

 Касационният жалбоподател моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.  

Ответникът по касация- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата.  Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез взелия участие прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на ПРС.

Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.

С обжалваното решение районен съд-Пловдив е изменил Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. като размерът на наложената санкция е намален на 1500 лева.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 19.10.2022 г. около 11,30ч. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, като бил посетен строителен обект, находящ се в гр.Пловдив, УПИ - ІІ – 513.391 отреден за жилищно застрояване, кв. 4 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски ІІІ, където дружеството-касатор, извършвало строително-монтажни дейности по новострояща се многофамилна жилищна сграда. В изпълнение на това, на посоченото място труд полагали работници на същото дружество, сред които и лицето В.С.Д., ЕГН **********. Проверяващите приели, че на същия ден от дружеството на Д. били осигурени материали – тухли и смес за зидане и той заедно с четирима свои колеги зидали стена на четвъртия етаж на сградата. Лицето било поканено да попълни декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, в която последният посочил, че работи от 19.10.2022 г., че получава възнаграждение на две седмици от по 710лв. и че няма сключен трудов или граждански договор с „ПИМК“ ООД. По-късно на 19.10.2022 г. Д. сключил трудов договор с „ПИМК“ ООД и същият бил деклариран в ТД на НАП, чрез уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

На 28.10.2022 г. бил съставен АУАН № 16-2200224, против "Пимк" ООД, а въз основа на така съставения АУАН, на 08.12.2022 г. било издадено наказателно постановление № 16-2200224 от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – град Пловдив, като нарушението било квалифицирано по чл. 61, ал. 1 от КТ и със същото, на касатора в настоящото производство, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП районният съд е констатирал, че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил, че наложената санкция следва да се измени до минималния размер, предвиден в законовата норма.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районния съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че същите са неправилни, което преви решението постановено в противоречие с материалния закон.   

Материалноправната норма, която императивно изисква да се сключи трудов договор между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, е тази на  чл. 61, ал. 1 от КТ, според която, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Така, предвид изложеното, за да е налице съставомерно деяние, следва да бъде установено, че на посочената дата и място, посоченото лице В.С.Д. е престирал работната си сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД, т. е. че е бил допуснат до работа и е осъществявал трудови функции, доколкото липсата към този момент на сключен с него писмен трудов договор не е спорна. Районният съд е направил преценка на събраните в хода на производството доказателства в тази насока и e приел, че посоченото лице е осъществявало такива трудови функции, респ., към посочената в НП дата то не е било в трудово правоотношение с дружеството, и за последното е било налице задължение преди това да е сключен трудов договор в писмена форма. Настоящият състав не споделя тези изводи. Не е достатъчно само присъствието на това лице на строителен обект, находящ се в гр.Пловдив, УПИ - ІІ – 513.391 отреден за жилищно застрояване, кв. 4 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски ІІІ, за да е достатъчно да обоснове безспорен извод, че В.Д. е престирал работната си сила в полза на дружеството „Пимк“ ООД. В наказателното постановление се твърди, че на датата 19.10.2022 г., в посоченото време, Д. е работил като работник строителство, но по делото няма доказателства, това лице да е извършвало фактически каквато и да е трудова дейност, присъща или свързана със строително-монтажни дейности – няма данни или доказателства същият да е приемал материали, да ги е пренасял до работното място, да ги е подреждал, да е разтоварвал или да ги е предавал на други работници, както и няма никакви или дори твърдения, данни същият да е оформял документи, свързани с предаването или получаването на работата. Следва да се посочи, че данни за осъществяването на такава трудова дейност не се съдържат и в показанията на актосъставителя – Р.М., който в същите е посочил, че на 19.10.2022 г., в гр.Пловдив извършил проверка на посочения строителен обект и заварил В.Д. да зида тухли и нищо повече. По-нататък в показанията същият обяснява обстоятелства относно попълването на декларацията от Д., вписаното в тази декларация и извършената впоследствие проверка по документи, но не и за извършвана фактически трудова дейност от лицето.

От изложеното по-горе се налага изводът, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са приели за безспорно установено твърдяното нарушение само на база на попълнената декларация от В.Д., но това, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че лицето е било в трудово-правни отношения с дружеството-касатор в настоящото производство, доколкото липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят, че същият, на посочената в наказателното постановление дата на извършване на проверката – 19.10.2022 г., е престирал труд в полза на дружеството, а от това следва и извод, че същият към тази дата не е бил допуснат до работа като работник строителство, за да е било необходимо преди това с него да е сключен трудов договор с писмена форма.

Ето защо, настоящият касационен състав намира, че не е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че изводите на Пловдивския районен съд са неправилни и така е формирал необоснован и неправилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Пловдив са налице и съответно са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество като се отмени наказателното постановление. 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,  Административен съд-Пловдив, ХХI к.състав,

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 626 от 11.04.2023 г., постановено по АНД № 7409/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.с.

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв.

 Решението е окончателно.

  

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: