Р Е Ш Е Н И Е
№ 1763
гр.
Пловдив, 20. октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа КАНД № 1609 по описа
на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Обжалвано е Решение № 626 от 11.04.2023 г.,
постановено по АНД № 7409/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.с.,
с което е изменено Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена
санкция в размер на 1800лв. като размерът на наложената санкция е намален на
1500 лева.
Касационният
жалбоподател моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени
обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.
Ответникът по касация- директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив чрез процесуален представител по пълномощие,
оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез взелия
участие прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Предлага да се остави в сила решението на ПРС.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
С обжалваното решение районен съд-Пловдив е
изменил Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800лв. като размерът
на наложената санкция е намален на 1500 лева.
За да постанови решението си, от фактическа
страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
районният съд е приел за установено, че на 19.10.2022 г. около 11,30ч. била
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, като бил посетен строителен обект,
находящ се в гр.Пловдив, УПИ - ІІ – 513.391 отреден за жилищно застрояване, кв.
4 по плана ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски ІІІ, където дружеството-касатор,
извършвало строително-монтажни дейности по новострояща се многофамилна жилищна
сграда. В изпълнение на това, на посоченото място труд полагали работници на
същото дружество, сред които и лицето В.С.Д., ЕГН **********. Проверяващите
приели, че на същия ден от дружеството на Д. били осигурени материали – тухли и
смес за зидане и той заедно с четирима свои колеги зидали стена на четвъртия
етаж на сградата. Лицето било поканено да попълни декларация по чл. 402, ал. 2
от КТ, в която последният посочил, че работи от 19.10.2022 г., че получава
възнаграждение на две седмици от по 710лв. и че няма сключен трудов или
граждански договор с „ПИМК“ ООД. По-късно на 19.10.2022 г. Д. сключил трудов
договор с „ПИМК“ ООД и същият бил деклариран в ТД на НАП, чрез уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ.
На 28.10.2022 г. бил съставен АУАН №
16-2200224, против "Пимк" ООД, а въз основа на така съставения АУАН,
на 08.12.2022 г. било издадено наказателно постановление № 16-2200224 от
директора на Дирекция "Инспекция по труда" – град Пловдив, като
нарушението било квалифицирано по чл. 61, ал. 1 от КТ и със същото, на касатора
в настоящото производство, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.
При проверка на приложените към преписката
АУАН и НП районният съд е констатирал, че както АУАН, така и НП, са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е
намерил, че наложената санкция следва да се измени до минималния размер,
предвиден в законовата норма.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на районния съд също така е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на касационната инстанция не
споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че същите са неправилни,
което преви решението постановено в противоречие с материалния закон.
Материалноправната норма, която императивно
изисква да се сключи трудов договор между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, е тази на чл. 61, ал. 1 от КТ, според която, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Така, предвид изложеното, за да е налице
съставомерно деяние, следва да бъде установено, че на посочената дата и място,
посоченото лице В.С.Д. е престирал работната си сила в полза на дружеството
„Пимк“ ООД, т. е. че е бил допуснат до работа и е осъществявал трудови функции,
доколкото липсата към този момент на сключен с него писмен трудов договор не е
спорна. Районният съд е направил преценка на събраните в хода на производството
доказателства в тази насока и e приел, че посоченото лице е осъществявало такива
трудови функции, респ., към посочената в НП дата то не е било в трудово правоотношение
с дружеството, и за последното е било налице задължение преди това да е сключен
трудов договор в писмена форма. Настоящият състав не споделя тези изводи. Не е
достатъчно само присъствието на това лице на строителен обект, находящ се в
гр.Пловдив, УПИ - ІІ – 513.391 отреден за жилищно застрояване, кв. 4 по плана
ПУП-ПУР с устройствени зони кв. Христо Смирненски ІІІ, за да е достатъчно да обоснове
безспорен извод, че В.Д. е престирал работната си сила в полза на дружеството
„Пимк“ ООД. В наказателното постановление се твърди, че на датата 19.10.2022
г., в посоченото време, Д. е работил като работник строителство, но по делото
няма доказателства, това лице да е извършвало фактически каквато и да е трудова
дейност, присъща или свързана със строително-монтажни дейности – няма данни или
доказателства същият да е приемал материали, да ги е пренасял до работното
място, да ги е подреждал, да е разтоварвал или да ги е предавал на други
работници, както и няма никакви или дори твърдения, данни същият да е оформял
документи, свързани с предаването или получаването на работата. Следва да се
посочи, че данни за осъществяването на такава трудова дейност не се съдържат и
в показанията на актосъставителя – Р.М., който в същите е посочил, че на
19.10.2022 г., в гр.Пловдив извършил проверка на посочения строителен обект и
заварил В.Д. да зида тухли и нищо повече. По-нататък в показанията същият
обяснява обстоятелства относно попълването на декларацията от Д., вписаното в тази
декларация и извършената впоследствие проверка по документи, но не и за
извършвана фактически трудова дейност от лицето.
От изложеното по-горе се налага изводът, че
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са приели за безспорно
установено твърдяното нарушение само на база на попълнената декларация от В.Д.,
но това, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че лицето е било в
трудово-правни отношения с дружеството-касатор в настоящото производство,
доколкото липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят, че
същият, на посочената в наказателното постановление дата на извършване на
проверката – 19.10.2022 г., е престирал труд в полза на дружеството, а от това
следва и извод, че същият към тази дата не е бил допуснат до работа като
работник строителство, за да е било необходимо преди това с него да е сключен
трудов договор с писмена форма.
Ето защо, настоящият касационен състав намира,
че не е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ.
Така, с оглед всичко изложеното по-горе,
настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, намира, че изводите на Пловдивския районен съд са неправилни и
така е формирал необоснован и неправилен извод, като е приел, че
административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето
защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд -
Пловдив са налице и съответно са налице твърдяните касационни основания за
отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо,
но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и в
противоречие с материалния закон, поради което и като такова, с решението по
настоящото дело, същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от
фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество като се отмени
наказателното постановление.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен
съд-Пловдив, ХХI к.състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 626 от 11.04.2023 г., постановено по
АНД № 7409/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.с.
КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200224/08.12.2022г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на
1800лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: