О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 306 10.10.2017г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното
административно дело № 512 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Г.Х.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”) с правно основание
на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.74, ал.2 от Закона за защита от
дискриминацията.
Предвид обстоятелството, че исковата претенция правилно е квалифицирана като иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то за допустимостта й важи условието на чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., а именно да е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, приключило с постановен акт за установяване на неравенство в третирането, което е фактическото основание, визирано от законодателя за възникване на правото на обезщетение за засегнатите лица. Това условие не е изпълнено и представлява отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди от неравенство в третирането. На това основание искът на Х. против ГД „ИН” следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Функционалното, логическо и
систематическо тълкуване на нормата на чл. 74, ал. 2
от ЗЗДискр. обуславят крайния извод за приложимостта й в хипотези на
успешно приключило административно производство. Това е така, защото според
нормата на чл. 71 от
ЗЗДискр, извън случаите по раздел I от закона, в който е регламентирано
производството пред КЗД, всяко лице, чиито права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред
районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3.
обезщетение за вреди. Следователно, провежданата пред районния съд съдебна
защита по чл. 71 от ЗЗДиск
и защитата в административното производство по раздел I, глава IV пред КЗД са
алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат
самостоятелно да избират. Единствената разлика в обхвата на двата способа на
защита от дискриминация се състои в невъзможността Комисията да обезщети
претърпените вреди. Съгласно чл.65 от
ЗЗДискр. с постановеното решение на заседателният състав на КЗД се:
1. установява извършеното нарушение; 2. установяват се нарушителят и
засегнатото лице; 3. определя се видът и размерът на санкцията; 4. прилагат се
принудителни административни мерки; 5. установява се, че не е извършено
нарушение на закона и се оставя жалбата без уважение. Поради това, в чл.74 от
ЗЗДискр. е регламентиран редът за обезщетяване на жалбоподателя при
благоприятно за него решение на КЗД по чл.65 от
закона в зависимост от статута на ответника - частноправен субект
(пред исковия съд) или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Според чл.74, ал.1
от ЗЗДискр. „в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили
вредите”, а съгласно ал.2 от същия текст „в случаите, когато вредите са
причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани”. Административните съдилища са компетентни да се
произнасят по осъдителни изкове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени
от неравно третиране, тогава, когато фактическия състав на отговорността
включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на
държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията
за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране (в този
смисъл Решение №8583 от 04.07.2017г. на ВАС, III отд.).
Изложеното обосновава
извода, че приложението на чл. 74 от
ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство
пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл.65 от същия
закон е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на
дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2
от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от
областта на гражданското право (какъвто е неравенството в третирането по
смисъла на чл. 4 от
ЗЗДискр.), а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена
връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на
дискриминация.
Предвид изложеното и на
основание чл.204 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Г.Х.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, по която е образувано административно дело №512/2016г.
по описа на Административен съд –
Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №512/2016г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: