Р е ш
е н и е
№ 280
/ 25.4.2019г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело №
1052, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл.121 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Делото е образувано по жалба на
М.М.Ч. ***, подадена чрез адв. Д.К.-П., против
Заповед № 1620/30.10.2018 г. на кмета на община Велинград.
С обжалваната заповед е
прекратено служебното правоотношение с М.М.Ч. за място на работа Общинска
администрация Велинград, Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ на длъжност
главен експерт, с ранг ІІ младши, считано от датата, следваща датата на деня на
връчване, поради съкращаване на длъжността.
В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност.
Твърди се, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от
жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и
да отмени заповедта на кмета на община Велинград, като незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Велинград, редовно призован, заявява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител – адв. С., становище за неоснователност на
жалбата. Развиват се подробни съображения в тази насока. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
На 13.09.2018 г. секретарят на
община Велинград, във връзка с предстоящите процедури за планиране на бюджета
на Община Велинград за 2019 г. и с цел създаване на допълнителни мерки за
обезпечаване изпълнението на оздравителния план за финансова стабилизация на
Община Велинград, е представил на кмета на общината доклад по отношение
оптимизиране числеността на администрацията в общината. В същия доклад, т. 6,
секретарят на общината е предложил намаляване числеността на Дирекция
„Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка, а именно от 7,5 щатни
бройки на 6,5 щатни бройки, а структурното звено да се преобразува от Дирекция
„Хуманитарни и социални дейности“ в Отдел „Хуманитарни и социални дейности“,
поради намаляване на числеността. С Решение № 271/27.09.2018 г., Общински съвет
– Велинград е намалил общата численост на общинската администрация с четири
бройки и е преструктурирал същата. В т. 1.2.4. от решението е намалена
числеността на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка,
като структурното звено е преобразувано от Дирекция „Хуманитарни и социални
дейности“ в Отдел „Хуманитарни и социални дейности“. Общинският съвет е
възложил изпълнението на решението на кмета на община Велинград. На 23.10.2018
г. кметът на община Велинград е издал
Заповед № 1563, с която е утвърдил нов Устройствен правилник на общинската
администрация. Устройственият правилник е утвърден в съответствие с Решение №
271/27.09.2018 г. на ОбС – Велинград. На 23.10.2018 г. ответникът е утвърдил
поименното разписание на длъжностите. Видно от утвърденото щатно разписание в същото
бившата Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ е преобразувана в Отдел
„Хуманитарни и социални дейности“ с 6,5 щатни бройки.
След намаляването на
числеността на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ с една щатна бройка и
нейното преобразуване в отдел, на 30.10.2018 г. е издадена оспорената заповед,
с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя М.М.Ч.. Със
същата заповед е разпоредено, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, на Ч. да се
изплати обезщетение за неспазване срока на предизвестието в размер на една
индивидуална основна месечна заплата.
С Решение № 10612/17.08.2018
г., постановено по адм. д. № 1853/2017 г. по описа на Върховен административен
съд, Пето отделение, е отменена Заповед № 895/27.04.2016 г. на кмета на община
Велинград, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „главен експерт“ с ранг
ІІ младши, отдел „Образование, култура и вероизповедание“ към Община Велинград.
Решението е окончателно и е влязло в сила в деня на неговото постановяване. На
30.08.2018 г. М.М.Ч. е подал заявление до кмета на общината, с което е поискал
възстановяване на заеманата преди освобождаването му длъжност. Със Заповед №
1297/30.08.2018 г. кметът на общината е възстановил служебното правоотношение
на М.М.Ч., като е посочил за място на работа Община Велинград, Дирекция
„Хуманитарни и социални дейности“, на длъжност „главен експерт“ с придобит ранг
ІІ младши.
От изложеното следва, че към
датата на прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед от
30.10.2018 г., жалбоподателят е бил държавен служител в Община Велинград, на
посочената в заповедта длъжност.
След издаването на обжалваната заповед, на
служителите в преобразувания отдел са съставени нови длъжностни характеристики.
В длъжностните характеристики са посочени като област на дейност, както следва:
административна дейност в хуманитарната сфера; счетоводство и счетоводен
контрол; техническа обработка (текстообработка на документи); младежки дейности;
мерки за защита от домашно насилие, закрила на децата и защита на
потребителите; задачи за изпълнение на планове и програми в сферите, за които
отговаря съответния служител и законосъобразното подготвяне на проектите на
актовете на кмета и проектите на актове на общинския съвет; образование;
вероизповедания; култура; опазване на културно-историческото наследство;
културни ценности; организационни мероприятия за отбелязване на национални и
местни празници; отбелязване на други обществено значими мероприятия в Община
Велинград; длъжности с деца.
Областите на дейност, посочени
в длъжностната характеристика на М.М.Ч., с която той е запознат, преди
прекратяване на служебното правоотношение на 11.09.2018 г., са: здравеопазване;
социални дейности; етнически и демографски дейности.
От изложеното е видно, че
областите на дейност, по които е работил жалбоподателят, не се покриват изцяло
или частично с нито една от областите на дейност, посочени в длъжностните
характеристики на служителите в преобразувания отдел.
Съдът намира, че жалбата е
допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от
оспорването, в качеството му на адресат на обжалвания административен акт.
Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна.
Това е така, тъй като според
настоящия съдебен състав е извършено реално съкращаване на щата, с оглед
оптимизиране на дейността на общинската администрация. В кръга на притежаваната
компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и
реорганизации в управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на
дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената
численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с
възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във
вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители, при която да бъдат
съкратени едни и евентуално открити други длъжности. При осъществяване на промени
в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на
съдебен контрол.
Легалната дефиниция на
понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази
дефиниция, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която
се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема и се изразява в система от функции, задачи и задължения,
утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че
основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са две – първо,
нормативно определена позиция, второ – изразяваща се в система от функции,
задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато
органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече
не фигурира и като наименование в щатното разписание на съответната
администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения,
утвърдени с длъжностната характеристика.
Съдът намира, че формално са
налице двете кумулативни изисквания и предпоставки от фактическия състав на
основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Видно от заключението на
назначеното по делото вещо лице, не може да се говори за трансформиране на
функции от областите на дейност, за които е трябвало да отговаря оспорващият, а
по-скоро в отпадане на области на дейност, свързани с преките задължения на
главния експерт, което е и основен мотив за закриване на длъжността „главен експерт“
в дирекцията. В мотивите на доклада за закриване на длъжността „главен експерт“
в бившата Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“ е прието, че всички
социални услуги в Община Велинград, с изключение на „Домашен социален
патронаж“, са държавно делегирани дейности, с назначени управители/директори, а
не местна дейност. Прието е, че изготвянето на анализи за потребностите от
социални услуги от общинската администрация е неефективно, съобразявайки се с
обстоятелството, че държавната политика се реализира от Териториалната дирекция
на Агенцията по социално подпомагане.
От изложеното следва, че в хода
на настоящото производство ответникът е доказал от една страна, че съкратената
длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в
длъжностното разписание на администрацията, а така също и като система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Това
е така, тъй като видно от събраните по делото доказателства, е предприета
процедура по съкращаване на съответната щатна бройка – решение на ОбС –
Велинград, заповед на кмета на общината за утвърждаване на нов Устройствен
правилник и утвърждаване на ново Длъжностно разписание.
Налице е и действително
съкращаване на системата от функция, задължения и изисквания, утвърдени в
длъжностната характеристика на жалбоподателя преди прекратяване на
правоотношението, поради отпадане на необходимостта да се извършват посочените
в същата области на дейност.
Оспорената заповед е издадена
от компетентния орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл. Този текст съдържа специални
разпоредби, по отношение на формата, в която следва да се издаде
административния акт, които разпоредби имат предимство пред общия текст на чл.
59, ал. 2 от АПК. Член 108 от ЗДСл предвижда, че административният акт за
прекратяване на служебното правоотношение се издава в писмена форма и трябва да
съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития
ранг на държавната служба. Посочването на фактическото и правно основание за
прекратяване на служебното правоотношение, а именно съкращаване на длъжността и
чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е достатъчно за мотивиране на оспорената заповед,
според специалния закон. В същата са посочени и другите два изискуеми реквизита
– дължимите обезщетения и придобития ранг. Актът е издаден при спазени
административнопроизводствени правила.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че органът по назначаване се е възползвал от разпоредбата
на чл. 106, ал. 4 то ЗДСл, която гласи, че при неспазване на срока за
предизвестие от органа по назначаването, на държавния служител се дължи
обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.
Тъй като предвидения срок на предизвестие, съгласно чл. 106, ал. 1, е
едномесечен, то в оспорената заповед е разпоредено изплащане на обезщетение в
размер на една индивидуална основна месечна заплата на държавния служител.
По изложените съображения,
съдът намира че по отношение на жалбоподателя са осъществени материалноправните
предпоставки на закона за прекратяване на служебното му правоотношение –
длъжността да е премахната като нормативна позиция и като система от функция,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което
обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде
отхвърлена.
От изложеното се налага
изводът, че кметът на община Велинград правилно и в съответствие с материалния
закон е прекратил служебното правоотношение на оспорващия.
Предвид изхода на делото
настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноските по делото е основателна и следва да
бъде уважена, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
Община Велинград сторените по делото разноски в размер на 1040 (хиляда и
четиридесет) лева, от които 840 лева платено адвокатско възнаграждение и 200
лева платено възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти
състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на М.М.Ч. ***, подадена чрез адв. Д.К.-П., против Заповед № 1620/30.10.2018
г. на кмета на община Велинград.
ОСЪЖДА М.М.Ч. ***,
да заплати в полза на Община Велинград направените разноски по делото в размер
на 1040 (хиляда и четиридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/П/
Решение
№ 1796 от 04.02.2020 г. на ВАС София, Пето отд. по адм. д. № 8316/2019 г. -
оставя в сила решение № 280 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 1052/2018 г. на АС
Пазарджик. Осъжда М. М. Ч. да заплати на община Велинград сумата от 840 лева
разноски. Решението е окончателно.
дия: