МОТИВИ
към присъдата по НЧХД
N 301/2019г. по описа
на РС гр.Девня, трети
състав
В районен съд – гр.Девня е постъпила тъжба от Г.З.Н. ***
с която е повдигнато обвинение срещу:
Д.П.А., ЕГН **********, за това, че:
на
10.09.2019г. в гр.Девня ,
обл.Варна казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.З.Н.
*** в негово присъствие-престъпление по чл.146, ал.1 НК.
В
съдебно заседание частния тъжител се явява лично и с адв.М.М. *** надлежно
упълномощен.В хода на съдебните прения,процесуалният представител на частния
тъжител поддържа обвинението като считат същото за безспорно доказано.Твърди ,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства –
свидетелски показания които потвърждават обвинителната теза.Твърди също така ,
че безспорно е доказано ,че подсъдимия А. е изрекъл обидни думи към частния
тъжител Н. *** в присъствието на свидетели.Моли съда, да наложи на подсъдимия А.
справедливо наказание, както и да уважи изцяло предявеният гр.иск в размер на 1000
лева.
Пострадалото
лице и частен тъжител Г.З.Н. , желае да бъде конституирано като граждански ищец
, като предявява грждански иск срещу подс.А. в размер на 1000 лева ,
представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимия Д.П.А. се явява в с.з,представлява
се от адв.Ивайло Димов от АК Варна , надлежно упълномощен.В хода на съдебното
следствие дава лаконични обяснения, като заявява , че не е нанасял обиди на Г.Н..Възползва
се от правото си на последна дума и заявява, че не се признава за виновен и
моли съда да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Защитника
на подс.А. *** заявава в хода на съдебните прения , че неговият подзащитен не е
извършил деянието за което му е повдигнато обвинение.Моли съда да кредитира
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели по делото ,
като твърди , че нито един от тези свидетели не е възприел по безспорен и
категоричен начин , че подс.А. нанася обиди на гр.ищец Н..Твърди , че по
никакъв начин в хода на съдебното следствие не са се доказали твърденията на
тъжителя, че подсъдимият му е нанесъл обиди на 10.09.2019г.Твърди също така ,
че нито едно лице не следва да бъде изправяно пред съд само защото има някакви
предположения , абстрактни възможности , но те не са доказани.Заявява , че твърденията
на частния тъжител не са доказани и моли съда подс.А. да бъде признат за
невиновен , както и да бъде отхвърлен предявеният срещу него гр.иск в размер на
1000 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:частният тъжител Г.З.Н. и подс.Д.П.А. *** и се
познавали.На 12.09.2019г. двамата ,заедно с други граждани на гр.Девня се
намирали пред сградата на общ.Девня , където очаквали да им бъдат заплатени
обезщетения във връзка с умъртвените им домашни животни поради епидемията от
АЧС.Тъй като плащането на обезщетенията се забавило, подс.А. се изнервил и
започнал да псува, но не срещу конкретни лица , а просто така в
пространството.Гр.ищец Г.Н. се намирал в непосредствена близост до подс.А. в
момента когато той започнал да псува и си помислил , че псувните и обидите са
отправени към него.Почувствал се обиден и поради това решил да заведе дело
срещу подс.А..
След съвкупната
преценка на доказателствата, съдът стигна до извода за невиновността на
подсъдимият Д.П.А. за това , на 10.09.2019г.
в сгр.Девня, обл.Варна казал нещо
унизително за честта и достойнството на Г.З.Н. в негово присъствие-престъпление по чл.146, ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът
признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по
предвидения в НПК ред се установява единствено, че на 10.09.2019г. , след обяд пред
сградата на общ.Девня се били събрали граждани , които чакали да им бъдат
изплатени обезщетения във връзка с умъртвените им домашни животни заради
епидемията от АЧС.След тези граждани били и подс.А. и гр.ищец Н..Изнервен от
продължителното чакане , подс.А. започнал да псува и да произнася обидни думи ,
като по този начин изразявал недоволството си от забавянето на изплащането на
обезщетенията.В непосредствена близост до него се намирал гр.ищец Н., който
възприел , че обидните думи и изрази са отправени към него.
Съдът намира , че в хода на съдебното следствие не се
установи по безспорен и категоричен начин твърдяното в частната тъжба.Не са
доказани твърденията, че подс.А. е отправил
обидни думи и изрази към частния тъжител Н.- „да те иба в мамата”, „ти какво
дремеш като изпразнен хуй”.
В хода съдебното следствие бяха разпитани свидетелите П. П. И. , Ж. А.
Р.,М. Д. М.и М. Н. Г. ,като след анализ на показанията им съдът следва да
формира своите изводи и вътрешно убеждение за случилото се.Съдът счита , че нито
един от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели , не потвърди по
безспорен и категоричен начин тезата на обвинението, а именно , че подс.А. е
нанесъл обиди към гр.ищец Н..Свидетелите И.в и Я.заявяват , че понеже подс.А.
бил близо до гр.ищец Н. когато започнал да псува, те си помислили , че обидите
са отправени към Н..Другите двама свидетели –М. и Г. заявяват , че подс.А. не е
отправял обидни думи и изрази към гр.ищец Н. , а е псувал просто така , защото
чакането за обезщетенията продължило твърде дълго.Всички свидетели са единни в
твърденията си , че подс.А. бил близо до гр.ищец Н. когато произнасял обидните
думи и изрази и , че гр.ищец не реагирал по никакъв начин на казаното от подс.А.
, противно на твърденията в частната тъжба , че се почувствал много обиден и
засегнат.Според настоящият състав на ДРС всички разпитани свидетели подкрепят
тезата на подсъдимия – т.е , че той не е отправял обидни думи и изрази към
частния тъжител Н..От тази група свидетели единствено сввидетелите И. и Я.заявяват
, че са си помислили , че подс.А. обижда гр.ищец Н., но тези техни
предположения не се подкрепят от никакви други обективно установени факти по
делото. Останалите свидетели, които са и очевидци на случилото се и са
независими/ нямат никакви отношения нито с Г.Н. , нито с Д.А., освен , че са
съграждани и на двамата/ категорично заявяват , че към момента на престоя си пред
общината , подс.А. е произнесъл обидни думи и изрази , но те не са били към
частния тъжител Н..Показанията всички свидетели са логични , последователни и
взаимосвързани , те са и в резултат на техни лични възприятия , поради което и
съдът ги кредитира изцяло.
От разпита на всички независими свидетели- очевидци,разпитани
в хода на съдебното следствие се установява единствено факта , че е имало произнасяне
на обидни думи от страна на подс.А. ,но те не са били отправени към частния
тъжител Н..
Съдът кредитира обясненията на подс.Д.А. , дадени в
хода на съдебното следствие.Тези обяснения въпреки , че са лаконични са ясни ,
последователни и непротиворечиви и кореспондират напълно с показанията на
независимите свидетели – очевидци, разпитани в хода на съдебното слредствие.
С оглед
на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът достига до категоричния извод, за невиновността на
подс.Д.П.А. по възденото му обвинение за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 НК.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:свидетелство за съдимост , справка, характеристика.
По делото няма събрани преки или косвени доказателства ,които по безспорен
и категоричен начин да водят до извода за извършване на деяние по чл.146, ал.1 НК от страна на подс.Д.П.А..Поради тази причина съдът не може да формира
убеждението , че подсъдимият е извършил деянието за което му е повдигнато
обвинение от страна на частния тъжител.Обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин , поради което и съдът оправда подсъдимия на основание чл.304
пр.2 от НПК.Съдът счита , че причините частния тъжител да депозира частната
тъжба и да повдигне обвинение на подс.А. се коренят в желанието му да се
възползва от ситуацията и да спечели пари за сметка на подсъдимия.
По отношение на предявеният гр.иск за сумата от 1000 лева
от страна на частния тъжител Г.З.Н. срещу подс.Д.П.А. , съдът го отхвърли изцяло
, поради признаването на подсъдимия за невиновен.
Не следва да са възлагат
разноски по делото на подсъдимия на основание чл.190 ал.1 НПК, а направените от подс.А. разноски за възнаграждение за защитник следва да
се заплатят от гр.ищец Н..
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: