№ 29
гр. Ямбол , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Енч. Иванов
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
в присъствието на прокурора Димитър Стефанов Люцканов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело №
20202300100447 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 и сл. ГПК.
Образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. П. Р. против Г. Й. Р.- дъщеря
на ищеца, с която се иска ответницата да бъде поставена под пълно запрещение, тъй като
страда от психично заболяване и не е в състояние да се грижи за делата си.
Ищеца твърди, че дъщеря му още след раждането й, е проявила признаци на
психично разстройство, което впоследствие е диагностицирано като умерена умствена
изостаналост със значителни поведенчески нарушения, които изискват грижи и лечение.
Поради умствената си изостаналост, основното си образование била завършила в Помощно
училище. Преди около 10 години, цялото семейство заминало за Гърция, където родителите
на ответницата си намерили работа. Поради умствената си изостаналост и свързаното с това
наивност и лековерие, Г. на два пъти била подлъгвана от различни непознати мъже да тръгва
с тях, и на два пъти забременявала и правила аборти. Ответницата не осъзнавала
опасностите, в които попадала и рисковете от това лековерно отношение към непознати.
Ищецът твърди, че дъщеря му не го слуша, прави на инат, лесно дава свои вещи на
непознати, включително и ценни такива. Отказва да слуша и своята майка - П.И. Р., която
понастоящем работела в Гърция. Около 5 години живяла с 12 години по-възрастен мъж,
който я принуждавал да проси, и често я е биел и малтретирал, ако не носи пари. Към
момента Г. отново била с този мъж. Отказвала да се прибере в къщи. Спяла обществени
места, просела и давала парите си на него. Заявила на ищеца, че й правят лична карта, след
което ще замине с този мъж в Гърция. Същото заявила и в разговор на по-голямата си сестра
Д. Р.. Отказвала да се яви пред ТЕЛК, за което получила уведомително писмо. Сочи се, че с
поведението си ответницата сериозно увреждала здравето си, съставлявала опасност за
близките си и за напълно непознати хора. Тя не била в състояние да се грижи сама за
собствените си дела. Вследствие на заболяването си била с поведенчески отклонения,
социално и трудово неадаптивна. Изложеното пораждало правен интерес за завеждането на
исково производство.
В определения законов срок, ответницата, чрез назначеният й представител по чл.46
ал.7 ГПК е упражнила процесуалното си право на отговор.
В с.з. исковата молба се поддържа изцяло.
Представителят на ЯОП намира, че искането за поставяне на ответницата под
запрещение е основателно, като с оглед събраните доказателства е налице хипотезата на
чл.5 ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.
1
След преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ответницата Г. Й. Р. е дъщеря на ищеца Й. П. Р. /Удост. за раждане издадено въз
осн. на акт за раждане №* г. на Община */.
От писмените доказателства и заключението на вещото лице д-р П.Ц. – психиатър се
установява, че ответницата страда от: ЛЕКА КЪМ УМЕРЕНА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ И ПОВЕДЕНЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО. Заболяването се характеризира,
както с промени в интелекта така и във всички психични процеси в човека. Усещанията и
възприятията в голяма част от тях протичат забавено. Трудно се ориентират и трудно
разграничават събитията. Новата обстановка ги потиска, движенията им са неловки и груби.
Речта е със значителна ограниченост откъм обем и качество. Мисленето изостава и е
конкретно образно. Непълноценни са и паметовите функции, не съумява да си спомни това,
което е належащо за момента. Емоциите са недостатъчно диференцирани- изпитват само
полюсни емоции. Изостават висшите качества на личността. Относно волята нерядко се
открива неудържимост на подбудите и са внушаеми с проява на излишно упорство. Често
изпадат под чуждо влияние и се отдават на различни порочни навици. Духовните
потребности са редуцирани, реакциите се детерминират нерядко от несдържаност на
влеченията. Наличните лека към умерена умствена изостаналост и поведенческо
разстройство детерминират едно психично състояние, което няма развитие във времето.
Дори при особено щадящ режим на живот и поведение от страна на близките и родителите
на ответницата спрямо нея, не би могъл да се ангажира отговор от оптимистичен вариант. И
докато възможността за проблемно съществуване, като резултат от добро обгрижване от
страна на близките би могло да доведе до сравнително добро съществуване, начина на
живот у ответницата, който тя е водила до настоящия момент сигурно води до проблеми
относно здравето и дори живота й. ВЛ-це е посочило, че ответницата не е в състояние да се
грижи сама за собствените си дела. Била лесно внушаема, наивна и с инфантилно поведение
и отклонения в характерово отношение. В досегашния си социален живот показвала липса
на способност за трудова и дори до битова адаптация и ригидно отношение към евентуално
превъзпитание от страна на семейство и институции.
Свид. Г. Й. - първа братовчедка на ответницата сочи, че познава Г. от дете и имам
непосредствени впечатления от нея. Тя от дете била по-различна - не можела да взема сама
решения, не можела да остава сама, не можела да ходи някъде сама, тъй като не знаели, ако
тръгне сама, къде ще стигне и къде ще я намерят. Винаги трябвало да е с придружител и под
надзор, защото не се знаело какво ще направи и дали няма да се изгуби. Свидетелката
посочва, че преди два месеца в с. Извор, където живеела намерила Г. да върви сама по
шосето, краката й били целите в кървища и гной, и миришели много лошо, все едно са
гангренясали. Свидетелката я прибрала вкъщи, обадила се на родителите й. Завела я на
лекар, тъй като ответницата била пребита, и била удряна и в главата. След това я изпратила
при майка й в Гърция, за да се грижи за нея. Там май й я вкарали в болница, за да я лекуват.
Видно от показанията, сега Г. живеела с майка си, но преди да я намерят дълго време живяла
с един човек, който я биел, карал я да ходи да проси и да рови по контейнерите. Родителите
на Г. правели многократни опити да я вземат и да живее при тях, но Г. и И. винаги изчезвали
- местели се в други градове, ходели в Бургас, и родителите й трудно я откривали.
Полицаите им отговаряли, че тя е пълнолетна, не е под запрещение и не могат да направят
нищо. Докато била ученичка, Г. учела в помощно училище, тъй като не можела да се справя
в другите училища.
Според свидетелката, ако на Г. два-три пъти нещо й се повтори, тя ще тръгне и ще
направи това, което й се каже без да се замисли, тъй като много лесно се поддавала на
внушение. Според свидетелката Г. не можела да се грижи сама за себе си.
Свид. М.П. описва ответницата като неадекватна - като изчезнела, не знаели къде да я
търсят. Г. живеела с мъж на име И. - и в България и в Гърция. Каквото И. й кажел, тя това
правела. И. се възползвал от нея - карал я да ходи да проси. Тя била наивна, не разбирала
нищо и той я манипулирал. Вземал й парите и после я биел. Много пъти я виждали набита и
със синини. Тя бягала от роднините си, защото я било страх, че ако И. я види с тях, пак ще я
бие. Според свидетелката, Г. не можела да се грижи за себе си. Тя дори не разполагала със
запаси от думи, с които да говори като голям разумен човек и не можела да прецени кое е
добро и кое е лошо.
От извършения разпит на ответницата по реда на чл.337 ал.1 ГПК се установява, че
Г. Й. Р. е контактна, отговоря адекватно на зададените й въпроси за име, възраст,
2
местоживеене. Ориентирана за време- месец или дата. Заявява, че не работи, няма доходи и
понастоящем живее с майка си в Атина.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с пр.осн. чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 и сл. ГПК
Предявеният иск е допустим, т.к. съгласно чл.336 ГПК близките роднини и всеки,
които има правен интерес от това, може да поиска поставянето на едно лице под пълно или
ограничено запрещение. Съгласно чл.5 ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно или ограничено запрещение и стават недееспособни, а пълнолетните с такива
страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение.
ЯОС, с оглед събраните по делото доказателства, счита че искът е основателен и
доказан. Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставянето на едно лице под пълно или
ограничено запрещение е неговата дееспособност, а основанието му е наличието на душевна
болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за
своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови
ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. По делото
по безспорен начин се установиха и двете кумулативно изискуеми от закона предпоставки.
Ответницата страда от психично заболяване посочено в заключението на ВЛ. Налице е и
втората кумулативна изискваща се предпоставка - в резултат на това й заболяване тя да не е
в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
Това се установява както от назначената по делото експертиза, така и от гласните
доказателства, които сочат, че към момента болестта на ответницата протича без периоди на
подобрение, а Г.Р. има необходимост от контрол, надзор и грижи и организиране на
ежедневието й от други лица. Същата е неспособна сама да удовлетворява жизнените си
потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е
придобила. При тези фактически констатации, се налага извод, че ответницата следва да
бъде поставена под пълно запрещение. Твърденията в исковата молба са установени по
безспорен начин, което налага предявения иск да бъде уважен.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
На осн. чл.338 ал.1 вр с чл.336 ГПК, вр с чл.5 ал.1 ЗЛС , ПОСТАВЯ Г. Й. Р., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр.*, к-с. *, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при ОБЩИНА гр.Ямбол за учредяване на настойнически
съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3