Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР И.
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Вероника
Якимова като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНЧХД № 902 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител З.С.М. ***
против Присъда № 74 от 24.07.2020 г. на Районен съд Русе, постановена по НЧХД №
2184/2019 г., с която подсъдимият И.И.Д. *** е признат за невинен в
това, че на 24.08.2019 г. в с. С., обл. Русе е разгласил публично позорно
неистинско обстоятелство по отношение на З.С.М., че е психично болен човек, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото от М. с
тъжба от 05.11.2019 г. обвинение по чл. 148, ал. 2 от НК. Със същата присъда тъжителят
е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски в размер на 500 лв.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа
жалбата, в която сочи основания за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата с искане за нейната отмяна.
Подсъдимият не се явява. В съдебно заседание упълномощеният му защитник
адв. И.Д. *** взема становище за неоснователност на жалбата и моли присъдата да
бъде потвърдена.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след извършване
на цялостна служебна проверка, независимо от основанията, посочени от страните,
относно правилността на присъдата, в пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 от НПК, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, поради подаването ѝ в
законоустановения срок от лице с надлежна активна процесуална легитимация и
срещу годен за обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
необходими за правилното му решаване.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е направил задълбочен
анализ на събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства, въз
основа на което е установил безспорна фактическа обстановка, поради което и
въззивната инстанция не счита за нужно да я преповтаря в настоящото изложение.
Тя съответства напълно на събрания доказателствен материал, като въз основа на
него първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които въззивната
инстанция напълно споделя.
Първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него
факти, но е извършил и детайлен анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства, намерил израз в мотивите към присъдата. Така
преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни, с оглед
изясняване на релевантните спрямо предмета на доказване в това производство
обстоятелства и в тази връзка не са налице неизяснени обстоятелства относно
характера на делото и качествата на доказателствата, не е налице и съществено
нарушение на процесуалните правила, съдържащи се в чл. 348, ал. 3 от НПК, в
каквато насока са доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, а допълнителните
съображения към въззивната жалба, които се поддържат и в пледоарията пред
настоящата инстанция, са неотносими, доколкото
съдържат и неподходящи квалификации по отношение на съда. Въззивният съд, с
оглед правомощието си да извърши цялостна проверка, относно правилността на
съдебния акт, включително правото да приема нови фактически положения, ако основания
за такива бъдат установени, извърши самостоятелна проверка на доказателствените
материали и достигна до фактически констатации, които се припокриват с приетото
за установено от първостепенния съд. Възприетата от него фактическа обстановка,
с оглед нуждите на производството и относимите към
правния спор факти и обстоятелства, напълно съответства на наличните по делото
доказателствени материали, което прави проверяваната присъда обоснована. В тази
връзка неоснователни се явяват оплакванията на тъжителя както за необоснованост
на атакувания съдебен акт, предвид възраженията за неизясняване на
обстоятелствата относно характера на делото и незачитане на материалните
детайли от районния съд, така и за неговата незаконосъобразност, изведена от
доводите и аргументите на жалбоподателя и в съдебното заседание, с които
оспорва законността на съда и цялостната му оценъчна дейност на наличния по
делото доказателствен материал.
Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е достигнал
закономерно и до правилните правни изводи, относно съставомерността
на извършеното от подсъдимия, както и относно правилната правна квалификация на
деянието, с които настоящата инстанция се солидаризира и не счита за нужно да
преповтаря. Следователно, предвид конкретиката на
настоящия правен спор, първоинстанционния съд е извел правилни правни съждения,
относно несъставомерността на деянието на подс. Д. по посочената от частния тъжител правна
квалификация. Действително фактологията в тъжбата
сочи на клеветнически твърдения, но окръжният съд споделя изцяло доводите, изложени
в мотивите на районния съд, че подсъдимият не е осъществил обективните признаци
на състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 от НК. Липсват доказателства, от
които да се направи категоричен извод относно авторството на публикацията в
социалната мрежа „фейсбук“ на 24.08.2019 г., с която
подсъдимият да е разгласил
позорно обстоятелство за жалбоподателя, че същият е психично болен човек. От показанията единствено
на свидетеля И. се установява, че е видял публикация във фейсбук
със снимка, касаеща жалбоподателя М. и коментар към
нея – „психично болен“, която публикация свидетелят показал на жалбоподателя.
По никакъв начин обаче не е установено нейното авторство. Самият свидетел също
е разколебан по този въпрос и излага само едно предположение, видно от
показанията му, дадени в съдебното заседание от 22.01.2020 г. – „…аз си
помислих, че е от И., защото те двамата постоянно се дракат“.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват доказателства, събрани по
реда на НПК, преки или косвени, че подсъдимият е автор на текста под снимка на
жалбоподателя, както и че самият той е публикувал снимката във фейсбук. Нещо повече, както от показанията на свидетелките Х.
и Н., така и от заключението на вещото лице по изготвената техническа
експертиза се установява по безспорен и категоричен начин, че във фейсбук – страницата „Кметство С.“ на 24.08.2019 г. не е
правена публикация със снимка на З.М. и текст към нея „психично болен“.
При
извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, налагащи отмяна
на съдебния акт, при което присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 във вр.
с чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 74/24.07.2020 г., постановена по НЧХД № 2184/2019
г. по описа на Русенски районен съд.
Решението не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: