№ 54
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Вера Ив. Иванова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20235000500063 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Делото е образувано, след като с решение № 50119/27.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 951/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ
г.о., е отмено предходно въззивно решение № 44/13.10.2021 г., постановено
по в.гр.д. № 356/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, само в
частта, в която е обезсилено решение № 260039/12.02.2021 г. по гр.д. №
3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З., с което О. С. З. е осъдена да заплати на А.
Д. Д. 5 371,70 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди от
непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и делото е върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, като в тази част делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Жалбоподателят О. С. З. счита, че решението в тази част е неправилно
и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което
моли съда да го отмени в тази част. Претендира разноски по делото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
1
Въззиваемата А. Д. Д. чрез процесуалния си представител адвокат С. Д.
твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно
и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна, поради
което моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на
окръжния съд в частта, в която не е влязло в сила. Претендира разноски за
всички съдебни инстанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. Д. Д. чрез
процесуалния й представител адвокат С. Д. против О. С. З. обективно
кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищцата
твърди, че на 20.10.2017 г. около 14:50 ч. в гр. С. З., придвижвайки се пеш по
източния тротоар на ул. „Г. Р.“ след пресечката с ул. „Х. Б.“, десният й крак
пропаднал поради липса на тротоарни плочки, тя паднала на земята,
почувствала нетърпима пробождаща болка в левия крак в областта на
бедрото, била закарана в Спешен център на болница „Т. п.“, където било
установено, че е получила счупване на лявата тазобедрена става в областта на
шийката, като се наложило да й направят тежка операция за смяна на цялата
става и престой в болницата от 13 дни, след което тя била в безпомощно
състояние, изпитвала силни болки, била обездвижена, не можела да спи,
възстановяването й било трудно и бавно, била зависима от чужда помощ,
поддържането на имплантираната става й наложило ограничения до края на
живота й, след изписването от болницата съпругът й спрял да ходи на работа,
за да се грижи за нея и да й помага при извършване на ежедневните дейности,
първите шест месеца след инцидента изпитваните силни болки в левия крак
наложили ежедневната употреба на обезболяващи медикаменти и до
настоящия момент тя накуцвала с левия си крак, освен физическото й
състояние се влошило и психическото, станала нервна и депресивна,
изпаднала в социална изолация. Твърди също, че е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за изследвания, лечение и
физическо възстановяване в общ размер на 5 601,70 лв., подробно описани в
исковата молба. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да
поддържа собствената си вещ във вид, осигуряващ условия за бързо,
безопасно и сигурно придвижване на пешеходците, а причинените на ищцата
2
имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие това негово
поведение, тя моли съда да постанови решение, с което да осъди О. С. З. да й
заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 25 100
лв. в резултат на инцидента на 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на непозволеното увреждане /20.10.2017 г./ до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5 601,70 лв., представляващи разходи за изследвания, медицински
изделия, лекарствени средства, помощни средства, лечение и възстановяване,
ведно със законната лихва за забавено плащане на тази сума, считано от
20.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С. З. оспорва предявените искове по основание и размер и
моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
С решение № 260039/12.02.2021 г. О. С. З. е осъдена да заплати на А.
Д. Д. 25 100 лв., представляващи обезщетение за причинените й от
непозволено увреждане на 20.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, 5 371,70 лв., представляващи обезщетение за
причинените й от непозволено увреждане на 20.10.2017 г. имуществени
вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 3 433,42 лв. разноски по
съразмерност на уважената част на исковете, като искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 5 601,70 лв. и А. Д. Д. е осъдена да заплати на О. С. З. 3
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената
част на исковете.
С решение № 44/13.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 356/2021 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено решение №
260039/12.02.2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в
която О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 25 100 лв. обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от
20.10.2017 г. до окончателното й изплащане, обезсилено е решението в
частта, в която О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 5 371,70 лв.
обезщетение за причинените й имуществени вреди от непозволено
3
увреждане, заедно със законната лихва, считано от 20.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане в тази
част от първоинстанционния съд по начина, както исковете са предявени в
исковата молба, отменено е решението в частта за разноските и вместо това е
осъдена О. С. З. да заплати на А. Д. 4 074 лв. направени разноски пред двете
инстанции по съразмерност и е потвърдено решение № 260119/12.04.2021 г.
по гр.д. № 3128/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. З., с което е оставена без
уважение молбата на А. Д. Д. за допълване на решение № 260039/12.02.2021
г., като в него бъде вписана посочената в исковата молба от ищцата банкова
сметка, по която да бъде извършено плащането на претендираните от нея
суми, като първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
присъдените 5 371,70 лв. до пълния предявен размер от 5 601,70 лв., не е
обжалвано и е влязло в сила.
С решение № 50119/27.01.2023 г. по гр.д. № 951/2022 г. по описа на
Върховния касационен съд – ІІ г.о. е отменено въззивно решение №
44/13.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 356/2021 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е обезсилено решение №
260039/2021 г. по гр.д. № 3128/2020 г. на Окръжен съд – С. З. в частта, в която
О. С. З. е осъдена да заплати на А. Д. Д. 5 371,70 лв. обезщетение за
причинените й имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от
първоинстанционния съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
Следователно предмет на повторното въззивно производство е
решението на окръжния съд в частта, в която искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер от 5 371,70 лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на непозволеното увреждане,
като в останалата част решението е влязло в сила.
При служебната проверка на решението в тази част по реда на чл. 269
от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
4
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваната част, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
На база на влязлото в сила съдебно решение, следва да се приемат за
доказани правопораждащите юридически факти, свързани с настъпване на
увреждане на Д., причиняване на вредите от действието на лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, противоправността на това
действие, причиняване на вредите при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника, вина на длъжностното лице и пряка
причинна връзка между действието и настъпилата вреда.
Единственият спорен въпрос е този за размера на претърпените от
ищцата имуществени вреди.
По делото са представени фактури и фискални бонове за извършени
разходи, претендирани за възстановяване от О. С. З..
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил необходимостта на
извършените разходи по т. 29 /такса за избор на стая за 7 денонощия по 8 лв.
на денонощие, общо 56 лв./, т. 30 /потребителска такса за 7 денонощия по
5,80 лв. на денонощие, общо 40,60 лв./, т. 31 /потребителска такса за 3
денонощия по 5,80 лв. на денонощие, общо 17,40 лв./, т. 32 /такса за избор на
стая за 3 денонощия по 8 лв. на денонощие, общо 24 лв./, т. 36 /такса за избор
на стая за 7 денонощия по 15 лв. на денонощие, общо 105 лв./ и т. 37 /такса за
избор на стая за 3 денонощия по 15 лв. на денонощие, общо 45 лв./ от
исковата молба, като първоинстанционният съд е приел, че направените от
ищцата разходи за избор на стая при престоя й в специализираното болнично
заведение за рехабилитация в гр. П. б. през 2018 г. и 2019 г. не са пряка
последица от непозволеното увреждане и не са свързани с търсения ефект на
рехабилитационните мероприятия, поради което е отхвърлил иска по
отношение на тези вреди, като решението е влязло в сила в тази част.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М. С., което съдът като
компетентно изготвено възприема и от което се установява, че за провеждане
на лечението на А. Д. са се налагали многократни и чувствителни по стойност
5
разходи, които са подробно описани и доказани с платежни финансови
документи по делото, издадени на името на ищцата в периода на
провежданото лечение, като според вещото лице само част от тях не са пряко
свързани с причинената травма – вертигохил солуцио 30 мл на стойност 10,20
лв., който е препарат, предписван при вертижен синдром, мозъчно-съдова
болест или при чести промени на кръвното артериално налягане, свързан
неврологична симптоматика и без връзка с фрактурата на ищцата и лечението
й /по фактура от 18.11.2017 г./; деанксид табл. 0,5 мг по 100 бр. и вертигохил
солуцио 30 мл на обща стойност 25,17 лв., като двата препарата не са пряко
свързани с претърпяната травма и лечението й, а се прилагат при
неврологични и депресивни състояния /по фактура от 26.01.2018 г./ и витарал
дражета, бонартос табл. и неокс – сол. на стойност 30,22 лв., доколкото
бонартос принадлежи към групата на противовъзпалителните и
противоревматичните средства и се използва за лечение на симптоми на слабо
до умерена изразена ставна дегенерация, болки при покой или при движение,
но не е приложим при травмата на ищцата /по фактура от 21.03.2018 г./, а
заплатената потребителска такса по две фактури общо за 10 дни е
задължителна и се заплаща във всяко лечебно заведение от здравно
осигурените лица. В заключение вещото лице е посочило, че разходите за
медицински изделия, помощни средства, лекарствени продукти,
консултативни прегледи, рентгенографии и за проведена специализирана
рехабилитация в СБР-НК-П. б. през 2018 г. са регламентирани и нужни за
лечението на ендопротезираната лява тазобедрена става на ищцата, като от
разходите трябва да се изключат само тези за горепосочените лекарствени
средства в общ размер на 65,59 лв.
От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства /вж. показанията на свидетелите Д. С. и П. К., които съдът
кредитира като непротиворечиви и отразяващи техни непосредствени
впечатления/ се установява, че след инцидента ищцата изпитвала силни
физически болки, което наложило прием на обезболяващи и успокоителни,
дните й минавали тежко, а вечер не можела да спи, показателите на кръвното
й налягане играели и й се виело свят, пиела много лекарства, този период
продължил около 6-7 месеца, като всичко това се отразило зле на нервната й
система, психическото й състояние се влошило и изпадала в депресивни
състояния.
6
Макар лекарствените средства по трите фактури, посочени от вещото
лице, да не са пряко свързани с травмата на крака на Д., доколкото
инцидентът се е отразил негативно на общото й физическо състояние
/промени в кръвното налягане, световъртеж/ и на психическото й такова
/тревожност и депресия/, а тези медикаменти се използват за болки, при чести
промени на кръвното артериално налягане и лечение при неврологични и
депресивни състояния, както и предвид, че са закупени в кратък период след
инцидента /на 18.11.2027 г., 26.01.2018 г. и 21.03.2018 г./, съдът приема, че те
също са били необходими за лечението на ищцата и е налице пряка причинна
връзка между поведението на ответника и претърпяната от Д. имуществена
вреда.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 20.10.2017 г. в гр. С. З. десният крак на ищцата пропаднал в
дупка поради неподръжане на тротоара в безопасен вид, вследствие на което
била счупена лявата й тазобедрена става в областта на шийката, наложило се
имплантиране на изкуствена става, като за закупуване на медицински
изделия, помощни средства, лекарствени продукти, консултативни прегледи,
рентгенографии и за проведена специализирана рехабилитация в СБР-НК-П.
б. през май 2018 г. Д. изразходила общо 5 371,70 лв., подробно описани в
исковата молба по вид и пера, които се явяват имуществени вреди вследствие
на непозволеното увреждане и ответникът следва да бъде осъден да й заплати
обезщетение в този размер, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в тази част.
Върху присъденото обезщетения се дължи законна лихва, считано от
датата на увреждането - 20.10.2017 г. до окончателното му изплащане /чл.
114, ал. 2 от ЗЗД/.
Предвид уважаване на този иск в посочения размер и изхода на делото
по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, по който не
са присъдени разноски в касационното производство, а Върховният
касационен съд е приел, че те следва да бъдат определени при повторното
въззивно разглеждане на делото, на ищцата се дължат разноски в общ размер
на 5 394,28 лв., от които 856,78 лв. разноски по този иск, определени по
съразмерност, направени в първоинстанционното и първото въззивно
производство и явяващи се разлика между дължимите такива от 4 930,78 лв. и
7
присъдените с първото въззивно решение 4 074,00 лв., в която част това
решение не е отменено при касационното обжалване, 3 587,50 лв. направени
разноски в касационното производство и 950 лв. такива за второто въззивно
производство.
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039/12.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 3128/2020 г. по описа на Окръжен съд – С. З., в частта, в която О. С. З.
е осъдена да заплати на А. Д. Д. обезщетение за причинените й от
непозволено увреждане на 20.10.2017 г. имуществени вреди в размер на 5
371,70 лв. /пет хиляди триста седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА О. С. З. със седалище: гр. С. З. , бул. Ц. С. В. № ***, ЕИК
******* да заплати на А. Д. Д. от гр. С. З., ул. М. Т. К. № ***, вх. *, ап. *, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С. З., ул. Г. С. № *** /чрез адвокат С. Д./
сумата 5 394,28 лв. /пет хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/ разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8