Решение по дело №152/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 162
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е      

                           

№ 162/21.12.2020 г. , гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на седемнадесети декември 2020г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                             2.ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретар В. Митева

прокурор  Р. ЛЕФТЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД     152  по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

          Касационно анд № 152/2020г. е образувано по жалба на   Община Тунджа  против Решение № 260080/26.10.2020г., постановено по анд № 173/2020г. на  Ямболския районен съд.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-2/13.01.2020 г., издадено от заместник председателя на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на Община Тунджа, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, пл.„Освобождение” № 1, представлявана от Г.С.Г. – кмет на общината е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като е намален размера на имуществената санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.

       В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на ЯРС, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на НП, а алтернативно последното да бъде изменено, като имуществената санкция се определи към минималния предвиден в закона размер от 1000 лева.

          В съдебно заседание касаторът изпраща процесуален представител адв. Е. И., която поддържа жалбата и направеното искане.

        Ответната страна - ДАМТН,  не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощен такъв е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата и се иска решението на ЯРС да бъде оставено в сила.

          Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба, а оспореното  с нея решение счита за правилно и  предлага същото да бъде оставено в сила.

        Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

        Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

          С решение № 260080/26.10.2020г. по анд № 173/2020г., ЯРС е изменил Наказателно постановление № НЯСС-2/13.01.2020 г., издадено от заместник председателя на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на Община Тунджа е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като е намален размера на имуществената санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.

         За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и  проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че на 18.07.2019 г.  инспектор в РО НЯСС „Югоизточна България“ офис Ямбол при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършил проверка на язовир, находящ се в поземлен имот № *** /000052/ в землището на с.Чарган, общ. Тунджа, обл.Ямбол, собственост на Община Тунджа във връзка с дадено предписание в констативен протокол № 06-02-15/05.02.2019г. за премахване храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос със срок на изпълнение на предписанието до 30.06.2019 г. При извършената проверка е установено, че въздушният откос е  силно обрасъл с храстовидна и дървесна растителност и няма достъп, като обход и оглед не могат да се извършат и не може да се обследва състоянието на откоса – за деформации, дупки, пропадания, мокри петна, филтрация, които обстоятелства са отразени в съставения констативен протокол № 06-02-117/19.07.2019 г. На  29.08.2019 г. в присъствието на упълномощен представител, на Община Тунджа бил съставен АУАН № 06-018 за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното Наказателно постановление № НЯСС-2/13.01.2020 г. на заместник председателя на ДАМТН, с което на Община Тунджа, на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. 

         При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че АУАН и НП са законосъобразно издадени в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН – в сроковете по   чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, респективно чл.57 от ЗАНН. От  материално правна страна ЯРС е приел, че  нарушението описано в АУАН и НП на разпоредбата на  чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания  от страна на Община Тунджа, в указания срок до 30.06.2019 г. да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир № 000052, е установено и доказано по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, поради което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност  на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите. Първоинстанционния съд е посочил, че имуществената санкция в размер на 10 000 лв. е определена към средния размер в посочената норма, поради което следва да бъде намалена  в размер на 5000 лв.  считайки, че санкция  именно в такъв размер би била справедлива и достатъчна за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. ЯРС е изложил също така доводи, че извършеното административно нарушение не представлява  маловажен случай и не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.

        Решението е правилно.

        Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.

        Доколкото основния довод в касационната жалба се свежда до оспорване извода на ЯРС, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, то в тази връзка следва изрично да се посочи, че касационната инстанция споделя и този извод на решаващия съд. Правилно е прието при осъществяване на съдебния контрол съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по т.д. № 1/2007 г. на ВКС, че процесния случай съобразно разпоредбите чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК и с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на други смекчаващи обстоятелства не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на  административно нарушение от същия вид. Обратно неизпълнението на даденото предписание поставя в риск живота и здравето на хората при повишаване нивото на водите в процесния язовир.

      ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, поради което подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

      Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и  в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

      Независимо от изхода на спора разноски направени в настоящото производство не следва да се  присъждат, поради липса на направено своевременно искане за това.

 

      Предвид изложеното  и  на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                                       Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 260080/26.10.2020г., постановено по анд № 173/2020г. на  Ямболския районен съд.

 

     Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                                                     

                                                                     2. /п/ не се чете