Р Е Ш Е Н И Е №103
гр. Търговище, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка
Иванова и с участието на зам. окръжен прокурор Н. Казаков при ОП – Търговище,
като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 12 по описа на АС –
Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен
чрез пълномощника адв. А.М. от името на Г.Г.А. *** срещу Агенция „Митници“ за сумата от 1200лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление №
66 от 13.06.2019г., отменен с влязло в сила решение на Районен съд – Търговище по
НАХД № 699/2019г. Пълномощникът на ищеца твърди, че от отменения
незаконосъобразен акт последният е претърпял имуществени вреди в размер на 1200лв.,
представляващи сбора от заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 699/2019г. по
описа на РС – Търговище в размер на 600лв. и адвокатския хонорар от 600лв. по КНАХД
№ 167/2019г. по описа на Административен съд – Търговище, които не са били
присъдени като разноски по делото. Поради тези обстоятелства ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1200лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, ведно със съдебните разноски за настоящото
производство – 10лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатски хонорар.
С влязло в сила определение № 118 от 22.04.2020г. производството по
делото е прекратено по отношение на предявения иск за обезщетение за
направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600лв.
Ответникът – Агенция „Митници“, чрез директора си в срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с което моли съдът да отхвърли искът като неоснователен
и недоказан, тъй като не бил осъществен фактическия състав, при който възниква
отговорността на държавата, отделно от това не било доказано, че уговореният
хонорар е реално заплатен. Прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност – при уважаване на
иска, се прави възражение за прекомерност на уговорения хонорар на адвоката по
повод на оспорването на отмененото наказателно постановление и се иска от съда
да присъди по-нисък размер на обезщетението. В съдебно заседание искът се
оспорва от процесуален представител. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че
исковата молба (в допустимата й част) е основателна, като искът е доказан по
основание, но следва да се уважи в размер към 428лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С решение № 267 от 07.11.2019г. на
РС – Търговище, постановено по НАХД № 699/2019г. по описа на РС – Търговище, в
сила от 14.01.2020г., е отменено наказателно постановление № 66 от 13.06.2019г.,
издадено от зам. директора на Териториална дирекция „Дунавска“, с което на Г.Г.А.
***, е била наложена глоба в размер на 2824.22лв. Наказателното постановление е
отменено поради незаконосъобразност, обусловена от допуснати съществени
процесуални нарушения. Решението на РС – Търговище е било оспорено пред
Административен съд – Търговище. По повод на жалбата на 12.12.2019г. е
образувано касационно адм. – нак. дело № 167/2019г., решението по което е
постановено на 14.01.2020г.
За осъщественото процесуално
представителство по НАХД № 699/2019г. по описа на РС – Търговище, ищецът е
платил 600лв. в брой на а.. М., видно от приложения по НАХД № 699/2019г. в оригинал
писмен договор за правна защита и съдействие (на стр. 166 от делото), който
според удостовереното от страните има роля и на разписка между тях. В рамките
на производството пред РС разноски не са искани и не са присъждани. В договора
е посочено, че неговият предмет е обжалване на наказателно постановление и процесуално представителство.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1
от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност. Зам. директорът на Митница Дунавска, е част от
структурата на Агенция „Митници“, която е юридическо лице.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
До изменението на чл. 63 от ЗАНН, в сила от 03.12.2019г. (изменение,
направено с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г.),
законодателят не е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Затова, направените разноски в производствата по ЗАНН, приключили преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
обезщетяване на направените пред РС разноски в производството по оспорване на
наказателно постановление е допустим - основава се на отменено по съдебен ред
наказателно постановление, предявен е от и срещу надлежна страна.
По отношение основателността на иска:
По делото безспорно се установи
отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на
Агенция „Митници“ поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че
основанията за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за възникване
на отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1, ал.1 не ги
разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на отговорността на
държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ,
затова те не следва да бъдат обсъждани. В рамките на настоящото производство не
може да се осъществява косвен контрол за материална законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
На следващо място по делото се установи наличие на реална
имуществена вреда за ищеца в размер на 600лв., платени за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното
постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда. Искът е доказан по основание и следва да се обсъди
неговият размер в контекста на двете относими тълкувателни решения -
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и
Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. В първото
ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване,
поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не
е необходима последица от него. "
Минималният размер на адвокатския хонорар при обжалване на НП, с което е
наложена глоба в размер на 2 824.22 лева, какъвто е бил конкретният случай, според
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 427.70лева. При този нормативно определен минимален
размер, съдът намира, че уговореният в размер на 600лв. не надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение – от една страна, а от
друга – не се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Направеното
искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно и искът следва да се уважи в пълен размер.
По отношение претенцията за присъждане на законната лихва, считано от 22.01.2020г.
до окончателното изплащане на сумата:
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗОДОВ, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. При незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове – т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Съобразно това
разрешение, претенцията на ищеца по делото за присъждане на законната лихва за
времето от 22.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата е основателна
и следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото - недопустимост на претенцията в размер на
600лв. за разноски пред касационната инстанция и уважаване на иска в размер на
600лв. за разноските пред РС, следва да се поставят на обсъждане претенциите и на
двете страни за присъждане на разноски в настоящото производство.
По отношение на ищцовата: По делото
са представени доказателства за направени разноски за платена държавна такса в
размер на 10 лв. и 400лв. за адвокатски хонорар, платени в брой. На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца, съразмерно на уважената част от първоначално
предявеният иск, сумата в размер на 205лв., т.е половината от направените
разноски.
По отношение
претенцията за разноски на ответника: Нормите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК
предвиждат, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. има право на
разноски и при прекратяване на делото. Съгласно чл. 78, ал. 8 от АПК във връзка
с чл. 144 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Делото е с определен материален интерес, по
него са проведени две съдебни заседания и същото не се отличава с голяма правна
сложност. При тези обстоятелства, съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да бъде определено на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата в минималния допустим
размер, а именно 100лв., като съразмерно на частта на иска, по отношение на
който производството е прекратено, ищецът следва да бъде осъден да плати на
ответника разноски в размер на 50лв. (половината от 100лв.).
По компенсация Агенция „Митници“ – София следва да плати на ищеца разноски в размер на 155лв.
(205лв. – 50лв.).
По
изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Агенция
„Митници“ – София да плати на Г.Г.А. ***, сумата в размер на 600лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за първа инстанция по НАХД № 699/2019г. по описа на
РС – Търговище, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.01.2020г., до
окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 155лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: