Р Е Ш Е Н И Е
София, 29.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4740/2019
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от „М.Б.“
ЕАД, *** против С.И.И., ЕГН **********,***,с правно
основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 43 776,75 – непогасена главница – 174 непогасени вноски по Договор за банков
кредит № BL21065 на 06.08.2008 г., за
периода 21.03.2014 г. - 07.08.2028 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателно заплащане на задължението и сумата 1 901,07 лв., от която: 1 901,07 заплатена държавна такса в
исковото производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД, като кредитор, и „Д.С.”
ЕООД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № BL21065 на 06.08.2008 г., по силата на
който Банката е предоставила, а Кредитополучателят е получил и усвоил изцяло
банков кредит в размер 40 000 лв. С Анекс № 1/09.08.2010 г. и Анекс №
2/29.03.2011 г. към Договора за кредит, са постигнати договорености за
облекченото погасяване на кредита, съгласно погасителен план - на ежемесечни анюитетни погасителни вноски.
Въпреки
поетите с Договора и анексите към него задължения, кредитът не се обслужвал в
уговорените сроковете и по уговорените начините и, считано от 21.01.2013 г. е в
просрочие.
На
03.08.2017 г. ищцовото дружество „Юробанк
България” АД, действащо като Цедент, е прехвърлило всички свои вземания и права
по Договор за кредит № BL21065/06.08.2008 г., сключен с кредитополучателя „Д.С.”
ЕООД, заедно е привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности в полза на Цесионера
„М.Б.” ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г.
По
процесния Договор за кредит № BL21065/06.08.2008 г. като съдлъжник за
задължението на „Д.С.” ЕООД е встъпил ответникът С.И.И.,
съгласно Анекс №1/09.08.2010 г. и Анекс №2/29.03.2011 г. към Договора за
кредит. И. е уведомен за прехвърлянето на вземането чрез залепване на
уведомление на настоящия му адрес на 02.01.2019 г. от ЧСИ С.П., район на
действие СГС, рег.№ 921 към КЧСИ.
Ищецът
твърди, че ответникът не е извършил никакви плащания през исковия период, което
породило правния му интерес да обяви предоставения кредит за изцяло и
предсрочно изискуем на основание чл. 25, б. “в“ от Договора за кредит.
Ответникът
бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на предоставения кредит чрез
залепване на уведомление на настоящия му адрес на 02.01.2019 г. чрез ЧСИ С.П.,
район на действие СГС, рег.№ 921 към КЧСИ.
Според
отразеното в исковата молба, към датата на предявяване на иска общият размер на
претендираното вземане по Договор за кредит № BL21065/06.08.2008 г., е в размер
43 776,75 лв., представляващи 174 непогасени вноски за главница за периода
21.03.2014 г. - 07.08.2028 г., Дължи се и законна лихва за периода от
подаването на исковата молба до изплащане на вземането.
В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответника за
заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и
разноски.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като
му присъди разноски по списък.
II. Ответникът С.И.И. оспорва иска изцяло като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Оспорва
наличието на облигационни отношения между страните.
Счита
за неоснователно твърдението на ищеца за наличието на цесия за претендираното
от ответника задължение, тъй като в приложения по делото договор за цесия не са
индивидуализирани вземанията, които са предмет на тази цесия. Според него вземане
на ищеца срещу ответника не съществува, тъй като в представения по делото
договор за цесия не фигурира нито вземането, нито цената, нито някакво друго
обстоятелство, от което да е видно, че именно той е длъжник на цедента.
Оспорва
също да е бил уведомяван за извършеното прехвърляне на вземането.
Оспорва
валидността на договора за цесия от 21.06.2017 г., като заявява, че цесионерът
по договора за цесия и настоящ ищец няма валидно вземане към него, тъй като
чрез договора от 21.06.2017 г. са прехвърлени множество неясни,
неконкретизирани и неопределени количествено и качествено вземания, за неясна сума,
срещу неясна цена, по алеаторен по своята същност
договор, като вземането срещу него не съществува и не е било част от този
договор.
Оспорва
наличието на прехвърляемо право, което е можело да се прехвърли, доколкото той
не е имал качеството на съдлъжник. Ответникът не фигурира в договора в
качеството на солидарен длъжник.
Позовава
се на погасяване на субективното материално право на действителния кредитор
спрямо ответника към дата 21.10.2012 г., когато кредиторът е съобщил за
предсрочната изискуемост на кредита.
Според
него, дори и да е налице договор за кредит, по силата на който той дължи част
от претендираните суми, то кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.10.2012
г,. след получаването на писмо от Банката, с което му е съобщено за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем.
Заявява
също, че, вече веднъж обявен за предсрочно изискуем, кредитът не може да бъде
обявяван повторно за такъв, а - на следващо място - оспорва и да е уведомен за
настъпилата повторна изискуемост, включително и от ЧСИ.
Позовава
се и на изтекла погасителна давност, като твърди, че до датата на исковата молба
се е погасило по давност както главното вземане, така и акцесорните такива.
В
случай, че съдът не приеме че кредитът е станал предсрочно изискуем на дата
21.10.2012 г., то се позовава на изтекла погасителна давност на главниците по
кредита до датата на исковата молба, тъй като, според него, те имат характер на
периодични плащания до момента на обявяване на предсрочната изискуемост, която
в случая не е установена от ищеца.
На
следващо място счита, че клаузата на чл. 3 от Договора за кредит, предвиждаща,
че кредиторът има право да извършва изменения в „Базовия лихвен процент (БЛП) и
същият подлежи на ежемесечно прерарзглеждане“, като
изменението на практика става задължително за кредитополучателя, се явява
неравноправна по см. на чл.143, т.10 ЗЗП и за нея не се прилагат изключенията
по чл.144 ЗЗП. Нищожността на договора за кредит води до извод за нищожност и
на променените анюитетни вноски, а оттук и на размера
на целия дълг.
Оспорва
и начислените неустойки, пред вид липсата на краен срок и за тяхната нищожност
поради противоречие с добрите нрави, поради излизането извън присъщата им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Представил
е писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 06.08.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като кредитор, и „Д.С.”
ЕООД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № BL21065, по силата на който Банката е отпуснала кредит в размер 40 000 лв.,
който последният се е задължил да върне, Срокът на издължаване на кредита е 240
месеца, съгласно погасителен план.
Не се спори, че с Анекс № 1/09.08.2010
г. и Анекс № 2/29.03.2011 г. към Договора за кредит, страните са се договорили изплащането
на кредита да става, съгласно погасителен план - на ежемесечни анюитетни погасителни вноски. Установява се, че ответникът С.И.И. е цитираните два анекса, в качеството си на съдлъжник,
стъпвайки в дълга, при условията на чл. 101 ЗЗД.
От
представения и приет като доказателство съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 21.06.2017 г. се установява, че Банката е прехвърлила вземания по договори за кредит,
заедно с всички привилегии и обезпечения, на ищеца „М.Б.” ЕАД. В договора за
прехвърляне на вземане договорите за кредит, респ. произтичащите от тях
вземания, със съответните привилегии и гаранции към съответните длъжници не са
индивидуализирани, а е налице препратка към Приложения към Договора за цесия.
Такива приложения, съдържащи индивидуализация на всяко конкретно вземане по всеки
конкретен договор – сумите по него, обезпеченията и
другите гаранции, по делото липсват. Не бяха представени и в хода на съдебното
производство.
Ответникът
е уведомен за извършването на цесията с писмо, изпратено му от ищеца, връчено
му на 02.01.2019 г. чрез залепване на уведомление на настоящия му адрес от ЧСИ С.П.,
район на действие СГС, рег.№ 921 но КЧСИ. Със същото писмо ответникът е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на предоставения кредит, по
отношение на който той е встъпил като съдлъжник, на основание чл. 25, б. “в“ от
Договора за кредит, поради липсата на каквито и да е плащания към 21.01.2013 г.
До
момента на предявяване на претенцията, респ. изготвяне заключение на съдебно –
счетоводна експертиза досежно размера на задължението, плащане не е извършено.
По искане на ищеца по делото бе
назначена съдебно – счетоводна експертиза,
според заключението на която Общият размер на усвоената сума по Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL21065/06.08.2008 г. е 46 723,80 лв.
Погасени изцяло са 37 вноски по главницата, съгласно погасителния план, като
последната е с падежна дата 21.09.2011 г., и те общо възлизат на 2 090,05 лв. Размерът
на дължимата главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия“ BL21065/06.08.2008
г. е 44 633,75 лв. и той се
формира от разликата между усвоената сума - 46 723,80 лв. плюс заплатената по
главницата сума , възлизаща общо на 2 090,05 лв.
По – нататък вещото лице заявява, че
за периода 25.03.2016 г. -03.08.2017 г. Банката е начислила законна лихва върху непогасената
главница, както следва: - върху сумата
37 294,20 лв. за периода 25.03.2016 г.
до 13.05.2016 г. и - върху сумата 44 633,75 лв. за периода 14.06.2016 г. - 03.08.2017
г., общо в размер н 6 061,13лв.
Иложеното се
доказва от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По
настоящото дело е предявен иск с правно с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за заплащане на следните суми:
43 776,75 – непогасена главница –
174 непогасени вноски по Договор за банков кредит № BL21065 на 06.08.2008 г., за периода 21.03.2014
г. - 07.08.2028 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на
задължението и сумата 1 901,07 лв., от която: 1 901,07 заплатена държавна такса в исковото производство и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Според
чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното, и да я върне
след изтичане на срока, при съответната лихва, според ал.2, договорена с
банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже
в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно отношение
по сключен на 06.08.2008 г. Договор за кредит между Юробанк
И Еф Джи България“ АД, като кредитор, и „Д.С.” ЕООД, като кредитополучател.
Доказа се и, че с допълнителни анекси към договора от 09.08.2010 г. и 29.03.2011
г. ответникът е встъпил като съдлъжник по него съобразно чл. 101 ЗЗД.
Не
се спори, че предоставената на кредитополучателя „Д.С.” ЕООД, сума по договора за кредит е
изцяло усвоена от последния, както и че кредитът не е бил редовно погасяван.
Ищецът
основава претенцията си на извършена цесия, сключена между него и
кредитодателя на 21.06.2017 г., с
твърдения, че понастоящем той е единственият кредитор по процесния договор за
кредит и, във връзка с неизпълнение на ответната страна на задълженията му като
съдлъжник по него, го е обявил за предсрочно изискуем, уведомявайки го също
така и за извършеното прехвърляне на вземане.
Съдът
намира, обаче, че в настоящото производство ищцовата
страна не можа да докаже наличие на валидно извършен договор за цесия. Нормата
на чл. 99 ЗЗД дава възможност на кредитора да прехвърли своето вземане на трето
на правоотношението лице, освен ако законът,, договорът или естеството на
вземането не допускат това – с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви, стига да не е налице противна уговорка. Необходимо
е за това прехвърляне длъжникът да бъде уведомен и от този момент той отговаря.
Настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, счита, че по делото
липсват доказателства, че в представения и цитиран от ищеца договор за цесия от
21.06.2017 г. липсва индивидуализация на вземането по договора за кредит –
главница, лихви, разноски, длъжници, срокове за погасяване. Налице е препратка
към изброени в договора за цесия приложения, но те не бяха представени в хода
на делото. Очевидно процесният договор за цесия от 21.06.2017 г. касае
множество договори за кредит, предоставени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на различни
лица, но не бе доказано по категоричен начин, че именно Договор за банков
кредит № BL21065 на 06.08.2008 г.,
сключен между Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Д.С.”
ЕООД, за сумата 40 000 лв., по който ответникътп
С.И. е встъпил като съдлъжник, съобразно Анекс № 1/09.08.2010 г. и Анекс №
2/29.03.2011 г. към Договора за кредит, е един от тези договори.
По
изложените мотиви съдът приема, че по делото не се доказа валидно извършено
прехвърляне от страна на Банката на задълженията, които ответникът има към нея
по процесния договор за кредит, поради което не може да се приеме, че
цесионерът и настоящ ищец е носител на вземането по него.
Този
извод на съда, за липсата на валиден договор за цесия, води до следващия извод
– за неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй като ищецът не можа
да докаже качеството си на кредитор по отношение на процесното вземане.
Пред
вид това съдът намира, че, при вече формиран извод за неоснователност и
недоказаност на предявения иск, не следва да се произнася досежно другите
възражения на ответника – за давност и за нарушение на ЗЗП.
С оглед изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер 1 840 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „М.Б.“ ЕАД, *** иск против С.И.И., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 43 776,75 – непогасена главница – 174 непогасени вноски по Договор за банков
кредит № BL21065 на 06.08.2008 г., за
периода 21.03.2014 г. - 07.08.2028 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателно заплащане на задължението и сумата 1 901,07 лв., от която: 1 901,07 заплатена държавна такса в
исковото производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „М.Б.“
ЕАД да заплати на С.И.И. сторените
по делото разноски
– заплатено адвокатско възнаграждение, в размер 1 840 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: