Определение по дело №456/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

съобрази следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.

Образувано е по жалба на Д. И. В. от Г.К., против определение №1/16.01.2014 г. постановено по ч.н.дело №1205/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Жалбодателят твърди, че районният съд групирал присъдите, по които бил осъден и завишил определеното му за изтърпяване общо наказание. Моли, да се отмени приложението на чл.24 от НК.

В съдебно заседание жалбодателят В. лично и чрез защитника си – адв.И.Б. от АК- К., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Счита, че приложението на чл.24 от НК е само формална възможност и в случая се утежнявало положението на жалбодателя. Моли първоинстанционното определение да се отмени в частта му, с която на основание чл.24 от НК, определеното общо наказание е увеличено с 2 месеца „лишаване от свобода”.

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна, тъй като чл.24 от НК бил правилно приложен с оглед проявената упоритост в извършване на престъпления от жалбодателя. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди определението на РС- К..

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното:

ЧНД №1205/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд е било образувано по предложение на Районния прокурор при РП- К., с което е поискано да се извърши групиране на наказанията наложени на Д. И. В. по влезлите в сила присъди по НОХД №78/2012 г. по описа на ОС- Х. и НОХД №873/13 г. по описа на РС-К.. Поискано е също с оглед демонстрираната упоритост на дееца в извършване на престъпления определеното общо наказание да бъде увеличено на основание чл.24 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства по отношение на осъденото лице, районният съд е приел, че са налице условията за допускане на кумулация с налагане на едно общо наказание по присъдите постановени по НОХД №78/2012 г. по описа на ОС- Х. и НОХД №873/13 г. по описа на РС-К., тъй като престъпленията по тези две дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Така с присъда №181/27.09.2012г. по НОХД №78/2012 г. по описа на Окръжен съд- Х., Д. В. за извършени на 07.08.2011г. престъпления по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, б.”б” от НК и по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, е осъден съответно на една година „лишаване от свобода” за първото деяние и на 10 месеца „лишаване от свобода” за второто деяние, като на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Присъдата е влязла в законна сила на 19.03.2013г. С втората цитирана по-горе присъда №158/08.10.2013г. по НОХД № 873/2013г. на Районен съд- К., В. за извършено на 08.02.2013г. престъпление по чл.196, ал.1,т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „строг” режим в затвор, като присъдата е влязла в сила на 24.10.2013г. Първоинстанционният съд е преценил наличието на предпоставките по чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК по двете описани присъди и е определил едно общо наказание, а именно по-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. С оглед данните за изтърпяно отчасти наказание по НОХД №78/2012г. на ОС- Х., решаващия съд на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част към датата на разглеждане на делото от определеното общо наказание.

Първоинстанционният съд е счел, че предвид изключителната упоритост на осъденото лице при извършването на престъпления, предимно свързани със собствеността на граждани и то при условията на опасен рецидив, определеното общо наказание следва на основание чл.24 от НК да се увеличи с два месеца „лишаване от свобода”. Съдът е посочил, че размерът е съобразен с ниската стойност на откраднатите вещи и по двете кумулирани дела.

Районният съд е посочил също, че не следва да се произнася по влезлите в сила присъди преди двете дела, за които определя едно общо наказание, тъй като за тях било налице влязло в сила определение за кумулация и те по никакъв начин не можели да бъдат кумулирани с настоящите присъди, тъй като не били в съвкупност с тях.

При така установеното по делото от фактическа страна, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.

Постановеното определение е законосъобразно, правилно и обосновано. По същество по делото няма спор относно наличието на предпоставките за определяне на общо наказание по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК. В тази връзка обаче следва да се посочи, че първоинстанционния съд се е ограничил само да посочи, че останалите влезли в сила присъди на осъдения Д. В. не могат да се кумулират с разглежданите две, тъй като не са в съвкупност с тях, поради което и съдът не се е произнесъл по отношение на тях. Този извод, макар и твърде лакони¸ен и без да е посочено кое определение се има предвид и за кои присъди се отнася, е правилен като краен резултат.

Настоящата инстанция намира, че в настоящия случай, макар К. районен съд да не е обсъждал множеството присъди, влезли в сила преди двете разглеждани в настоящото производство, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, нито е постановил неправилно определение, поради нарушение на материалния закон, поради следното: Всички предходни присъди, по отношение на Д. В. видно от справката за съдимост рег.№1251/21.12.2013г. на РС-К., приложена по делото, а именно: по НОХД №391/1995г. на РС- К., НОХД №340/1996г. на РС- К., НОХД №104/1999г. на Военен съд- П, НОХД № 444/2001г. на РС- К., НОХД №17/2002г. на РС- М, НОХД №134/2003г. на РС- М.д, НОХД №334/2002г. на РС- К., НОХД № 577/2003г. на РС- К., НОХД №121/2006г. на РС- К., НОХД №444/2006г. на РС- К., НОХД №41/2007г. на РС- К., НОХД №314/2007г. на РС- К., са влезли в сила преди извършване на деянията по разглежданите и обсъдени по-горе две присъди /по НОХД №78/2012 г. по описа на ОС- Х. и по НОХД №873/13 г. по описа на РС-К./, съответно по тях са определени съвкупности в най-благоприятното за осъдения съчетание. Последната влязла в сила присъда от множеството цитирани е на 18.09.2007г., т.е. всички останали са влезли в сила преди тази дата, а деянията в разглежданата съвкупност са извършени съответно на 07.08.2011г. и на 08.02.2013г. От описаното следва извода, че разглежданите две присъди по НОХД №78/2012 г. по описа на ОС- Х. и НОХД №873/13 г. по описа на РС-К. не се намират в съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал1 от НК с никоя от останалите известни по делото присъди на жалбодателя В.. По всички, освен разгледаните от РС- К. две присъди е направена преценка и с влязло в сила определение са определени общи наказания по възможните съвкупности. Видно от описаното в справката за съдимост писмо на РП- К. Р№153/2007г., определеното общо наказание на Д. В. е изтърпяно на 02.10.2008г.

С оглед изложеното, крайния извод на първоинстанционния съд по отношение на осъжданията на Д. В. по НОХД №78/2012 г. по описа на ОС- Х. и НОХД №873/13 г. по описа на РС-К., не се променя, поради което и постановеното от него определение касаещо двете присъди се явява правилно и законосъобразно. Що се отнася до останалите осъждания на В., то никоя от предходните присъди не се намира в съвкупност с двете цитирани, съответно по отношение на тях с влязло в сила определение от 23.01.2008г. по ЧНД № 1300/2007г. на РС- К. е извършена кумулация, поради което по отношение на тях въпросът за определяне на общо наказание не може да бъде пререшаван.

Настоящия състав на КОС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, относно приложението на чл.24, ал.1 от НК, с което определеното общо наказание “лишаване от свобода” е увеличено с два месеца, предвид обстоятелството, че наложените наказания и по двете присъди са от едни и същи вид и предвид и предходните многократни осъждания на подсъдимия Д. В.. Увеличението е в един минимален размер и същото се явява напълно справедливо с оглед съдебното минало на осъдения, а именно демонстрираната престъпна упоритост – същият е осъждан с присъди общо по 14 наказателни дела от общ характер. Единствено с увеличението на определеното общо наказание ще бъдат постигнати целите на наказанието залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. Въззиният съд при проверка правилността на обжалвания акт, съобрази, че когато се групират наложени наказания от един и същи вид - в случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. По делото съдът се е съобразил с тези изисквания на чл.24 от НК, изложил е съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание за отмяна на постановеното определение. Предвид описаното въззивната жалба, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е постановил, че при изтърпяване на наказанието следва на основание чл.25, ал.2 от НК да се приспадне изтърпяната към датата на постановяване на определението част от така определеното общо наказание.

Предвид изложеното, обжалваното определение на КРС по НЧД №1205/2013 г., като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2014 г., постановено по ч.н.дело №1205/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.