Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр.Русе, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 141 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на ОД на МВР Русе против решение № 49/15.03.2021 г.,
постановено по АНД № 143/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменен
електронен фиш, серия К № 1731107 от 13.08.2017г., издаден от ОД на МВР – Русе.
С електронният фиш, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и за
нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон, на касационния ответник е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационно основание се
сочи неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че не е
изтекла абсолютната давност, поради което отмяната на електронния фиш на това
основание е неправилна. Иска се отмяна на въззивното решение и решаване на
делото по същество чрез потвърждаване на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба – В.Р.Б., чрез процесуалния
си представител адв.Коларов, което изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение
за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
С оглед на спецификата на електронните фишове, за
тях не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на АУАН и
издаването на НП. Както се приема и в т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС и както е посочил районният съд, в чл.34 от ЗАНН няма норма, аналогична на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с
чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК
обикновената давност е три години, а абсолютната такава по чл.81, ал.3 от НК –
четири години и половина. В конкретния случай нарушението е извършено на
13.08.2017 г. и е връчен едва на 07.01.2021г., т.е. три години и пет месеца
по-късно. Съдът намира, че е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй
като през този период не са предприети никакви действия, водещи до прекъсването
й. Действително, ЕФ е изпратен за връчване по пощата до адресата. Видно от
известието за доставяне /стр.16 гръб от въззивното дело, стр.7 от касационното
дело/, като адрес на доставяне е посочен Русе, „Руй планина“№4. Този адрес е
непълен, тъй като не е посочен вход и етаж, а се касае до голям жилищен блок, с
няколко входа / от посочения в жалбата до РРС адрес се установява, че Б. живее
във вход 5/; липсва и отбелязване в кой от всичките входове на блока е оставено
съобщението. Поради това съдът приема, че съобщението за издадения електронен
фиш не е редовно връчено, а извършеното действие по изпращането му не е годно
да прекъсне давността. Следва да се посочи, че в ЕФ се съдържа пълния адрес на
лицето, който е идентичен с посочения във въззивната жалба, така че, ако беше
положена необходимата грижа, електронният фиш би могъл да бъде надлежно връчен.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН вр.чл.143, ал.3 от АПК, касационният ответник има право на разноски в
размер на 300 лева – заплатен адвокатски хонорар, видно от представения на стр.20
от делото договор за правна защита и съдействие.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 49/15.03.2021
г., постановено по АНД № 143/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА, Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49 да заплати на В.Р.Б., ЕГН **********,***
сумата от 300 лева –адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: