Р Е
Ш Е Н
И Е № 46
Гр. Кубрат, 10.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 705
по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ.
Ищецът „В.М.к.“ ЕООД *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.Х.М.– управител чрез пълномощник а.Г. ***
твърди, че до 31.12.2018 г. е обслужвало територията на Община Кубрат като ВиК оператор. Заявява, че ответницата Н.Ю.С. е собственик
на водоснабден имот, находящ се в село Бисерци на ул.
„Баба Тонка“ № 36, до който дружеството е предоставяло питейна вода, като
доставените и фактурирани количества питейна вода са били отчитани посредством
измервателно устройство водомер с фабр. № 03036384,
който е изправен и отговаря на изискванията на Закона за измерванията. Твърди,
че ответницата като потребител и титуляр на партида за ВиК
услуги с аб. № 1000693 не е изпълнила задължението си
да заплаща доставяните до собствения й недвижим имот количества питейна вода в
30-дневен срок от издаване на фактурата за извършената доставка. Поради това,
че и след като изпратили уведомление на адреса за кореспонденция, плащане не е
постъпило, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Н.Ю.С.
да заплати сумите: 1865.14 лв. – представляваща стойността на доставената в
периода 25.09.2017 г. – 31.07.2018 г. 793 куб. м питейна вода за аб. № 1000693 на адрес ***, за която са издадени фактура № **********/30.04.2018 г. и фактура
№ **********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане и сумата 256.17 лв.
– представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата
след падежа й до 02.10.2019 г. Претендира и направените по делото разноски,
както и извършените такива по ч. гр. д. № 627/2019 г. по описа на РС–Кубрат.
Ответницата Н.Ю.С., ЕГН **********
с адрес *** чрез особения си представител адв. Пламен
Христозов от АК–Разград не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В
съдебно заседание особеният й представител оспорва предявените искове. Заявява,
че макар през периода на отчитане на процесното
количество вода, собственик на имота да е била С., то няма доказателства тя да
е била ползвател на сочените ВиК услуги. Твърди, че
все още през това време титуляр и потребител е бил предходният собственик. Не
оспорва, че разликата за консумирана и неплатена вода е установена. Възразява,
че отговорен за заплащането й следва да бъде ответника, вместо предходния
собственик.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните,
че имот находящ се в ***е присъединен към водопреносната система, стопанисвана до 31.12.2018 год. от
ищеца, за който имот е отреден абонатен номер 1000693. Не е спорно, а се установява и от
представената справка за имот (л.18 от делото), че считано от 14.08.2017 год.
собственик на процесния имот е станал купувачът – Н.Ю.С..
Доколкото ответницата не е
изпълнила задължението си по чл.43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите на ВиК услуги и чл.61, ал. 1 от Общите условия на дружеството,
одобрени от КЕВР, а именно да актуализира данните относно потребителя на имота
в 30-дневен срок от промяната в собствеността, ищецът е извършил смяната на
партидата служебно, като е предоставен аб. № 100356.
От представената карнета
(л.57 от делото) се установява, че след промяната на собствеността, са отчетени
количества потребена вода, както следва: на
25.08.2017 г. – 9 куб. м, 25.09.2017 г. – 6 куб. м, 25.04.2018 г. – 783 куб. м
и на 26.07.2018 г. – 10 куб. м. Видно от положения подпис и доколкото не се
оспорва посоченото писмено доказателство, отчитането е станало в присъствието
на собственика или член от домакинството му.
Така за периода 25.09.2017
г. до 31.07.2018 г. ВиК операторът е предоставил до
имота 792 куб. метра вода с питейно качество, за които е издал следните фактури: № **********/30.04.2018 г.
за сумата 1841.62 лв. и № **********/31.07.2018 г. за сумата 23.52 лв.
Не е спорно, че ответницата
не е изпълнила задължението си да плати в срок сумите по посочените фактури,
нито е сторила това в предоставения й с покана за доброволно плащане 15-дневен
срок.
От съдържанието на
приложената Жалба входирана при ищеца с № 266 от
30.07.2018 г., подадена от ответницата Н.Ю.С., се установява, че същата е
оспорила показанията на водомера, излагайки доводи, че е уведомила инкасатора
за промяната в собствеността на имота, но той не е отчел консумираната питейна
вода през месец август 2017 год., а сторил това след пет месеца.
По повод подадената жалба е
извършена проверка на измервателното устройство. Видно от представените писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, водомерът е бил демонтиран, като
е вписано показанието му от 939 куб. м в съответния протокол и подписан от
ответницата. Впоследствие е била извършена проверка на изправността му от
лицензирана лаборатория „Бордер“ ЕООД гр.Разград,
констатациите от която са описани в Протокол № 458/17.08.2018 г. Видно от последните, водомерът е изправен и
отговаря на изискванията на Закона за измерванията.
Поради това, че ответницата
не е изпълнила задълженията си да плати сумите по посочените фактури, в полза
на ищеца по ЧГД № 627/2019 г. по описа на РС–Кубрат е била издадена
обезпечителна заповед, съгласно която е била наложена възбрана върху процесния имот.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на
иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се
намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. В тежест на ответника е да възрази, че е платил
или да направи други правопогасяващи възражения.
В настоящото производство не
се спори относно количеството отчетена вода и стойността й отразена в
издадените фактури, както и че претендираните от
ищеца суми не са платени. Единственият спор е относно това дали ответницата е
пасивно легитимирана да отговаря по иска и дали има качеството на потребител,
въпреки промяната в собствеността на имота. В този смисъл е възражението на
особения й представител.
Лицата, имащи качеството
потребители на ВиК услуги, са определени нормативно в
чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези
услуги.
В чл. 59 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор е предвидено, че откриването на партидата на
абоната става по заявление по образец подадено от потребителя, в което се
посочват изрично посочени идентификационни данни. В чл. 61, ал. 1 от ОУ е
уредено задължението на потребителя при промяна на собствеността или на вещното
право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател в 30-дневен
срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна
на партидата. Т.е. задължението за промяна в титулярството
на партидата е важимо в еднаква степен, както за прехвърлителя, така и за приобретателя.
Извън това, в чл. 63, ал. 2 ОУ е регламентирано, че ако новият или предишният
собственик или ползвател не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1, новият собственик или ползвател заплаща
всички дължими суми за имота след датата на промяната на собствеността или
ползването. Очевидно е, че нито ответницата, нито предишния собственик на процесния водоснабден имот са изпълнили задължението си по
чл. 61 ОУ, поради което след промяната в собствеността на 14.08.2017 г., дружеството
е променило служебно титуляра по партидата. Дори и да
не беше променена партидата, доколкото исковата претенция касае задължения
възникнали след 14.08.2017 г., то съгласно чл. 63 ОУ задължено за плащането му
лице е новият собственик, т. е. ответницата.
Предвид изложеното, съдът
намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана по размер. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата 1865.14 лв. – представляваща стойността на
доставената в периода 25.09.2017 г. – 31.07.2018 г. 793 куб. м питейна вода за аб. № 100356 на адрес ***, за която са издадени фактура № **********/30.04.2018 г. и фактура
№ **********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.11.2019 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Така и претенцията за лихва
за забава в размер на 256.17 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 02.10.2019 г. е също
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
от него разноски по настоящото и по обезпечителното производство. По настоящото
са направени доказано такива както следва: 124.60 лв. – платена държавна такса,
378.00 лв. – платен адвокатски хонорар и 300.00 лв. – възнаграждение за особен
представител, а по ЧГД № 627/2019 г. по описа на РС–Кубрат – 40.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв.
– платен адвокатски хонорар, поради което ответницата следва да заплати на
ищеца сторени разноски в общ размер на 1 242.60 лв. Няма доказателства за
сторени разноски в размер на 15.00 лв. по сметка на АВ за вписване на
наложената възбрана, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Ю.С., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.М.к.“ ЕООД ***
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от М.Х.М.– управител сумата 1 865.14 лева (хиляда осемстотин шестдесет
и пет лева, четиринадесет стот.) – главница
съставляваща стойност на доставената в периода 25.09.2017 г. – 31.07.2018 г.
793 куб. м питейна вода за аб. № 100356 на адрес ***,
за която са издадени фактура № **********/30.04.2018 г. и фактура №
**********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 04.11.2019 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата 256.17
лева (двеста петдесет и шест лева, седемнадесет стот.)
– обезщетение за забава, представляващо сбора от мораторната
лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 02.10.2019 г.
ОСЪЖДА Н.Ю.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „В.М.к.“ ЕООД *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.Х.М.– управител сумата 1 242.60
лева (хиляда двеста четиридесет и два лева, шестдесет стот.)
– сторени разноски.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова