Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2049/26.11.2019 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1993/2019
година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение №
74/08.07.2019 година по н.а.х.д. № 82/2019 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е
отменено наказателно постановление № 02-30/06.03.2019 година на началника на отдел “Рибарство и
контрол – Черно море” – Бургас към главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА
(НП).
С НП, на М.С.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 30 ал. 3 т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) във връзка със заповед № РД 09-98/26.02.2016 година на министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 70 ал. 1 от ЗРА, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева и е отнета 1 бр. риболовна
пръчка с монтирана машинка „Пиемикс“.
Касаторът оспорва решението. Според него, РС е постановил незаконосъобразен
акт, тъй като не е отчел че язовир „Камчия“, в който е бил извършван риболова, е
изцяло забранен за риболов, т.е. липсата или наличието на санитарно –
охранителна зона в този водоем, коментирана в обжалваното решение, е
обстоятелство, нямащо връзка с отговорността на нарушителя. Заявява, че
нарушението е описано в достатъчна степен, че да няма съмнение в признаците на
фактическия му състав. Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от съответна
надлежна страна.
С НП, М.М. е санкциониран
за това, че при извършена проверка на 07.09.2018 година в 19:00 часа на язовир
„Камчия“, срещу местността „Борова гора“, залив до Помпена станция, е
установено, че извършва любителски риболов с един брой риболовна пръчка с
монтирани две куки, подпомогнат от гумена лодка с извънбордов двигател с 2,6
к.с.
РС е приел, че фактите по
извършване на нарушението не са установени от наказващия орган в достатъчна
степен. Според съда, язовирът е бил разрешен за любителски риболов, извън
санитарно – охранителната си зона, но при установяване на нарушението и
налагане на наказанието не е бил изследван въпроса къде точно е бил извършен
риболова – в зоната (където е забранен) или извън нея (където няма ограничение
за любителите), а това прави извършването на нарушението недоказано. Отделно РС
е изложил мотиви за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая.
Според мнозинството от
касационния състав решението е правилно като краен резултат.
Съгласно чл. 30 ал. 3 т.
1 от ЗРА, министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра
на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски
риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за
опазване на популациите от риба и други водни организми.
Със заповед № РД
09-98/26.02.2016 година министърът на земеделието и храните е забранил
извършването на риболов през 2016 година, 2017 година и 2018 година в редица
рибностопански обекти и зоните около тях по чл. 3 ал. 1 т. 1-2 от ЗРА, сред
които и в язовир „Камчия“, съгласно приложение № 1 от Наредба № 37/10.11.2008
година за ползването на язовирите – държавна собственост в рибностопанско
отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и
аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3 ал. 1 от ЗРА (Наредба №
37), в което е посочено изрично, че язовирът е забранен за риболов (лист 27 –
35 от приложеното н.а.х.д. № 82/2019 година).
Според чл. 70 ал. 1 от
ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30,
ал. 3 т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32 ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание.
При така
маркираното нарушение от обективна страна, за да има наличие на такова, трябва
от една страна извършителят да лови риба и други водни организми и от друга
страна -това трябва да се извършва в периода на посочената забрана. Тези две
съставни части на деянието следва да бъдат описани словесно като състав на
нарушението, за да се приеме, че същото е осъществено от обективна страна.
В процесното
наказателно постановление е описана само първата от тях – че нарушителят е
извършвал любителски риболов в язовир „Камчия“. Не е посочено, че той е
извършвал това в периода на забрана, което е задължително за да се приеме, че е
налице противоправно поведение от негова страна. Следва да се има предвид, че
само извършването на любителски риболов не е административно нарушение. Т.е.
начинът по който е описано изпълнителното деяние на процесното нарушение не
обосновава неговата противоправност. Посочването на нарушените правни норми
като текстове от съответните нормативни актове е задължение на административнонаказващия
орган по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и не може да замени неизпълнението от негова
страна да опише в наказателното постановление нарушението от обективна страна,
включително, периода на забраната, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават – съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Неизпълнението на това задължение винаги представлява съществено
процесуално нарушение което прави издаденото НП незаконосъобразно, тъй като без
точното описанието на нарушението не може да се установи практически
съществуването на такова.
Според мнозинството от касационния състав решението на РС следва да се остави
в сила.
По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63
ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/08.07.2019 година по н.а.х.д. № 82/2019 година
на Районен съд – Карнобат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдия
Веселин Енчев
Не
съм съгласен с мотивите и диспозитива на настоящото решение.
Съгласно чл. 30 ал. 3 т.
1 от ЗРА, министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра
на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски
риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за
опазване на популациите от риба и други водни организми.
Със заповед № РД
09-98/26.02.2016 година министърът на земеделието и храните е забранил
извършването на риболов през 2016 година, 2017 година и 2018 година в редица
рибностопански обекти и зоните около тях по чл. 3 ал. 1 т. 1-2 от ЗРА, сред
които и в язовир „Камчия“, съгласно приложение № 1 от Наредба № 37/10.11.2008
година за ползването на язовирите – държавна собственост в рибностопанско
отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и
аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3 ал. 1 от ЗРА (Наредба №
37), в което е посочено изрично, че язовирът е забранен за риболов (лист 27 –
35 от приложеното н.а.х.д. № 82/2019 година).
Според чл. 70 ал. 1 от
ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30,
ал. 3 т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32 ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание.
С министерската заповед – общ административен акт, във връзка с нормата на
чл. 30 ал. 3 т. 1 от ЗРА, за язовир „Камчия“ през 2018 година е установена
еднозначна забрана за риболов, без оглед на това в коя част се извършва тя и
дали има или няма санитарно – охранителна зона в този воден обект. Към тази
заповед препраща изрично НП и тя съставлява фактическото основание за налагане
на санкцията. Изводът на РС, че в язовирa през този период е бил разрешен любителски риболов
извън санитарно – охранителната зона, съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 и
във връзка със заповед № РД
09-98/26.02.2016 година, не почива на никакви обективни факти. Напротив – по
отношение на язовир „Камчия“, язовир „Бодровица“, язовир „Христо Смирненски“ и
язовир „Ясна поляна“ изрично е посочено че са забранени за риболов. Като е
извършвал любителски риболов в нарушение на установената временна забрана, М.М.
е нарушил издадената заповед и нормата на чл. 30 ал. 3 т. 1 от ЗРА, поради
което законосъобразно е бил санкциониран с НП. Действително, наложената санкция
е значителна, но това е минималния размер, предвиден в ЗРА.
Споделям мотивите на РС за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
не е съставлява маловажен случай, а обществената му опасност и особеностите на
изпълнителното деяние по нищо не се различават от типичното нарушение,
подлежащо на санкциониране по чл. 70 ал. 1 от ЗРА.
Решението на РС следва да се отмени, а НП – да се потвърди.
СЪДИЯ: