Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 481 05.02.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и втори януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8401 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от К.И.С. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 30 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за 6 часа извънреден труд, положен през периода 01.09.2016 г. –
30.09.2019 г., сумата от 1 563,13 лв.,
представляваща
допълнително възнаграждение за 222 часа извънреден труд, положен от ищцата през
периода 01.09.2016 г. - 31.08.2019 г., преизчислен към дневен труд с коефициент
1,143, сумата от 191,92 лв., представляваща сборна мораторна лихва, дължима
върху отделните задължения, формиращи общата претенция от 1 563,13 лв.,
за периодите от изпадането в забава за плащането им до предявяването на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото. Ищцата твърди,
че през процесния период е полагала труд на длъжността „*****, ОИСН“ в ЛКЦ -
Созопол към ГПУ - Бургас, като през този период е положила 6 часа извънреден
труд, които не са й платени. Твърди също така, че след преизчисляване на
положения от нея през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143
се получава разлика от 222 часа (след направеното изменение на иска в съдебно
заседание), за която й се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 563,13 лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което също не й е заплатено от
ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявените главни искове са с
правни основания чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като
същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищцата е заемала посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявала служебните си задължения на 24-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като
извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за
периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и
06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период
са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
представени са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение,
по силата на което ищцата е заемала и е полагала труд на посочената в исковата
молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищцата е работила на смени, включително и през нощта –
за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през процесния период ищцата е
положила общо 1 552 часа нощен труд, които след преизчисляване с коефициент
1,143 се равняват на 1 774 часа дневен труд, като разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 222 часа,
за които възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на
1 563,13 лв. В експертизата също така е посочено, че лихвата за забава
върху тази сума, изчислена за всеки месец по отделно от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ
размер от 191,92 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде
кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143,
изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (8 часа към 7 часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищцата е положила общо 1 552
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 774 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 222 часа, за които на ищцата се полага допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 563,13 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищцата, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция по втория иск (в изменения й размер) и налага нейното уважаване.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата и обезщетение за
забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до датата на
предявяване на исковата молба, което е в общ размер от 191,92 лв., съгласно заключението
на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищцата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
1 563,13 лв., за периода от деня, следващ предявяването на иска -
02.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на първия предявен иск, а
именно за заплащане на сумата от 30 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за 6 часа неплатен извънреден труд,
положен от ищцата през процесния период, съдът намира същият за недоказан и
неоснователен, тъй като в подкрепа на този иск по делото не се събраха никакви
доказателства. Поради това този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид частичното уважаване на иска и
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и част от
направените от нея разноски по делото в размер на 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, а именно сумата от 393,28 лв., която сума представлява част от
това възнаграждение, съответна на уважената част от исковете.
Предвид частичното отхвърляне на
исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
сумата от 1,68 лв., представляваща
съответна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск – 112,53 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.И.С., ЕГН
**********,***, сумата от 1 563,13 лв. (хиляда петстотин шестдесет и три
лв. и тринадесет ст.) - допълнително трудово възнаграждение за 222 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от ищцата нощен труд през периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 191,92 лв. (сто деветдесет и един лв. и деветдесет и две ст.)
– сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от
изпадането в забава за плащането им до предявяването на иска на 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 393,28
лв. (триста деветдесет и три лв. и двадесет и осем ст.), представляваща част от
направените от ищцата разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.С., ЕГН
**********,***, против Главна дирекция
„Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30,00 лв. (тридесет лв.), представляваща неплатено възнаграждение за 6 часа
извънреден труд, положен през периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична
полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46,
сумата от 1,68
лв.
(един лв. и шестдесет и осем ст.) представляваща част от направените от
ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 112,53 лв.
(сто и дванадесет лв. и петдесет и три ст.), както и разноски в размер на
200,00 лв. (двеста лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на
05.02.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА