№ 839
гр. Русе, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520100035 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск за делба на наследствен недвижим имот, с
правно основание чл.69 от ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата.
Ищците В. В. П. и А. В. В. твърдят, че са дъщери и наследници по закон на
В.А.А., починал на 24.12.2019 г. По време на брака си родителите им закупили следния
недвижим имот: CAМOCTOЯTEЛEH ОБЕКТ В СГРАДА с идентифинатор 63427. 1.
174.1.32 по КККР, одобрен със Заповед РД-18-91/15. 12.2007 г. на Изп.директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 09.12.2021г.,
с адрес на имота: гр.Русе, ж.к.“В.“, ул."Б." 9, вх.2, ет.5, ап.Г, находящ се на петия етаж
в сграда с идентификатор 63427.1.174.1, с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентифинатор 63427.1.174, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта:
едно, посочена в документа площ 80,37 кв.м., заедно с прилежащи части: ИЗБА № 28 и
1,158 % ид.ч. от общите части на сградата.
На 29.01.2021 г., след смъртта на баща им, с нот.акт, вх.peг. № 731/29.01.2021 г.,
акт № 105, том 2, дело № 331 / 2021 г. по oпиca на Служба по вписванията-гр.Русе,
майка им С. Т. А. прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от
имота срещу задължение за гледане и издръжка на първоначалната ответница Ц. С. С..
В хода на настоящото дело, с одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 1265/2022 г. по
описа на РС-Русе цитираният алеаторен договор е развален, поради което на мястото
на първоначалната ответница е конституирана майката на ищците. Същите придобили
по наследство от своя баща по 1/6 ид.ч. от имота и понастоящем между тях и
1
ответницата била налице съсобственост при права: по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците и 4/6
ид.ч. за С. Т. А..
Молят да бъде постановено решение, с което процесният имот да бъде допуснат
до делба при посочените права.
Ответницата С. Т. А. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
допустимостта и основателността на иска за делба. Счита, че и двете й дъщери са
недостойни да наследят покойния й съпруг. А. В. напуснала страната през 2005 г. и
изпратила писмо до сестра си, с което я подбуждала да се представи за нея пред
нотариус и да изготви пълномощно от нейно име. С В. П. не поддържали отношения от
9 години. Родителите й не знаели, че тя се е развела и че впоследствие е сключила друг
брак. Месец декември 2019 г. съпругът на ответницата научил за това от познати и
прибирайки се у дома, паднал пред вратата, а по-късно починал.
През декември 2020 г. В. П., чрез адв.С.В., подала жалба до „ЦПЗ“ и до Районна
прокуратура-Русе с твърдения, че майка й страда от психическо заболяване, деменция
и др., по която била образувана прок.пр.№ 6476/2020 г. На 10.12.2020 г. сем. П. разбили
ключалката на входната врата на процесния апартамент при положение, че не
поддържали контакти, без ответницата да е чула кога и как са влезли в дома й, тъй като
спяла. Към 10 ч. се звъннало на входната врата и С. А. тръгнала да отваря. С изумление
се сблъскала в коридора с дъщеря си, която тичала от кухнята, за да отвори. В антрето
на жилището влезли двама полицаи и още две лица, които й наредили да тръгва с тях
към Психодиспансера, защото д-р М. искала да разговаря с нея. Без да я изчакат да се
измие и облече я отвели с линейка на ЦПЗ само по домашни дрехи и джапанки в снега.
Вкарали я в Женско остро отделение и без да и задават въпроси и поставили инжекция
„за високо кръвно". Кога и как е колабирала ответницата нямала спомен, освестила се
от силна болка в лявата ръка, която била зверски притисната към ръба на леглото, а
някакво лице връзвало с колани и К.ри ръцете и краката и. По-късно установила, че
ръката и е изкълчена. По някое време в отделението се появила първоначалната
ответница - Ц. С.. Същата вечер по тъмно д-р П. извикал С. А. на разговор и я накарал
да подпише едни документи, ако не иска да остане 3 месеца в отделението. На
следващия ден (11.12.2019 г.) не й дали от нейните лекарства и по пътя към столовата
тя припаднала. Същият ден по обяд в отделението пристигнала племенницата и д-р С.
П. и на лекарите им се наложило да освободят ответницата. Излязла от отделението с
насинени очи, синини и отоци по ръцете и краката.
След освобождаването и от ЦПЗ С. А. с ужас установила, че в епикризата било
записано, че „се приема по спешност на доброволно стационарно лечение в ЖО".
Прибирайки се в дома си й се наложило да търси услугите на ключар, защото П. взела
ключовете и от къщи. Ответницата установила, че е ровено по шкафовете, дори
кутиите с обувки били отворени. Липсвали пapи и документи, както и саморъчните
2
завещания, с които със съпруга и Владимир завещали цялото си имущество един на
друг. Примерни бланки за завещанията им дала адв. Б.. След като ги написали, тя ги
проверила и им казала да си ги съхраняват в къщи.
За да запази живота и здравето си, ответницата подала жалба до Русенска
районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 6 от НК, по която
била образувана пр.пр.№ 156/2021 г.
С. А. счита, че са налице основанията на чл. 3, б. „в" от ЗН и предявява
инцидентен установителен иск, с който моли да бъде признато за установено, че
съделителките и нейни дъщери В. П. и А. В. са недостойни да наследят съпруга й –
наследодателя В.А., тъй като са унищожили или скрили саморъчното му завещание.
В отговора на инцидентния иск ответниците изразяват становище за неговата
неоснователност. Оспорват всички фактически твърдения, изложени в исковата молба.
Твърдят, че отношенията с майка им са изключително влошени от години. От 2010 г.
до сега те непрекъснато били „атакувани" от нея пред семейство и близки,
работодатели, съседи и приятели. Майка им пишела и разпространявала всевъзможни
злепоставящи ги и уронващи доброто им име доноси и неверни твърдения, водена от
желанието да им навреди. В. Пашова сключила граждански брак с Велемир П. през
2019 г. Това нейно житейско peшение и важно събитие в живота й никога не било
скривано от родителите й. Ищцата приемала с подигравка семейството на дъщеря си и
нейните писмени и словесни нападки били насочени и по отношение на съпруга й,
дори на неговата майка. Действията на А. през годините ескалирали неимоверно. Тя
ставала все по-изобретателна в невярната информация, която изнасяла пред
работодатели, близки и познати. Ищцата преминала всякакви граници, когато
започнала да изпраща на работното място на съпруга на дъщеря си нецензурни
писания, придружеин със снимката му, както и да лепи на входната врата на
апартамента на майка му „съчиненията" си. Вероника П. била загрижена от всичко,
което чете и вижда от действията й за нейното психическо здраве. Изпитвала страх за
своя живот и този на съпруга и свекърва си, която била на 85-годишна възраст и много
тежко преживявала всяка „атака" на А.. Това била и причината да потърси съдействие
от компетентните органи, които след преглед да установят какво е психическото
състояние на А. и ако е необходимо да вземат съответните мерки.
А. В. В. твърди, че след смъртта на съпруга си се установила да живее в Италия
и майка й много добре знаела къде живее и какво работи, тъй като контактували по
телефона до 2007 г., дори си позволила да изпрати писмо с неверни твърдения,
преведено на италиански език, на кмета на града, в който живее дъщеря й. През
м.12.2007 г. последната се върнала в гр.Русе за празниците, но майка й не й позволила
да прекрачи прага на дома й, което наложило да нощува в хотел. След абитуриентския
бал на сина й, на който В. не била допусната от майка си със заплахата, че ще
3
организира скандал, А. го изгонила от жилището си и впоследствие той се установил
да живее и работи при своята майка в Италия.
По отношение продажбата на земеделски земи, останали в наследство от баща
им, ответниците узнали за тях, след като в качеството си на наследници били
конституирани като ответници по гр.д.№ 6121/2019 г. по oписа на РС-Русе. Делото
било образувано по предявен от техния чичо иск срещу баща им за заплащане на
припадащата му се част от получения наем за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г.
от съсобствените им земеделски земи. Впоследствие както ищцата, така и дъщерите й,
решили да продадат останалата в наследство от съпруга и баща им част от
земеделските земи и продажбите били извършени в един и същи ден.
Вероника П. и А. В. изрично заявяват, че никога и по никакъв повод не са
знаели, нито виждали завещание, изготвено от някой от двамата им родители. Не са
извършвали каквито и да било действия във връзка със завещание. Относно
твърдението за унищожаване или скриване завещанието на В.А., за каквото
ответниците дори не са чували, считат, че буди недоумение защо, след като такова е
имало, почти година след смъртта му и откриване на наследството, ищцата все още не
е предприела действия по обявяването му, а е извършила разпоредителни сделки с
ид.части, които притежава на лично основание и които е наследила по закон от два
апартамента. Все на 29.01.2021 г. С. А. прехвърлила собствеността върху
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, предмет на иска за делба по настоящото дело,
както и 4/6 ид.части от друг недвижим имот - апартамент в гр.Русе, кв.“В.“, ул."Т." 8,
вх.1, ет.5, ап.2. Ако е разполагала със саморъчно завещание в нейна полза, изготвено
от покойния й съпруг, логично и закономерно би било да го обяви, за да се ползва от
правата по него, а не да го държи в шкафа и да се разпорежда само с притежаваните от
нея и с наследените по закон ид.ч. от посочените имоти.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Трите съделителки са наследници по закон на В.А.А., б.ж. на гр.Русе, починал на
24.12.2019 г., като ищците са негови дъщери, а ответницата – негова преживяла
съпруга.
Съгласно нотариален акт за собственост на жилище в ГС „Б.“ в гр.Русе № 87, т.ІІ,
д.№ 848/31.03.1972 г. по описа на нотариус при РС-Русе, процесният делбен имот,
подробно описан в исковата молба, е закупен от ответницата и съпруга й по време на
брака им. След смъртта на В.А. притежаваната от него ½ ид.част в режим на СИО е
придобита от трите съделителки при правни права, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1
от ЗН, така че В. П. и А. В. притежават по 1/6 ид.част от съсобствеността, а С. А. - 4/6
ид.части.
На 29.01.2021 г. последната прехвърля своите идеални части на първоначалната
4
ответница Ц. С. С. срещу задължение за гледане и издръжка, за което е съставен
нот.акт № 42, т.І, д.№ 15/29.01.2021 г. по описа на нотариус Румяна Лечева с район на
действие РС-Русе.
Приложеното в настоящото производство гр.д.№ 1265/2022 г. по описа на РС-
Русе установява, че с протоколно определение от 10.05.2022 г. е одобрена постигнатата
между двете страни по горния алеаторен договор спогодба за неговото разваляне, на
основание чл.87 ЗЗД.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Т.Б. – адвокат от АК-Русе, която
е в близки приятелски отношения със С. А.. Същата изнася данни, че в периода 2017-
2018 г. ответницата и съпруга й дошли в кантората й, като я помолили да им даде
бланка за завещание. След като двамата собственоръчно възпроизвели текста, като си
завещават един на друг цялото си имущество, свидетелката изчела двете завещания и
посъветвала съпрузите да си ги оставят в къщи и когато единият от тях почине, другият
да предприеме действия по обявяване на завещанието. Свид.Б. е ходила много пъти у
ответницата, която й е показвала папката, където са завещанията, без да я отваря.
Същата стояла на секцията в хола над книгите. Относно случилото се във връзка с
принудителното настаняване на С. А., свидетелката знае от нея, както и че е нямала
ключ за апартамента си и се наложило да вика ключар. Влизайки в жилището, А. го
заварва „преобърнато“, разхвърляно, било ровено по шкафове, гардероби, извадени
били кутии за обувки, документи от спалнята и казала, че от тогава завещанията ги
няма. Когато свидетелката отишла две седмици по-късно, видяла шапката на зет й.
Месец март 2020 г. С. си счупила крака и дълго време била обездвижена. Адвокат Б. й
съдействала да се разпореди с 4/6 ид.части от двата апартамента, но тогава не е питала
ответницата какво ще правят със завещанията.
Свид.С. П. – братовчедка и приятелка на ответницата излага твърдения, че след
като й се обадили, че С. А. е в Психодиспансера, тя пристигнала от гр.Плевен, за да
присъства като роднина при изписването й. Тъй като бравата на апартамента й била
сменена, извикали ключар, за да влязат. В хола вратите на секцията били разтворени,
папки, където свид.П. предполага, че А. си държи документация, чантата й в коридора
била разтворена, личало си, че нещо е търсено, бил малък безпорядък. Свидетелката
била запозната за съществуването на завещания, но не знае кой на кого е завещал, нито
къде ги държи ответницата. По късно тя казала на свидетелката, че завещанието е
изчезнало.
Свидетелят В.П. – съпруг на първата ищца твърди, че отношенията между
съпругата му и майка й са влошени от 2010 г. Още преди сключването на граждански
брак с В., майка й изпращала нецензурни и обидни писма, писания към свидетеля,
лепене на бележки по входовете и на жилището на майка му, като бележките
продължавали и до сега. За сключването на брака на дъщеря им с В.П. родителите й
5
узнали около два месеца след това. След като ответницата започнала и да заплашва
майката на свидетеля със саморазправа, съпругата му се притеснила сериозно и след
консултация с адвокат В. П. пуснала молба до ЦПЗ и прокуратурата, за да бъдат
предприети мерки относно поведението и освидетелстването на ответницата. След
период от време от ЦПЗ се обадили, че имат разпореждане и П. като най-близки
роднини трябва да присъстват, когато вземат А.. Около 10 часа сутринта те били пред
вратата на апартамента й, заедно с хората от психодиспансера и полицаите. Позвънили
доста на вратата и ответницата отворила. В. нямала ключ за апартамента. В кухнята
влезли да вземат лекарствата на майка й, но не са ровили, нито претърсвали нищо. Като
извели А. от апартамента от мед.заведение отказали да вземат ключовете, искали само
лекарствата.
В качеството на свидетели по делото са разпитани и двамата полицейски
служители, присъствали на извеждането на ответницата от дома й – И. С. и Н. Н..
Според първия от тях, като отишли на адреса ги посрещнали дъщерята и зетя на
жената, които им отворили апартамента отвътре. След това отново те останали в него.
Свидетелят не помни дали дъщерята и зетя на жената са дошли в ЦПЗ.
Свид.Н. от своя страна си спомня, че вторият път като отишли на място вратата
вече била отключена, но не знае кой я е отворил, казали, че са роднини. Свидетелят не
помни дали зетят и дъщерята на жената са останали в апартамента, дали са заключили,
нито да ги е виждал в ЦПЗ, но мисли, че апартамента не е заключен от жената. И
двамата не помнят тя да е куцала, нито да е била с бастун.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящото делбено производство следва да се разгледа първо предявеният от
съделителката С. А. инцидентен установителен иск за признаване другите две
съделителки за недостойни да наследят своя баща и наследодател В.А., на основание
чл.3, б.“в“ от ЗН, поради унищожаване или скриване на неговото завещание. Изходът
на тази претенция е определящ за основателността на иска за съдебна делба.
Принципът, залегнал в основата на уредбата на наследяването по закон е, че със
смъртта на едно лице го наследяват най-близките му роднини (наследници по закон)
или онези лица, на които то остави имуществото си със завещание.
Недостойнството за наследяване по правната си същност е едно изключение от
уредбата на наследниците по закон и по завещание, когато наследодателят не е знаел за
причината за недостойнството (арг. от чл. 3 и чл. 4 ЗН). Това е порок в правния статут
на наследника, който не позволява на правните последици, свързани с правното
качество „наследник”, да се проявят. Недостойният остава наследник, но губи правото
си да наследи лицето, спрямо което е недостоен.
6
Случаите на недостойнство са строго и изчерпателно изброени в чл. 3 от Закона
за наследството. Съгласно чл. 3, б. „в" от ЗН, на който се позовава и съделителката С.
А., недостоен да наследява е този, който е унищожил или скрил завещание на
наследодателя. При унищожаването или скриването на завещание могат да са налице
всички елементи от състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 НК:
съставомерна цел – имотна облага за себе си или за другиго; изпълнително деяние –
предизвикване или поддържане на заблуждение; съставомерен резултат – причиняване
на измамения или на другиго на имотна вреда. В случая, обаче няма образувано
наказателно производство по цитирания текст. Недостойнство за наследяване ще бъде
налице и ако някои от елементите на престъплението не са налице, но е налице
унищожаване или скриване на завещание, от което следва неувеличаване имуществото
на лицето, в полза на което са направените в завещанието разпореждания.
В настоящото производство са налице гласни доказателства /свид.показания на
Т.Б./, че приживе, около 2017-2018 г., наследодателят на страните е съставил
саморъчно завещание, с което е завещал цялото си имущество на съпругата си. Не са
налице обаче безспорни доказателства, че към 10.12.2020 г. завещанието е било
налично, нито къде е съхранявано, както и че дъщерите на В.А. са скрили и/или
унищожила завещанието му.
По отношение на А. В. няма спор, че живее от дълги години в Италия. Не са
ангажирани абсолютно никакви доказателства и за твърдението на С. А. в молбата-
уточнение от 07.10.2022 г., че В. „се е сговорила със сестра си да отстранят майка си от
пътя им към имуществото й, като я вкарат принудително в ЦПЗ, за да могат в
отсъствието й да вземат и/или унищожат завещанието“. Липсват данни ищците да са
знаели за съществуването на завещание, изготвено от баща им, след като почти година
след неговата кончина такова не е обявено от майка им.
Относно недостойнството на В. П. да наследява общия наследодател: Свид.Б.
излага твърдения, че когато е ходила на гости на С. А., последната й показала папка,
която стояла над книгите в холната секция, в която папка твърдяла, че се намират
въпросните саморъчни завещания, изготвени от нея и съпруга й в полза един на друг.
От тези изявления не може да се направи категоричен извод както за съдържанието на
папката, така и дали завещанието към 10.12.2020 г. е съществувало и се е намирало в
тази папка. Не е ясно и кога за последно преди посочената дата свидетелката е видяла
въпросната папка в дома на ответницата.
Налице са и противоречиви данни за това дали при отвеждането на А. в „ЦПЗ“-
Русе вратата в дома на ответницата е отворена отвътре от дъщеря й и зет й. Свид.П.
признава, че те са заключили апартамента след отвеждането на С. А.. Свид.С. П. е
очевидец на състоянието на имота след завръщането на ответницата от
Психодиспансера – вратите на секцията в хола били отворени, бил малък безпорядък,
7
личало си, че е ровено. Но не тогава, а после С. й е казала, че завещанието е изчезнало.
Липсват безспорни данни кой е направил безпорядъкът в дома на ответницата и защо –
дали е ровено за документите и лекарствата й във връзка с настаняването й в „ЦПЗ“
или са търсили документи, пари и/или завещания.
Въпреки, че е в крайно влошени отношения с дъщерите си, които според
ответницата изтеглили парите на баща си и продали нивите му, същата почти година
след смъртта на съпруга си не е обявила завещанието му в своя полза, а едва на
29.01.2021 г. се е разпоредила със собствените си 4/6 ид.части от двата жилищни
имота, сключвайки алеаторни договори с Ц. С. и С. П.. Не е налице нито
конкретизация /кога и по какъв начин/, нито доказателства и относно твърденията на
С. А., че дъщерите й изтеглили всички пари от сметките на съпруга й, че продали
нивите му /за това обстоятелство са налице данни в обратния смисъл/, а на 10.12.2019
г. при „ровенето“ са взети не само саморъчните завещания, но и пари и документи.
Съобразно горните съображения, предявеният инцидентен установителен иск
като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне, а делбеният имот следва да се
допусне до делба при посочените права: по 1/6 ид.части за всяка от ищците и 4/6
ид.части за ответницата.
В тежест на ищцата по инцидентния иск е да заплати разноските на ответниците,
направени за защитата си по него, в размер на 1000 лв., съгласно списъка по чл.80
ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Т. А., с ЕГН **********,
срещу В. В. П., с ЕГН ********** и А. В. В., с ЕГН **********, инцидентен
установителен иск за признаване недостойнството на ответниците да наследят своя
баща и наследодател В.А.А., починал на 24.12.2019 г.
ОСЪЖДА С. Т. А., с ЕГН **********, от гр.Русе, бл.“Б.“, вх.Б, ет.5, да заплати на
В. В. П., с ЕГН ********** и А. В. В., с ЕГН **********, 1000 лв. деловодни разноски
за инцидентния установителен иск.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. В. П., с ЕГН **********, А. В.
В., с ЕГН ********** и С. Т. А., с ЕГН **********, на следния недвижим имот:
- CAМOCTOЯTEЛEH ОБЕКТ В СГРАДА с идентифинатор 63427. 1. 174.1.32 по
КККР, одобрен със Заповед РД-18-91/15. 12.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 09.12.2021г., с адрес
на имота: гр.Русе, ж.к.“В.“, ул."Б." 9, вх.2, ет.5, ап.Г, находящ се на петия етаж в сграда
8
с идентификатор 63427.1.174.1, с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентифинатор 63427.1.174, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, посочена в
документа площ 80,37 кв.м., заедно с прилежащи части: ИЗБА № 28 и 1,158 % ид.ч. от
общите части на сградата, ПРИ ПРАВА: 1/6 ид.част за В. В. П., 1/6 ид.част за А. В. В. и
4/6 ид.части за С. Т. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9