Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/16.12.2019г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6592
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от "Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, чрез
пълномощника юрисконсулт А.С.Ц., съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** и „Т.А.“ ООД, ЕИК ***, адрес:
*** обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр.
с чл. 415,
ал. 1 ГПК за установяване на вземания по издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №962/09.02.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по
описа на ВРС, дължими от ответниците в условията на
солидарна отговорност, в следните размери: 17
934.87 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 0.87 ст./
лева – главница по Договор за кредит № *** от 16.11.2007 год.; 2010.90 лв. /две хиляди и десет лева и 90
ст./ лева – договорна лихва за периода от
05.10.2013 год. до 14.11.2015 год.; 5192.56
лв. /пет хиляди сто деветдесет и два лева и 56 ст./ лева – наказателна лихва
за периода от 07.02.2015 год. до 06.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.02.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2007г. между "Р.
(България)" ЕАД и Т.Г.Т. е сключен Договор банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 53 795.00 лева, при условия за
неговото усвояване и погасяване, уговорени в чл.1, 2 и 3 от Договора. Задължението
по договора било обезпечено със солидарната отговорност на Г.Т.Т., А.Й.М.и Н.К.М.. Сумата по кредита била отпусната с цел
оборотни средства за дейността на Т.А. ООД, ЕИК: ***. В
чл.11 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитът не попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити. Годишният лихвен процент
бил определен в чл.1.3 на 13.9 %. Наказателната лихва по кредита била
определена на 48%. Крайният падеж за погасяване на дължимите
суми по кредита бил 20.10.2013г. Задължените лица се запознали и
приели Общите условия на банката за предоставяне на микро
кредити. Договорът бил изменен и допълнен с Анекс 1/16.10.2009г. и Анекс 2/04.02.2010r. С Анекс №2 страните са приели,
че вземането на банката към 04.02.2010г. е в размер на 41 223.29 лв., от които
главница – 40 89387 лв. и договорна лихва за периода от 05.01.2010г. до 04.02.2010г. –
329.42 лв. Уговорено било,
че при погасяване на кредита, кредитополучателите ще ползват 6-месечен гратисен период, през който ще заплащат само дължимата
лихва за периода. Уговорен е начинът на заплащане на дължимата главница: 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 300 лв., дължими на 05-то число за периода от 05.08.2010г. до 05.07.2011г. вкл. и 51 равни месечни
вноски, всяка в размер на 717.00 лв., дължими на 05-то число от месеца за
периода от 05.08.2011г. до 05.10.2015г. вкл. и една
последна изравнителна вноска в размер на 726.87 лв., дължима на 05.11.2015г.. Уговорено било
текущата редовна лихва да бъде платена на 05.02.2010г. Съгласно чл.3 от Анекс №2 крайният срок на
погасяване на кредита е променен на 05.11.2015г. В чл.4 от Анекс 2 е определен начинът
на формиране на лихвения процент по кредита относно възнаградителната
лихва, а в чл.5 - относно обезщетението за забава. Определени
били случаите на неизпълнение, настъпването на предсрочна изискуемост и други
условия по кредитното правоотношение. На датата на подписване на Анекс №2 в дълга встъпило и
дружеството Т.А. ООД с Договор за встъпване в дълг от 04.02.2010г. С посочения договор
дружеството е обезпечило задълженията на кредитополучателя със солидарната си
отговорност. След подписване на Анекс 2 задълженията по кредита били заплащани със
закъснение, а през м. ноември 2013г. плащанията били окончателно
преустановени. Съгласно чл.20 от Общите условия във вр.
с чл.9 от Договора за кредит, банката обявила кредита (непогасената главница,
ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва) за предсрочно
изискуем и незабавно платим. На 25.04.2014г. било подадено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По образуваното въз основа на
заявлението ч.г.д. №5491/2014г. по описа на Районен съд - Варна, 14 с-в, били издадени
Заповед за изпълнение №2928/28.04.2014г. и Изпълнителен
лист от 30.04.2014г.
Срещу Разпореждането за незабавно изпълнение била депозирана частна жалба от Т.Г.,
Г.Т. и Т.А. ООД, като с Определение от 13.11.2014г., въззивният съд отменил същото и обезсилил издадения в полза
на банката изпълнителен лист. В периода от обезсилване на заповедта до 07.02.2018г. погасяване на
задълженията от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници
не били извършвани. Междувременно, на 05.11.2015г. е настъпил крайният падеж на задължението
по договора и анексите към него. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образуваното ч.г.д.№1827/2018г. по описа на ВРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
В срока
по чл. 414 ГПК ответниците възразили срещу заповедта, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове.
В
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Т.Т.
е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта
и съществото на предявените искове. Счита исковете за неоснователни. Не оспорва
наличието на валидно сключен между страните договор за банков кредит № ***/06 ноември 2007 г. Оспорва по размер заявените
претенции. Оспорва
действителността на сключените два анекса, първият с оглед липсата на ясна цел,
а вторият поради липса на основен елемент - договорен размер за ГЛП, както и
поради липса на съгласие за удължаване срока на договора с две години - чл. 3
от Анекс № 2. Оспорва
действителността на отказа по чл. 11 от Договора за потребителски кредит. Оспорва
действителността на приложимата наказателна лихва в размер на 48 %. Навежда
доводи, че размерът
й не отговоря на целта на закона, поради което е нищожна. Сочи, че чл. 4 от Анекс 2, с който е
уговорен размерът на ГЛП, е нищожна клауза, доколкото липсва съгласие и
предмет, т.к. ГЛП е неопределен. Чл. 5 от Анекс 2 е нищожен
поради противоречие със закона, защото предвижда начисляване на наказателна
лихва в размер на СБР на банката + 20 пункта. Тъй като СБР не е определен,
кредитополучателят е поставен в положение на неинформираност. Оспорва
твърдението, че след подписване на Анекс №
2,
длъжниците са изплащали вноските със закъснение. Оспорва твърдението, че крайният падеж на договора е настъпил на 05 ноември 2015 г. Счита,
че същият е настъпил на 05 ноември 2013 г.. Твърди, че вноските за главница с падежи от 05 ноември 2013 г. до 05 март 2014 г. вкл. са изцяло платени и са
недължими. Релевира възражение за погасяване по
давност на вноските за договорна лихва, които са начислени от 05 ноември 2013 г. до 05 февруари 2015 г. вкл.. Възразява срещу дължимостта на вноските за наказателна
лихва. Счита за нищожна поради противоречието с добрите нрави клаузата
за наказателната лихва в размер на 48 %. Нищожен е и Анекс 2 , доколкото не отговаря на изискването на чл. 58 ЗКИ. Не е определен размерът на възнаградителната
лихва и размерът на приложимия лихвен процент. Моли за постановяване на решение, с
което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците
Т.Г.Т. и Т.А. ООД оспорват
исковете по основание и размер. Заявяват, че са
изправна страна по договора, като са погасили задълженията по него. Считат за
погасени по давност вземанията за възнаградителни и наказателни лихви, начислени за периода 05.11.2013 г. до 09.02.2015 г.
Оспорват валидността на кредитното правоотношение. Считат, че в договора не е
уговорена валидна цел за отпускане на потребителски кредит на физическо лице,
поради което е нищожен на основание чл.430, ал.2 ТЗ във връзка с чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 - поради
противоречие и/или заобикаляне на закона и/или противоречие с добрите нрави.
Договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като представлява
привиден договор, скключен привидно под формата
потребителски кредит с кредитополучател физическо лице и солидарни длъжници - три физически лица,
за покриване на техни текущи семейни нужди, но реално прикрива целево
финансиране на търговско дружество. Считат за нищожно кредитното
правоотношение поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ /неуговаряне на необходимите съществени
условия по кредита/, на основание чл.58, ал.1 и ал.2 и чл.59, ал.2 от Закона за
кредитните институции /липса на изрично и изчерпателно изброени разходи по
кредита и ясно разписани условия по договора/, на основание чл.366 ЗЗД
/спогодба върху непозволен договор с невъзможен предмет/, на основание чл.143 и
чл.146 ЗЗП /нищожност поради неравноправност/, на основание чл.14, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (Обн. - ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
поради неспазване изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и
чл.10 ЗПК, както и на основание чл.10 от ЗЗД и чл. 13, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г.
(отм.) /противоречие на двата анекса с условията за реструктуриране и с целта
на наредбата - допълнителните споразумения не водят до реално облекчаване, а утежняват
положението на длъжника/, а така също поради липса на съгласие по предмета на
договора на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Считат за нищожни анексите към договора и поради противоречие с чл.10, ал.2 ЗЗД , с
чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г.,
както и противоречие със самата цел на Наредба № 9 (доколкото водят до утежняване, но не и облекчаване условията на
кредитополучателя, както и до завишаване на дължимите разходи по кредита/.
Сочат, че в договора липсва валидно уговорена между страните методология
за изчисление и за изменение на лихвата по кредита. Молят за
отхвърляне на исковете.
В рамките на срока по
чл. 131 ГПК, ответникът Т.Г.Т., ЕГН ********** е обективирал искане за приемане за съвместно разглеждане в
рамките на образуваното производство на предявения от него срещу "Р. (България)"
ЕАД, насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1250 лева,
представляваща част от задължение в общ размер на 39 244 лева платена в периода
25.10.2013г./25.10.2018г. без основание по нищожен Договор за кредит № *** от
16.11.2007 год., Анекс 1/16.10.2009г.; Анекс № 2/05.02.2014г. и Договор за
встъпване в дълг от 05.02.2014г. към него, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 211, ал. 1 ГПК, съдът е
приел насрещния иск за съвместно разглеждане в производството.
В депозирания отговор
на насрещния иск, банката оспорва заложените в него фактически твърдения и
възражения относно недължимост на претендираните
суми. Навежда доводи, че по силата чл.1.2 от договора, Т.Г.Т. е сключила същия с цел
да осигури оборотни средства за дейността на „Т.А." ООД. Твърди, че
дружеството от 2001 г. до 2014г. е било собственост на кредитополучателя Т.Г.Т.
и на солидарния длъжник Г.Т.Т., като от 12.2014г.
става ЕООД с едноличен собственик на капитала именно Т.Г.Т.. През цялото
съществуване на дружеството Т.Г.Т. е управител на Т.А. ООД/ЕООД.
Кредитополучателят и солидарния длъжник Г.Т.Т. са
сключили Договор за банков кредит №***/06.11.2007г., както и анексите към него не
в качеството им на потребители и не могат да се позовават на потребителска
защита, предвидена в Закон за защита на потребителите и европейските регламенти
в тази област. Не са налице сочените основания за
нищожност на кредитното правоотношение. В договора е посочен размерът на кредита (чл. 1.1),
целта на кредита(чл.1.2),
годишният лихвен процент (чл.1.3), крайният срок на погасяване (чл.1..5),
размерът на наказателната лихва(чл.1.6), размерът на
комисионната за управление и обработка(чл.2), начинът и сроковете за изплащане
на главницата и лихвите по Кредита (чл.3). Сочи, че до подписване на Анекс №2 уговорената между страните лихва не
е била променяна - 13,9% на годишна база. С подписването на Анекс №2 е уговорено заплащането от страна на
задължените лица на годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс(СБР)
за лева + 5,9 пункта
надбавка, като посочената лихва като сбор към датата на подписване на Анекс №2 е в размер отново на 13,9%. В Анекса е дадена детайлна
дефиниция на СБР и методология на формирането му. След подписване на Анекс №2 общият лихвен процент по кредита
единствено е намалявал. Клаузите не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя/солидарните длъжници и отговарят на изискването за добросъвестност.
Критериите за промяна на СБР, предвидени в Анекс №2 са обективни, не зависят от волята
на банката и са извън нейния контрол, поради което не водят до неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. От начина на формиране и
изменение на СБР следва, че нейният размер, а оттам и размерът на лихвата по
кредита може както да се увеличава, така и да се намалява, поради което тези
клаузи не са и не могат да бъдат уговорени във вреда на ищеца. Обстоятелството,
че СБР може не само да се повишава, но и да се понижава при настъпването на
определени обективни условия също показва, че въпросните клаузи са формулирани
и договорени при спазване на изискването за добросъвестност. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на Т.Г.Т. по
насрещния иск.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д.№ 1827/2018г. по описа на ВРС е видно, че е подадено заявление на 07.02.2018г. по чл.417 ГПК от „Р. /България/“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК срещу Т.Г.Т., Г.Т.Т., „Т.А.“ ООД, като е
издадена такава с №962/09.02.2018г. за сумата от 17934.87лв., главница по
договор за кредит №***/16.11.2007г., сумата от 2010.90лв., договорна лихва за
периода 05.10.2013г. до 14.11.2015г., сумата от 5192.56 лв., наказателна лихва
за периода 07.02.2015г. до 06.02.2018г. и е постановено незабавното й
изпълнение, с разпореждане №5686/09.02.2018г. по ч.гр. дело №1827/2018г. по
описа на ВРС.
От
представения Договор за банков кредит
№***/06.11.2007г. е видно, че на Т.Г.Т. е предоставен банков кредит за сумата 53 795 лева. Г.Т.Т. е посочен като солидарен длъжник. В точка 1.2 е
посочено, че целта на кредита е оборотни средства за дейността на Т.А. ООД.
Видно от т.1.3 ГЛП е 13.9%. Крайният срок за издължаване е 20.10.2013г. В т.1.6
страните са договорили наказателна лихва 48%. Кредитът е следвало да се издължи
на 72 равни месечни погасителни вноски всяка от 1105.61 лева, дължими на 20-то
число от месеца.
Отразено е, че приложими
към договора са Общите условия на Р./. ЕАД за предоставяне на Микро кредити /представени по делото/.
От Анекс №1 от 16.10.2009г. към Договор за
банков кредит №***/06.11.2007г. е видно, че страните са се съгласили, че към датата
на сключването му размерът на усвоената и непогасена главница възлиза на 41 162.29
лева. Определен е краен срок за издължаване - 05.11.2013г., както и гратисен период от 3 месеца, считано от 05.11.2009г. до
05.01.2010г. вкл., през който ще се заплаща само дължимата лихва за периода. Уговорен
е начинът на плащане на главницата и лихвите по кредита - първа месечна вноска от
2992.04 лева платима на 05.02.2010г. и 45 равни месечни вноски, всяка в размер
на 1105.61 лева за периода 05.03.2010-05.11.2013г..
От Анекс №2 от 04.02.2010г.
към договора е видно, че размерът на вземанията на банката към датата на
сключването му са 41 223.29 лева, от които 40 893.87лева главница и текущо
начислена редовна лихва в размер на 329.42 лева за периода от 05.01.2010г. до
подписване на анекса. Страните са договорили, че ще се ползва 6 месечен гратисен период 05.02.2010-05.07.2010г., в който ще се
плаща само лихвата. Уговорен е погасителен план - дванадесет равни месечни
вноски главница от 300 лева, платима на 5-то число за периода
05.08.2010-05.07.2011г.; 51 равни месечни вноски главница от 717 лева, платима на
5-то число за периода 05.08.2011-05.10.2015г. и една последна изравнителна
вноска от 726 лева, платима на 05.11.2015г.. Текущо начислената редовна лихва
следва да бъде внесена на 05.02.2010г. Краиният срок за
погасяване на вземанията на банката е определен на 05.11.2015г.. Считано от
подписване на анекса, годишната лихва се определя в размер на стойността на
банковия ресурс+5.9 пункта надбавка годишно. Посочено е как се изчислява
стойността на банковия ресурс. Уговорено е, че при забава се дължи наказателна лихва
в размер на стойността на банковия ресурс+20 пункта надбавка годишно.
С Договор за встъпване в
дълг от 04.02.2010г., Т.А. ООД, представлявано от Т.Г. встъпва като длъжник в
задълженията по договора за кредит.
Представена
е справка за движението по кредитната сметка на ответника Т.Г..
От заключенията
на вещото лице по допуснатите
и приети съдебно-счетоводни
експертизи /първоначална
и допълнителна/, кредитирани като
обективно и компетентно дадени,
вкл. от изявленията на
вещото лице в о.с.з., се
установява, че съобразно т. 1.1. от договора за кредит, главницата е определена на 53 795.00 лева. Посочена е и банковата сметка за усвояване на кредита в т. 1.4. от договора. По посочената банкова сметка, ***.11.2007 г. са постъпили 53 795.00 лева с основание „Заем до21ост13". От подписване
на кредита до дължимите суми
с падежна дата 05.02.2010
г., задълженията са заплащани в срок. От падежна
дата 05.03.2010 г. до
06.02.2018 г. почти всички вноски са правени
със закъснение, като последната изцяло заплатена падежна вноска е тази от 05.10.2013 г., като от падежната
вноска с дата 05.11.2013 г.
е заплатена частично лихвата в размер на 95.88 лева от
дължими 221.34 лева. Наказателната лихва начислена към неплатени
вноски с падежни дати от 05.11.2013 г. до 05.02.2015 г. е само за
3 години, считано от
07.02.2015 г. до 06.02.2018 г. Наказателната
лихва начислена за периода от
07.02.2015 г. до 06.02.2018 г. върху
неплатените падежирали главници е изчислявана на база 10%. Към 07.02.2018
г. установеното от вещото лице общо задължение по процесния кредит
е в размер на 25 138.39 лева, като по
отделни компоненти сумите са следните: Главница - 17 934.87 лева; Редовна договорна
лихва за периода от 05.11.2013 г. до 06.02.2018 г. - 2 010.89 лева; Наказателна лихва за периода от 07.02.2015 г. до 06.02.2018 г. - 5 192.63 лева. По първоначалния договор е предвиден лихвен процент в размер на 14%. Вещото лице
е установило, че в периода на действие на договора,
включително и след подписване на Анекс
2 от 04.02.2010 г. е прилаган лихвен процент в размер на 13.90%. Съобразно подписан Анекс 1 от 16.10.2009 г. няма предвидена промяна на лихвения процент от 13.90%. Съобразно подписан
Анекс 2 от 04.02.2010 г. е предвидено лихвения процент да се
изчислява по формула - СБР на банката за лева
плюс 5.9%. От извършена проверка на интернет страницата
на банката вещото лице е установило, че към 04.02.2010 г. СБР е бил в размер на
8%. По този начин прилагания лихвен процент към кредита
е 13.90%. Съобразно подписания
договор е било предвидено лихвата да бъде в размер
на 25 476.59 лева. Съобразно подписан Анекс
1 от 16.10.2009 г. лихвата
е следвало да бъде в размер на
25 692.23 лева. Съобразно подписан
Анекс 2 от 04.02.2010 г. лихвата е следвало да бъде в размер
на 33 589.69 лева. Лихвеният процент прилаган и за трите варианта
е 13.90%. Общата сума на
извършените плащания е в размер на 66 414.27 лева. Освен тази сума има платени при
отпускане на кредита 1 076.00 лева, съобразно
т. 2 от подписания договор комисионна в размер от 2% от
отпуснатата сума. Общата сума платена
по договора е в размер на 67490.27 лева, като по
отделни пера сумите са следните: Платена главница - 35 860.13 лева; Платена договорна лихва - 30
148.53 лева; Платена наказателна лихва - 405.61 лева; Комисионна 2% при отпускане на кредита - 1 076.00 лева. Всички суми са
събрани от банковата сметка на Т.Г.Т.. От банковата
сметка на „Т.А." ООД няма служебно събрани
суми, но има направени преводи от банковата сметка на „Т.А." ООД към Т.Г.Т., които са послужили за погасяване по кредита. След 04.11.2013 г. по процесния кредит
има направено едно плащане на
05.11.2013г. в размер на 95.88 лева. С тази сума е покрита частично лихва в размер на 95.88 лева от дължими 221.34 лева. Останалите месечни
вноски за посочения период не са заплатени
от ответниците. Сумата от 2 992.04 лв. с дата
на движение 05 февруари 2010 г. е
била осчетоводена. Сумата е във връзка
с чл. 3.1. от Анекс 1 от
16.10.2009 г. Съобразно Анекс
2 от 04.02.2010 г. са подписани други уговорки във връзка
с банковия кредит, като на 05.02.2010 г. от страна на
банката сумата от 2 992.04 лева е начислена като дължима по кредита,
след което е сторнирана. Тази сума не е платена от ответника,
а само счетоводно е заведена като дължима
и след това отписана от банката.
От тази сума 2 651.26 лева са за главница и 340.78 лева за лихва. Размер на лихвата
за забава
- съобразно договора е предвидено този процент да е 48.00%, но от страна на
банката при лихвен процент 13.90%, наказателната
лихва е 28.00%. Няма повишаване на лихвения процент, а има намаляване на същия за периода
на договора. По първоначално подписания договор за кредит общото
задължение е следвало да бъде в размер
на 79 271.59 лева, като от тази
сума главницата е 53 795.00
лева, а редовната договорна лихва е следвало да бъде
25 476.59 лева. Съобразно подписания Анекс 1 от 16.10.2009 г. общото задължение е следвало да бъде в размер
на 79 487.23 лева, като от тази
сума главницата е 53 795.00
лева, а редовната договорна лихва е следвало да бъде
25 692.23 лева. Съобразно подписания Анекс 2 от 04.02.2010 г. общото задължение е следвало да бъде в размер
на 87 384.69 лева, като от тази
сума главницата е 53 795.00
лева, а редовната договорна лихва е следвало да бъде
33 589.69 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По допустимостта
на производството:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 1827/2018г. по описа на
Варненски районен съд се
установява, че същото е образувано по подадено от
ищеца в настоящото производство, в качеството му на заявител
срещу ответниците, в качеството им на длъжници заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, депозирано в деловодството на съда на 07.02.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №962/09.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, по силата
на която е разпоредено ответниците да
заплатят на “Р. (България)”
ЕАД сумите,
предмет на настоящото производство. В срока по чл.414 ГПК длъжниците
са възразили срещу заповедта. В срока по 415, ал. 4 ГПК
е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящите искове.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата
страна в качеството й на кредитодател, ответникът Т.Г.Т. в качеството й на кредитополучател,
ответниците Г.Т.Т. и „Т.А.“
ООД, в качеството им на солидарни длъжници, въз
основа на Договор за банков кредит
№***/06.11.2007г., Анекс 1 и 2 към него и Договор за встъпване
в дълг от 04.02.2010г.. Договорите
са обективирани в писмена форма и съдържат надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на
сделката, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Договорите
не са оспорени, в частта относно тяхната автентичност, поради което възникването
на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя съдът
счете за установено.
Изправността
на банката досежно задължението й за предоставяне на
парични средства на кредитополучателя се установи от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, в
която е посочено, че предоставеният кредит е усвоен от кредитополучателя.
От ответната
страна е оспорена действителността на договора за кредит и отделни негови
клаузи, ведно с анексите към него и договора за встъпване в дълг.
За да се позове обаче страната на неравноправност,
същата следва има качеството на потребител.
Съгласно дефиницията § 13, т.1 от Закона за защита на потребителите, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон
действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Съгласно тълкуването дадено в решение С-348/14 на СЕС, решение С-110/14 на СЕС, решение С-74/15 на
СЕС, както и в решение
№84/20.07.2017г. по т.д. №1934/2015г. на
I ТО на ВКС, решение
№38/23.06.2017г. по т. д.
№2754/2015г. на I ТО на ВКС понятието "потребител" по смисъла на пар.2, б."б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се
преценява по функционален критерий, който се състои
в това да се прецени, дали
разглежданото договорно отношение се вписва
в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. На неравноправна клауза по тези
съображения може да се позове освен кредитополучателя – физическо лице, и
поръчител, респективно съдлъжник, ако той е
гарантирал задълженията на търговско дружество за цели, които не
попадат в рамките на упражняваната от него дейност
по занятие, и той няма връзка от
функционално естество с това дружество. Допълнително се разяснява в посочените решения, че не може да се приеме,
че се касае за дейност извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, когато физическото лице
има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В случая в т.1.2 от договора за кредит е уговорено, че
целта му е за оборотни средства за дейността на дружеството „Т.А.“ ООД.
Съответно главният длъжник Т.Г.Т. до 2014г. е била съдружник със солидарния
длъжник Г.Т.Т., а след 19.12.2014г. и към настоящия
момент едноличен собственик на капитала, съгласно справка в Търговския
регистър. Следователно кредитните средства не са били предназначени за лично
ползване от някое от физическите лица, а са отпуснати във връзка с тяхната
професионална дейност развивана от тях, в качеството им съдружници
в ООД, поради което спрямо тях е изключена потребителската закрила. Потребителската
закрила е изключена и спрямо търговското дружество „Т.А.“ ООД, тъй като същото
е юридическо лице и не попада в обхвата на цитираните норми /ч.търг. дело № 1312 по описа за 2018г. на ВОС/.
Дори и такава закрила да беше налице, не се установиха
клаузи водещи до неравноправност при формиране на дълга, което да се прецени
като съществено ощетяване на потребителя. От заключенията на вещото лице се
установи, че банката е изчислявала размера на лихвите/възнаградителна
и наказателна/ при еднакъв размер за целия срок на договора, по-нисък от
договорения, съответно 13.90% за възнаградетелната
лихва /а не 14%, както е договорено/ и 28% за наказателната лихва /а не 48%,
както е договорено/.
Установи се възникнало кредитно правоотношение между ответниците и банката, настъпилия падеж на задълженията по
него и техния размер.
Ответниците не са предприели действия по
изпълнение на задълженията си, включително и в хода на делото. Настъпил е и
крайният падеж на задълженията, доколкото срокът на договора е изтекъл на 05.11.2015г..
Исковете за главница и наказателна лихва следва да
бъдат уважени в заявените размери, установени от вещото лице. Искът за договорна
лихва следва да бъде уважен в установения от вещото лице размер от 2010.89 лв. и за периода от 05.11.2013 год. до
14.11.2015 год., като за разликата
над 2010.89
лв. до
предявения от 2010.90
лв. и за
периода от 05.10.2013
год. до 05.11.2013 год. подлежи на отхвърляне.
Поради установяване дължимостта
на сумите, съдът следва да се произнесе по заявеното от ответниците
възражение за погасяване на част от претендираните възнаградителна и наказателна лихва по давност.
Така заявеното възражение, съдът счете за
неоснователно по следните съображения:
Установеното в
настоящия случай неизпълнение е на месечни погасителни вноски по договор за
кредит. По тези вноски задълженията за връщане на кредитната главница и
задължението за изплащане на договорната лихва са функционално свързани и
съставляват елементи на еднородното и неделимо задължение за заплащането на
всяка една от месечните вноски по кредита, изпълнението на което е разсрочено
във времето със съгласието на страните. Това означава, че исковете по същите, като
такива по индивидуални и неделими задължения се погасяват с общата давност по
чл. 110 ЗЗД, а не с кратката по чл. 111, б. „в“
(така Р. №261/12.07.2011 г., гр.д. №795/2010г. на ВКС, 4-то г.о., Р.
№28/05.04.2012г., по гр.д. №523/2011г. по описа на ВКС, 3-то г.о. постановени
по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл същите се различават по правна същност
от периодичните престации, които имат общ правопораждащ юридически факт, но се развиват и съществуват
независими една от друга, което обуславя и приложението на чл.111, ал.1, в. „в“
спрямо тях.
С подаване на заявлението по чл. 417 в съда, по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК искът по чл. 415 ГПК се счита за
предявен, което означава, че датата на която давността ще се счита за
прекъсната е датата на постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда.
В настоящия случай, към момента на подаване
заявлението по чл. 417 ГПК - 07.02.2018 г. в съда, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД
е прекъсната погасителната давност по чл. 110 ЗЗД и ищецът може да претендира
вземанията си по тези погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила за
периода от пет години преди предявяване на иска, т.е. за погасителните вноски падежирали на 07.02.2013г., или след тази дата, като за
вноските, чиято изискуемост е настъпила преди това, погасителната давност е
изтекла, съответно и искът за тях е погасен по давност. От казаното следва, че претендираната за периода от 05.11.2013 год. до 14.11.2015 год. възнаградителна лихва не е погасена по давност, а давността е прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Казаното дотук по отношение на погасителната давност
спрямо вземанията за погасителни вноски, не се отнася за вземанията на ищеца, претендирани като обезщетение за забава на плащанията по
всяка една непогасена по давност главница. Съгласно чл. 86 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно в случая се касае за
обезщетение за неточно във времево отношение изпълнение на договорно
задължение, което се определя по размер от законната лихва, считано от деня на
забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Следва да се посочи, че не се погасяват по давност
всички изтекли лихви за забава, а само тези, които са били дължими в срок от
три години преди предявяване на иска (в случаите на иск по чл. 415 ГПК преди
предявяване на заявлението по чл. 417 в съда по арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК). Това е така, защото лихви се дължат за всеки изминат ден
след изпадане в забава на длъжника (така Решение № 504/11.04.2006 г. по гр.д.№
3251/2004 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 2648/10.10.1978
г. по гр.д.№ 1767/1978 г. на ВС, I г.о.)
Към момента на подаване заявлението по чл. 417 ГПК в
съда съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната давността и ищецът може да
претендира лихви за периода от три години преди предявяване на иска, т.е. от 07.02.2015г.
до датата на подаване на заявлението на 07.02.2018г. Претенцията за 5192.56 лв – наказателна лихва за периода от 07.02.2015 год. до
06.02.2018 год. не е погасена по давност.
Вземането по договора за исковите суми за главница,
договорна/частично/ и наказателна лихва, чийто носител е ищеца, е ликвидно
/определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид настъпилия
краен падеж – 05.11.2015г.. Видно от ССчЕ, ответникът
е погасил дължимите месечни вноски вкл. вноска с падеж 05.02.2010г. в срок.
Останалите вноски са заплащани със закъснение, като след плащане на вноската с
падеж 05.10.2013г. е преустановил плащанията по договора. ССчЕ
безспорно установява дължимост на исковите суми за
главница и наказателна лихва изцяло в претендираните
размери, които не са погасени от ответника. Основателна е и претенцията за
договорна лихва в размер от 2010.89 лева.
По насрещния
осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Т.Г. сумата от 1250
лева, представляваща част от задължение в общ размер на 39 244 лева платена
в периода 25.10.2013г./25.10.2018г. без основание по нищожен Договор за кредит
№ *** от 16.11.2007 год., Анекс 1/16.10.2009г.; Анекс № 2/05.02.2014г. и
Договор за встъпване в дълг от 05.02.2014г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на задължението.
Предявения насрещен иск, съдът счете за
неоснователен.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност
на клаузи от договора, вкл. на целия договор. Както по-горе бе изложено,
ответникът не би могъл да се позовава на потребителска закрила. Кредитните
средства не са били предназначени за лично ползване от някое от физическите
лица, а са отпуснати във връзка с тяхната професионална дейност развивана от
тях, в качеството им съдружници в ООД, поради което
спрямо тях е изключена потребителската закрила. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР изразяващ
общите разходи по кредита за потребителя /в т.ч. и лихви/, не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБългария.
Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за
нищожни. Към датата на сключване на договора, размерът на законната лихва по
просрочени задължения в левове, определена съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП
от 0,01 плюс 10 процентни пункта или 10,01 %, като уговореният фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 13.90% не надхвърля петкратния размер на законната
лихва от 50,05%, респ. Наказателната лихва от 28% също не надхвърля петкратния
размер на законната лихва от 50,05%, поради което и клаузите за лихвен процент
не са нищожни, нито на основание чл.19, ал.5 ЗПК, нито като неравноправни, доколкото
по изложените съображения относно размера на договорната лихва и наказателна
лихва, който е под прага по чл.19, ал.4 ЗПК, не съставляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и съответно не са нищожни по смисъла на чл.146,
ал.1 ЗЗП. Доколкото уговорената договорна /възнаградителна/
и наказателна лихва е под прага по чл.19, ал.4 ЗПК, клаузата, с която е
договорена, не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави по см. на чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като не противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните в облигационната връзка. Не се
установи едностранно увеличаване на лихвите по кредита от страна на банката.
Напротив, при изчисленията си вещото лице е установило намаляване на същите. Не
се установи надвнасяне на суми по договора за кредит.
Насрещният иск подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство,
съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от
исковете /552.77 лева/.
Ищецът
претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 502.76 лева; депозит за вещо лице – 250 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който
представлява страната в процеса от по 450 лева по първоначалните искове и
насрещния иск. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото следва да бъде определено в претендирания
минимален размер от 100 лева за насрещния иск и в размер на 200 лева за
първоначалните искове, при съобразяване с правната и фактическа сложност на
казуса, както и броя на проведените о.с.з.. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 1052.76 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ в отношенията между
страните, че Т.Г.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, Г.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** и „Т.А.“
ООД, ЕИК ***, адрес: *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на "Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, следните
суми произтичащи
от Договор за кредит № *** от 16.11.2007 год., Анекс №1 от 16.10.2009г., Анекс №2 от 04.02.2010г. и Договор за
встъпване в дълг от 04.02.2010г.: 17 934.87 лв.
/седемнадесет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 0.87 ст./ лева –
главница по Договор за кредит № *** от 16.11.2007 год.; 2010.89 лв. /две хиляди и десет лева и 89
ст./ лева – договорна лихва за периода от 05.11.2013
год. до 14.11.2015 год.; 5192.56 лв.
/пет хиляди сто деветдесет и два лева и 56 ст./ лева – наказателна лихва за
периода от 07.02.2015 год. до 06.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.02.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
№962/09.02.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва за разликата над 2010.89 лв. до предявения размер от 2010.90
лв. и за периода от 05.10.2013 год. до 05.11.2013 год..
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** и „Т.А.“ ООД, ЕИК ***, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен
директор и М.Т.П.– Прокурист сумата от 952.76 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 552.77 лева в производството по ч.гр.д. №
8517/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Т., ЕГН **********, адрес: *** срещу "Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. І ЗЗД за осъждане на "Р. (България)" ЕАД, ЕИК **** да й заплати сумата
от 1250 лева, представляваща част от
задължение в общ размер на 39 244 лева платена в периода
25.10.2013г./25.10.2018г. без основание по нищожен Договор за кредит № *** от
16.11.2007 год., Анекс 1/16.10.2009г.; Анекс № 2/05.02.2014г. и Договор за
встъпване в дълг от 05.02.2014г. към него, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, сумата в размер на 100 лв./сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: