№ 1203
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500722 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от МОГО БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, бул.
Доктор Г.М.Димитров №16-А, действащо чрез ю.к.К.К., срещу разпореждане
№197/20.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№1376 по описа за 2020 година на РС-Провадия, в
частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК и изп.лист срещу длъжника А. М. Я. за сумата от 812,58лв – неустойка за прекратяване
на договора по вина на длъжника, начислена еднократно към датата на прекратяване на
договора на осн. чл.15.5 от ОУ.
В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането в обжалваната
му част, като излага доводи, че уговорената неустойка не попада в приложното поле на
чл.33 ЗПК, тъй като не обезщетява навременното плащане на вноските по кредита, а касае
пълно неизпълнение, довело до разваляне на договорната връзка. Счита, че с прекратяване
на договора лизингодателят не само престава да извлича печалба от договора, но може и да
загуби направената инвестиция, поради което и именно с вредите от неизпълнението
следвало да се съизмери договорената неустойка. Излага, че с оглед естеството на
задължението, за което е уговорена неустойката, не е налице съществено несъответствие
между размера й и очакваните от неизпълнението вреди, поради което и не съставлява
неравноправна клауза. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се
издаде заповед за изпълнение.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1376/2020г. на Районен съд Провадия, е
образувано по заявление на МОГО БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. М. Я. от
гр.Дългопол, за следните суми: сумата от 108,62лв-непогасени лизингови вноски за
главница; 1526,72лв-непогасени лизинг.вноски за възнагр.лихва; 0,99лв- неустойка за забава;
812,58лв-неустойка при прекратяване на договора на осн. чл.15.5 от ОУ; 443,64лв-заплатен
данък и 624лв-разходи за възстановяване, както и се претендират разноски по делото.
Изрично в т.12 от заявлението и в подадената уточн.молба е конкретизирано искането по
отношение на фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на процесното
вземане районният съд е приел, че уговарянето на неустойката противоречи на
императивната норма на чл.33, ал.1 ЗПК, както и че правата на потребителя били нарушени,
тъй като от лизингополучателя се претендирали по скрит начин допълн.лизингови вноски
под формата на неустойка, поради което и вземането попадало в хипотезиса на чл.411, ал.2,
т.2 и 3 ГПК.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Издаването на заповед за
изпълнение предполага установяването от страна на съда както наличието на надлежна
индивидуализация на вземанията, предмет на отправеното искане, по основание и размер,
така и факта на настъпил падеж за плащане на същите, като в производството по реда на
чл.410 ГПК съдът се ръководи от твърденията на заявителя, изложени в заявлението.
В заявлението и в уточн.молба заявителят е изложил обстоятелствата, въз
основа на които се претендира заплащане на неустойка, като вземането е надлежно
индивидуализирано чрез посочване на фактите, от които то произтича. Изводът на ВРС, че
уговарянето на неустойката противоречало на чл.33, ал.1 от ЗПК не се споделя. Съгласно
т.15.5 от Общите условия към процесния договор за финансов лизинг, подписани от
потребителя-длъжник, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, която се изчислява въз
основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на
договора. Следователно така уговорената неустойка има компенсаторен характер и
договарянето й е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 от
ЗЗД). Не е налице и неравноправност на неустоечната клауза. Така договорената неустойка
2
има за предназначение да обезщети лизингодателя за вредите от предсрочното прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя, като нейния размер е предварително определен.
Този размер на неустойката, съотнесен към вредите от неизпълнението, водещо до
предсрочно прекратяване на договора и невъзможността лизингодателя да получи
лизинговите вноски, дължими се след прекратяването, не обуславя противоречие на
клаузата с добрите нрави и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
С оглед гореизложеното и доколкото подаденото от заявителя заявление в
частта за неустойка за прекратяване в размер на 812,58лв отговаря на изискванията на
чл.410 и сл. от ГПК настоящият състав намира същото в тази част за основателно. Поради не
съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на ВРС в обжалваната му
част следва да бъде отменено.
Не следва да се присъждат допълн.разноски за първа инстанция, тъй като вече
присъдените такива надвишават дължимите. Следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски за д.т. в размер на 15лв на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №197/20.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№1376 по
описа за 2020 година на РС-Провадия, В ЧАСТТА , в която е отхвърлено заявлението на
МОГО БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н Изгрев, ж.к.Изток, бул. Доктор Г.М.Димитров №16-А, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника А. М. Я. от гр.Дългопол, за сумата
от 812,58лв, представляваща неустойка при прекратяване на договора на осн. чл.15.5 от ОУ,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на МОГО
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к.Изток, бул. Доктор Г.М.Димитров №16-А, срещу А. М. Я. от гр.Дългопол,
ул.Христо Кърпачев №16, ЕГН **********, за заплащане на СУМАТА от 812,58лв,
представляваща неустойка при прекратяване на договора на осн. чл.15.5 от ОУ, както и за
сумата от 15лв, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ВРЪЩА делото на РС-Провадия за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4