Решение по дело №520/2020 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е   № 260061

 

Гр.Несебър, 30.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Несебърски районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 520 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от Д.Г.К. с ЕГН **********, против Д.А.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. В молбата си ищицът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 19.11.1994г. в град Бургас, който е първи и за двамата съпрузи, както и че от брака си имат родено едно дете, което понастоящем е пълнолетно. Твърди, че от три години съпрузите са разделени, като семейното им жилище в град С.В.се ползва съпругата, което е нейна лична собственост. Счита, че понастоящем брачната им връзка е лишена от взаимност, уважение и доверие, разкъсана е съпружеската общност, лишена е от съдържание. Моли бракът им да бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Не се противопоставя ползването на семейното жилище да се предостави на съпругата, както и същата да запази придобитото със сключването на брака фамилно име “К.”.

              В отговора на исковата молба, подадена от Д.А.К., същата твърди, че семейното жилище не е това, посочено от ищеца в исковата молба, а апартамент, находящ се в град ***********, тъй като е било обитавано от съпрузите от 2009-а година до раздялата им през месец септември 2017г., когато съпругът го е напуснал неочаквано. Твърди, че решението на ищеца да се раздели със съпругата си и да поиска разтрогване на брака е имало неблагоприятни последици за нея и за близките й както от емоционално и здравословно състояние, така и от финансова и материална гледна точка предвид, че ищецът е получавал безвъзмездно средства от бащата на съпругата за да развива собствен бизнес, като освен това за тази цел е използвал и семейните спестявания. Счита за необходимо да изброи имотите, които са придобити от съпрузите по време на брака им. Съпругата също е стигнала до извод, че бракът й с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен и счита, че на това основание той следва да бъде прекратен. Прави искане съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака като бъде признато, че единствено ищецът има противобрачно поведение, изразяващо се във взето от него еднолично решение да се раздели със съпругата си и да напусне семейното жилище, злоупотреба със семейни средства, което се е отразило негативно на финансовото и материалното състояние на съпругата, както и на здравословното й състояние. Прави искане и да й бъде предоставено за ползване семейното жилище в град Бургас. Претендира разноски.

 

 

              В съдебно заседание страните се явяват лично като са представили споразумение, с което заявяват, че са уредили всички лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им. По тяхно искане и след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по чл.50 от СК отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение от 27.10.2020г. премина на основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред, към производство за развод по взаимно съгласие. Страните поддържат искането си съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от прекратяването на брака.

                  След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Съпрузите са сключили граждански брак на 19.11.1994г. в град Бургас, за което има съставен акт за граждански брак № ІІ-204 от 19.11.1994г. на Община Бургас, АТБ „***“. От брака си имат родено едно дете – Р.Д.К. с ЕГН **********, която понастоящем е пълнолетна.

                  Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси визирани в чл.51 от СК.

                От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от СК, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено.

                На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.

               На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.

              На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

              Водим от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

             ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с Акт № ІІ-204 от 19.11.1994г. в град Бургас, граждански брак между Д.Г.К. с ЕГН ********** и Д.А.К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва причините  и мотивите за това.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците от развода както следва:            

              Семейното жилище, находящо се в град Бургас, ж.к. ***, блок 16, вход 1, етаж 3, ап.16, собственост на двамата съпрузи, със застроена площ от 126 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-трапезария, две спални, две бани-WC, мокро помещение, коридор и два балкона, ведно с прилежащата изба № 16 на площ 6 кв.м., се предоставя за ползване на съпругата Д.А.К. с ЕГН **********.

              Съпрузите не си дължат издръжка един към друг.

              Съпрузите са си разделили всички движими вещи, които са придобили по време на сключения помежду им брак извънсъдебно и не притежават парични влогове, които да представляват съпружеска имуществена общност.

              Никой от съпрузите не е регистриран като едноличен търговец.

              След прекратяване на брака съпругата Д.А.К. с ЕГН **********, запазва придобитото със сключването на брака фамилно име К..

              Разноските по делото и всички държавни такси се поемат от страните, така, както са направени.  

 

               ОСЪЖДА Д.Г.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.      

 ОСЪЖДА Д.А.К. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: