Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик, 10.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на осми май , през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА
При секретаря Р. Димитрова и в присъствието на прокурора……………………………..
като разгледа докладваното от съдията Попова
гр. дело № 5140 по описа за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 49
ал.1 от Семейния кодекс.
В исковата си молба подадена от С.В.Х., ЕГН **********,***,
съдебен адрес за призоваване:чрез:Адвокат И.К. *** против М.П.Х., ЕГН **********,*** се излагат
обстоятелства, че страните са сключили граждански брак с Акт №1/10.01.2015 г.
на Община Септември.
Сочи се, че от брака си
имали родено едно малолетно дете – С.С. Х., роден на *** г. с ЕГН **********. Твърди
се в исковата молба от ищеца, че с ответницата се запознали в Испания където и
двамата били на работа през 2013 г. Живели заедно на семейни начала преди
сключване на гражданския брак, като непосредствено след сключването му на 11.09.2015 г. се родило първото им дете и
починало на 29.10.2015 г., от порок на сърцето. Сочи се,че още преди да сключат
брак ищецът забелязал, че ответницата страда от болезнена неоснователна
ревност, като обект на нейната ревност в един момент била дори и собствената и
майка. По този повод между тях много често имало пререкания, прерастващи в
скандали, предизвикани от нейното поведение.
Бременността на
ответницата наложило да се приберат от Испания в България. След смъртта на
първото им дете поведението на
ответницата коренно се променило към по-лошо, към което ищецът проявявал
постоянно разбиране, водел я на лекари и междувременно тя забременяла втори път
с второто им дете. Сочи, че цялата и бременност била една агония за него,
заради нейните депресивни прояви, като ответницата ту изпадала в депресия, ту
изпадала в истерия и въпреки всичко, ищецът проявявал търпимост и полагал
всички необходими грижи за нея.
Детето им -Самиел, бил на
три месеца, когато тя поискала да го остави при него и да отиде в Испания при
майка си. Ищецът не и разрешил, тъй като детето било много малко.Тогава тя го помолила
да и даде съгласие за извеждане на детето през границата, което ищецът и дал и
тя заминала с детето при майка си в Испания.
Сочи, че след 4 месеца,
вместо след 3, за колкото и бил дал съгласие за извеждане на детето, те се
върнали от Испания. Ответницата се прибрала в окаяно психично състояние, което
наложило отново да тръгне по лекари и лекар-психиатър от Пловдив и назначил
медикаментозно лечение, което след около 10 дни подействало. Ответницата си
оправила психичното здраве, за сметка на това обаче, занемарила изцяло
домакинските си задължения, майчинските си задължения и съпружеските си
задължения. Сочи, че за да им дойдат двама души на гости, той трябвало да се
прибере два часа по-рано от работа, да почисти, да измие съдовете, да
напазарува и да сготви.Същевременно да
се грижи и за детето. Сочи, че преди 3 месеца и половина дали детето на детска
ясла, като само той го водел там сутрин в град Септември и само той го вземал. Ответницата
не се занимавала с абсолютно нищо, освен да си чати по телефона. Дори
занемарила собствената си лична хигиена. По изброените по-горе поводи между тях
започнали да възникват големи скандали. Всичките опити
на ищецът да накара ответницата
да живеят нормално и да полага нормалните дължими грижи за детето,
семейството и дома, останали безуспешни. Сочи, че преди около 1 месец, ответницата му заявила,
че отива с брат си до Плевен за една седмица, след което повече не се върнала
вкъщи.Звънял и многократно, но тя
му блокирала телефона.
В един момент леля му,
която му се е обадила, му казала, че на 04.12.2018 г. тя била заминала за
Испания и нямала намерение да се връща. Ответницата прекратила всякакви
контакти с него и синът им. Нито се е обаждала да търси детето, нито отговаряла
на неговите телефонни обаждания, въпреки многократните опити да се свърже с
нея.
Двамата живеели в дом,
собственост на баба му и дядо му по майчина линия. Сочи, че разполага с всички битови възможности за отглеждане на
детето.
Майка му работела като
готвачка и ако не е всеки ден, през ден идвала да му помага за детето.Във
връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което:
1. Да прекрати бракът между
него и ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен,
2. Да обяви, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата;
3. Да предостави
родителските права върху малолетното им дете С. С. Х., Егн **********, роден на
*** г. на него -бащата, като бъде определен
режим на лични контакти с ответницата веднъж месечно от 9.00 часа
сутринта до 16.00 часа следобяд и една седмица през лятото, когато платеният му
годишен отпуск не съвпада с този на ответницата;
4. Да постанови
упражняването на родителските права да се осъществяват в с.****, където ще бъде
и местоживеенето на детето;
5. Да бъде осъдена
ответницата М.П.Х. да заплаща на малолетното дете С* С* Х., ЕГН **********,
роден на *** г. издръжка в размер на 300 лева, чрез неговия баща, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане, до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратаване;
6.Да му бъде
предоставено на него ползването на
семейното жилище, находящо се в с.****
7.След прекратяването на
брака е заявил желание ответницата да
носи предбрачното си фамилно име-К*;
Моли да бъде осъдена ответницата да му заплати
сторените по делото разноски. Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответницата не е постъпил писмен отговор.
Като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства
, за да се произнесе съдът прие за установено следното :
Не се спори , че страните са сключили
граждански брак на10.01.2015 г. , както
и че от брака си имат родено едно
ненавършило пълнолетие дете – С. С. Х.
ЕГН **********.
От представените по делото писмени
доказателства – социален доклад , както и от показанията на разпитания по
делото свидетел А. С. Б. , безспорно се установява , че ответницата проявявала безотговорно отношение както към
съпругата , така и към роденото от брака дете . Установява се, че в момента
детето живее със своя баща в с. Сименовец, общ. Септември и той е родителят , който е поел изцяло грижата за издръжката, отглеждането и възпитанието му с
помощта на своите близки. Установява се , че детето посещава детска градина
„Приказен свят „ гр. Септември в яслена група и заедно с баща си живеят в жилище, което е собственост на
бабата и дядото на С.Х.. Ответницата не
посещавала детето, не се е интересувал от сина си и не му предоставял никакви
финансови средства за издръжка. Безспорно се установява от събраните по делото
гласни доказателства , че ответницата напуснал своето семейството си в началото на
м. декември 2018 г. и отишла да живее в Испания без да уведоми за
това своя съпруг. Установява се , че
отношенията между съпрузите не протичали нормално още преди началото на
фактическата раздяла. Ответницата пренебрегвала задълженията си на майка и
съпруга и проявявала студено отношение
дори към своето дете.
От представените по делото писмени доказателства се установява
още , че ищецът в момента работи по трудово правоотношение на длъжност „шофьор
„ към Община Септември и получава основно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна
съдът приема, че предявеният брачен иск
е основателен. Безспорно се установи , че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на
факта , че в отношенията между съпрузите
е настъпило трайно отчуждение и
липса на желание за запазване на брачния съюз. Разстройството на брака съдът
квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид фактическата раздяла е невъзможно да бъде преодоляно. При това положение съдът счита, че формалното
съществуване на брака не е в интерес
както на съпрузите и на роденото от брака дете , така и на обществото , поради което следва да бъде прекратен с
развод .
С оглед на конкретните данни по
настоящото дело съдът намира, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението съпругата.
Показанията на свидетеля са непротиворечиви относно факта, че
отношенията между съпрузите не са се
развивали нормално през един продължителен период от време , тъй като ответницата често е била безотговорна към нуждите на
своето семейство , не е полагала необходимите грижи за домакинството и за
отглеждането на детето. В отношенията
между съпрузи са се появили проблеми от морално естество, тъй като ответницата не е
проявявала необходимата зрялост и отговорност към своя
съпруг и към създаденото от тях
семейството. Тези влошени взаимоотношения са били налице още преди
установяването на фактическата раздяла,
а липсата на съвместно живеене
още повече е задълбочило тези възникнали вече проблеми. Поведението на ответницата
е рефлектирало върху сплотеността на
семейството, взаимното уважение, доверието, верността и други неимуществени отношения между
съпрузите, които представляват най-важната част от съдържанието на брачната връзка.
Не се събраха доказателства за виновно
поведение на ищеца, а нарушението
на посочените брачни задължения от страна на ответницата е дало
такова отражение върху съпружеските отношения, че е довело до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака изключително по нейна вина.
Родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете следва да бъдат предоставени за упражняване на
бащата , предвид наличието на безспорни доказателства , че до настоящия момент същият
се е грижил успешно за това дете с помощта на своите близки. От събраните в настоящото производство
доказателства безспорно се установява, че детето посещава яслена група в детска
градина и се адаптирало успешно с условията в отсъствието на неговата майка - с помощта на грижата, вниманието и
подкрепата на своите близки.
При това положение съдът счита , че в
интерес на ненавършилото пълнолетие дете е да
продължи да живее заедно със своя баща / на адрес : с. С. , обл. Пазарджик **** / , който да упражнява родителските права по отношение
на него. Режимът на лични отношения с майката следва да се определи , като същата да има
право да вижда детето веднъж месечно от
9,00 ч. сутринта до 16,00 ч. след обяд, както и една седмица през лятото ,
когато бащата не е в платен годишен отпуск. Съдът счита , че следва да определи
такъв макар и редуциран режим,
независимо, че в момента ответницата не проявява
интерес към детето , тъй като по този начин ще се даде възможност на майката при желание от нейна страна
да не прекъсва изцяло контактите си с това
дете.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК, а в
правната норма на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на минималната
издръжка на едно дете , който е равен на една четвърт от минималната работна
заплата / от 01.01.2019 г. – 560,00 лв.
/ или минималния законов размер към настоящия момент е 140,00 лв.
Не е спорно , а и от представените писмени и събраните гласни
доказателства се установява, че в момента ответницата се намира в Р. Италия
, а бащата работи по трудово
правоотношение, като получаваното от него трудово възнаграждение е в границите
на минималната работна заплата за страната.
Затова съдът като съобрази възрастта и нуждите на детето , което към
настоящия момент е на две години и седем месеца, както и наличните данни за възможностите на
неговите родители и като
взе предвид границата за минимален размер на дължимата издръжка определена в
разпоредбата на чл. 142 ал.2 СК, преценява, че за месечната издръжка на детето Самиел са необходими минимум 400,00 лв. Към правнорелеватния за този иск
момент / датата на подаване на исковата молба / както и към настоящия
момент непосредствените грижи за детето
се осигуряват от неговия баща, поради което съдът приема , че от така
определената сума майката М. П.Х. ,
следва да поеме част в размер на 250,00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда / 17.12.2018 г.
/ до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Съдът счита, че
във възможностите на ответницата е да плаща издръжка в посочения по-горе
размер, тъй като понятието „
възможности“ включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но
и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител.
Имайки предвид обстоятелството, че ответницата
е в трудоспособна възраст и няма задължения за издръжка на други деца /
твърдения и доказателства за обратното не са включени в предмета на спора / -
съдът счита, че в нейните
възможности е да осигурява на
своя син Самиел месечна издръжка в определения размер. В този размер
претенцията се явява основателна и
следва да бъдат уважена , а в останалата
част като недоказана , ще следва да бъдат отхвърлена, тъй като по делото
не са налице доказателства, от които да се направи извод , че във възможностите
на ответницата е да плаща издръжка над
посочения по-горе размер или че детето има някакви изключителни нужди ,
които е наложително да бъдат задоволени.
Семейното жилище находящо се в с. **** ще се
ползва от ищеца. Имуществени претенции ,
включително и за издръжка между съпрузите не са предявени.
След прекратяването на брака ответницата
ще
носи предбрачното си фамилно име К. .
Допълнителната държавна такса за
допускането на развода в размер на 40,00 лв. следва да бъде заплатена от ответницата , като същата ще следва да
заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00 лв. ,
както и сторените от ищеца разноски за адвокатски хонорар и внесена държавна такса в размер на 525,00
лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака сключен на 10.01.2015 г. между С.В.Х., ЕГН **********,***, съдебен
адрес за призоваване:чрез:Адвокат И.К. ***
и М.П.Х., ЕГН **********,*** - като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата М.П.Х..
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото
от брака дете С. С.
Х., роден на *** г. с ЕГН ********** се предоставят на бащата С.В.Х., ЕГН **********, като детето ще живее на адреса на
бащата в с. ******** , когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.П.Х., ЕГН **********,*** да заплаща на
малолетния си син С. С. Х., ЕГН ********** , действащ чрез неговия баща и
законен представител С.В.Х., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на
250,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2018
г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване везно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на издръжка над посочения размер от 250,00 лв. до претендирания от
300,00 лв. като неоснователен.
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в с. **** се
предоставя на ищеца С.В.Х..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : След прекратяването на брака съпрузите няма да си
дължат издръжката помежду си.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА : След прекратяването на брака , съпругата ще носи педбрачното
си фамилно име К..
ОСЪЖДА М.П.Х.,
ЕГН **********,*** да заплати
следващата се държавна такса в общ размер от 256,00 лв.
ОСЪЖДА М.П.Х., ЕГН **********,***
да заплати на С.В.Х., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в общ размер от
525,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :