Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
25.08.2021 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
шести октомври |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Надежда Николчева |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
308 |
по описа за |
2020
|
година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
Адвокат Г.Г. от
АК-Смолян, в качеството си на пълномощник на С.В. *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-0300-000453/27.01.2020 г. на Началник Група към ОДМВР гр. Враца
РУ гр.Мездра, с което, за нарушение на чл.103 ЗДвП, са наложени, на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП,
административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Възраженията са в смисъл, че описаната в
административните актове фактическа обстановка не кореспондира с действително
настъпилите събития. Счита се също, че е налице неправилна правна квалификация
на деянието като нарушение по смисъла на Закона за движението по пътищата. На
тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и
неправилно. Алтернативно са изложени съображения за изменение на обжалвания акт
като бъдат намалени размера на наказанието глоба и срока на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание С.В.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Г.Г.
от АК-Смолян, с която се поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление поради наличието на основанията за това, визирани в жалбата.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 27.08.2019 година
свидетелите Ц.А. и С.С. - служители на Национално ТОЛ управление сектор
„Контрол и правоприлагане“ Монтана се намирали на Главен път Е 79 км.165,177 /в
района КПП Ребърково срещу бензиностанция „Пегас“/ с посока на движение от гр.
Ботевград към гр. Мездра. Около 15,15 часа те получили сигнал от свои колеги,
позиционирани като пост на разстояние 3 км, за пътуващ към тях специален
автомобил „Ивеко Дейли 35Ц15“ с рег. № РА4373КН, за който няма заплатена
винетна такса. Съобразно установената практика, въпросното МПС следвало да бъде
спряно за проверка. За целта свидетелят А. излязъл на пътното платно и със стоп
палка по образец подал сигнал за спиране на водача на специалния автомобил,
като посочил мястото за спиране. Въпреки подаденият сигнал автомобилът не спрял
и продължил да се движи по платното. За случая свидетелят А. изготвил докладна
записка до Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ Монтана. Същата била
изпратена в РУ-Мездра за вземане на отношение. В хода на проверката служители
на полицейското управление установили, че процесното МПС е собственост на
„Аксел Логистик“ гр. Пещера с управител Георги Бакърлиев. Същият попълнил
декларация за предоставяна на информация по извършено нарушение по ЗДвП във
връзка с разпоредбите на чл. 189 ал.5 от същия закон, от чието съдържание
ставало ясно, че на 27.08.2019 г. процесното МПС е било предоставено за
ползване на С.В. ***. Подобна информация се съдържала и в снетото от Бакърлиев
сведение. Материалите, събрани в хода на проверката, били предоставени на
свидетелят Н.В. - младши автоконтрольор РУ-Мездра. На 29.11.2019 г. същият
съставил на С.В. АУАН за нарушение на чл.103 вр. чл.167а ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Ц.В., Ц.В.А. и С.И.С..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба,
намира следното:
АУАН е съставен на
жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата и час, управлявайки специален автомобил
„Ивеко Дейли 35Ц15“ с рег. № РА4373КН, при подаден от служители на БГТОЛ сигнал
не спира плавно в дясната част на платното, а продължава движението си, с което
е нарушил чл.103 вр. чл.167а от Закона за движението по пътищата. В разпоредбата
на чл.103 ЗДвП законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при
подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на
платното за движение, или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят е
нарушил въпросната разпоредба. Чл.103 ЗДвП не съдържа пояснение на понятието
„подаден сигнал за спиране“, поради което препраща към текста на чл.170 ал.3 от
същия закон. Тази разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да е оформено
убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което за последният следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно, или на посочено му от
контролният орган място. От гореизложеното се налага извода, че за да е
извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е необходимо, на първо място, да има
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган. На второ място,
контролният орган следва да посочи мястото на спиране. На трето място, следва
да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал е
предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно, или пък на посоченото от представителя на контролната служба място и да
изпълнява неговите разпореждания. Изхождайки от събраните по делото
доказателства, съдът намира, че същите подкрепят описаната в административните
актове фактическа обстановка. От показанията на свидетелите А. и С. става ясно,
че на инкриминираните дата и час на специален автомобил „Ивеко Дейли 35Ц15“ с
рег. № РА4373КН не е спрял на подаден от тях сигнал със стоп палка. Независимо
един от друг, контролните служители заявяват пред съда, че не са успели да
видят лицето, управлявало автомобила. От разпитът на контролните органи става
ясно също, че видимостта е била добра, а интензитетът на движението в участъка
– нормален. Всичко това е позволявало подаденият сигнал за спиране със стоп
палка по образец да бъде възприет безпроблемно от водача на въпросното моторно
превозно средство. Двамата свидетели са категорични, че промяна в поведението
му не е настъпила и автомобила е продължил движението си в посока към гр.
Мездра. На база данните, съобщени от контролните органи, настоящия състав
приема, че с въпросното деяние е извършено нарушение по смисъла на чл.103 ЗДвП.
Категорично е установено от събраните писмени доказателства, че на
инкримираните дата и час водач на процесното МПС е бил именно жалбоподателят С.В..
За извършеното от него нарушение с обжалваното постановление са наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, съобразно чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. След
преценка на събраните по делото доказателства настоящия състав е солидарен с
позицията на жалбоподателя и процесуалния му представител за прекомерност
касателно размера и срока на наложените наказания. Определяйки визираните в
постановлението срок и размер на наказанията наказващият орган не се е
съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която следва да бъдат
отчетени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Имайки предвид характера на деянието и степента му на обществена
опасност, както и липсата на данни, сочещи жалбоподателя като лице с голям брой
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които да е наказан по реда
на ЗДвП, този съд приема, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът и срокът на административните наказания бъдат
определени в предвиденият от закона минимум, а именно глоба в размер от 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да заплати в полза на
ВСС по сметка на РС-Мездра направени по делото разноски в размер на 10 лева
представляващи дневни разходи за явяване на свидетел в с.з., съобразно Наредбата
за командировките в страната.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000453/27.01.2020
година на Началник Група ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, издадено на С.В. *** за нарушение
на чл.103 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера и срока на наложените, на основание чл.175 ал.1
т.4 ЗДвП, административни наказания глоба от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС от три на един месец.
ОСЪЖДА С.В. *** с ЕГН ********** да заплати в полза
на ВСС по сметка на РС-Мездра сумата от 10 лева представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: