РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105761 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Кардио Медикал“ ЕООД срещу „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД, искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, сумата от 11676 лева (с вкл. ДДС), представляваща дължима цена по сключен
между страните в устна форма договор за търговска продажба от 01.12.2015 г., по силата на
който на ответника са предоставени следните стоки: Балон INVADER СТО 1.5х15мм-1
брой; Балон INVADER СТО 2.0х25мм - 1 брой, Балон INVADER РТСА 1.5x20-1 брой, Балон
INVADER РТСА 2.0x20 - 2 броя, Балон INVADER РТСА 2.5x20-1 брой, Медикамент
излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent 2.25x20mm- 1 брой; Медикамент
излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent 3.0x8mm - 1 брой; Медикамент
излъчващстент CRE8Amphilimus Elucting Coronary Stent 3.0x12mm - 1,
Медикамент излъчващ стентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x16mm- 1,
Медикамент излъчващ стент CRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x20mm-
1,Медикамент излъчващстент CRE8A mphilimusEluctingCoronaryStent3.0x25mm- 1,
Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary
Stent3.5x12mm2,МедикаментизлъчващстентCREAmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x20mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x31mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x20mm1бр.,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x31mm
- 1 брой; Периферен стент Radix Carbofilm Coated Renal Stent 6.0x17mm - 1 брой; Балон
FLUYDO 2.5х10мм - 1 брой; Балон FLUYDO 1.5х15мм - 1 брой, за което е издадена Фактура
№ 3369/01.12.2015 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда –
28.05.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата от 6214,70 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2016 г. до
27.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г.
на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
1
Твърди се, че между страните съществуват трайни търговски отношения, като на
01.12.2015 г. между тях е сключен в устна форма договор за търговска продажба, по силата
на който на 01.12.2015 г. ищецът е предоставил на ответника описаните по-горе стоки на
обща стойност 14020,80 лева (с вкл. ДДС), за което е съставен двустранно подписан примо-
предавателен протокол и е издадена Фактура № 3369/01.12.2015 г. Сочи се, че страните са
уговорили срок за плащане по процесната фактура на 01.02.2016 г., но на 16.02.2016 г.
ответникът е превел по банков път в полза на ищеца единствено сумата от 13320 лева, без да
посочи кои свои задължения погасява с това плащане, поради което плащането е отнесено за
погасяване на по-стари задължения на ответника към ищеца по Фактура № 2157/26.11.2014
г. и част от задължението по Фактура № 2158/26.11.2014 г., като неизплатена е останала
сумата от 636 лева. Изложено е, че на 11.03.2016 г. са погасени задължения по фактури №
3457, 3545 и 3564 от м. 01.2016 г., както и частично задължението по Фактура №
3369/01.12.2015 г. Твърди се, че с превод от 06.10.2016 г. са погасени задълженията по
фактури № 4299, 4621 и 4348, от които е останала неизплатена сумата от 1140 лева.
Поддържа се, че след всички тези плащания, непогасения остатък по Фактура №
3369/01.12.2015 г. е в размер от 11676 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за
периода от 01.02.2016 г. до 27.05.2021 г. е в размер от 6214,70 лева. Предвид липсата на
изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от
ГПК и указанията на съда за предявяване на иск относно вземането са породили правен
интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа се, че с извършените плащания по банков път от 16.02.2016 г. в общ размер 13320
лева и тези от 11.03.2016 г. в размер от 4096,06 лева сумата по фактурата е изцяло погасена.
Направено е възражение за настъпила пет годишна погасителна давност на задълженията
по Фактура № 3369/01.12.2015 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, срещу която е подадено възражение, и
исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, че между
страните на 01.12.2015 г. е сключен в устна форма договор за търговска продажба, по силата
на който на 01.12.2015 г. ищецът е предоставил на ответника следните стоки: Балон
INVADER СТО 1.5х15мм-1 брой; Балон INVADER СТО 2.0х25мм - 1 брой, Балон
INVADER РТСА 1.5x20-1 брой, Балон INVADER РТСА 2.0x20 - 2 броя, Балон INVADER
РТСА 2.5x20-1 брой, Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent
2.25x20mm- 1 брой; Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent
2
3.0x8mm - 1 брой; Медикамент излъчващстент CRE8Amphilimus Elucting Coronary
Stent 3.0x12mm - 1, Медикамент излъчващ
стентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x16mm- 1, Медикамент излъчващ стент
CRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x20mm- 1,Медикамент излъчващстент CRE8A
mphilimusEluctingCoronaryStent3.0x25mm- 1, Медикамент излъчващ стент CRE8
Amphilimus Elucting Coronary
Stent3.5x12mm2,МедикаментизлъчващстентCREAmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x20mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x31mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x20mm1бр.,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x31mm
- 1 брой; Периферен стент Radix Carbofilm Coated Renal Stent 6.0x17mm - 1 брой; Балон
FLUYDO 2.5х10мм - 1 брой; Балон FLUYDO 1.5х15мм - 1 брой, за което е издадена Фактура
№ 3369/01.12.2015 г. на стойност 14020,80 лева с вкл. ДДС.
По делото са приобщени Фактура № 3369/01.12.2015 г. и двустранно подписан от
страните приемо-предавателен протокол удостоверяващ доставянето на процесните стоки
/съответно л. 12 и л. 14 от ч. гр. д. № *** г/.
От представеното по делото платежно нареждане от 16.02.2016 г., с основание „пл.
по фактура“ се установява, че на същата дата ответникът е превел в полза на ищеца сумата
от 13320 лева.
От представеното по делото извлечение от сметка на ответника /л. 32/ се установява,
че на 11.03.2016 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 4096,06 лева с основание
„Ф.3457/3545/3564/м.01.16 г., Ф. 3369/01.12.15 г. – 1840,08 лева“.
От представеното по делото платежно нареждане от 06.10.2016 г., с основание „пл.
по фактури № 4299, 4321, 4348“ се установява, че на същата дата ответникът е превел в
полза на ищеца сумата от 5140,01 лева.
По делото е приобщено потвърждение на разчети от 07.02.2018 г. /л. 57 от делото/,
съдържащо потвърждение от счетоводител при ответника, че общият размер на
задълженията на ответника към ищеца към 31.12.2017 г. е в размер на 24355,97 лева.
Документът съдържа подпис на лице заемащо длъжност счетоводител при ответника.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че счетоводството на страните е водено редовно, като към датата на изготвяне
на заключението по Фактура № 3369/01.12.2015 г. в счетоводството на ищеца има непогасен
остатък в размер от 11676, а в счетоводството на ответника липсва непогасен остатък. По т.
8 от заключението в табличен вид са описани фактурите и отразените по тях плащания
преди плащането на сумата от 13 320,00 лв. на 16.02.2016 г., които данни са еднакви в
счетоводствата на двете дружества. Установява се, че лихвата за забава за претендирания
период 01.02.2016 г. - 27.05.2021 г., без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., възлиза на
6 269,95 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, доставянето на
ответника на процесните стоки и че за ответника е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на задълженията си да заплати сумата по процесната фактура или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението
си, че претендираните вземания са погасени по давност.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на
3
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
срещу която е подадено възражение и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
Не е спорно по делото, че между страните на 01.12.2015 г. е сключен в устна форма
договор за търговска продажба, по силата на който на 01.12.2015 г. ищецът е предоставил на
ответника следните стоки: Балон INVADER СТО 1.5х15мм-1 брой; Балон INVADER СТО
2.0х25мм - 1 брой, Балон INVADER РТСА 1.5x20-1 брой, Балон INVADER РТСА 2.0x20 - 2
броя, Балон INVADER РТСА 2.5x20-1 брой, Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus
Elucting Coronary Stent 2.25x20mm- 1 брой; Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus
Elucting Coronary Stent 3.0x8mm - 1 брой; Медикамент излъчващстент CRE8Amphilimus
Elucting Coronary Stent 3.0x12mm - 1, Медикамент излъчващ
стентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x16mm- 1, Медикамент излъчващ стент
CRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x20mm- 1,Медикамент излъчващстент CRE8A
mphilimusEluctingCoronaryStent3.0x25mm- 1, Медикамент излъчващ стент CRE8
Amphilimus Elucting Coronary
Stent3.5x12mm2,МедикаментизлъчващстентCREAmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x20mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x31mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x20mm1бр.,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x31mm
- 1 брой; Периферен стент Radix Carbofilm Coated Renal Stent 6.0x17mm - 1 брой; Балон
FLUYDO 2.5х10мм - 1 брой; Балон FLUYDO 1.5х15мм - 1 брой, за което е издадена Фактура
№ 3369/01.12.2015 г. на стойност 14020,80 лева с вкл. ДДС. С оглед така формирания извод
и при установеност на предоставянето на процесните стоки, за ответника е възникнало
задължение да заплати уговорената цена на падежната дата.
Спорно между страните е дали с плащанията извършени на 01.02.2016 г., 11.03.2016
г. и 06.10.2016 г. са погасени задълженията по процесната фактура.
За да се произнесе по така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав
съобразява следното:
В спора между страните намира приложение нормативната регламентация относно
търговската продажба на основание чл. 318 ал. 1, вр. с чл. 286 от ТЗ.
В т. 8 от заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна
експертиза в табличен вид са описани фактурите и отразените по тях плащания, еднакви в
счетоводствата на двете дружества, извършени преди заплащането от 16.02.2016 г. на сумата
от 13 320,00 лева. Съдът дава вяра на заключението в тази част, доколкото в нея са посочени
единствено обстоятелства отразени в счетоводната отчетност на страните по делото. По
делото безспорно се установи, че ответникът е превел по банков път, както следва: на
16.02.2016 г., с основание „пл. по фактура“ на същата дата е преведена сумата от 13320 лева,
на 11.03.2016 г. с основание „Ф.3457/3545/3564/м.01.16 г., Ф. 3369/01.12.15 г. – 1840,08
лева“ е преведена сумата от 4096,06 лева и на 06.10.2016 г., с основание „пл. по фактури №
4299, 4321, 4348“ е преведена сумата от 5140,01 лева.
По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения за
уговорена между страните поредност на погасяване на задълженията, които ответникът има
към ищеца по различните фактури, издавани в периода на търговски отношения между
дружествата. Последното предполага съблюдаване на правилата за прихващане на
плащанията, установени в чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, според който този, който има към едно и също
лице – в случая ищеца по делото, няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява, а ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение.
Видно от таблицата по т. 8 от заключението на вещото лице, отразяваща наличните
задължения между страните по делото преди плащането от 16.02.2016 г. е, че преди
процесната Фактура № 3369/01.12.2015 г. на стойност 14020,80 лева съществуват
непогасени задължения по Фактура № 2157/26.11.2014 г. с непогасен остатък от 11532 лева
и Фактура № 2158/26.11.2014 г. с непогасен остатък от 8172 лева. В случая най-
4
обременително е задължението по Фактура № 2157/26.11.2014 г. с непогасен остатък от
11532 лева, тъй като за него тече най-висока лихва, начислена за най - дълъг период. Така
мораторната лихва върху тази сума, изчислена с www.calculator.bg към 16.02.2016 г. възлиза
на 1113,26 лева за периода от деня следващ последното плащане по нея – 07.03.2015 г. до
деня на плащането от 16.02.2016 г. Следва задължението по Фактура № 2158/26.11.2014 г. с
непогасен остатък от 8172 лева, за което мораторната лихва към 16.02.2016 г. възлиза на
743,46 лева за периода от деня следващ деня на последното плащане по нея – 27.03.2015 г.
до деня на плащането от 16.02.2016 г. Най-малко обременително за ответника в случая е
задължението по Фактура № 3369/01.12.2015 г. на стойност 14020,80 лева, за което
мораторната лихва към 16.02.2016 г. възлиза на 58,48 лева за периода от деня следващ
уговорения между страните падеж по фактурата – 02.02.2016 г. до до деня на плащането от
16.02.2016 г.
Така съобразно правилото на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД с плащането от 16.02.2016 г., с
основание „пл. по фактура“ в размер от 13320 лева, доколкото ответникът не е посочил кое
задължение към ищеца погасява, се удовлетворяват изцяло вземанията по Фактура №
2157/26.11.2014 г. с непогасен остатък от 11532 лева, а остатъкът от 1788 лева удовлетворява
частично следващото по ред най-обременително за ответника задължение – това по Фактура
№ 2158/26.11.2014 г. с непогасен остатък от 8172 лева, вследствие което непогасеният
остатък по тази фактура остава в размер от 6384 лева.
С плащането от 06.10.2016 г., с основание „пл. по фактури № 4299, 4321, 4348“ в
размер от 5140,01 лева се погасяват изцяло посочените в платежното нареждане три броя
фактури, като остатъкът от 504 лева, за който не е заявено кое задължение ще погасява,
съобразно правилото на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД удовлетворява вземанията по Фактура №
2158/26.11.2014 г. с непогасен остатък /след плащането от 16.02.2016 г./ в размер от 6384
лева. Така незаплатените задължения по Фактура № 2158/26.11.2014 г. остават в размер от
5880 лева. Изводът, че задълженията по фактури № 4299, 4321, 4348 са изцяло погасени, а
остатъкът от плащането след погасяването на тези три фактури е в размер от 504 лева се
прави от таблицата в т. 3 от констативно-съобразителната част на заключението на вещото
лице, от която е видно, че плащането от 06.10.2016 г. е отнесено за погасяване на изрично
заявените фактури № 4299, 4321, 4348, като остатъка от 504 лева погрешно е отнесен от
вещото лице за погасяване на главницата по Фактура № 3369/01.12.2015 г., вместо за
погасяване на непогасения остатък по Фактура № 2158/26.11.2014 г., която е по-
обременителна за длъжника в сравнение с Фактура № 3369/01.12.2015 г.
С плащането от 11.03.2016 г. с основание „Ф.3457/3545/3564/м.01.16 г., Ф.
3369/01.12.15 г. – 1840,08 лева“ в размер от 4096,06 лева, доколкото ответникът е заявил
задълженията по кои фактури погасява се удовлетворяват изцяло вземанията по Фактура №
3457/04.01.2016 г., Фактура № 3545/25.01.2016 г. и Фактура № 3564/28.01.2016 г. в общ
размер от 2255,98 лева, а остатъкът от 1840,08 лева удовлетворява частично вземането по
Фактура № 3369/01.12.2015 г. на обща стойност 14020,80 лева, вследствие което
непогасения остатък по същата остава в размер на 12180 лева. Наведените от ищеца
твърдения в исковата молба за частично изпълнение по процесната фактура и след като
същите са осчетоводени от последния следва да бъде възприето като съгласие на кредитора
с частичното изпълнение, съобразно правилото на чл. 66 от ЗЗД.
Изводът за съществуване на непогасено задължение по Фактура № 3369/01.12.2015 г.
налага да бъде разгледано направеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на вземането по фактурата. Съобразно уговорения
между страните срок за плащане по Фактура № 3369/01.12.2015 г. – на 01.02.2016 г., срокът
на погасителната давност е започнал да тече на деня следващ изискуемостта на процесното
вземане – 02.02.2016 г. и е изтекъл на 02.02.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за задължението по процесната фактура е подадено на 28.05.2021 г., тоест след
погасяване на вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г. по давност. Плащането от
11.03.2016 г., представлява своеобразно признание на вземането по фактурата. Макар и
прекъсната след това плащане погасителната давност за вземането по процесната фактура е
5
изтекла на 12.03.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
задължението по процесната фактура е подадено на 28.05.2021 г., тоест след погасяване на
вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г. по давност. Домогвайки се да установи, че
давността за процесното вземане не е изтекла, тъй като е била прекъсната, ищецът е
представил по делото потвърждение на разчети от 07.02.2018 г. /л. 57 от делото/, съдържащо
потвърждение от счетоводител при ответника, че общият размер на задълженията на
ответника към ищеца към 31.12.2017 г. е в размер на 24355,97 лева. Документът съдържа
подпис на лице заемащо длъжност счетоводител при ответника. От заключението на вещото
лице /таблица по т. 8, находяща се на л. 83 от делото/ се установява, че сумата от 24355,97
лева в счетоводството на ответника е формирана от задълженията по множество фактури,
между които Фактура № 3369/01.12.2015 г. не е налична, тъй като според счетоводната
отчетност на ответника същата е погасена чрез плащане. Съдът дава вяра на заключението в
тази част, доколкото в нея не са посочени единствено обстоятелства отразени в
счетоводството на ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че възражението за погасяване по давност на
вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г. е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 116
б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Признаването
на вземането представлява едностранно изявление на длъжника. Правновалидни изявления
от името на ЕООД, каквото е ответника, може да прави единствено неговият представителен
орган или друго упълномощено от него лице, съобразно правилата на чл. 147 ал. 1 от ТЗ. В
настоящия случай, потвърждението на разчети, за което се твърди, че съдържа изявление,
материализиращо признание на вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г. е подписано от
лице заемащо длъжност счетоводител при ответника, за което няма данни да е било
упълномощено от дружеството-ответник да извършва изявления от името на ЕООД.
Следователно подписаното от счетоводител при ответника потвърждение на разчети не
може да бъде окачествено като изявление направено от длъжника за признаване на
вземането, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД. По
тези съображения, настоящият състав приема, че погасителната давност за вземането по
Фактура № 3369/01.12.2015 г. не е прекъсната с подписването на потвърждението на разчети
от счетоводител работещ при ответника. Дори да бъде възприето, че признание на
вземането, годно да прекъсне погасителната давност може да бъде осъществено от лице
различно от посочените в чл. 147 ал. 1 от ТЗ, то възражението за погасителна давност също
би било основателно. Така е, защото признанието на вземане е изявление на длъжника, с
което последният недвусмислено потвърждава съществуването на конкретно свое правно
задължение към кредитора – в случая задължението по Фактура № 3369/01.12.2015 г.,
кореспондиращо на неговото насрещно право на вземане към длъжника. От заключението
на вещото лице /таблица по т. 8, находяща се на л. 83 от делото/ се установява, че сумата от
24355,97 лева в счетоводството на ответника е формирана от задълженията по множество
фактури, между които Фактура № 3369/01.12.2015 г. не е налична, тъй като според
счетоводната отчетност на ответника същата е погасена чрез плащане. Предвид това, не
може да бъде направен правнообоснован извод за прекъсване на погасителната давност
конкретно за вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г., след като видно от счетоводството
на длъжника, при потвърждаване на съществуването на задължения към ищеца в общ
размер от 24355,97 лева същият е имал предвид потвърждаване съществуването на вземания
по други фактури, различни от процесната. С оглед горното, настоящият състав приема, че и
в тази хипотеза също погасителната давност за вземането по Фактура № 3369/01.12.2015 г.
не би била прекъсната с подписването на потвърждението на разчети.
По изложените съображения, искът по чл. 327 ал. 1 от ТЗ, ведно с претенцията за
законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода за неоснователност на иска по главното вземане, неоснователен се
явява и искът за акцесорното вземане за мораторна лихва, поради което той също следва да
бъде отхвърлен.
6
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за внесен депозит за
експертиза в размер от 50 лева. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 50 лева, предсавляваща направени разноски за внесен депозит за вещо
лице.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кардио Медикал“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** срещу „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, искове за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумата от 11676 лева (с вкл. ДДС), представляваща дължима
цена по сключен между страните в устна форма договор за търговска продажба от
01.12.2015 г., по силата на който на ответника са предоставени следните стоки: Балон
INVADER СТО 1.5х15мм-1 брой; Балон INVADER СТО 2.0х25мм - 1 брой, Балон
INVADER РТСА 1.5x20-1 брой, Балон INVADER РТСА 2.0x20 - 2 броя, Балон INVADER
РТСА 2.5x20-1 брой, Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent
2.25x20mm- 1 брой; Медикамент излъчващ стент CRE8 Amphilimus Elucting Coronary Stent
3.0x8mm - 1 брой; Медикамент излъчващстент CRE8Amphilimus Elucting Coronary
Stent 3.0x12mm - 1, Медикамент излъчващ
стентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x16mm- 1, Медикамент излъчващ
стент CRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.0x20mm- 1,Медикамент излъчващстент
CRE8A mphilimusEluctingCoronaryStent3.0x25mm- 1, Медикамент излъчващ стент CRE8
Amphilimus Elucting Coronary
Stent3.5x12mm2,МедикаментизлъчващстентCREAmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x20mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent3.5x31mm1,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x20mm1бр.,МедикаментизлъчващстентCRE8AmphilimusEluctingCoronaryStent4.5x31mm
- 1 брой; Периферен стент Radix Carbofilm Coated Renal Stent 6.0x17mm - 1 брой; Балон
FLUYDO 2.5х10мм - 1 брой; Балон FLUYDO 1.5х15мм - 1 брой, за което е издадена Фактура
№ 3369/01.12.2015 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда –
28.05.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията и сумата от 6214,70 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2016 г. до
27.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г.
на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кардио Медикал“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени по делото
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
7