№ 202
гр. Оряхово, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100212
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. В., ЕГН:
**********, като баща и законен представител на малолетния М.Н. В. с
ЕГН:********** с адрес в гр. Мизия, общ. Мизия, област Враца, ул.”Сергей
Румянцев” №2, с която е предявил против майката Н. Н. Д., ЕГН: **********,
с адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца ул. „Руен“ №15 иск с
правно основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът Н. М. В. твърди, че с влязло в сила Решение №759 от
14.12.2023г. по гр. д. №2453/2023г. по описа на РС-Враца, съдът е прекратил с
развод по взаимно съгласие, сключения с акт №0007 от 05.08.2022г. на
Община Мизия граждански брак между него и Н. Н. Въловска, като е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните М.Н. В. с ЕГН:********** на майката и е
определил местоживеенето на детето на нейния адрес в с. Голямо Пещене,
общ. Враца, обл. Враца ул. „Руен” №15. Със същото решение е определен
режим на лични контакти на бащата Н. В. с детето М.Н. В., както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота
до 18:00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните официални
празници и Великденските официални празници – на четна година, за
1
Новогодишните официални празници - на нечетна година, както и по
всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, със задължение на
бащата да взема детето от адреса, на който то живее и да го връща на
същия адрес.
Бащата Н. М. В. е осъден да заплаща на детето М.Н. В., чрез неговата
майка и законен представител Н. Н. Въловска месечна издръжка в размер на
230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от 01.10.2023г..
Ищецът иска да бъде изменено постановеното по гр. д. №2453/2023г. на
РС-Враца решение, относно упражняването на родителските права върху
малолетното дете, като същите бъдат предоставени на бащата,
местоживеенето на детето да бъде определено да бъде на адреса на бащата, а
на майката да бъде определен режим на лични контакти по отношение на него,
както и същата бъде осъдена да заплаща сина си месечна издръжка чрез
бащата в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
В исковата молба се сочи, че след развода ответницата е напуснала
работа, като не е успяла да започне нова такава. Разчитала е на издръжката на
своите родители, които са на сезонна робата в чужбина.
Сочи се, че тя е била заживяла на семейни начала с друг мъж, като не е
полагала и необходимите грижи за роденото от брака им дете.
Излагат се доводи, че майката няма нужните битови условия за
отглеждане на детето, злоупотребява с алкохол и често проявява агресия,
което стресира сина им.
Релевира се, че на 04.03.2024г. ответницата е посетила дома на бащата в
гр. Мизия, като е оставила детето, заявявайки, че повече не може да се грижи
за него, тъй като заминава да работи в чужбина.
От този момент ищецът е поел грижите над М.Н. В., за което уведомил
отдел „Закрила на детето” в гр. Мизия, като междувременно и записал същия
на детска градина в гр. Мизия.
Твърди се, че бащата живее в къща в гр. Мизия, заедно с бабата, където
има всички необходими условия за отглеждането на малолетното дете.
Иска се от съда да предостави родителските права върху малолетния
М.Н. В. с ЕГН:********** на бащата Н. М. В., местоживеенето на детето да
бъде определено на адреса на бащата в гр. Мизия ул. „Сергей Румянцев” №2,
2
да бъде определен режим на лични контакти на майката, като последната бъде
осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и
петдесет лева/, чрез бащата.
В срочно подаден отговор на исковата молба, назначеният на
ответницата Н. Н. Д. – адв. З. Й. от АК-Враца, счита предявеният иск за
допустим и частично основателен.
Твърди се, че тъй като местонахождението на майката е неизвестно към
настоящия момент, то искът за предоставяне упражняването на родителските
права върху малолетното дете на бащата е основателен и в изключителен
интерес на М.Н. В..
По отношение на претендираната издръжка се счита, че тя следва да
бъде определена в предвидения в закона минимум, а именно ¼ от
минималната за страната работна заплата.
Поради това се сочи, че претендираният от ищеца размер на издръжката
от 350 лв. /триста и петдесет лева/ месечно се явява частично основателен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
От представеното и прието по делото Удостоверение за раждане
№********** от 11.09.2020г. издадено въз основа на акт за раждане №0077 от
11.09.2020г. от Община Козлодуй на детето М.Н. В. с ЕГН:********** се
установява, че същото е родено на 10.09.2020г. и е с родители Н. Н. Д. и Н. М.
В..
Видно от Решение №759 от 14.12.2023г. по гр. д. №2453 от 2023г. по
описа на РС-Враца е, че е прекартен с развод по взаимно съгласие, сключеният
с акт №0007 от 05.08.2022г. на Община Мизия граждански брак между Н. М.
В., ЕГН: ********** и Н. Н. Д., ЕГН: **********, като упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните М.Н. В. с
ЕГН:********** е предоставено на майката и е определено местоживеенето
на детето на нейния адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца ул.
„Руен” №15, а на бащата Н. В. е определен режим на лични контакти с детето
М.Н. В., както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота
до 18:00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не
3
съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните официални
празници и Великденските официални празници – на четна година, за
Новогодишните официални празници - на нечетна година, както и по
всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, със задължение на
бащата да взема детето от адреса, на който то живее и да го връща на
същия адрес.
Със същото решение бащата Н. М. В. е осъден да заплаща на детето
М.Н. В., чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Въловска месечна
издръжка в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от 01.10.2023г..
От представения и приет по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Оряхово, се установява, че детето е
родено от съжителството на страните Н. В. и Н. Д., които са живели на
семейни начала, без сключен граждански брак, преди да сключат такъв по-
късно. Отразено е, че детето е отглеждано в семейна среда, до момента в който
през м. септември 2023 г. майката и малолетният М.Н. В., напускат адреса на
който са живели с бащата в град Мизия. Тогава бащата е консултиран от
Дирекция „Социално подпомагане” относно упражняването на родителските
права, издръжката и други въпроси по СК, свързани с детето. Впоследствие
ищецът отново е потърсил консултация от Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Оряхово и е казал, че майката предния ден му е оставила детето да го
гледа, като заявила, че щяла да заминава за чужбина. Даден му е съвет да
заведе дело за промяна на родителските права върху детето.
Представителят на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Оряхово –
„Социалният работник” Галя Цачева е провела разговор с ищеца, с д-р Злата
Николова и Директора на детската градина, която посещава малолетното дете,
а също и разговор с бабата на детето по бащина линия.
Установено е, че детето посещава редовно детска градина, където е
записано още през пролетта, като няма отсъствия, които да не са извинени с
медицинска бележка. Впечатленията са, че детето е спокойно в детската
градина, добре обгрижено, облечено с подходящи дрехи и няма никаква
тревога по отношение на детето.
Личният лекар на малолетния Мартин В. - д-р Николова заявила, че
детето е нейн пациент от самото му раждане, с изключение на месеците,
когато майката е живяла на друго място, като на 07.03.2024 г. има подадено
4
Заявление от бащата отново да бъде избрана за личен лекар на детето, тъй
като детето живее вече при него. Впечатленията на д-р Николова са, че за
детето се полагат адекватни грижи. Когато е имало нужда от консултация,
винаги е придружавано от бащата, с изключението на случаите, когато е бил
на работа и е придружавано от бабата.
Според социалния работник детето е спокойно и има всичко
необходимо. Бабата е пенсионер и помага на бащата, тъй като той работи на
смени.
Изразява се становище, че към момента няма риск за живота и здравето
на детето, и за него се полагат добри грижи.
Бащата е споделил, че майката в първите месеци е звъняла често, за да
иска да види детето на камера, да общува с него, но с течение на времето, това
е преустановено.
Твърди се, че бащата е заявил, че лично е уведомявал ответницата, че ще
образува дело, както и за самото дело.
Посочено е, че към момента изцяло грижи за детето относно неговата
издръжка, отглеждане и възпитание са поети от бащата, който е подпомаган от
своята майка. Жилището, в което е отглеждано детето разполага с
необходимите условия за неговото отглеждане.
Изразено е положително становище за капацитета на бащата, както и че
същият притежава необходимите жилищни, битови и финансови условия,
подкрепа от роднини, а също и възпитателски качества и възможност да
осигури адекватни грижи за сина си М.Н. В..
Приета по делото е справка от Национален осигурителен институт, от
която се установява, че Н. Н. Д. е с прекратено трудово правоотношение, като
последните й осигурителни вноски са за м.02.2024г., а именно преди
депозиране на исковата молба в РС-Оряхово.
По делото е разпитан като свидетел Мирослав Георгиев Кръстев, от
показанията на който се установява, че познава ищеца Н. и ответницата Н..
Твърди, че те имат едно дете, което от м. март тази година до момента се
отглежда от Н.. Сочи, че оветницата му е казала, че ще даде детето в майчин
дом, ако той не вземе детето, като един ден вечерта около 22:00 часа, тя дошла
с непознат мъж от ромски произход, като е оставила детето, пред дома на
5
ищеца в гр. Мизия. Свидетелят и майката на Н. В. са седели, в това време пред
двора на имота, на пейката. Според Мирослав Кръстев видимо ответницата е
била употребила алкохол, като е казала на ищеца думите „ето ти си детето“. Н.
В. го взел, като Н. свалила и чанта с дрехи от колата, след което си тръгнала.
Малко по-късно след 15-20 минути тя му се обадила по телефона и казала със
заядлив тон, че сега ще го разкарва, за да вземе отпусното на детето, за да
може да го премести в друга детска градина.
Оттогава до сега, се твърди, че единствено Н. с помощта на неговата
майка се грижат за малолетното дете, като свидетелят не е виждал
ответницата. Знае, че тя не е посещавала да вижда Н. и детето, както и да дава
пари за издръжка.
От ищеца знае, че единствено му се е обаждала по телефона, за да му
каже, че си е намерила нов приятел.
Според Кръстев, ответницата не се е интересувала как е детето, като е
заявила на Н., че няма да даде лев за издръжката на сина им Мартин.
Твърди, че ищецът се грижи добре за детето, което е здраво и не
боледува, като според свидетеля, Н. В. се справя с отглеждането и
възпитанието на сина му Мартин В., задоволява неговите потребности и му
купува всичко необходимо.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания
свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК,
доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични
възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и
не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2 от
СК.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, следва
да е налице СЪЩЕСТВЕНО изменение на обстоятелствата, при които са
определени постановените по-рано мерки, относно упражняването на
родителски права, местоживеенето на детето, лични контакти с него и
издръжката и те СЪЩЕСТВЕНО да засягат интересите на детето.
6
Предвид горното, в тежест на ищеца В. е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е налице такова съществено изменение на
обстоятелствата, при които са определени постановените по-рано мерки, както
и че тази промяна съществено засяга интересите на детето.
В тежест на ответницата е да докаже онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Нормата на чл.127, ал.1 от СК, предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им.
Съгласно чл.127, ал.2 от СК, ако страните не могат да постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144.
В чл.59, ал.9 от СК е предвидена възможност при промяна на
обстоятелствата, съдът по молба на единия от родителите, по искане на
дирекция „Социално подпомагане” или служебно да измени определените по
рано мерки и да определи нови.
От приетите по делото писмени доказателства, както и гласните такива,
се установи, че от м. март 2024г., след като ответницата е изоставила
малолетното дете М.Н. В. пред дома на бащата в гр. Мизия изцяло грижите по
отглеждането и издръжката върху него е поета от бащата – ищецът Н. М. В..
За ответницата няма данни къде се намира, като същата изцяло се е
дезинтересирала от малолетния си син, а именно не го търси, не се обажда, не
се интересува как е и т.н.
Ищецът Н. М. В. разполага с необходимия капацитет и възможности да
полага адекватни грижи досежно възпитанието, отглеждането и издръжката
на детето. Същият работи, разполага с жилище и има подкрепата и помощта
на своята майка.
С оглед изложеното, съдът намира, че от м. март 2024г. до приключване
7
на съдебното дирене по настоящето дело е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, при които са определени постановените по-рано мерки,
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето,
личните контакти с него и издръжката и те съществено засягат интересите на
детето.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
изложените по-горе доводи счита, че към настоящия момент най-близко до
интересите на малолетния Мартин В. ще бъде предоставянето на
родителските права на неговия баща Н. М. В., което налага и промяна на
постановените с Решение №759 от 14.12.2023г. по гр. д. №2453/2023г. по
описа на РС-Враца мерки.
Това е така, тъй като по отношение на майката Н. Н. Д. се установи
негативно изменение на обстоятелствата по чл.59, ал.9, вр. с ал.4 от СК, което
засяга най-добрия /висшия/ интерес на детето, доколкото бащата е
единственият родител, който полага грижи за него от м.03.2024г..
Местожителството на детето следва да бъде определено в дома на
бащата в гр. Мизия, общ.Мизия, обл.Враца ул. „Сергей Румянцев“ №2.
На ответницата Н. Н. Д. следва да бъде дадена възможност да поддържа
режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като всяко дете
/независимо от възрастта си/ се нуждае от майчина грижа и за да не се
прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие
между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от
развитието на децата, както и за да се гарантира правото на детето за
нормално психическо и личностно развитие. По делото не са събрани
доказателства да са налице негативизъм и емоционално отчуждение на детето
от майката.
Ето защо, съдът счита, че подходящ режим в настоящия случай ще бъде
правото на ответницата да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с едно преспиване в часовете от 08.00ч. на съботния ден до 18.00 ч. на
неделния ден и 30 /тридесет/ дни през някой от летните месеци юли или
август, когато бащата не е в законоустановен отпуск, като взема и връща
детето на адреса на бащата в гр. Мизия, общ.Мизия, обл.Враца ул. „Сергей
Румянцев“ №2.
Следва да се отбележи, че така определеният режим на лични
8
отношения не се ползва със сила на пресъдено нещо. При промяна на
обстоятелствата, съдът може да бъде сезиран да извърши нова преценка на
режима на лични отношения с родителя, при когото детето не живее.
Относно издръжката, съдът намира, че същата следва да бъде възложена
в тежест на майката Н. Н. Д..
В настоящия случай, ищецът претендира издръжка в размер на 350,00
лева, но по делото е установено, че ответницата е с прекратени трудови
правоотношения, като не са представени и събрани доказателства за
имущественото й състояние, което да налага определянето на по-голям размер
на издръжката от минимално предвидения в закона. Тъй като, към момента на
приключване на съдебното дирене по делото, законовоопределената
минимална издръжка на едно дете е в размер на 233,25 лева, то до този размер
следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане от датата на подаване
на исковата молба - 27.03.2024г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, която да бъде заплащана на малолетното дете
М.Н. В., чрез неговия баща Н. М. В..
По разноските.
Предвид изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в процеса в размер на 430, 00 лева, от които държавна такса – 30, 00
лева и 400, 00 лева платено адвокатско възнаграждение, които да се заплатят
от ответницата.
Отделно от това ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по сметката на РС - Оряхово за дължимата от нея издръжка на
малолетното дете на страните съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
изчислена на база сбора на платежите за три години в общ размер на 335,88
лева, както и сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ депозит за назначен
особен представител, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
9
Районен съд-Оряхово, трети състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 от СК постановените с Решение
№759 от 14.12.2023г. по гр. д. №2453/2023г. по описа на РС-Враца мерки
относно упражняването на родителските права спрямо детето М.Н. В. с
ЕГН:**********, местожителството на детето, режима на лични отношения и
издръжката на детето в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М.Н. В. с ЕГН:********** на бащата Н. М. В., ЕГН: ********** от гр.
Оряхово, общ. Оряхово ул. „Сергей Румянцев“ №2.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.Н. В. с ЕГН:********** да
бъде при бащата Н. М. В., ЕГН: ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул.
„Сергей Румянцев“ №2.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. Н. Д., ЕГН:
**********, с адрес в с. Голямо Пещене, общ. Враца, обл. Враца ул. „Руен“
№15 с детето М.Н. В. с ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с едно преспиване в часовете от 08.00ч. на съботния
ден до 18.00 ч. на неделния ден и 30 /тридесет/ дни през някой от летните
месеци юли или август, когато бащата не е в законоустановен отпуск, като
взема и връща детето на адреса на бащата в гр. Оряхово, общ. Оряхово ул.
„Сергей Румянцев“ №2.
ОСЪЖДА майката Н. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес в с. Голямо
Пещене, общ. Враца, обл. Враца ул. „Руен“ №15 да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 233,25 /двеста тридесет и три лева и 25 ст./ лева на
малолетното дето М.Н. В. с ЕГН:**********, платими чрез бащата Н. М. В.,
ЕГН: **********, като негов законен представител, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от
момента на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2024г., до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Н. Д., ЕГН: ********** да
заплати на Н. М. В., ЕГН: ********** сумата от 430 лв. /четиристотин и
тридесет лева/, направени разноски в производството.
10
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-
Оряхово, държавна такса в размер на 335,88 лева и 1000 лв. /хиляда лева/
депозит за назначен особен представител, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11