№ 15326
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110153172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез адв.
И., срещу етажните собственици на Етажната собственост, с адрес: гр. София, ж.к. ..,
представлявана от управителя .., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3000 лв., представляваща дължимото възнаграждение по договор за
абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 27.09.2021 г., монтирани на адрес:
гр. София, ж.к. .., за периода от месец ноември 2021 г. до месец август 2022 г., както и
за сумата от 3900 лв. – неустойка по чл. 17, ал. 1 от договора, формирана като
стойност от тринадесет на брой месечни абонаментни такси, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията.
Ищецът твърди, че на 27.09.2021 г., между страните бил сключен договор за
абонаментно обслужване на асансьорни уредби, монтирани на адрес: гр. София, ж.к. ...
В чл. 2 от договора било определено възнаграждение в полза на изпълнителя за
осъществяваното абонаментно обслужване, в размер на 150 лв. на месец за всяка
асансьорна уредба. В тази връзка, възложителят дължал заплащането на
възнаграждение в размер на 300 лв., платимо до пето число на следващия календарен
месец. Съгласно чл. 7, ал. 1, договорът влизал в сила от датата на подписването му,
като уговореният срок на действието му бил с продължителност от 24 календарни
месеца. След датата на сключване на договора, Етажната собственост била
регистрирана като сдружение на собствениците – СС „..“ – гр. София, район
„Триадица“, ... На 01.08.2022 г., в офиса на дружеството било получено писмо-
предизвестие за прекратяване на договора от страна на възложителя, считано от
01.09.2022 г. В чл. 17, ал. 1 било уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване
на договора преди изтичане на срока на същия, възложителят следва да заплати на
изпълнителя неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение за оставащите
месеци до изтичане на срока по договора. В тази връзка, следвало да бъде заплатена на
дружеството неустойка в размер на 13 на брой месечни абонаментни вноски, на обща
стойност от 3900 лв., изчислена съобразно оставащия срок на договора. Ищецът
твърди, че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора, но възложителят не
му е заплатил дължимото възнаграждение за периода от месец ноември 2021 г. до
месец август 2022 г., в размер на 3000 лв. За стойността на дължимото
възнаграждение, изпълнителят издал фактура-известие № 624/09.02.2022 г., за периода
от месец ноември 2021 г. до месец януари 2022 г., в общ размер на 900 лв., фактура-
1
известие № 803/10.05.2022 г. за месеците февруари и март 2022 г., на стойност 600 лв.,
както фактура-известие № 889/04.07.2022 г. за месеците април - юни 2022 г., на
стойност 900 лв., по които липсвало плащане. Моли да му бъдат присъдени
претендираните суми, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. Й., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърденията в исковата молба, като сочи че клаузата по чл. 17, ал. 1 от договора
предвижда заплащането на неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение
за един месец. Оспорва претендираната неустойка като нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, както и поради прекомерния й размер. Счита, че
клаузата за неустойка има неравноправен характер. Твърди, че ищецът не е изправна
страна по договора. Излага доводи, че единият от асансьорите бил спрян от движение
от началото на месец януари 2022 г. до прекратяване на действието на договора.
Според чл. 4 от договора, не се дължи възнаграждение за абонаментно обслужване при
престой на асансьора за повече от 10 дни в месеца, по вина на изпълнителя. Твърди, че
сумите по фактура № 624/09.02.2022 г. и фактура № 803/10.05.2022 г., на обща
стойност от 1500 лв., са платени. Сочи, че другите две фактури не му били връчени,
както и че дължи половината от сумите по тях, доколкото единият от асансьорите не
бил в движение. Отбелязва, че дружеството било с отнет лиценз за извършване на
посочената в договора дейност. По изложените съображения, моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да докаже наличието на
сключен с ответника договор за абонаментно обслужване, със съдържанието посочено
в исковата молба, по който е изправна страна, тъй като в рамките на процесния период
е предоставил в полза на възложителя уговорените услуги, поради което последният
дължи заплащането на възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да докаже по
делото валидно уговорена клауза за неустойка по договора, основанията за
начисляването й, както и размера на претендираното акцесорно вземане.
В тежест на ответната страна е да докаже по делото фактите, които имат за
последица изключване или намаляване на отговорността му за плащане на
претендираното възнаграждение по договора, както и основанията, поради които
счита, че уговорената неустойка е нищожна.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за абонаментно обслужване на асансьорни
уредби от 27.09.2021 г., монтирани на адрес: гр. София, ж.к. .., който е едностранно
прекратен от възложителя, считано от 01.09.2022 г.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Исканията на страните за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на свидетели са относими и необходими за правилното решаване на
правния спор, поради което следва да бъдат уважени. На основание чл. 140 ГПК,
във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.05.2025 г. от 10.40 ч.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ищеца при режим на довеждане, който да даде показания относно посочените в
исковата молба факти.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ответника при режим на довеждане, който да даде показания относно посочените в
отговора на исковата молба факти.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3