Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 18.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1877 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на г. в гр. Ч., първи и за двамата, от който имат родени дъщеря и син, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Счита, че брака им е бил проблемен още от самото начало, което отдава на факта, че била прекалено млада, а краткото й приятелство със съпруга й не позволило да го опознае добре. Разбрала, че ответника злоупотребява с алкохол и единствено прекрасните й отношения с неговите родители я мотивирали да полага усилия за съхраняването на брака. Ищцата сочи, че след употреба на алкохол съпруга й ставал агресивен и нападателен, като създавал напрежение в семейството. Въпреки компромисите й, в началото на г. След разговор с двете им вече пораснали деца, взела решение и напуснала семейното жилище. От този момент и до сега съпрузите са във фактическа раздяла, като всеки устроил живота си независимо от другия.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Ч., като постанови след развода да носи брачното си фамилно име- М..
Не претендира за направените в производството съдебни и деловодни разноски.
Отправя предложение към ответника за приключване на брачния процес с развод по взаимно съгласие.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. Ч./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община Ч./, първи и за двамата. От брака си имат родени син и дъщеря, които към настоящия момент са навършили пълнолетие.
От показанията на свид.С. К. П., без родство със страните по делото, се установява, че е приятел на дъщерята на страните в процеса. Знае от ищцата, че не желае да живее с ответника, защото същият имал проблеми с алкохола. От приятелката си В. знае, че баща й също е бил съгласен за прекратяване на брака. Твърди, че ищцата е категорична за развода.
Видно от показанията на свид. В. В. С., дъщеря на страните, желае да свидетелства е, че майка й и баща й са разделени са от три години, като причина за това изтъква честата употреба на алкохол от страна на ответника, като в това си състояние той ставал агресивен и създавал напрежение в семейството. Твърди, че в личен разговор с баща си той е изразил съгласието си за развод.
На осн. чл. 176 от ГПК съдът поиска обяснения от ищцата, която в съдебно заседание сочи, че от три години не живеят заедно със съпруга си. Твърди, че ответникът е знаел за подадената искова молба, като той й споделил, че също е категоричен за прекратяване на брака. Сочи, че и двамата имали споразумение процеса да приключи с развод по взаимно съгласие, но по обективни причини ответника не могъл да се яви лично в съдебно заседание.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от около три години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от около три години. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между И.Б.М. и В.С.М., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, децата им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
По отношение на вината съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като не е изрично сезиран от страните да се произнесе на осн. чл. 49 ал.3 от СК.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Тъй като родените от брака деца към настоящия момент са навършили пълнолетие съдът не счита, че следва да се произнася досежно упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични контакти.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищцата не предявява претенции за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Ч.. Съдът счита, че следва да предостави ползването му на ответника, който видно от посочения в исковата молба адрес за призоваване живее на същия, още повече, че призовката за съдебно заседание е връчена на неговата майка на сочения адрес в гр. Ч..
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата заявява изричното си желание да запази брачното си фамилно име. Ответникът не се противопоставя на това искане.
Предвид гореизложеното съдът следва да уважи така направеното искане, като постанови след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име- М..
Направените разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40лв., която страните да заплатят по равно по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр.Ч. граждански брак между В.С.М., ЕГН ********** *** и И.Б.М., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Ч. на В.С.М..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име - М..
ОСЪЖДА В.С.М. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА И.Б.М. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: