Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 06.02.2020 г.
Районен съд-Радомир,
гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 307 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от Л.Г.Х. с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б.Л.Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Радомир, ул. „Р.“ № …… против М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Б.Л.Г., родено по време на съвместното им съжителство на *** г. в Република Гърция, като около месец след раждането на детето, ищецът и детето се прибрали в България, а майката останала в Гърция. Твърди, че от момента на завръщане в България, ищецът полага грижи за детето необходими за неговото отглеждане и възпитание. Сочи, че детето е силно привързано към ищеца, и почти не познава майка си, тъй като я е виждало два пъти. Твърди, че майката не се интересува от детето, не се обажда, не го посещава, не му изпраща подаръци за рожденият му ден или за някой друг празник и не плаща издръжка, като напълно се била дезинтересирала от него. Сочи, че работи като строител с месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева, женен е, има още едно дете, като полага необходимите усилия за отглеждане, възпитание и издръжка на детето.
Искането към съда е да постанови решение, с което родителските права да бъдат предоставени на ищецът, в качеството му на баща и негов законен представител, като определи местоживеенето на детето при него на адрес в гр. Радомир, ул. „Р.“ № …, като осъди ответницата да заплати на детето месечна издръжка в размер на 1800.00 лева за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иск, като осъди ответницата да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства водещи до основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като му се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор ответницата М.К.Н. чрез назначения и особен представител – адв. П. ПАК е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора е заявила становище за допустимост, но неоснователно на предявения иск, като твърди, че изнесените обстоятелства в исковата молба са неверни, неточни и некоректно интерпретирани. Сочи, че в спора е важен единствено интересът на детето. В отговора е направила искане родителските права по отношение на малолетното дете да й бъдат предоставени на нея, като местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес, а на бащата бъде дадена възможност да поддържа лични отношения с детето, за да не се прекъсва биологичната, емоционална и социална връзка между родител и дете. Предлага да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден с преспиване до 18:00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск.
В отговора е оспорен предявеният иск за заплащане на издръжка в размер на 1800.00 лева, за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г., като в тази връзка твърди, че майката не е преустановявал предоставянето на финансови средства за отглеждането на детето, които били давани на бащата на ръка и в брой.
По отношение на предявения иск за заплащане издръжка, считано от датата на предявяване на иска, в отговора е оспорен предявения иск, като се твърди че размерът на исковата претенция от 150.00 лева месечно е завишен, като моли при определяне на нейният размер да бъде взет предвид от съда размерът на получаваното от майката трудово възнаграждение.
Във връзка със заявената насрещна претенция за упражняване на родителските права, в отговора е направила искане да бъде осъден бащата да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, платими до 10-то число на месеца, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В случай, че съдът приеме насрещната претенция за неоснователно, е направила искане да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и извън посочените дни, винаги, когато страните постигнат съгласие за това, като остави без уважение исковата претенция за заплащане на издръжка за минало време, като неоснователно, а предявения иск за заплащане на месечна издръжка да бъде оставен без уважение за сумата над 120.00 лева до пълния предявен размер ат 150.00 лева, като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения й особен представител – адв. П., която моли съда да постанови решение, с което в максимална степен да бъде защитен интереса на детето.
Радомирския
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане (дубликат) от 14.10.2015 г. на Община Столична – София - Град се установява, че страните са родители на малолетното дете Б.Л.Г., родена на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете Б.Л.Г.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно няколко месеца след раждането на детето.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Радомир, изготвен след проведена среща – разговор с бащата, в който се сочи, че след раздялата на страните за детето се грижи неговият баща. Сочи се, че бащата е сключил граждански брак с лицето А. Ю.Х., като от брака си имат едно дете – Л. Л.Г., което е на 1 година, като и Х. полага ежедневни грижи за Б., която се обръща към нея с думата „мама“. По данни на бащата, майката е виждала детето само един път, когато то е било на възраст от 1 година и половина. По отношение на жилищните условия на бащата, в доклада е посочено, че същият притежава собствена три етажна къща, като семейството обитава етаж от същата, състоящ се от две стаи, баня и тоалетна, а хигиенно – битовите условия са много добри. За детето е осигурена сигурна и безопасна среда за живот, като Д „СП“ – Радомир не разполага с данни за жилищните условия на майката. По отношение на трудовата заетост на страните в доклада е посочено, че ищецът работи по трудов договор и получава месечно възнаграждение в размер около 1000 лева – 1200 лева месечно, като за майката няма данни за нейната трудова заетост. В доклада се сочи, че детето поддържа много добри взаимоотношения с роднините си по бащина линия, като при неговото отглеждане бащата разчита на подкрепата на неговия баща, а детето не контактува с роднините по майчина линия. Малолетното дете е на 5 години и посещава детска градина, където участва активно в учебните занимания и общува с връстници. По отношение на емоционалните взаимовръзки и стабилност в доклада е посочено, че детето е силно привързано към баща си и неговата съпруга, която детето определя като своя майка, както и към дядото по бащина линия. По време на проведеното социално проучване е установено, че по данни на бащата, той не контактува с майката и няма нейни актуални координати, не знае къде се намира. В заключение се сочи, че няма пречка бащата да упражнява родителските права спрямо детето, а майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за него, която ще бъде използвана изцяло за задоволяване на нейните потребности, като се определи режим на лични контакти между детето и нейната майка, с цел изграждане на емоционална връзка.
По делото няма изготвен социален доклад за майката, тъй като същата не е намерено от Д “СП“ – Възраждане на известния по делото адрес.
Изслушан в съдебно заседание социалния работник М.А.С., поддържа депозирания по делото социален доклад и заявява становище, че е в интерес на малолетната Б.Л.Г. занапред да остане при своя баща, като бъде определен режим на лични контакти с майката, с цел изграждане на емоционална връзка между двете.
По искане на ищеца по делото са изслушани изслушана свидетелите А.Ю. Х. – съпруга на ищеца и Ю.М. А. – майка на съпругата на ищеца.
В показанията си Х. сочи, че от две години е омъжена за ищеца, имат общо дете Л., като двамата полагат грижи и за Б., която живее с тях и те двамата полагат грижи за нея. Сочи, че откакто е омъжена за ищеца майката на Б. не я е търсила, не го е посещавала при тях и не му е изпращала парични средства, дрехи или други такива неща, като не се е интересувала за детето нито по телефон, нито чрез нейни близки или познати, нито по друг начин. Твърди, че детето я приема, като нейна майка и й казва „мамо“.
В показанията си А. сочи, че е виждала майка на б. преди повече от пет години, като основни грижи за детето полагат ищеца и неговата съпруга – св. Х.. Сочи, че майката на детето не е изпращала нищо за него, нито дрехи, нито храна, нито финансови средства, а Б. възприема Х. като своя майка и й казва „мамо“.
Изслушан бащата по реда на чл.59, ал.6 от СК заявява, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на него, тъй като той полага грижи за детето, а майката не полага никакви грижи за него и не се интересува от детето.
Майката не е изслушвана по реда на чл.59, ал.6 от СК, тъй като в хода на делото се представлява от особен представител и не е намерена на известните за нея по делото адреси.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – М.А.С. и показанията на А. Ю. Х. – съпруга на ищеца и Ю. М. А. – майка на съпругата на ищеца.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им Б.Л.Г., упражняване на родителските права по отношение на нея не е уреден помежду им, т.е. налице е спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК , въз основа на която е предявен иска, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо детето, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Според задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
В тази връзка, съдът намира, че в конкретния случай, водейки се най-вече от интереса на детето Б.Л.Г., следва упражняването на родителските права по отношение на същата, да бъдат предоставени на бащата и при него да бъде определено местоживеенето й. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.127 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По делото липсва спор, че след раздялата на родителите детето и към датата на приключване на съдебното дирене основни грижи за детето се полагат от бащата, при когото то живее. От приетия по делото социален доклад, се установява че бащата има добри битови условия и подкрепяща среда от страна на неговата съпруга, която детето възприема като негова майка, както и има подкрепата и на своя баща. За ответницата няма данни по делото с какви жилищни условия разполага, нейният родителски капацитет и подкрепяща среда.
Установи се от събраните по делото гласни доказателства и приетия социален доклад, че след раздялата на родителите основни грижи за детето полага неговия баща, а майката не се интересува от детето и не е полагала грижи за него. От събрания по делото доказателствен материал се установи, че страните след раздялата си не поддържат контакт по между си, като тези факти са отразени и в приетия по делото социален доклад, който кореспондира с показанията на свидетелите Х. и А., които преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът кредитира, тъй като са последователни и непосредствени, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства, като и двете свидетелки разказват за свои лични и непосредствени впечатления от отглеждането на малолетното дете, в което самите те участват. В тази насока е и приетия по делото социален доклад, като показанията на свидетелите кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства.
При тези данни съдът намира, че бащата е по- пригоден
да се грижи за малолетната Б.Л.Г.. Битовите условия и материалното
благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение при определяне
на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права. Макар, че
се касае за момиче, което в ниска възраст - 5 години, то детето е възприело
като своя майка съпругата на ищеца – св. Х., която нарича „мамо“, а неговата
биологична майка не проявява интерес към развитието му и неговото отглеждане. Установи
се по безспорен начин, че детето е силно привързано към своя баща и неговата
съпруга, както и към дядото по бащина линия, който оказва съдействие на бащата
при неговото отглеждане. Тези факти определят бащата, като по-пригоден от ответницата
да отглежда и възпитава детето в бъдеще, помощ за което същият има възможност
да получава от своята съпруга и неговият баща (р. II,
б. “е”, „ж” и „з” от ППВС № 1/1974 г.). Всички тези обстоятелства налагат
извода, че в интерес на детето е същото да живее в бъдеще при ищеца, като негов
баща, при който следва поради това да се определи и местоживеенето му, и на него
да се предоставят за упражняване родителските права върху детето, като искането
на ответницата обективирано в отговора на исковата молба на нея да й бъдат
предостави за упражняване родителските права е неоснователно. За пълнота следва
да се отбележи, че по отношение направеното от ответницата искане на нея да й
бъдат предоставени родителките права, на първо място същата по делото се
представлява от назначен й особен представител, като не бе открита от Д „СП“ – Възраждане
за изготвяне на социален доклад, и по делото не се събраха данни от които да
може да се направи извод, че детето е привързано към нея, същата разполага ли с
жилищни и финансови възможности за неговото отглеждане. Тъй като искането е
направено в отговора на исковата молба, а настоящето производство е по спорна
съдебна администрация, при която при спор между родителите кой от двамата да
упражнява родителските права по отношение ненавършило пълнолетие дете, съдът
служебно се произнася кой от двамата родители да упражнява родителските права и
при кой от двамата родители да бъде определено местоживеенето на детето, поради
което и не се дължи нарочен отхвърлителен диспозитив в тази насока.
Тъй като родителските права се предоставят за упражняване на бащата,
то и при него следва да бъде определено и местоживеенето на детето, на адрес в р.
Радомир, ул. „Р.“ № ...
Същевременно обаче това не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите на детето с другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената по между им лична и емоционална връзка, в каквато насока е и изразеното от Д “СП” гр. Радомир становище. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и спецификата на случая, намира за подходящ режим на лични контакти на майката с детето, която да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката.
И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване, преутвърдено и в обвързващата съдебна практика е намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о. При решаването на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят такава издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Ищецът има и друго ненавършило пълнолетие, за което е задължен да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено, че ищецът работи, като получава месечно възнаграждение в размер около 1000 лева – 1200 лева, като няма данни да получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и да притежава недвижими имоти и МПС. Следва да се има предвид в тази насока и обстоятелството, че същият ще упражнява в бъдеще родителските права върху малолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). По отношение на ответницата по делото няма данни за нейната трудова заетост, но съдът намира, че същата на 27 години е в работоспособна възраст. Бащата на 32 години, също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответницата да има месечни доходи, съдът намира, че същата би могла да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетното си дете. Не се събраха доказателства ответницата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 220 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособна, ответницата може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата общо 220 лева месечно, следва да се поемат от ищеца, като негов баща, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответницата да поеме заплащането на сумата от 150.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищеца, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от майката издръжка следва да бъде заплащана, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019 г., така както е поискано от ищеца с предявяване на иска.
По иска за присъждане на издръжка за минало
време:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. В случая се търси за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г., като иска е предявен на 08.04.2019 г. Издръжката за минало време се претендира в размер на по 150.00 лева месечно.
От показанията на разпитаните свидетели, както и от приетите и неоспорения от страните социален доклад се установява по безспорен начин, че страните от няколко месеца след раждането на детето, т. съдът приема, че страните живеят разделени от началото на 2015 г. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът има сключен граждански брак на 17.12.2017 г. със свидетелката Х., което се установява от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 17.12.2017 г., от където следва и извода, че е разделен с ответницата. В показанията си и Х. и А.са категорични, че откакто ищецът е сключил граждански брак с Х. майката за него основни грижи полага ищецът, заедно с Х., а майката на детето не се интересува от неговото развитие и потребности. Както бе посочено по-горе, съдът кредитира показанията на свидетелите, за което изложи и своите мотиви, които намира за ненужно да ги преповтаря. Следва да се има предвид и това, че и двете свидетелки имат лични и непосредствени впечатления от семейството на ищеца. При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло и приетия по делото социален доклад. Ето защо съдът намира, че страните не живеят съвместно от началото на 2015 г., поради което искът по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка за минало време се явява доказан по основание.
В показанията свидетелите сочат, че ответницата не е изпращала парични суми, дрехи или други неща за детето, поради което и следва да се приеме, че Н. не е участвала в издръжката на Б.Л.Г. в периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г.
По делото липсват доказателства за доходите на майката за процесния период.
Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответницата да плаща издръжка, съответно размера на минималната дължима издръжка за 2018 г., намира иска за основателен за периода от 08.04.2018 г. до 31.12.2018 г. сумата от 127.50 лева месечно, а за периода след 01.01.2019 г. до 08.04.2019 г., намира иска за основателен за сумата от 140.00 лева месечно, представляваща пропорционалната част от минималната издръжка определена по реда на чл.142, ал.2 от СК или общо за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г. в размер на 1570.83 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1800.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По разноските:
На страните не следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, какъвто предмет има настоящето дело. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права, в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз и в определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Ето защо на страните не следва да бъдат присъждани претендираните от тях разноски.
Независимо от горното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РдРС държавна такса за присъдените издръжки в размер на 278.83 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетно дете Б.Л.Г., родена на *** г., с ЕГН ********** на бащата Л.Г.Х. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б.Л.Г., родена на *** г., с ЕГН ********** при бащата Л.Г.Х. с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между майката - М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** и детето – Б.Л.Г., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва:
Майката има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетното си дете Б.Л.Г., с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Л.Г.Х. с ЕГН ********** *** размер на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно, платима до 10-число на месеца, считано от предявяване на иска – 08.04.2019 г. до настъпване на обстоятелства водещи до основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на малолетното си дете Б.Л.Г., с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Л.Г.Х. с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г. в размер на 1570.83 (хиляда петстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки) лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1800.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Радомир държавна такса в размер на 278.83 (двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./