Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Сливен, 16.03.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от председателя КАНД № 16 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 47/27.11.2019 г., постановено по АНД № 126/2019 г. по описа на Районен съд – Котел е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2442188 на ОД на МВР – Сливен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Г.И.Б. ***, е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че електронният фиш не е следвало да бъде издаван по отношение на жалбоподателката Б.. От доказателствата по делото било видно, че същата не представила декларация, придружена с копие на СУМПС на нарушителя, поради което правилно електронният фиш бил издаден на нея. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Котел и потвърди електронния фиш, като законосъобразен.
В съдебно заседание касатора ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище представено от пълномощника му завява, че поддържа касационната жалба, няма искания за събиране на доказателства, моли съда да уважи същата.
Ответникът по касацията не се явява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, в което заявява, че оспорва подадената касационна жалба. Моли съда да остави решението на първоинстанционния съд в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е основателна. С оглед представените доказателства, съдебното решение се явявало неправилно, поради което следва да бъде отменено, а електронният фиш да бъде потвърден.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представения и приет по делото електронен фиш се установява, че с автоматизирано техническо средство на 09. 12. 2018 г. в 10:50 ч на път - I-7 разклона за ИОБ Ново Село в посока кръстовище „Петолъчката"' при ограничение въведено с пътен знак В - 26 лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ******* е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство № TRF М 583 при разрешена скорост 50км/час, установен скорост 90 км/час и превишена стойност на скоростта 40км/час. Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е Г.И.Б. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на заснемането е бил издаден електронен фиш серия К № 1811957, в който са посочени трите имена, ЕГН и постоянен адрес на собственика на МПС-во, с което е извършено нарушението. Посочена е материалната норма, която е била нарушена, правното основание за налагане на административното наказание „глоба", както и нейния размер.
С молба с вх. № 343000-4062/20.05.2019 г. от Г.И.Б. е депозирана декларация, в която е посочено, че от 01.10.2018 г. до 07.04.2019 г. МПС Фолксваген Пасат с per. № *******е било във владение на Й.В. И. с постоянен адрес:***.
За да отмени електронния фиш, районният съд е приел, че в сроковете по чл.189, ал.5 от ЗДвП - 14-дневен, законният собственик на управляваното със скорост над максимално разрешената моторно превозно средство Б. се е възползвала от правото си да посочи кое друго лице, а не тя, е управлявала лекия автомобил и е приложила доказателствата за това, с които тя е разполагала. Съдът е счел, че административната отговорност спрямо Б. за нарушението по чл.21, ал. 2, вр. Ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне като електронният фиш бъде отменен като незаконосъобразен. Съдът е констатирал и съществено процесуално нарушение изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма. Във фиша като нарушение била посочена нормата на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗАНН. Съдът е приел, че чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 са две взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение. Ето е приел, че наясно описаната нарушена норма е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. При такива мотиви районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че РС Котел е постановил неправилен съдебен акт.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл. 189 от ЗДвП. Към тази декларация не е представено на изискуемото копие от свидетелството за управление на МПС на сочения за водач. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното следствие жалбоподателката също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната и отговорност. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение правилно е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.
Принципно правилни са изводите на КРС, че посочените като нарушени правни норми уреждат различни хипотези на административно нарушение. Както е посочил въззивния съд, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП на водачи на ППС от категория В се забранява движение в населено място с над 50км/час и извън населено с 90км/ч. Съгласно чл. 21, ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Не можи да се приеме обаче тезата, че между двете правни норми няма връзка.
В този смисъл правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Не се споделя становището на КРС, че неправилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с ал. 1 от с. з. и същите могат да се прилагат само алтернативно. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта в извън населено и в населено място за всеки един тип МПС, а тази по чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на касатора, но е посочил връзката на този състав на нарушение с основния, без да се променя правната квалификация на деянието.
Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма.
С оглед гореизложеното по делото не се установява да са нарушени правилата за установяване на нарушения на ЗДвП с автоматизирано техническо средство, както и за издаване на ЕФ.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесният ЕФ е издаден при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.
Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Котел, с което е отменен ЕФ е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Котелския районен съд следва да бъде отменено и спорът – решен по същество, като бъде потвърден обжалвания ЕФ като законосъобразен.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 47/27.11.2019 г., постановено по АНД № 126/2019 г. по описа на Районен съд – Котел, като НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 2442188 на ОД на МВР – Сливен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Г.И.Б. ***, е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.