РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330107419 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Й. С. П., ЕГН ********** против „Профи
кредит Българя“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.
19, чл.33 ЗПК и осъдителен с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № ......., недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за
нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването
ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на зак. лихва, при което кредиторът
можел да набавя допълнителни средства, чрез калкулиране на допълнителна печалба
/лихва/ към дог. възн. лихва. Нямало доп. предоставени услуги, за да се дължи
съответната сума по пакета.
Възразява се за нищожност като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по см. на чл. 143, т. 19 ЗПК на клаузите на раздел VI от договора – с
посочен ГПР, различен от действителния и при непосочен механизъм на изчисляването
му. Твърди се нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, като
нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора – лихвен
процент и ГПР, водели до нищожност на цялото заемно правоотношение.
Моли за прогласяване нищожността на клаузата, касаеща плащане на такса за
„пакет допълнителни услуги“, както и за присъждане на сумата от 590,40 лева /доп.
1
изм. на иска чрез увеличение по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ – недължимо платена по
клауза за възнаграждение за пакет доп. услуги по договора за кредит за периода
20.06.2016 г. – 20.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Ищецът сам заявил, че иска да се възползва от услугата за предоставяне на пакет
от доп. услуги, за което се дължало и уговореното възнаграждение. Към СЕФ била
предоставена и доп. преддоговорна информация, съдържаща услугите, включени в
пакета.
Възнаграждението не следвало да бъде включено в ГПР, т.к. получаването на
такива доп. услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е.
възнаграждението се дължало отделно и независимо от цената на кредита, при което не
представлявало разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на
закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието.
Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от
ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнаграждението не било свързано с
действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК липсвало, както и на ал. 4 на същата разп., т.к. в договора и споразумението
ясно били посочени видът, размерът и действието, за което е начислено
възнаграждението за услугите. Договорът бил действителен, както и клаузата на
уговорената възн. лихва.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По установителния иск:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит №...., с
предоставена сума от 1100 лева, уговорена дог. лихва, фиксиран лихвен процент 41,17,
ГПР – 49,88 %, платим на 36 месечни вноски, с общ размер на плащанията 1932,12
лева. Уговорено е и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 590,40
лева, във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е
разсрочена на равни части към всяка вноска.
Предвид уговорката за възнаграждение за пакет за допълнителни услуги, се
констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
2
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума,
реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения /каквото се установява от ССЕ/ се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите от
49,88 % не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните
плащания представлява 53,67 % спрямо предоставения кредит /(590,40/1100)*100/.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
3
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019
г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение
№ 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Налице е неравноправна клауза за дължимост на възнаграждение за пакет от
доп. услуги, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя –
чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Клаузата за дължимост на възнаграждението за пакет услуги е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Ето защо, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По осъдителния иск:
Съдът достигна до извод за недействителност на оспорената клауза.
Нищожността е пречка за възникване на задължение по нея, поради което платените
суми са предадени при начална липса на основание и подлежат на връщане, съгласно
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно
изготвено, се установява, че по договора е платено възнаграждение по пакет доп.
услуги от 590,40 лева, но за периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г. Сумата подлежи на
връщане, т.к. е получена без основание. Искът е доказан и следва да бъде уважен до
посочения размер и за този период, ведно със законната лихва като последица,
съответно - отхвърлен само за периода 21.06.2019 г. - 20.06.2020 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
само на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК /отхвърлянето е само за период, не и за
стойност/. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на:
100 лева – ДТ и 200 лева – деп. ССЕ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на 312,66 лева, който следва да бъде
4
присъден лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. С. П., ЕГН
********** и „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК *********, че клаузата за
дължимост на възнаграждение за „пакет от допълнителни услуги“ по сключения
помежду им договор за потребителски кредит № ...., е недействителна.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на
Й. С. П., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 590,40 лева /петстотин и
деветдесет лева и четиридесет стотинки/ - представляваща получена без основание
сума за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по сключения между
страните договор за потребителски кредит № .... за периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –
10.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 300 лева /триста лева/ -
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска само за периода 21.06.2019 г. - 20.06.2020
г.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на а. Е.Г. И, със служебен адрес: ..., сумата
от 312,66 лева /триста и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Й. С. П. в производството
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5