№ 16247
гр. С., 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110166145 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „(фирма)“ ЕАД срещу В. Т. Д.,
ЕГН ********** и К. Т. Г., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответнциите дължат
следните суми: В. Т. Д. сумата в размер на 2,92 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главница за дялово
разпределение, К. Т. Г. сумата в размер на 650,09 лв., представляваща ½ от
цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ
се в гр. С., жк. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва за периода от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 81,06 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2022 г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 15,62 лв., представляваща
главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за периода от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
2,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
11.05.2022 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30991/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
1
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във
връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да
предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи,
че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника В. Т. Д., с които оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва размера. Възразява да е изпаднал в забава.
Претендира разноски. Представя списък. В законоустановения срок за
отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника К. Т. Г., с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител на
топлинна енергия. Твърди, че нито е собственик, нито ползвател на
процесния имот. Позовава се на ЗЗП, като твърди, че чл. 33 от ОУ е
неравноправна клауза. Изрично посочва, че не оспорва да е доставяна
топлинна енергия в процесния имот от ищцовото дружество в претендирания
размер и размерът на мораторната лихва.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
2
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в претендирания размер в процесния
имот през исковия период и е извършвана услугата за дялово разпределение
на претендираната цена в исковия период.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
3
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От приетата по делото като писменo доказателствo Заповед № РД-41-
1448/01.06.83 г. се установява, че ап. 51, находящ се в гр. С., ж.к. В. И., бл.
**** е определен като обезщетение на Е. Н. Г. (л. 22). Видно от удостоверение
за наследници (л. 105) Е. Н. Г. е починала на 08.05.2006 г. и нейни наследници
по закон са двамата ответници. По делото е прието като писмено
доказателство съдебно удостоверение (л. 94), от което се установява, че
ответницата К. Т. Г. се е отказала от наследството на Е. Н. Г.. Видно от писмо
от Столична община към 31.12.2022 г. (след исковия период) за процесния
имот няма действаща партида на името на ответниците, като видно от
приложената към писмото данъчна декларация същият е в административен
адрес: гр. С., ж.к. С.В. / Ж.К. В. И., бл. ****, ап. 51. При съвкупната преценка
на доказателствения материал по делото съдът достига до еднозначен правен
извод, че собственик на процесния имот през исковия период е В. Т. Д.,
поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия.
Доколкото ответницата К. Г. е направила отказ от наследство същата не е
придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот и няма
качеството на потребител, поради което исковете срещу нея следва да се
отхвърлят изцяло.
По отношение на установителния иск срещу ответника В. Т. Д. за
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение съдът намира, че по
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
4
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна и
установителният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците, но
доколкото същите не са сторили такива, разноски не следва да им се
присъждат.
На адв. Н. И. И. следва да се присъдят 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие за исковото производство. На адв. М. Л. Л. следва да се присъдят
50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие за заповедното производство.
На адв. С. Й. Д.а следва да се присъдят 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие за исковото производство. На адв. К. И. Б. следва да се присъдят
50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД срещу В. Т. Д., ЕГН
********** и К. Т. Г., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно признаването за установено, че ответнциите дължат следните
суми: В. Т. Д. сумата в размер на 2,92 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 11.05.2022 г. върху главница за дялово
разпределение, К. Т. Г. сумата в размер на 650,09 лв., представляваща ½ от
цена на доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ
се в гр. С., жк. (АДРЕС) за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна
лихва за периода от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 81,06 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2022 г., както
5
и суми за дялово разпределение в размер на 15,62 лв., представляваща
главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за периода от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
2,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
11.05.2022 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30991/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв.
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********
следва да се присъдят 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв.
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********
следва да се присъдят 50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв.
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. Й. Д.а, ЕГН **********
следва да се присъдят 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв.
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********
следва да се присъдят 50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6