РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 20.12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 327 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И.Й.И., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 19-0374-000774/01.11.2019 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за това, че на 25.10.2019 г. около 11:15 ч., ***/пътна отсечка от гр. Червен бряг, посока и на 100 м. преди моста за ***/, управлява МПС лек автомобил – "ВАЗ 2121 Нива 221", с рег. ***като предприема маневра завой на ляво за да навлезе в друг път и не съобразява поведението си с МПС с рег. ***който е предприел изпреварване и предизвиква ПТП, представляващо нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Изразява становище, че не е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Счита, че има съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона, тъй като органите не са съобразили обстоятелството, че именно другия участник с неправомерното си поведение е станал причина и осъществил ПТП, предприемайки забранена маневра на място непосредствено преди мост и при действие на пътна маркировка забраняваща това.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

 Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителя си навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното наказателно постановление е получено на 11.11.2019 г. Жалбата е подадена на 15.11.2019 г., видно от поставения печат върху нея, т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 25.10.2019 г. около 11:15 ч., ***/пътна отсечка от гр. Червен бряг, посока и на 100 м. преди моста за ***/, управлява МПС лек автомобил – "ВАЗ 2121 Нива 221", с рег. ***като предприема маневра завой на ляво за да навлезе в друг път и не съобразява поведението си с МПС с рег. ***който е предприел изпреварване и предизвиква ПТП, представляващо нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 19-0374-000774/01.11.2019 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на И.Й.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателя е управлявал МПС в посочения пътен участък. В същото време другия участник в процесното ПТП и свидетелите намиращи се на местопроизшествието не са изслушани като такива, а като свидетел на нарушението е записан в АУАН-а лице, което не е свидетел.

Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, обосновало издаването на атакуваното наказателно постановление.

Съдът счита, че изначално актосъставителят е приел и описал фактическа обстановка в АУАН напълно неподкрепена от обстоятелствата, установени тогава на местопроизшествието, както и от дадените от двамата водачи сведения, след което същата обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП.

На първо място актосъставителят е приел, че жалбоподателят е извършил маневра, вследствие на която е навлязъл в насрещната лента за движение и е реализирал ПТП, като е квалифицирал деянието му именно по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което въобще не са налице такива доказателства. Напротив, от показанията и на тримата свидетели, е видно че удара между двете МПС е осъществен в района непосредствено преди моста, както и че самият удар е бил страничен/отзад за МПС-то на жалбоподателя. Към административната преписка, изискана от съда, липсват протокол за ПТП, схеми и декларация от водачите- участници в ПТП-то. Това е видно и от получените деформации по последният автомобил, които са разположени в задната му странична част. Всичко това сочи към единствения извод, че жалбоподателя И. се е движил напълно законосъобразно и със скорост, осигуряваща безопасното завършване на предприетата маневра, навлизане от главен в земен път, каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С други думи, видно от събрания доказателствен материал по делото – свидетелските показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, съдът намира, че в случая, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Свидетелите Н.З.З. и Ц.П.Д. не са очевидци на възникналото ПТП, респективно не са свидетели на извършването на нарушението, вменено на жалбподателя, но съдът кредитира техните показания, в частта в която се установяват водачите на двата автомобила, участвали в ПТП и обстоятелствата, които те са възприели при пристигането си на местопроизшествието, като деформации по МПС и разположение на части от МПС по платното за движение. Съдът не кредитира показанията на св. З., относно механизма на възникването на ПТП, а именно, че автомобилът на жалбоподателя предприемайки маневра завой на ляво за да навлезе в друг път, не съобразява поведението си с МПС с рег. ***който е предприел изпреварване и предизвиква ПТП. Съдът намира показанията на св. З., в тази им част като неточни и неподкрепени с каквито и да е писмени доказателства – местоизвършване на самия удар между двата автомобиле, а именно станал почти в края и извън пътното платно, снимков материал, схема на ПТП-то, разположение на автомобилите на пътното платно след идването им, обяснения на водачите и др.

От събрание по делото гласни и писмени доказателства не се установява изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, т.е че И. е предприел целенасочено маневра, свързана с преминаването на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение и не е съобразил поведението си с това на движещия се отзад л.а. с рег. ***така както му е вменено нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение. Фактическата обстановка в акта за установяване на административно нарушение (респективно в наказателното постановление) се основава единствено върху твърденията на контролните органи по КАТ, а не са издирени и разпитани свидетели на ПТП-то, като дори на другия участник в пътнотранспортното произшествие не е установена самоличността и не са снети обяснения. На въпросното ПТП е имало много свидетели – очевидци, както в участващите в него МПС-та, така и такива стоящи в близост до местопроизшествието. При съставяне на акта не са разпитани свидетели – очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, като към преписката не е представен Протокол за ПТП и не са разпитани свидетели или да са извършвани каквито и да е измервания – на спирачния път и т.н. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец, като само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната отговорност на единия участник в ПТП-то.

Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

            При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0374-000774/01.11.2019 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на И.Й.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: