О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320/27.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 27.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
частно гражданско дело № 360/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 6398/06.07.2020 г. от ОД МВР – Х. против
определение № 1111/24.06.2020 г., постановено по в. г. д. № 589/2020 г. по
описа на ОС – Хасково, с което е спряно производството по делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С определение № 1111/24.06.2020 г., постановено по в. г. д. № 589/2020 г.
по описа на ОС – Хасково е спряно производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че предметът на
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС има преюдициален характер по
отношение на предмета на настоящото дело.
На първо място, под „дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се
разбира такова дело, по което ще е налице решаване на конкретен правен спор със
сила на пресъдено нещо. А тълкувателното дело не е такова. При него ще има
изясняване смисъла на обективното право, а не защита съдържанието на конкретно
субективно право.
На второ място, е налице т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013г.
на ОСГТК на ВКС, която е задължителна за съдилищата, съобразно чл. 130, ал. 2
от ЗСВ: „Тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове“.
Позоваването на
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС не кореспондира със съдържанието на
посочената разпоредба. Правото на справедлив процес изисква еднаквото и точното
приложение на закона, такъв, какъвто е към момента на неговото прилагане. Тъй
като няма предварителна яснота за решението по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, няма юридическа причина за неспазване на
действащото законодателство, което може да доведе до разглеждането на спора в
срок, различен от разумния.
Следователно не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – няма
условия за спиране на производството.
Обстоятелството, че, с оглед цената на иска, решението на въззивния съд по
конкретния спор не ще подлежи на касационно обжалване, не дава възможност за
промяна на действащото право.
Не до тези правни изводи е достигнал съставът на окръжния съд, по-ради
което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1111/24.06.2020 г., постановено по в. г. д. № 589/2020
г. по описа на ОС – Хасково, с което е спряно производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
ВРЪЩА делото на ОС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: