№ 12761
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110154411 по описа за 2022 година
Предявен е от ищците К. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***** и Н. Х. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, срещу ответника Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено, че ищците са собственици при квоти по 1/2 ид. част на 1681/2181 ид.ч.
от поземлен имот с *****, целият с площ от 2181 кв.м., с адрес на имота: *****
местността „Курията“ (Савако) Каракашева воденица, представляваща дворно място с
площ 2221 кв.м., на основание наследство, и при условията на евентуалност поради
придобиването му по давност.
Ищците извеждат съдебно предявените права при твърдения, че същите са
съсобственици при квоти по 1/2 на поземлен имот с *****, с площ от 2181 кв.м., с
номер по предходен план 7, при съседи: поземлени имоти с *********, с адрес на
имота: ***** местността „Курията“ (Савако) Каракашева воденица, представляваща
дворно място с площ 2221 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 7 от кадастрален
лист № Г-8-6-В/Г, при съседи: улица, пл. № 88, пл. № 781, пл. № 750, пл. № 733, заедно
с построените в имота сгради. Собствеността са придобили по наследство след смъртта
на общите им наследодатели * К.ов Б. и *** Б.. Твърдят, че собствеността върху имота
е придобита от техните наследодатели по силата на нотариален акт за покупко-
продажба и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1144/1954 г., по силата на което
имотът е поставен в дял на * Б.. Излагат твърдения, че техният наследодател не е бил
член на ТКЗС, нито неговите родители и брат, а имотът не е влизал в блоковете на
ТКЗС, по отношение на имота не са предявявани реституционни претенции, не попада
на територия на стопански двор, държавен поземлен фонд и не е даден под аренда и
към 1970 г. не е бил актуван. При условията на евентуалност се позовават на
придобивна давност, с твърдения, че първоначално наследодателите * Б. и Пенка Б. от
момента на придобиването на имота през 1948 г. до 30.11.2011 г. са осъществявали
владение върху целия недвижим имот заедно с построените в него сгради. Поддържат,
че от придобиването на имота през 1948 г. и до днес същият е ограден с мрежа и
растителност. След смъртта на наследодателите ищиците са установили владение и
владеят имот и до днес. Сочат, че на 07.01.2013 г. е издаден акт за държавна
собственост по отношение на 1681/2181 идеални части от процесния поземлен имот,
1
който считат, че не легитимира ответника като собственик, а това от друга страна
обуславя правният им интерес от предявяване на иска за установяване правото им на
собственост за процесните идеални части от поземления имот.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска с възражения, че Държавата се легитимира като собственик на 1681/2181 идеални
части от процесния поземлен имот, доколкото същият не е собственост на друго
физическо или юридическо лице, поради което е налице фактическият състав на чл. 3,
т. 5 от ЗДС. Оспорва ищците да се легитимират като собственици по наследство на
процесните идеални части от имота, доколкото техните наследодатели са придобили
само 500 кв.м. от имота. Възразяват и срещу другото придобивно основание, на което
се позовават ищците – придобивна давност, доколкото не се доказва фактическият
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, а от друга страна до 31.12.2022 г. е съществувала законова
забрана за придобиване по давност на имоти държавна собственост и доколкото
липсват данни имотът да е бил собствен на други граждани или юридически лица, то
същият не би могъл да бъде придобиван на това оригинерно основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 129, том ХІІ, рег. № 2329, дело № 2210 от 1948 г., * К.ов Б. и Ненчо
Иванов Цонев са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ нива – зеленчукова градина, намираща се в землището на село Герман,
Софийски, местността „Корията“/Савако/Каракашева воденица“ от около 500 кв.м.
заедно с построената в имота къща от 26 кв.м. при съседи на мястото: Куна Янкова,
Борис Стефанов, Общинска мера и вада.
С решение от 13.09.1957 г. на НС е извършена делба на горния имот, като
същият заедно с построената в него малка къща и други стопански сгради са поставени
в дял на * К.ов Б..
Съгласно представената Скица на поземлен имот № 15-1093935-20.09.2022 г.
процесният имот представлява поземлен имот с ***** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-37/04.07.2011 г. с последно изменение от 01.11.2017 г., с адрес на имота: село
Герман, район Панчарево, с площ от 2181 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. Видно
от същата скица в имота попадат сграда с *****.1 със застроена площ 81 кв.м., на 2
етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; сграда с *****.2 със
застроена площ 24 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда
с *****.3 със застроена площ 32 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска
сграда.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници №
231/29.10.2009 г. на СО – район „Панчарево“, * К.ов Б. починал на 09.02.2004 г. и е
оставил наследници преживяла съпруга *** Б. и ищците, които са негови деца Н. Х. Б.
и К. Х. Б..
По делото е представено и Удостоверение за наследници №0124/11.07.2011 г. на
СО – район „Панчарево“, видно от което *** Б. е починала на 03.07.2011 г. и е
оставила за наследници ищците, които са негови деца Н. Х. Б. и К. Х. Б..
Наследодателят на ищците * К.ов Б. на 03.09.1970 г. е подал молба-декларация
до Нотариус при НС гр. София за признаване правото му на собственост върху дворно
място с построената къща и стопански постройки, находящо се в село Герман с площ
от 1700 кв.м.
Представено е по делото удостоверение от ОНС Горубляне от дата 31.8.1970 г. и
Удостоверение от КБ „Октомврийска заря“ Горубляне, от които е видно, че * К.ов Б. не
е член на ТКЗС, а също така и родителите му К. Х. Б. и Дешка Колева Б. и имотът им,
намиращ се в землището на село Герман, но извън плана от около 1500-1600 кв.м. не
влиза в блоковете на ТКЗС.
По делото е представено и удостоверение от Горублянски общински народен
2
съвет от 03.09.1970 г., в което е удостоверено, че на името на * К.ов Б. има записано в
инвентарната книга за недвижими имоти на с. Герман на стр. 131 къща с дворно място
от 900 кв.м.
Представено е също така удостоверение с изх. № ВС-01/2053/27.11.2009 г.,
издадено от МЗХ, Общинска служба „Земеделие“ – Панчарево, видно от което за
поземлен имот № 7 с площ 2221 кв.м. в землището на Герман, няма данни за
реституционни претенции, същевременно имотът не попада на територията на
стопански двор, държавен поземлен фонд и не е даден под аренда.
Представени са и скица на имота, съобразно дворищна регулация, утвърдена със
Заповед № РД-50-09-324/15.10.1985 г.
За 1681/2181 ид.ч. от поземления имот е бил съставен Акт за частна държавна
собственост № 08122 от 07.01.2013 г. с посочено основание за актуването чл. 68, ал. 1,
чл. 3, т. 5 и чл. 71, ал. 1 ЗДС, вр. чл. 103 и чл. 104 от ППЗДС.
Представени са и скица на поземлен имот с идентификатор 14831.6528.31, скица
на поземлен имот с идентификатор 14831.6528.32, както и писмо от МЗХ, ОС
„Земеделие“ – Панчарево, от което е видно, че имот № 000024 по КВС на село Герман
като територия по §4 от ЗСПЗЗ, е вписан в Регистъра на земеделски земи в Картата на
възстановената собственост на землището на с. Герман, като „Територии по §4 по реда
на ПЗР на СПЗЗ“ на 09.07.1999 г. и от тогава няма промяна.
По делото е представено удостоверение от СО – район „Панчарево“, видно от
което поземлен имот с пл. № 7 е извън регулационния план на село Герман и е извън
Плана на новообразуваните имоти за землището на с. Герман.
От писмо на СО, направление „Архитектура и градоустройство“ е видно, че ПИ
№ 7 е заснет и нанесен в кадастрален лист Г-8-6-В, село Герман от основата снимка на
територията през 1979 г. В регистърната книга към кадастралния план на с. Герман за
имота е записан * К.ов Б. без данни за документ за собственост. През 1998 г. по
координати на поземлената комисия е нанесен имот с пл. № 733 и е променена южната
граница на имот № 7, а през 2001 г. пак по координати на поземлената комисия е
нанесен имот с пл. № 781 и е променена западната граница на имот с пл. № 7.
Представена е справка за имот с пл. № 7, идентификатор 75263.6101.9, графична
площ 2221 кв.м., собственици * К.ов Б. и са описани съседите, както и разписен лист, в
който под имот № 7 е вписан * К.ов Б. без посочен акт за собственост.
Представени са нотариални актове и решения за възстановяване на собственост
върху земеделски земи, които не касаят процесния имот.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.
Л. Г., което съдът възприема като обективно, компетентно и професионално изготвено,
се установява, че за територията на процесния имот кадастралния план е от 1979 г.,
като в разписния лист в имот с пл. № 7 е записано двор на * К.ов Б., като съседни
имоти са: от север – имот с пл. № 88, записан двор Любен Дилков и др.; от запад –
имот с пл. № 781, записан на Стоимен Дончев Станоев; от юг – имот с пл. № 733,
записан на наследниците на Велин Стоименов и от изток – улица. Процесният имот е в
кв. 54А от РП на село Герман, одобрен със Заповед № РД-50-09-324/15.10.1985 г. на гл.
архитект на гр. София, но за имота няма одобрена дворищна регулация. Планът за
въстановяване на бившите земеделски земи в землището на село Герман е в сила от
02.04.1999 г. Процесният имот с пл. № 7 е част от имот № 24 в м. „Каракашева
воденица с обща площ 10714 кв.м. Границите на частта от имот № 24, в която се
намира процесния имот са: от запад – имот № 12001 на Стоимен Станоев с площ от
1443 дка, нанесен в кадастрален план с пл. № 781; от север – имот 11005, м.
„Манастирска воденица“ с площ от 17458 дка, и от юг – имот 11002, м. „Каракашова
воденица“ с площ 636 кв.м., записан на Борис Йорданов Мутафчийски, нанесен в
кадастрален план с пл. № 733. В кадастралната карта процесния ПИ е с ***** с площ
от 2181 кв.м., записан на * К.ов Б.. Въз основа на установеното вещото лице е дало
заключение, че най-стария кадастрален план за местността е от 1979 г. За територията
има старо летене от 1954 г., но в територията около процесния имот не се виждат
граници на имотите поради лошо качество на снимката. На приложено копие от
3
аероснимка № 8346/1954 г. в очертания бяла окръжност се виждат съществувалите в
имота сгради. От изток границата на имота не е затворена, а западната граница минава
близо до съществуващите сгради. Сегашната ограда е на 11,62 м на запад от сграда
ПМС. На топографската карта се вижда, че от запад на процесния имот е имало
зеленчукови градини. Вещото лице не е установило причините за промяната в площта
на имота, тъй като липсват стари графични материали. На копие от едромащабна
топографска карта от 1956 г. се вижда, че границата от запад е била близо до сградите в
дворното място. След извършен оглед, вещото лице е установило, че имотът е ограден
с мрежа, която е отразена на извършеното контролно заснемане от „Геокад 93“ на л.
42. Вещото лице е изработило комбинирана скица с нанесени всички кадастрални и
регулационни планове.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Румен Стоянов Петров и Росен Атанасов К.ов.
В своите показания св. К.ов изнася данни, че познава К. и сестра му Н. още от
деца, с К. били съученици. В началото свидетелят живеел в Баварската къща, а К.
живеел в една къща на гърба на неговата. Имотът бил голям, ограден със стара къща и
още една нова къща. Бащата на свидетеля си купил имот с площ от около декар и 600, и
за това може де прецени, че имотът на К. е малко по-голям видимо. Имотът бил с
ограда и като малки си играли там. В имота имало дървета, майка му и баба му на К.
садили зеленчуци в двора, които са разположени в целия имот. Влизало се от един
ъгъл, насреща била старата къща, а в дясно била неговата къща, отдясно бараките.
Свидетелят заявява, че живее в селото между 80-81 г., бил трети – четвърти клас.
Всички имоти били жилищни, само свидетелят живял в имот, който е бил мелница на
Ефория Зораф – църковните имоти на манастира, той живял под наем. От дясно на
имота на свидетеля свършва селото и имало краварници – ТКЗС. Знае, че К. са в
Герман от 50-те години. Не е чувал от К. и баща му да има претенции срещу
собствеността им. Свидетелят посочва, че от ляво на имота има други къщи, отдясно
има канал, от горната част е къщата на свидетеля, а от долната част има къщи. Улицата
свършва в техния имот и между канала има една пътека, по която може да се минава.
В своите показания св. Румен Петров изнася данни, че познава К. Б. и сестра му,
заедно са израснали, свидетелят е кореняк от село Герман. Имотът им граничи с
напоителен канал и имало една пътека, през която се разминават двама души, а от
другата страна на имота е Германският манастир. Имотът е около 2 дка. В него има
една стара къща, една по-нова къща от 60-те години и една барака между тях, а другото
е градина, която обработвали майка му, баба му и сега има градина. Има засадени
около дръвчета в двора, от както свидетеля е виждал имота и същият е ограден.
Имотите около имота на К. са частни, къщи от 60- те и 90-те години. Свидетелят
познава имота от 1975-1976 г., тогава в него живели родителите на К. и баба му. Не
знае някой да е имал претенции към имота. Мисли, че имотът е закупен от родителите
на К.. Оградата представлява циментови колове и мрежа към 1,50 м.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаването на предявения положителен установителен иск за правото на
собственост върху 1681/2181 ид.ч. от поцесния недвижим имот, ищците следва да
докажат при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост на
твърдените придобивни основания – че наследодателите им са били собственици по
силата на покупко-продажба и делба, и при условията на евентуалност въз основа на
упражнявано давностно владение, продължило повече от 10 години; че са владели
имота в продължение на повече от 10 години след смъртта на наследодателите си;
както и, че процесните идеални части от паземления имот са имали друг собственик –
гражданин или юридическо лице, което изключва правото на собственост на
Държавата.
При съвкупният анализ на представените по делото доказателства по делото
може да се обоснове извод, че ищците като наследници на * К.ов Б. и *** Б. са
придобили недвижим имот, представляващ нива – зеленчукова градина, намираща се в
землището на село Герман, Софийски, местността „Корията“/Савако/Каракашева
4
воденица“ от около 500 кв.м. заедно с построената в имота къща от 26 кв.м. при съседи
на мястото: Куна Янкова, Борис Стефанов, Общинска мера и вада, при квоти по 1/2.
Видно от приложената скица и приетото заключение на СТЕ, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно изготвено, придобитият от наследодателите на
наследодателите им имот, съгласно действащите кадастрални планове и кадастрални
регистри представлява поземлен имот ***** с площ от 2181 кв.м. Същевременно
вещото лице по СТЕ не е установило причините за промените в площта, но от
заключението и приложената към него едромащбна топографска карта от 1956 г. се
установява, че границата на имота е била близо до сградите в дворното място.
Следователно към 1956 г. имотът е бил с граници, съобразно придобития от
наследодателите * К.ов Б. и *** Б. през 1948 г. имот с посочена в НА площ. По делото
липсват доказателства, от които да се обоснове извод за придобиване на имот с по-
голяма площ до площта, съгласно актуалните КККР – 2181 кв.м. на деривативно
основание, поради което не е налице твърдяното от ищците придобивно основание по
отношение на останалите идеални части - 1681/2181 ид.ч. от поцесния поземлен имот,
изчислени съобразно останалата площ на имота над придобитите от наследодателите
на ищците – 500 кв.м. В този смисъл представените документи, касаещи инициирана
от наследодателите процедура по снабдяване с акт за собственост за цялата на площ на
имота не доказват деривативно придобивно основание, а сочат на оригинерно
основание – придобивна давност, каквото е и второто основание, на което ищците
основават собственическите си права по отношение на спорната част от имота.
Относно оригинерното придобивно основание, на което се позовават ищците,
съдът намира следното:
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно
съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които
постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на
собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на
фактическото господство върху имота да е продължило.
В конкретния случай Държавата противопоставя насрещни собственически
права върху процесната част от поземления имот, поради което за да е налице
възможност ищците да придобият същия на оригинерно основание, по делото следва
да бъде оборено конститутивното действие на представения акт за частна държавна
собственост, позовавайки се на съществувалата от 1996 г. забрана да се придобива по
давност имоти държавна и общинска собственост, която впоследствие е преодоляна с
разпоредбата на чл. 86 ЗС (в редакцията й от 1996 г.), но неприложима поради
съществувалия доскоро мораториум върху приложението на новата разпоредба.
По приложението на чл. 86 ЗС в конкретната хипотеза съдът най-напред следва
да съобрази характера на имота – земеделски или селищен, дали същият е бил
отчуждаван, внасян в ТКЗС, дали собствениците и ползвателите са били членове на
ТКЗС, както и всички факти, относими към приложението на чл. 86 ЗС в сочената от
ищците хипотеза, а именно, че имотът макар да има земеделски характер и да се е
намира извън границите на урбанизираната територия, е бил застроен и ползван за
жилищни нужди.
Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя основните белези на един имот, за да
има същият характер на земеделски, а именно: имотите, които са предназначени за
земеделско ползване и едновременно с това не се намират в границите на населени
места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или
околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на
промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или
други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения
към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като
изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10, е дефинирал кои
имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на
5
колективизацията. Следователно при преценката дали конкретен имот подлежи на
реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е.
от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната
хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. От събраните
по делото доказателства се установи, че още към момента на придобиването му от
наследодателите имотът е закупен като зеленчукова градина, но същият е бил застроен
с малка къща и стопанска постройка, а след това застроен и с по-голяма къща. В
приложените по делото разписни листи от инвентарна книга, процесният имот е
записан като „двор“ на * К.ов Б., а от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели става ясно, че имотът е бил застроен още при завладяването му, къщите се
ползват като жилище, а незастроената част като двор, засаден с дървета, а преди това
зеленчукова градина. Същевременно по делото беше установено, че имотът към
момента на придобиването на част от имота с НА от 1948 г., а и след това през 1970 г.
и до днес имотът се намира извън плана на селото, като вещото лице по СТЕ е
установило, че за същия не е одобрявана дворищна регулация. При тези данни съдът
намира, че процесния имот макар да се намира извън границите на урбанизираната
територия, и съгласно актуалния КККР да представлява земеделска земя, по своя
характер не покрива нормативните изисквания на чл. 2 от ЗСПЗЗ и няма земеделски
характер, доколкото е застроен със жилищна и стопански сгради и се ползва като двор.
Същевременно от представените по делото доказателства се установи, че имотът
никога не е бил одържавяван, не е внасян в ТКЗС, нито пък собственикът и ползвател е
бил член на ТКЗС. Също така, от показанията на разпитаните в хода на делото беше
доказано, че имотът никога не е бил отнеман фактически и владян от наследодателите
на ищците в реални граници. При тези данни съдът намира, че за този имот не е
съществувала забрана по чл. 86 за придобиването му по давност. В томи смисъл е
постановеното Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д. № 6670/2011 г., в мотивите на
което е прието, че земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има
земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или
селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън
регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961 г.,
е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не са били включени в
блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били
отнети от лицата, които ги владеят. Ако собствениците на такива земи или ползващите
ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са
запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и за тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност.
Следователно ищците могат да се позовават на изтекла до влизане в сила на ЗС и
ЗДС на изтекла в тяхна полза погасителна давност, доколкото процесният имот не е
бил собственост на общината, а ответникът се позовава на придобивно основание,
въведено едва през 1996 г.
Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. За да е налице владение следва по делото да е доказано установяване на
фактическа власт върху имота, както и намерение на лицето да свои вещта. В случая
съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви беше доказано, че наследодателите
на ищците са установили власт върху незастроената част от дворното място между
1975 г. – 1980 г. Така и двамата свидетели посочват, че именно от онзи момент
наследодателите на ищците са ползвали имота заедно с двора, в който са садили
зеленчуци, а след това засадили дървета. Бил е ограден още тогава и тази ограда е
останала непроменена до момента, което може да обоснове извод, че поставената
ограда, е с цел да защити и отграничи дворното място от съседните имоти.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства (молба –
декларация от 1970 г. и удостоверения по отношение на имота) може да се обоснове
извод за намерението на наследодателите на ищците за своене и по отношение на
незастроената част от имота с оглед инициараното производство по снабдяването им с
6
нотариален акт за собственост. Съдът съобрази също така, че видно от приложеното
увеличено копие на едромащабна топографска карта от 1956 г., сградите са
съществували и от запад липсва граница на имота. Следователно наследодателите на
ищците са установили фактическа власт върху незастроената част на имота в периода
1975-1980 г., като в продължение на 10 години до 1990 г. са го владени явно и
необезпокоявано. Следователно придобивната давност е изтекла през 1990 г. още
когато наследодателите са били живи и към онзи момент същите са придобили и
останалата спорна част от имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Придобивното основание, на което ответникът се позовава е възниквало с
приемането на ЗДС през 1996 г., т.е. 6 години след изтичането на давностния срок по
чл. 79, ал. 1 ЗС за наследодателите на ответниците, поради което същото не им е
противопоставимо. Освен това в случая не намира приложение забраната на чл. 24, ал.
7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд намира
приложение, доколкото по делото липсват данни към момента на изтичане на срока по
чл. 79, ал. 1 ЗС имотът е включен в държавния поземлен фонд.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищците имат право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 229,50 лева, депозити за
СТЕ в размер на 700 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищците К. Х. Б., с ЕГН
**********, с адрес: ***** и Н. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
срещу ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройство, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че К. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***** и Н. Х. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ***** са собственици при квоти по 1/2 ид. част на 1681/2181 ид.ч. от
поземлен имот с *****, целият с площ от 2181 кв.м., с адрес на имота: *****
местността „Курията“ (Савако) Каракашева воденица, представляваща дворно място с
площ 2221 кв.м. на основание давност.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройство ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***** и Н.
Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1929,50 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7