Присъда по дело №521/2013 на Окръжен съд - Хасково

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№.5                                                 6.IІ.2015   год.                    гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        

Хасковският окръжен съд, наказателен състав

на шести февруари през две хиляди и петнадесета година  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                       Председател : СТРАТИМИР  Д.

                                            Членове: КОЛЬО  Д.

                              Съдебни заседатели : М.  Г.

                                                                   К.  Б.

                                                                 С.  М.

                                     

                                          

секретар  С.К.

прокурор Г. Гешев

разгледа докладваното от  председателя       

наказателно  ОХ дело № 521 по  описа  за  2013 год.

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

 

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия  А.Т.С., род. на ******** год. в гр.Х., живущ ***, *********, бълг.гражданин, неженен, осъждан, грамотен с висше образование,  търговец, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 1.І.2013 год. в гр.Хасково умишлено умъртвил Г. К. Г.,*** като деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 предл. ІІІ и т.12 предл.І във вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” и във вр. чл.54 ал.1 от НК  ГО  ОСЪЖДА  на наказание “ ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА” за срок от 19 /деветнадесет/ години, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор.

На осн. чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което спрямо подс. А.Т.С. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и задържане по реда на ЗМВР,считано от 3.І.2013 год.

ПРИЗНАВА подсъдимата В.Х.Л., родена на ******* год. в гр.Д., живуща ***, ********, българска гражданка, вдовица, осъждана, грамотна със средно специално образование,

счетоводител, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от 1.І.2013 год. до 3.І.2013 год. в гр.Хасково спомогнала на А.Т.С. ***, извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ и т.12 предл.І вр. чл.115 вр. вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумяла с това лице, преди да е извършил самото престъпление, поради което и на осн. чл.294 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК Я ОСЪЖДА  на наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години и 6/шест/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от  2 /две/ години и 6/шест/ месеца.

ОСЪЖДА подс. А.Т.С., със снета по-горе самоличност да заплати на Д.О.Ч. ***, ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Й.Г.К. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, както и сумата от 13 900 /тринадесет хиляди и девестотин/ лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от лишаване от издръжка, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 1.І.2013 год. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. А.Т.С., със снета по-горе  самоличност да заплати на К.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 1.І.2013 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА подс. А.Т.С. със снета по-горе самоличност да заплати разноски по делото, както следва: в полза на бюджета на МВР- Хасково- в размер на 1 297.15 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- Хасково- в размер на 1 427.27 лв. както и д.т. върху уважените части от гражданскте искове в размер на 6 556 лв..

Веществените доказателства- парче плат от дамаска, парче от вата под него, парче от дунапрен; 2 р. кутии от цигари „Виктори Ексклузив” с 2 угарки в тях; черен нишковиден обект, наподобяващ косъм; сини парчета плат с различни размери и 2 парчета кафяв плат; „смивка”/марлени тампони/; парче от шарен килим; черен стъклен пепелник с надпис „Давидов”; стъклен кафяв пепелник с черен надпис „Българска роза- Казанлък”; 3 броя овъглени парчета от твърд материал; полиетиленова бутилка от 2 л, зеленикава на цвят с надпис „Мераклийско” със зелена капачка, незапечатана, съдържаща прозрачна течност без миризма и полиетиленова кафява бутилка от два литра, празна, без капачка с напис „Шуменско”- като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на протест и въззивно обжалване пред АС- Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕН СЪДИЯ : 

 

 

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                       2.                 3.               

 

 

                                                                                

 

                                                                                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            МОТИВИ по нохд №521/13 год. на ОС- Хасково:

 

            С обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала против подс.А.Т.С. *** обвинение затова, че на 1.І.2013 год. в гр.Хасково умишлено умъртвил Г. К. Г.,***, като деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ и т.12 предл.І  вр. чл.115 от НК, а против подс.В.Х.Л. ***, че за времето от 1.І. до 3.І.2013 год. в гр.Хасково спомогнала на А. Т.С., извършил престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 предл.ІІІ и т.12 предл.І  вр. чл.115 от НК да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумяла с това лице, преди да е извършил самото престъпление- престъпление по чл.294 ал.1 от НК.

От наследниците на пострадалия Г. К. Г. са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове против подс.А.С., както следва- от Д.О.Ч., действуваща като майка и законен представител на малолетната му дъщеря Й.Г.К.- за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер на 150 000 лв. и за обезщетение на имуществени вреди в резултат от лишаването от издръжка за периода до навършването на пълнолетие- в размер на 13 900 лв., и от К.Г.Г., негов пълнолетен син- в размер на 80 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление. Същите бяха конституирани като граждански ищци, а в съответствие с надлежно направено искане- и като частни обвинители по делото.

Прокурор от ОП- Хасково намира, че по делото е била установена изложената и поддържана по обвинителния акт фактическа обстановка, а с това обвинението доказано по несъмнен и категоричен начин и то съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянията и на двамата подсъдими. Пледира за признаването им за виновни и налагане на наказание доживотен затвор на подс.С. и на максималното, предвидено за престъплението по чл.294 ал.1 от НК наказание на подс.Л..

Повереникът на частните тъжители и граждански ищци също намира обвинението доказано и отправя искане за постановяване на осъдителни присъди спрямо двамата подсъдими и уважаване на предявените граждански искове.

Подс.А.С. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които излага фактическа обстановка, съществено различаваща се от поддържаната от прокурора досежно множество релевантни за изводите на съда факти. Признава обстоятелствата, че в новогодишната нощ на 31.12.2012 год. срещу 1.01.2013 год., след 2 часа, когато двамата с подс.Л. останали сами в дома си, са поканили пострадалия да продължат да празнуват. Поканата обаче отправила по телефона подсъдимата, а той довел Г. с такси. Пострадалият вече бил много пиян, у тях пили още, смъркали кокаин. По едно време, излизайки от тоалетната, подс.С. видял подс.Л. да пуска в чашата на пострадалия жълто хапче. Обяснението за това нейно действие било, че преди известно време подсъдимите, заедно с пострадалия били на ресторант и тогава последният съобщил на висок глас ПИН- кода на дебитната си карта, подавайки я на свид.К., когото изпратил да изтегли пари. Подс.С. смята, че подс.Л. е искала да упои пострадалия, след което да вземе дебитната му карта и да изтегли пари от нея. Действително скоро Г. заспал непробудно на масата и двамата го оставили, легнали си, а на сутринта го заварили мъртъв. Признава като цяло описаните по обвинителния акт действия, които били извършени в периода 1.І.- 3.І.2013 год. с цел изнасяне и укриване на трупа и заличаване на следите с известни съществени различия в детайлите, които съдът ще обсъди подробно. Относно хвърлянето на тялото на пострадалия от мост между селата Маджари и Пчелари поддържа, че непосредствено преди това свид.Л.П. му нанесъл множество удари с крака, дървен кол и камък. Пледира за оправдателна присъда.

Защитниците на подс.С. също отправят искане за оправдателна присъда. Намират обвинението недоказано. Акцентират на това, че при липсата на преки доказателства за начина, по който е бил умъртвен пострадалия, разследването не е водено всестранно и не са проверени други възможни версии, в това число гореизложената от подзащитния им теза. По- конкретни техни съображения съдът ще обсъди изрично.

Подс.В.Л. също не се признава за виновна, но дава подробни обяснения, в които се придържа към изложените по обвинителния акт факти, а именно, че в новогодишната нощ си е легнала още преди пострадалият да дойде у тях. На сутринта станала първа, намерила го на дивана, а когато поискала обяснение от подс.С., той отвърнал „снощи объркахме хапчетата” и споделил, че „без да иска” дал на Г. хапче. По отношение на предявеното й обвинение заявява, че през целия период 1.І.- 3.І.2013 год. се намирала под непосредствения контрол на подс.С., който не й разрешил да се обади на полиция, Спешна помощ или тел.112, заставил я да участва във всички по- нататъшни действия, като не допуснал тя да се отдели от него изобщо.     

Защитникът й на свой ред пледира за оправдателна присъда. От една страна намира обвинението против подс.С., което е определящо за ангажиране на нейната отговорност, за недоказано, а от друга- оспорва съставомерност на деянието й от субективна страна.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено по делото следното:

По фактическата обстановка:

Подс.А.С. ***, на *** год., български гражданин. Има полувисше образование с придобита специалност „*****”, но винаги е работел като *****. ******, от 2006- 2007 год. съжителства на **** ****** с подс.Л.. Осъждан многократно /осъжданията му ще бъдат обсъдени отделно/, с по- скоро отрицателни лични характеристични данни.

Подс.В.Л. ***, на **** год., българска гражданка, със средно образование, работи като *****. Отдавна е *****, последните години живее на ***** ****** с подс.С.. От брака си има **** **** ****, които отдавна са самостоятелни, но се вижда редовно и поддържа близки взаимоотношения с тях. Осъждана за престъпление по чл.343б от НК, извършено през 2010 год. С противоречиви лични характеристични данни.

Двамата подсъдими от около 2006- 2007 год. живеели на **** **** в гр.***** в жилищен имот на трети етаж на пл.”*****” №**, в непосредствена близост до цетралния градски площад. Имотът бил наследствен, реституиран на фамилията на бащата на подс.С., Т.С., който живеел с тях. Майката на подсъдимия е починала, няма братя и сестри. Сградата се състои от три етажа, от които на първия етаж има търговски обект, а на втория живеят свидетелите Е. и Б. Б., първата от които ****** на Т.С.. Макар да е ****** по образование, подсъдимият не практкувал професията си, а от дълги години се занимавал с търговия с телефонни и GSM- апарати, предимно на старо, като за целта ползвал търговското помещение на първия етаж от сградата, в която живее.

Третият жилищен етаж от същата сграда се състои от четири стаи. От входната врата се влиза в коридор, вдясно от който са разположени баня с тоалетна и кухня, а вляво- спалня и  стая, ползвана от бащата на подс.С.. Директен преход имало само между кухнята и стаята на Т.С., но вратата между двете помещения не се ползвала никога и била преградена с мебели. Това се установява от фотоалбум, изготвен при проведен оглед в жилището и констатациите по протокола от същия. В празнични случаи семейството се събирало, или посрещало гости в кухнята, която била най- подходящото за целта помещение, около ъглов диван.

Семейството на подс.С. притежавало още един недвижим имот в гр.******- дворно място с къща и гараж на ул.”*** ****”, също в идеалния център на града, както и селски имот- дворно място с две постройки в с.******. В гаража на ул.”В.Д.” паркирали лек автомобил „*****”, собственост на неговия баща.

Пострадалият Г. К. Г. е бил на *** год., б.ж. на гр.****. Известен в града с прозвището „Д.А.”. *****, от брака си има един пълнолетен син- свид.К.Г., който живее и работи в *****. Последните 13-14 години Г. съжителствал на семейни начала със свид.Д.Ч., с която имат едно малолетно дете- Й.Г.К., родена през ****год. Живеели на ул.”****” №*** в къща на хълма ****. През последните години Г. се занимавал с търговия с автомобили втора употреба, които внасял от чужбина. Партньор в тази дейност му бил свид.Д.Л., който участвал с пари и помагал за продажбата им, а Г. пътувал сам, или с други търговци, предимно до Г. и А.

И подсъдимият, и пострадалият обичали да си пийват, да сядат на маса с приятели, при което нерядко се случвало да злоупотребят с алкохола. Под въздействието му ставали превъзбудени, почвали да говорят да висок тон, да ръкомахат, а пострадалият почвал да черпи всички около себе си, да се държи „ларж”.

Подс.С. и пострадалият Г. се познавали като търговци от града отдавна, но без да са твърде близки. Запознали се през 90- те години, когато Г. държал ксерокс в съседство с къщата на братовчед на подсъдимия на ул.”*** ****”. Г. се отбивал до магазина на подсъдимия, когато търсел да закупи телефон. В края на 2012 год. двамата подсъдими били поканени на гости у свид.Д.Л., партньор в бизнеса на Г., известен като Д. „А.”, с когото също се познавали. Там заварили пострадалия, заедно със свид.С.К., негов съсед, който често го придружавал, и изпълнявал ролята на шофьор, за да може Г. без притеснения да пие алкохол. При тази среща Г. се оплакал от бизнеса със стари автомобили и запитал подсъдимия може ли да намери ай- фони на изгодни цени, като му споделил, че в Турция се продават скъпо.  Разменили си телефоните и се уговорили да се чуят. Тъй като домакинът- свид.Л. се понапил, гостите решили да си тръгват, но да отидат на ресторант. Понеже и свид.К. бил пил, четиримата- С., Л., Г. и К. се придвижили с такси до ресторант „Ш.”, където въпреки късния час, приели да им сервират по едно питие. На тръгване пострадалият заявил, че ще плати сметката, но тъй като нямал достатъчно пари в брой у себе си, извадил дебитната си карта, подал я на свид.К. и го пратил да изтегли сума, като съобщил ПИН- кода си на глас, достатъчно високо, за да могат думите му да бъдат възприети от всички присъствуващи. Свидетелят изпълнил заръката, което бил правил и друг път.

Близък приятел на подс.С. бил свид.И.Х.. Двамата имали уговорка да посрещнат новата 2013 год. в дома на подсъдимите, заедно с новата приятелка на свидетеля- В. от гр.***. Двамата се запознали по интернет и щели да се видят за първи път, поради което се уговорили домакините да не канят други хора.

На 31.12.2012 год. подс.С. започнал да пие още от обед в магазина си на първия етаж, където непрекъснато се отбивали негови познати. Дошъл и свид.Х., за да потвърдят уговорката за вечерта. С него изпили една бутилка от 0,5л водка. Около 17,30 часа подс.Л. го приканила да се прибере и й помогне за празничната трапеза.

Около 20 часа Х. и приятелката му отишли у подсъдимите. За малко към тях се присъединил бащата на подсъдимия- свид.Т.С., но скоро се оттеглил в другата стая. Подсъдимата знаела, че децата й- свидетелите М.М. и А.М. ще празнуват заедно в дома на М., заедно със свид.А.А., с когото тя живеела на съпружески начала и свид.Д.К., който работел при А., то тъй като и А., и М. били на работа на 31.12., решила да улесни дъщеря си от домакински ангажименти и след 22 часа, въпреки уговорката със свид.Х., се обадила по телефона и ги поканила да се присъединят към тях. Четиримата нямали нищо против, повикали такси и около 22,30 часа дошли в дома на подсъдимите. Свид.Х. обаче се подразнил от това и двамата с приятелката му скоро си тръгнали. На гости останали само свидетелите А. и М. М., А.А. и Д.К..

Според единодушните им показания, подс.С. бил видимо повлиян от алкохола още при пристигането им и не спирал да пие през цялото време /самият той признава това в обясненията си/.  Свид.А.А., който седял до него, възприел, че подсъдимият сам довършил бутилка уиски, след което преминал на водка. Бил обаче весел, в приповдигнато настроение, не се държал предизвикателно или конфликтно.

По едно време свид.Д.К. се задавил с голямо парче месо от пържола, но го изплюл на пода- той седял на стол в близост до мивката, а не на дивана.

Свид.М.М. и свид.А.А. възприели телефонен разговор, който подсъдимият провел по мобилния си телефон около час след идването им /т.е. преди Нова година/. Свид.А.А., който седял до подсъдимия, и единствен поддържал някакъв разговор с него утвърждава, че разговорът е бил с „Д.”, когото и той познавал лично. Д. поканил подс.С. у дома си да празнуват заедно, но последният отказал, защото има гости.

Четиримата свидетели останали едва до около 00,30 часа, когато също си тръгнали, защото всички били много изморени, свид.М.М. била на работа втора смяна същия ден, а брат й А.- след нощна смяна. М. обещала на майка си да дойде на и следващия ден, за да се видят. Двамата подсъдими останали сами.

През това време пострадалият Г. празнувал Нова година у дома си на ул.”П.” №**, първоначално в компанията на само на своя съсед и приятел свид.С.К.. Детето Й. било изпратено на гости при сестрата на майка си в гр.М., тъй като било във ваканция още от Коледа. Свид.Ч. също била на работа втора смяна и се прибрала и присъединила към празнуващите сравнително късно. Била изморена и от време на време се оттегляла да си почива в съседна стая. Пострадалият и свид.К. пиели домашна ракия и водка, но към 22,30 часа свид.Ч.  вдигнала от масата концентрирания алкохол и оставила само вино. Не искала пострадалият да злоупотреби с алкохола в новогодишната нощ, както нерядко се случвало по празници. С напредването на вечерта под въздействието на алкохола Г. ставал все по- еуфоричен и все по- често говорел по мобилните си телефони /ползвал два/, поздравявал различни хора с настъпващата Нова година. Един от разговорите бил с цел да ходатайства на човек, на когото свид.К. дължи пари, да го изчака. Г. също не ставал агресивен под влияние на алкохола, а превъзбуден, почвал да говори на висок тон, да ръкомаха и да черпи всички около себе си. Около 00,30 часа свид.Ч. си легнала, а около час по- късно усетила, че съседната стая утихва.

 Когато двамата подсъдими останали сами в дома си, подс.Л. предложила на подс.С. да си лягат, но той отвърнал, че има още много пиене и не желае да приключва с празнуването.

В периода между 1 и 1,30 часа подс.С. и пострадалият отново говорили по телефона. Няма категорични доказателства кой на кого се е обадил, но темата на разговора била да продължат вечерта заедно. Подсъдимият утвърждава, че „Д.” му казал „като не искаш да дойдеш ти, аз ще дойда”. Подсъдимият дал телефона на подс.Л., която чула някой да отправя обидни, нецензурни думи и изрази. Тя отвърнала, че така не се говори на жена, но през това време пострадалият дал телефона на свид.К.. Възприемайки, че с нея не говори Г., подс.Л. казала „Ти ли си добермана на Д.”, след което върнала апарата на подсъдимия. Пострадалият казал на С., че жена му е вдигнала пиенето и той ще дойде у тях, но не знае къде живее. Разбрали се подс.С. да дойде да го вземе с такси. Подс.Л. не възприела тази уговорка, изпушила още една цигара и си легнала.

Между 1,30 и 2 часа на 1.І.2013 год. подсъдимият излязъл от дома си и се отправил към стоянка на таксита наблизо. Там нямало такива, но по улицата преминавали таксиметрови коли и той спрял една, управлявана от свид.Д.Д.. Дал му адреса на Г.-***. Когато пристигнали, пострадалият вече чакал на тротоара пред къщата си. Носел две торби с различни неща за ядене. Преди да се качи, извадил от багажника на паркиран пред дома му лек автомобил един стек кутийки с бира. Натоварили багажа и потеглили обратно. По пътя пострадалият, който седнал на задната седалка, попитал свид.Д. дали го познава, след което се представил като „Д.А.”. Според свидетеля и двамата пътници били порядъчно пийнали, но в добро настроение и приятно възбудени. Улицата пред дома на подсС. денем е платен паркинг, но през нощта бариерата била вдигната и свид.Д. ги оставил почти пред входната врата на сградата. Г. платил курса. Свидетелят утвърждава, че на градския площад все още имало хора, но тържеството със заря и фойерверки било вече приключило.

Подс.С. и пострадалият се качили на третия етаж и продължили да празнуват само двамата и да пият. Под влиянието на погълнатото значително количество алкохол обаче атмосферата станала конфликтна, напрегната. Г. започнал да се държи арогантно, да отправя нецензурни и обидни думи и изрази спрямо подсъдимия и близките му. Подс.С. изпаднал в пристъп на ярост и гняв и в един момент, загубил самоконтрол, грабнал от масата един от намиращите се там масивни пепелници и нанесъл на пострадалия най- малко два силни удара по главата в предната част на черепа. С това привел Г. в безпомощно състояние, той паднал на пода, а подс.С. започнал яростно и ожесточено да му нанася удари с ръце и крака по главата, гърдите, гърба и да скача въру тялото на поваления Г.. Така за кратко време подс.С. причинил на пострадалия множество несъвместими с живота травматични увреждания и той починал.

Подс.С. вдигнал тялото му и го поставил на ъгловия диван, след това си легнал.

Сутринта на 1.І.2013 год. подс.Л. се събудила към 8,20 часа /погледнала стенния часовник в спалнята/. Минала през банята, отишла в кухнята да си прави кафе и открила тялото на пострадалия. Торсът бил на дългата страна на ъгловния диван, главата- към ъгъла с лице, заровено в тапицерията, поради което първоначално не го разпознала. Краката му били простряни на балатума на пода, изглеждал като човек, „на когото не са стигнали силите да се изкачи на дивана”. Първоначално помислила, че е дошъл приятел на А., който се е напил безпаметно и останал на спи, което се случвало и друг път, но мъжът не давал признаци на живот. Веднага отишла в спалнята и започнала да буди подсъдимия, за да му поиска обяснение.

Все още неизтрезнял напълно, подсъдимият станал, облякъл се, отишъл в кухнята и видимо се притеснил. Изправил тялото и го обърнал и положил на дивана. В този момент подсъдимата разпознала пострадалия, макар лицето да било подпухнало и изкривено. От носа към брадичката му се спускала слуз, а на мястото на дивана, където било захлупено лицето, имало петно от изтекли секрети с неправилна форма и около 10- 15 см. диаметър.

Подс.С. обяснил на подс.Л., че „това е от хапчето, което без да искам, му дадох снощи.”. Тя затърсила телефон, за да се обади на тел.112, или за линейка, но подсъдимият и забранил да прави това с аргумент, че е „черна овца” в очите на полицията и със сигурност ще го обвинят за смъртта на Г.. Започнал да се упреква, че го оставил да спи у тях, вместо да си го изпрати. Подсъдимият съобразил, че скоро може да дойде баща му, който също ползвал кухнята и затова трябва да преместят тялото в спалнята. Двамата подсъдими изтеглили трупа в спалнята и го подпряли на гардероба в седнало положение върху одеало. Забърсали с кухненска гъбичка изтеклите от устата на пострадалия храчки и слуз от тапицерията на дивана, където останало мокро петно.

Подс.Л. отново настояла да известят някого за случилото се- да се обадят на тел.112, или на Спешна помощ, дори предложила на подс.С. да потвърди, че тя е дала хапче на пострадалия, но той останал непреклонен. Бил категоричен, възразил, че досега е лежал затвора за дреболии, а при установен труп в дома му ще го обвинят в убийство. Намекнал, че ако нещо стане, е по- добре тя да поеме отговорността, защото, макар да има две деца, те били вече пълнолетни и самостоятени, а неговият баща бил сам и много възрастен. Намекнал още, че нещо може да се случи на децата й.

Подсъдимият заявил, че сега най- важното е да се оттърват от трупа. Първоначално дори искал да го качи на гръб и с такси и да го остави пред дома му, да го залее с водка и го остави с бутилка в ръка, но бързо изоставил това намерение. Започнали да обсъждат други варианти- изоставяне в гора, хвърляне в язовир или река и пр.

Подсъдимият съобразил, че  е добре петното на дивана да се премахне и по- късно се обадил на свой познат тапицер- свид.О.Ч., чиито услуги бил ползвал и преди. Свидетелят не вдигнал. Около 11 часа подс.Л. се обадила на дъщеря си- свид.М.М., за да я пита дали ще им дойде на гости. Свид.М. заявила, че в 14 часа има среща с вуйчо си и ще дойде след това.

Малко преди обед покрай дома на подсъдимите по улицата преминал свид.Л.П.. Свид.Л.П. е бивш ***, *** от *** от *** ***, пенсиониран от 1997 год. След това работил в различни строителни фирми. Имал обаче слабост към алкохола и системно злоупотребявал. Съпругата му го напуснала, пълнолетните му деца заминали за чужбина. Постепенно стигнал дотам, че почти не изтрезнявал, работел ден за ден каквато и да е работа срещу минимално възнаграждение, или срещу храна и пиене. Още от времето, когато работел в строителството, се запознал с най- напред с Т.А., който му възлагал различни строителни и домакински работи по поддържка имотите на семейството, най- вече селския имот в с.К.. Сближил се със семейството. Когато останал без постоянна работа и близки хора, подс.С. започнал да го използва като момче за всичко, като му давал всеки ден по 1- 2 лева, отделно алкохол, храна. Когато си получел пенсията, връщал на подсъдимия парите. Като гаранция затова обаче подс.С. държал у себе си личната му карта.

Свид.Л. възприела през прозореца, че свид.П. преминава покрай тях и го извикала, като преценила, че би бил подходящ помощник при изнасянето на трупа.

Свид.П. бил още махмурлия от предната нощ, но подсъдимият веднага му налял ракия. След кратко колебание и обмисляне как да го въведат в ситуацията, подс.Л. му казала „Ти винаги идваш, когато най- много ни трябваш.” След това му разказала, че на Нова година имали гости, празнували, яли, пили, но накрая на един от тях му станало лошо и починал. Намерили го на сутринта в кухнята. Завели свидетеля в спалнята и му показали трупа. Свид.П. видял, че е облечен със синьо долнище на анцунг, а нагоре- с по- тъмна на цвят фланела. Попитал от какво е умрял и защо не са извикали полиция или линейка, но не получил задоволителен отговор от подсъдимите, С. само споменал, че ще има големи разправии. Решил, че човекът е получил удар.

Подсъдимите преценили, че е най- добре трупът да се изнесе от дома им по тъмно, през нощта. Решили дотогава да задържат свид.П. и го поканили да си хапва и пийва, масата си стояла неотсервирана. Свид.П. се възползвал от поканата и останал.

Следобед свид.Ч. установил пропуснато повикване и върнал обаждането. Подсъдимият се представил като „Н.” и казал, казал, че има диван за претапициране. Свидетелят не се досетил кой е, отвърнал му, че на първи и втори януари ще почива и се уговорили да се чуят чак на трети.

Между 14,30 и 15 часа свид.М.М. отишла в дома на подсъдимите, както се била уговорила с майка си. Заварила масата, както си била от предната вечер. На дивана обаче имало мокро петно. Попитала подсъдимия какво е това, той отговорил, че е разлято червено вино, но очаква тапицер да го претапицира. Свид.П. бил там, вече пиян. Вратата на спалнята била затворена. Останала около 20- 30 минути, през което време други лица не дошли, след което си тръгнала.

Около 15- 15,30 часа на подсъдимия се обадил свид.Х., който минавал по улицата покрай магазина и го питал няма ли да пият кафе, но подсъдимият отвърнал, че ще си стои у дома.

В крайна сметка подсъдимите решили да се оттърват от тялото, като го изхвърлят някъде в района на гр.Маджарово /на около 45-50 км югоизточно от Хасково в полите на Родопите/. За да остане изнасянето му от дома им незабелязано, решили да изчакат късните часове на нощта, когато няма да има минувачи. Уведомили свид.П. за решението си, което взели заедно. Дотогава останали около масата в кухнята и зачакали.

Надвечер подс.С. отишъл до другия имот на семейството на ул.”В.Д.” и докарал от гаража лекия автомобил на баща си- ВАЗ 21013, рег.№ *******. Паркирал същия непосредствено пред входната врата на сградата на пл.”****” №***, тъй като в празничния ден паркирането било свободно.

Подсъдимите периодично оглеждали стълбището, а през прозореца и улицата пред дома си, за да се уверят, че навсякъде е безлюдно. Около полунощ на 1.І. срещу 2.І.2013 год. преценили, че е време да действат. Подсъдимият и свид.П. завили трупа с одеалото, което подсъдимият разрязал така, че да се образуват дръжки. След това двамата го вдигнали и изнесли по стълбището. Натоварили го на задната седалка в паркирания пред входа автомобил. За да се побере, главата му била опряна в малкото стъкло на задната лява врата, а краката били спуснати зад предната дясна седалка. Подс.С. седнал зад волана, а подс.Л. и свид.П. се сместили на предната дясна седалка. Потеглили по посока гр.Маджарово. Пътят преминава през селата К., Жълти бряг, Стамболово, стигайки до с.Силен. В центъра на с.Силен се намира разклон, на който пътят наляво продължава за гр.Маджарово, а надясно се отклонява за с.Маджари. Вместо към гр.Маджарово, подсъдимият отбил надясно за с.Маджари. Стигайки до селото, тримата установили, че са объркали пътя. Автомобилът нямал много гориво, наблизо нямало работещи бензиностанции и подсъдимият започнал да се притеснява, че ще закъсат. Започнал да се оглежда за подходящо място. Като излезли от с.Маджари по посока към следващото с.Пчелари, стигнали до мост над селска рекичка. Подс.С. решил, че това е подходящото място и спрял колата.   

Мостът бил каменен, с височина 7,84 м и по цялото му протежение имало и крайпътна мантинела, и метален парапет. Последното ясно личи на три от снимките /втора, трета и четвърта/ от фотоалбума, изготвен при оглед на местопроизшествие /т.І л.6 и сл./ на мястото, където е бил открит трупа.

Подсъдимият спрял до моста, вдясно от пътя. Двамата със свид.П. изнесли трупа от автомобила и го понесли към моста, а подс.Л. се отдалечила по посоката, от която дошли и застанала край шосето, пушейки цигара след цигара. Тогава по пътя в същата посока се задал друг автомобил, управляван от свид.С.И.,***, който се прибирал от гостуване на свой приятел. Той възприел двама мъже и една жена на необичайно място и по необичайно време и решил да спре и да провери какво се случва. Подсъдимият и свид.П. пуснали трупа с одеалото до парапета на моста. Най- близо до свид.И. била подсъдимата и той провел разговор с нея. Тя му казала, че няма проблеми и всичко е наред. Той я уверил, че ако имат нужда е готов да помогне, уведомил я как се казва, че е от с.Пчелари, и продължил пътя си. Както подсъдимите, така и свид.П. са единодушни, че свид.И. бил доста пиян.

Подсъдимият приканил свид.П. да вдигат трупа и да го хвърлят през парапета. Най- напред го изправили и подпряли на него, а след това продължили да вдигат, но едрото телосложение на пострадалия ги затруднявало и на няколко пъти го изпускали. При това горната дреха на пострадалия се изхлузила и останала до мантинелата, но свид.П. я изхвърлил. В един момент той заявил на подсъдимия, че вече няма сили и тогава подсъдимият хванал трупа за краката, вдигнал го и го пуснал през парапета с главата надолу. Малката рекичка имала съвсем малко вода, при падането на тялото се чул трясък, а не плясък. Одеалото, с което носели трупа не изхвърлили, а подсъдимият го сложил в черна полиетиленова торба и я прибрал в колата.

След това тримата се отправили обратно за Хасково. Около 3-3,30 часа на 2.І.2013 год. се прибрали в дома на подсъдимите и заспали около ъгловия диван в кухнята. Масата намерили разтребена, посудата измита от бащата на подсъдимия.

Също на 1.І.2013 год. свид.Ч., съобразно предварителна уговорка със сестра си, трябвало да замине за Момчилград с автобус, да остане на гости един ден и на следващия да се прибере с дъщеря си. Станала между 7 и 8 часа сутринта, видяла, че у дома няма никой, но тръгнала за автогарата. Автобусът тръгвал в 9,30 часа. Пристигнала в Момчилград по обед, следобед към 15 часа започнала да звъни на пострадалия. Макар да го търсила и на двата телефона, които ползвал, нито един не давал сигнал. Същият ден и свид.К. опитвал да се свърже с Г., но без резултат.

На 2.І.2013 год. сутринта подсъдимите решили, че трябва да изгорят одеалото, в което е бил завит трупа. Обсъдили къде да стане това и се спряли на селския имот на С.и в с.К.. Уведомили свид.П., че отиват там и той поискал да дойде с тях, защото, когато преди известно време работил в селото при братовчед на подсъдимия, на име Г. „К.”, си забравил очилата с диоптър и сензорен ключ за входната врата на блока, в който живее. Заредили бензин за 5 лева, като отделно заредили и още два литра в празна трилитрова туба за вода. След това, около 10,30- 11 часа отишли до магаизна в който работи свид.М.М., находящ се недалеч от жилището им и подс.Л. помолила дъщеря си да й даде 20 лв. назаем. М. се съгласила. Проследила майка си с поглед и я видяла да се качва в старото бяло „Ж.” на С.и. Почти в същия момент в магазина влязъл свид.П., който поискал бутилка вино за 2 лв. Свид.М. му дала двулитрова полиетиленова бутилка „Мераклийско”, което обаче струвало 2,65 лв., а свид.П. и отвърнал, че Наско ще даде останалите пари по- късно. Започнал да пие от бутилката още в колата по пътя за селото.

Селският имот на С.и в с.К. представлява дворно място с две къщи- стара и по- нова. Тримата влезли в новата къща, където имало отоплителна печка на дърва- „кюмбе”. Оказало се обаче, че одеалото е обемно и не влиза в нея. Тогава свид.П. им обърнал внимание, че в старата къща има огнище, където ще го изгорят по– лесно. Отишли там, свид.П. взел от тротоара пред дома им изоставени стари кашони, разпалил огнището, след което залели одеалото с бензин от тубата и го запалили. Свид.П. хвърлил в огъня и чифт зимни ръкавици, които носел, докато хвърляли трупа от моста,  а така също и стари джинси, с които бил обут, като просто ги свалил- отдолу носел други панталони. Докато вещите горели, подсъдимият и свидетелят пиели от виното. След като всичко изгоряло, залели огнището с вода, свид.П. събрал пепелта в друг от кашоните, който натоварили в колата и изхвърлили в контейнер за смет в края на улицата. После отишли у братовчеда на подсъдимия- Г., откъдето свид.П. си взел забравените вещи и се върнали в Хасково.

Подс.С. оставил подс.Л. в магазина на първия етаж заедно с Л. и се качил до жилището им. След малко се върнал и казал, че дамаската на дивана мирише силно на повърнато и трябва да изгорят и нея. Затова изрязал изцапаното парче, но този ден нямал повече сили да ходят пак до К.. Обадил се обаче повторно на свид.Ч., питал го колко метра плат ще му трябва и отново се уговорили за следващия ден- трети януари.

Надвечер същия ден свид.Х. се обадил на подсъдимия с предложение да им дойдат на гости с приятелката си. Последният преценил, че би било необичайно да му откаже и всичко трябва да изглежда, все едно нищо не се е случило, и ги поканил. Около 19 часа свид.Х. и приятелката му дошли, но всички били много уморени и останали едва докъм 21,30 часа. Свид.П. през това време излязъл да си търси пиене. Прибрал се по- късно и отново пренощувал у подсъдимите на ъгловия диван в кухнята.

Все още на 2.І.2013 год. свид.Ч. *** около 14 часа. Очаквала пострадалият да си почива след тежките празници и като не го намерила, започнала да се притеснява. Обадила се на свид.К., който я уведомил, че също го е търсил напразно. Започнала да разпитва и други хора за Г. и след като до 18 часа той не се прибрал, уведомила на тел.112 за изчезването му.

На 3.І.2013 год. свид.А.А.,*** извел овцете си на паша. Около 14 часа овцете се спуснали към реката под моста, където бил хвърлен трупа на пострадалия, свидетелят ги последвал и открил тялото му. Веднага уведомил кмета на селото, който известил органите на полицията.

Подс.С. решил, че на 3.І. трябва да отвори магазина си и започне работа, за да изглежда всичко нормално. Съобразно уговорката се обадил на свид.Ч., който му казал, че е започнал друга поръчка и предложил да се срещнат в кафе „Лагуна” в 15 часа, когато ще е приключил. Едва при този разговор свидетелят разпознал подсъдимия, на когото и друг пък бил вършил тапицерски услуги. Доловил, че С. проявява нетърпение. В 15 часа обаче не отишъл на срещата, защото не му се захващала нова работа същия ден. Подсъдимият се обадил 10-15 минути по- късно за обяснение къде е, бил настоятелен. Свидетелят го излъгал, че детето на чирака му е болно и този ден няма да могат да работят повече, след което го попитал толкова ли е спешно. Подсъдимият отговорил, че на другия ден ще пътува и дотогава работата трябва да е свършена. Свидетелят го насочил съм други тапицери.

Около 17 часа, на смрачаване, двамата подсъдими заедно със свид.П. отново се отправили с лекия автомобил на неговия баща към с.К.. Този път без да губят излишно време изгорили парчето от тапицерията в огнището на старата къща, пак събрали пепелта и я изхрълили. Върнали се в Хасково и оставили свид.П. пред блока, в който живее. На раздяла подс.С. му подарил GSM- апарат. След това отишли да оставят автомобила в гаража на ул.”В.Д.”. Още докато подсъдимият прибирал колата, бил потърсен на телефона си от полицейски служител. Вдигнала подсъдимата и казала, че той отсъства, но ще му предаде да се обади. Едва двайсетина минути по- късно, тъкмо когато се прибрали в дома си, подс.С. бил задържан.

Почти по същото време свид.Ч. била уведомена за смъртта на пострадалия и извикана за разпознаване на тялото.

Със заключение на съдебно- медицинска експертиза /СМЕ- т.ІІ л.2- 9 от ДП/, назначена на ДП са установени следните наранявания, причинени на пострадалия: съчетана травма- травматична деформация на главата, охлузвания и разкъсно- контузни рани по лицето, кръвонасядания по лицето и клепачите на двете очи, голяма разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата и рана в тилната област, кръвонасядане на меките обвивки на черепа с хематоми в слепоочните и тилна области, отломъчно счупване и пълно разрушаване на мозъчния и лицевия череп, разкъсване на обвивките на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив, разкъсване и контузия на мозъка, мозъчния ствол и малкия мозък, вдишана кръв в белите дробове, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра вдясно и на ІІ- Х ребра вляво с кръвонасядане на тъканите около счупванията, разкъсвания на десния бял дроб и кръвоизлив в дясната гръдна кухина около 600 мл, контузии в двата бели дроба, разкъсвания на черния дроб, лявата надбъбречна жлеза, хилуса на левия бъбрек и задстомашната жлеза с контузии на същите органи и околни тъкани, счупване на гръбначния стълб с пълно разчленяване на нивото на четвърти гръден прешлен и на нивото на Х-ХІ- ти гръдни прешлени, пълно прекъсване на гръбначния мозък в местата на счупване с кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка над нивото на счупването на ІV гръден прешлен, счупване на бодлестите израстъци на VІІ шиен и на І- VІІ гръдни прешлени, дълбоки кръвонасядания, разкъсвания на мускулни влакна и хематоми в областта на гърба по хода на гръбначния стълб и в областта на лопатките.  

Причина за смъртта е гореописаната съчетана травма, която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути. Съчетаната травма обхваща четири групи травми, всяка една от които самостоятелно може да причини смъртта, а именно- травма на главата, травма на гръбначния стълб, травма на гръдния кош и белите дробове и коремна травма, включваща разкъсванията на черен дроб, надбъбречна жлеза, бъбрек и задстомашна жлеза.

Така установените увреждания са били причинени от механизъм на действие от твърд, тъп предмет- удари с или върху, или притискане върху такива предмети с изключителна енергия, която е в състояние да причини счупване на черепа, двойно счупване на гръбнака, разрушаване на гръдна клетка и на поредица от бодлести израстъци. Не се констатират следи от огнестрелно или остро хладно оръжие. Брой и поредност на нанасяне на ударите не може да се определи. Вещото лице е консатирало, че пострадалият е страдал от болестта на Бехтерев, вследствие на което е налице по- лесна чупливост на гръбначния стълб, който заради срастване и капсулиране на прешлените губи от своята еластичност.

Всички травми са били нанесени приживе, по време, когато пострадалият е имал сърдечна дейност и дишане, не е установена травма, нанесена след спирането на сърдечната дейност. Не по- малко от 10- 12 часа след настъпването на смъртта, тялото е престояло по гръб, което е дало възможност да се фиксират трайно послесмъртни петна по задните части на тялото и крайниците. Смъртта е настъпила поне 12 часа преди намирането на трупа, а състоянието му и установените трупни изменения отговарят на смърт от първо денонощие, за което допринасят ниските околни температури и престоя на открито на тялото, частично потопено в студена течаща вода.

На разпита си по време на съдебното следствие вещото лице- съдебен лекар изразява становище, че травмите са нанесени в кратък интервал от време, почти едновременно, а така също и че се констатират множество обективни находки, сочещи, че първа е нанесена черепно- мозъчната травма. На този извод навеждат обстоятелствата, че  същата по своя характер и изразеност на степен на увреждане е могла да доведе до загуба на съзнание у пострадалия, респ. до лишаване от възможност за извършване на активни, в това число защитни действия, което пък на свой ред е дало възможност на извършителя да нанесе необезпокоявано и безпрепятствено останалите, изключително тежки увреждания в областта на гръбначния стълб, гръдния кош, коремната кухина. Следващ аргумент в тази насока е наличието на вдишана кръв в белите дробове- при нанасяне на черепна травма все още са налице запазени дихателна и сърдечна дейност, вследствие на които кръвта нахлува в тях. Последното е изключено, ако първо е причинена травмата на гръбначния стълб или гръдния кош например.

Изключително важен и съществен е извода на вещото лице- съдебен лекар затова, че всички наранявания са били причинени прижизнено, поради което на същото бе посветена значителна част от разпита му на съдебното следствие. Категоричността на този извод се свързва с наличето на неоспорим критерий- наличието на кръвонасядания около абсолютно всички без изключение увредени места, органи и тъкани- в различна степен на изразеност. Гореспоменатото наличие на вдишана кръв е друг важен признак в тази насока. Такъв е и установената еднаква давност на всички увреждания.

Според становището на съдебния лекар, въпреки големия брой наранявания, засегнали множество органи и причнили тежки увреждания, същите не са такива, които да са свързани с обилно кръвотечение, в подкрепа на което са и установените вътрешни кръвонасядания, т.е. вътрешни изливи на кръв около всички увредени органи и тъкани. Съществено затова е допринесъл и твърде бързият темп на настъпване на смъртта. Обилното кръвотечение е характерно за раните от огнестрелно или хладно, остро оръжие, каквито не са установени.

Наличието на трайно фиксирани послесмъртни петна по задните части на тялото и крайниците, ясна индиция за престояването на тялото по гръб в продължение на най- малко 10- 12 часа, в съвкупност с намирането на трупа под моста в положение по очи е категорично доказателство за преместването му след изтичане на посочения времеви период.

Най- сетне, изразеното в заключението становище, че картината на трупа отговаря на смърт от първо денонощие се основава на констатираните- степен на вкочаняване, наличие на още запазени послесмъртни петна и неустановяването на начало на разложителни процеси, все признаци на ранна смърт. Същите обаче са условни и зависят съществено от температурата на външната среда, като при температура под 20 градуса се забавят. Престояването на тялото на открито, частично потопено в поток със студена вода е дало възможност същите да бъдат констатирани и след по- дълъг прериод от време, т.е. възможно е смъртта да е настъпила и преди повече от едно денонощие от намирането на трупа.

Със заключение на съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства /т.ІІ л.12- 13 / за изследване на следи от кръв по иззети веществени доказателства, всички иззети при проведеното на ДП претърсване и изземване от жилището на подсъдимите на пл.”Свобода” №15 в гр.Хасково, както следва- парче плат от дамаска, парче от вата под него и парче от дунапрен, иззети от ъгловия диван в кухнята, щанга- 1 бр., парче от шарен килим,  марлени тампони, чрез които са иззети червеникави на цвят зацапвания в близост до хладилника и зад вратата в кухнята, марлен тампон, чрез който е иззето петно от долната част на гардероба в спалнята, както и на иззета кръв от подс.Л. е установено, че следи от кръв са налице само по първите три, но кръвта може да е на подс.Л., не и на пострадалия. Самата подсъдима заявява в обясненията си, че страда от хемороиди и преди известно време получила силен кръвоизлив, докато седяла на дивана в кухнята.

 Със заключение на химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта /т.ІІ л.17/ е установено съдържание на алкохол в кръвта на пострадалия- 1,93 на хиляда.

Заключение на втора химическа експертиза за изследване на съдържание и концентрация на упойващи и психотропни вещества в кръвта на пострадалия /т.ІІ л.26-29/ не установява наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП от следните групи: бензодиазепини, дибензепини /в това число „Лепонекс”/ фенотазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, метадон, канабис, алкалоиди /вкл. опиеви, бенпренорфин, атропин, кокаин, стрихнин, оксикодон и др./, амфетамин,  метамфетамин, респ. техн производни и метаболити.

Назначената на ДП комплексна психиатрична и психологическа експертиза /т.ІІ л.34- 52/ на подс.А.С. дава заключение, че същият е вменяем, и както понастоящем, така и към периода 31.ХІІ.2012- 3.І.2013 год. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, макар да страда от „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба”. Това заболяване е било налице и към момента на извършване на деянието, и понастоящем, но въпреки това към 1.І.2013 год. той не е бил невменяем по болестни причини.

Въз основа на данните по делото, вещите лица от състава на комплексната експертиза намират, че в периода 31.ХІІ.2012- 3.І.2013 год. подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиянение- в различна степен в различните моменти от периода, тъй като е запазил в достатъча степен психични годности- напр. могъл е да шофира, поведението му като цяло е подредено, организирано и структурирано, поради което не е било налице патологично алкохолно опиянение. Състоянието на обикновено алкохолно опиянение не представлява краткотрайно разстройство на здравето и не нарушава базисните психични годности.

Цялостната преценка и анализ на данните за склонността на подсъдимия към употреба на алкохол не дават основание на експертизата да приеме, че при него е налице „Синдром на алкохолна зависимост”, а само „Вредна употреба на алкохол”. За изготвяне на заключението подсъдимият е бил обект на експертна оценка в условията на проведено амбулаторно изследване на 5.ІІ.2013 год., по време на което се установило, че в края на 2008 год. е лекуван в Областен диспансер за психично здраве- Хасково, като за времето от 10.ХІІ.2008- 7.І.2009 год. бил приет на лечение с остра психотична симптоматика. Била му поставена диагноза:”Остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми. Отзвучало”. Бил лекуван с халоперидол и хлоразин, но тъй като били отчетени странични ефекти от тези препарати, лечението продължило с „Лепонекс”. Бил изписан след подобрение, като дори не му била назначена поддържаща терапия.

На съдебното следствие по искане на защитата се назначи още една експертиза- тройна, съдебно- медицинска токсикологична, включваща експерти със специалности- токсиколог, психиатър и съдебен лекар, на която се поставиха задачи- като проведе изследване на иззетите от трупа на пострадалия Г. К. Г. косми по време на извършването на СМЕ на труп на ДП, да даде заключение – дали в същите се съдържа наличие на остатъци от наркотични или упойващи вещества или психотропни препарати и ако да – може ли да се правят изводи за концентрацията им, като вземе изрично становище за наличието на остатъци от употреба на препарата „Лепонекс”, както и да даде заключение какво въздействие върху физическото и психическото състояние на пострадалия може да окаже комбинираната  употреба на еднократна доза от лекарствения продукт „Лепонекс” с голямо количество алкохол .

Същата е депозирала заключение /л.422- 430 от делото/, според което исканото изследване за наличие на остатъци от психотропни медикаменти в части от човешкото тяло, различни от кръв, урина и тъкани, като напр. косми, нокти и др. понастоящем е недостъпно и технически невъзможно в България поради липса на методика и апаратура и е възможно само в някои реферирани европейски лаборатории.

Остатъци от препарата „Лепонекс” в количество най- много 100 мг /едно хапче/ могат да бъдат открити чрез химически анализ в кръвта в рамките на половин до едно денонощие след приема, а в урината- в рамките на последващите дни. В този смисъл негативния резултат на горецитираната втора химическа експертиза водел до следните възможни изводи- пострадалият не е приел „Лепонекс”, ако на пострадалият му е даден такъв препарат, същият не се е разтворил, или във възможностите на неговия организъм е било да метаболизира препарата и изчисти напълно организма си от съдържанието му.

Приемането на едно хапче „Лепонекс” в комбнация с голямо /но все пак неопределено точно/ количество алкохол могло да потенцира неговите странични ефекти, както и да задълбочи принаците на алкохолно опиване, като доведе до сънливост и дори до заспивне, но не и до коматозно състояние. Последната възможност експертите изключват напълно.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе, след като обсъди и анализира всички дадени на съдебното следствие свидетелски показания, протоколите от извършените на ДП огледи и претърсвания и изземвания и събрани писмени доказателства и изготвените заключения по назначените експертизи, както и депозираните от подсъдимите подробни обяснения в техните съвкупност и взаимна връзка.

По анализа и интерпретацията на доказателствата:

По делото има множество спорни въпроси по фактическата обстановка, като основния такъв разбира се е за авторството на деянието, причинило смъртта на пострадалия, последван от този за конкретните действия и бездействия на подс.Л.. Събраха се множество противоречиви, дори взаимно изключващи се свидетелски показания и обяснения на подсъдимите и всичко това в съчетание с липса на преки доказателства за случилото се в новогодишната нощ в дома на подсъдимите след момента на идването на Г.. Това налага обсъждане на всички противоречия и спорни въпроси и подробно изложение на анализа и оценката на съда на събраните доказателства.

Ключови за изводите на съда са заключенията на химическата експертиза, изследвала наличие на съдържание на упойващи и психотропни вещества в кръвта на пострадалия, на тройната съдебно- медицинска и токсикологична експертиза с подобна задача и на съдебно- медицинската експертиза на трупа на пострадалия. Въз основа на тях следва да се приемат за установени две особено съществени по делото обстоятелства, които служат едновременно като изходен пункт при анализа на съда, и като критерий за преценка на противоречивите доказателства- първо, по време на престоя си в дома на подсъдимите пострадалият не е приел препарата „Лепонекс, респ. не е бил под въздействие на вещество с психотропно действие и второ, всички установени по тялото му наранявания  са били причинени прижизнено.

Най- напред следва да бъде обсъдена фактическата обстановка, която излагат подсъдимите в обясненията си. Приемането на едно хапче от препарата „Лепонекс” от пострадалия в новогодишната нощ се поддържа и от двамата, като всеки обаче твърди, че му е било дадено от другия. Налице са достоверни данни, че в дома им е имало опаковка „Лепонекс”, препарат, с който подс.С. се е лекувал преди години. От една страна обясненията им съдържат намек, че е възможно това да има причинна вързка с настъпилата смърт на Г.. От друга, и двамата заявяват, че сутринта на 1.І.2013 год. по тялото на пострадалия не е имало ясни и видими следи от насилие, освен сплесканото и подпухнало лице, нито множество следи от кръв в кухнята им, поради което не могли да бъдат напълно сигурни, че е мъртъв. В подкрепа на последното- следи от кръв, освен от подсъдимата, която страдала от хемороиди и наскоро получила кръвоизлив, докато седяла на дивана, не са открити и при проведените на ДП огледи и претърсване и изземване.

Единодушни са обясненията на подсъдимите относно фактическата обстановка около хвърлянето на тялото през моста, досежно която поддържат следното: След като спрели колата, подс.Л. се отдалечила от мястото по посоката, от която дошли, а подс.С. предприел маневра, за да обърне автомобила в посока към Хасково, като за целта използвал отбивка към черен път на стотина метра по- нататък. Преди това дал указания на свид.Л. П. просто да завлече тялото в канавката. Последният обаче вместо това, повлякъл тялото към моста и решил да го прекара под мантинелата, за да не го вдига над нея. Височината и се оказала недостатъчна и тялото се заклещило. Докато подсъдимият извърши маневрата и се върне обратно при моста, свид.П. започнал да рита трупа, да скача отгоре му и дори да му нанася удари с дървен кол и камък, за да го сплеска и по този начин да успее да го прокара отдолу. Това станало преди да премине автомобила, управляван от свид.С.И., чието спиране преустановило за момент действията на свид.П.. Когато той отминал, според подсъдимия- свид.П. дай- после успял да прокара трупа под мантинелата, след това да го вдигне и хвърли от моста, а според подсъдимата- А. помогнал на свидетеля да издърпат тялото, а след това двамата го прехвърлили през парапета във водата.

Гореописнаните обяснения на подсъдимите очертават поддържана от тях фактическа обстановка, подчинена на определена логика, която следва да бъде проверена, като при това твърдяните обстоятелства се преценяват в тяхната цялост и взаимна връзка. Според същата логика, приемането на препарата „Лепонекс” от пострадалия, в комбинация с употребеното голямо количество алкохол, го е довело до продължително безпаметно състояние- „кома”, продължило чак до хвърлянето му от моста /около 20 часа/, а множеството наранявания по тялото, вкл. смъртта му са резултат от нанесените от свид.П. удари с дървен кол, камък, скачане отгоре му, и от падането от моста с височина 7,84 м плюс височината на парапета- около метър.

Заключението на втората, назначена на ДП химическа експертиза /т.ІІ л.26 и сл./ обаче не установява наличие на следи от упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, в това число „Лепонекс” в кръвта на пострадалия. Този препарат съгласно заключението има период на полуразпад в организма между 1 и 6,3 часа, а тройната токсикологична експертиза сочи такъв между половин и едно денонощие. Вярно е, че до изземването на кръвна проба от трупа е минало повече време /СМЕ на трупа е започнала в 19,30 часа на 3.І.2013 год./, но вещото лице П. обръща внимание на обстоятелството, че смъртта прекъсва процеса на метаболизъм и запазва непроменена картината към същия момент. От това следва, че ако пострадалият е приел „Лепонекс” след 2,30 часа в новогодишната нощ и е бил мъртъв рано сутринта на 1.І.2013 год., следи в кръвта от препарата биха останали. Възможните хипотези са две- или не е приел „Лепонекс”, или не е бил мъртъв.

Тъкмо затова тезата на защитата акцентира върху теоретическата възможност под влиянието на „Лепонекс”- а пострадалият да е изпаднал в състояние на „кома”, продължило до изхвърлянето му от моста. Същата има съществено значение в две насоки. От една страна процесът на метаболизъм е могъл да продължи и остатъците от препарата да се разградят и изхвърлят. От друга- ако пострадалият е бил жив, докато свид.П. му нанасял удари, скачал върху него и пр., както и при изхвърлянето му от моста, то заключението на вещото лице- съдебен лекар, че всички наранявания са били нанесени прижизнено, не е уличаващо подс.С. доказателство, защото нараняванията нямат връзка с упражнени от него действия на насилие, а са причинени от свид.П..

Заключението на допълнителната, тройна съдебно- медицинска и токсикологична експертиза обаче напълно и категорично изключва възможността пострадалият да е изпаднал в кома под въздействието на препарат, а отделно обръща внимание на факта, че коматозното състояние трудно би могло да бъде объркано дори от лаици със състояние на смърт, тъй като лесно се установяват- пулс, телесна топлина, нормален цвят на кожата и лигавиците.

Ето защо съдът намира основания категорично да приеме, че към момента на откриването на тялото от под.Л.- около 8,30 часа на 1.І.2013 год. пострадалият е бил мъртъв и двамата подсъдими са били сигурни в това.

Първият аргумент затова са констатираните трайно фиксирани послесмъртни петна по задните части на тялото и крайниците, категорично доказателство за престояването на тялото по гръб в продължение на най- малко 10- 12 часа след настъпването на смъртта. Това е периодът, през който трупът е бил положен до гардероба в спалнята. Разположението на послесмъртните петна изключва вероятността пострадалият да е бил жив при хвърлянето от моста, където е намерен в положение по очи под моста и е убедително доказателство за изхвърлянето на мъртво тяло.

Подсъдимите многократно обръщат внимание на липсата на обилни следи от кръв, както и на множество видими наранявания по тялото на пострадалия, но и на няколко пъти все пак признават, че Г. не е давал никакви признаци на живот през цялото време от около 8,30 часа сутринта на 1.І., до малките часове след полунощ на 2.І.2013 год. При преценка тези обясненията им в тази част не бива да се забравя, че действително огромния брой наранявания по тялото на пострадалия са вътрешни, обаче лицето му не е било просто сплескано и подпухнало, според заключението на СМЕ черепът е бил напълно разрушен /”отломъчно счупване и пълно разрушаване на мозъчния и лицевия череп”/, а горната челюст е напълно разрушена и отделена от мозъчния череп, от очите и от долната челюст. Впрочем заключението на СМЕ дава достатъчно разумно и убедително обяснение за липсата на следи от кръв в помещението- смъртта не е причинена от огнестрелно или хладно оръжие, които се характеризират с обилен кръвоизлив, по трупа са налице множество вътрешни изливи и кръвонасядания. И двамата са възрастни хора с достатъчен житейски опит, през това време участват или пряко извършват множество действия с тялото- изнасяне в спалнята, завиване с одеало и изнасяне по стълбите, натоварване на задната седалка на автомобила, изхвърляне през моста- и несъмнено биха доловили признаци на живот, респ. могли са да установят такива на смърт. Впрочем свид.П. също няма колебания, че пострадалият е бил мъртъв. Още с посрещнатето му в дома на подсъдимите, Л. го е уведомила, че един от снощните им гости умрял. Всичките им опасения и резерви да уведомят някого затова са свързани с ясното осъзнаване, че в жилището им има труп, а целият ден на 1.І.2013 год. е посветен на обмисляне начини да се освободят от тялото.

Съдът отхвърля като напълно недостоверна защитна теза, описаната картина на случилото се на моста при хвърлянето на трупа. Единствено пряко доказателство затова какво точно е станало са показанията на свид.П., който категорично я отрича. Неговите показания се подкрепят от други факти, даващи аргументи затова. Пострадалият, макар около среден на ръст, е бил мъж с едро, масивно телосложение. Свид.П. е дребничък, със слабо телосложение, а и през целия предходен ден периодично е употребявал алкохол в немалки количества. Не е било по силите му сам да завлече тялото в канавката и подс.С. си е давал сметка затова. Същевременно в обясненията си подс.Л. заявява, че преди задържането му под стража подсъдимият е бил около стокилограмов мъж. Недостоверно е свидетелят по своя инициатива да е предприел опит да влачи трупа към моста, след което да го прехвърля през парапет, след като през целия ден изцяло е съобразявал поведението си с решенията и инструкциите на двамата подсъдими. Особено съществено съдът намира следното: Макар снимките от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието, да са направени от разстояние, същите дават възможност да се прецени, че разстоянието между мантинелата и парапета е твърде тясно, а самата мантинела доста ниска, и е напълно лишено от логика тялото на едър мъж да бъде най- напред провирано под мантинелата, при положение, че така или иначе ще бъде вдигано след това над парапета с височина от около метър. Действието се развива късно през нощта, подсъдимите и свидетелят са били и изморени, и в състояние на силен стрес- объркали са пътя, нямали са достатъчно гориво. Естественият им стремеж е бил бързо да приключат с изхвърлянето на трупа. Поради това естествено е подсъдимият и свидетелят незабавно да са изнесли тялото от колата и понесли към  моста, вместо подс.С. да предприема маневра за обръщане на автомобила в обратна посока.

Всичко гореизложено, преценено в съвкупност със заключението на СМЕ в частта й затова, че: „Всички травми са били нанесени приживе, по време, когато пострадалият е имал сърдечна дейност и дишане, не е установена травма, нанесена след спирането на сърдечната дейност”, води до единствения възможен извод- че пострадалият е бил умъртвен в жилището на подсъдимите, в периода след както е дошъл там- около 2,30 часа на новогодишната нощ до откриванетго на трупа му от подс.Л.- около 8,20 часа на 1.І.2013 год., където са му били и нанесени довелите до неговата смърт множество изключително тежки увреждания, описани от експертизата- четири групи гравми в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош и коремната кухина, всяка една от които самостоятелно е могла да я причини.

Като ползва гореказаното за отправна точка на анализа и разсъжденията си, съдът изгради изводите си  за авторството на деянието на подс.С. върху следната верига от безспорно установени факти:

Подсъдимият и пострадалият са се познавали отдавна, макар да не са били близки. Контактували са обаче в навечерието на Нова година. Относно времето на срещата им в дома на свид.Д.Л., последвана от посещение в ресторант „Шлагера” са събрани противоречи доказателства- свидетелите сочат период от края на м.октомври 2012 год. до конкретната дата 27.12.2012 год., твърдяна от подс.Л.. Съдът кредитира в тази насока именно нейните обяснения по следните причини- тя свързва тази дата с това, че същата е годишнина от смъртта на баща й- достатъчно значимо събитие, за да се запечата в паметта й. Освен това спомените на участващите в събитията от този ден- двамата подсъдими и свидетелите К. и Л., са доста пълноценни и ясни, което е аргумент, че са се случили съвсем скоро преди Нова година.

В самата новогодишна нощ подс.С. и пострадалият са провели няколко телефонни разговора, завършили с уговорка да продължат да празнуват заедно в дома на подсъдимия, който да вземе пострадалия от дома му и го доведе с такси. Този факт се признава от подсъдимия и се потвърждава от показанията на свид.Д.- водач на таксито.

Г. е дошъл в дома на подсъдимите около 2,30 часа на 1.І.2013 год. в момент, когато там вече е нямало други гости, подс.Л. и бащата на подсъдимия са си били легнали. Двамата са продължили да празнуват насаме.

Смъртта на пострадалия е причинена в следващите часове до около 8,30 часа на 1.І.2013 год., когато подсъдимата намира тялото му на дивана в кухнята.

След като подс.Л. открива трупа в дома си на сутринта и иска обяснение от подсъдимия, неговата първа реакция е категорично да й забрани да уведомява затова когото и да било- полиция, Спешна помощ, тел.112 с аргумента, че със сигурност ще го обвинят в убийство. Нищо не му дава основание за такива опасения. Наистина съдебното му минало е богато, но осъжданията му са за сравнително дребни и леки престъпления, като се изключи една кражба на вещи на обща стойност 2 300 лв.  и не включва никакви престъпления и посегателства против личността.

Първото, предприето по негова инициатива действие е преместване на трупа в спалнята, където поначало не влизат външни хора, за да бъде скрит от нежелани свидетели.

Веднага след това започва обмисляне на начини да се освободят от тялото и места, където да го отнесат. Това продължава през целия ден на 1.І.2013 год. чак до полунощ. Периодът от време е достатъчно дълъг и е давал възможност на подс.С. да размисли, да си даде сметка, че ако не е пряко свързан със смъртта на Г., нищо не го заплашва и нищо не рискува, като уведоми властите, което е разумното и логично поведение. Същевременно решимостта му да действа в обратната насока е явна. Обмислят се множество и най- различни варианти, преценяват се всички аргументи за и против, търсят се гаранции затова, че тялото няма да бъде открито, нито свързано с неговия дом.

Подсъдимият предприема своевременно и първи конкретни действия по заличаване на следите, като още на 1.І. по обед търси свид.Ч.- тапицер, за да смени дамаската на дивана, където има следи от престъплението. В контактите си с този свидетел подсъдимият проявява настойчивост, а вече на 3.І. и припряност, като го уверява, че въпросът е спешен и не бива да се отлага повече.

За незабелязаното и необезпокоявано изнасяне на трупа се чака целия ден на 1.І. въпреки риска от случайни посетители в дома в празничния ден /а подсъдимата е имала и изрична уговорка с дъщеря си за гостуване/. За място на изхвърляне на трупа се избира време- след полунощ, и място- отдалечено на близо 50 км от гр.Хасково в сравнително безлюдна, полупланинска  местност.

Като цяло са проявени известни находчивост и изобретателност, същевременно и дързост с цел осигуряването на достатъчно гаранции за успешно заличаване на следите, затрудняване на бъдещи действия по разследването и отстраняване на всякаква опасност дейността им да станат достояние на случайни, нежелани свидетели.

Подсъдимият е инициатор на двукратното пътуване до с.К. с цел да се изгорят евентуални улики /одеалото и тапицерията/, като изборът на мястото е с цел осигуряване на възможност това да стане максимално незабелязано и на спокойствие.

Като обобщение на всичко гореказано, подсъдимият е инициатор, организатор и ръководител на всички, предприети след настъпването на смъртта на пострадалия с участието на подсъдимата и свид.П. действия, насочени недвусмислено и ясно към прикриване и заличаване на следи, затрудняване на евентуално разследване и изясняване на обективната истина.

Гореизложените факти, категорично доказани по делото, разгледани в логическата им последователност образуват неразривна и хармонична верига, основаваща се на достатъчно на брой, макар косвени, но убедителни доказателства, които да изградят единствено възможен извод- че подс.А.С. е извършител на деянието, в което е обвинен.

По останалите спори въпроси, за които са събрани противоречащи си доказателства, съдът формира вътрешното си убеждение по следния начин:

Подс.Л. е извикала свид.Л.П. на 1.І.2013 год. около обед в дома им от прозореца на жилището, виждайки, че той преминава по улицата. Отново тя го е въвела в създалата се ситуация с думите:”Ти винаги идваш, когато най- много ни трябваш.” и „Снощи тука ядоха, пиха и един умря.” Тя категорично отрича това, но в тази насока показанията на свид.Л.П. са последователни, непоколебими, подробни и непротиворечиви и се подкрепят от обясненията на подс.С..

Когато свид.П. е видял трупа, той не е бил завит с одеало. По този въпрос той упорито поддържа това, но съдът кредитира обясненията на подсъдимите, тъй като в противен случай наистина свидетелят не би могъл да види и опише с какво е бил облечен пострадалия, а и да го разпознае. Трупът е бил завит с одеалото, когато е започнало изнасянето му през нощта от дома на подсъсдимите. Това са направили подсъдимият и свидетелят.

Авторството на идеята за мястото, където да се откара тялото- в района на гр.Маджарово- не може да се „възложи” в тежест на никой от двамата подсъдими. Подс.С. я приписва на подс.Л., чийто предишен приятел бил от този град, тя от своя страна- на свид.П.. Единствената възможност за изводи по този въпрос е внимателният анализ на показанията на свид.П., който заявява „Те заедно си решиха къде да карат”, както и че по пътя никой не е показвал пътя на другия, а и двамата са знаели къде отиват. Съдът отхвърля възможността това да е предложение на свидетеля.

Трупът е изнесен по стълбите от подсъдимия и свидетеля П., без участието на подс.Л.. Свид.П. в последна сметка на проведената очна ставка заявява точно това. Стълбището наистина е твърде тясно и не дава възможност трети човек да помага в носенето било откъм главата, било откъм краката.

Трупът е качен на задната седалка на автомобила и я е заел изцяло, подсъдимият е бил зад волана, а подсъдимата и свид.П. са се сместили на предната дясна седалка, независимо от упоритите твърдения на свид.П. за друго разположение. Освен, че обясненията и на двамата подсъдими са непротиворечиви и единодушни за това обстоятелство, те са и логични и житейски достоверни, докато описаното от свидетеля разположение е практически невъзможно.

Противоречията относно събитията при моста между Маджари и Пчелари бяха подборно обсъдени по- горе. На това място не са били нанасяни удари по тялото на пострадалия. От автомобила са го свалили подсъдимият и свидетелят, те са го и пренесли до моста и изхвърлили през прарапета, подсъдимата през това време се отдалечила от тях.

Относно броят и датите на предприетите пътувания до с.К. и извършените при всяко едно от тях конкретни действия, противоречията се дължат главно на колебливите показания на свид.П. в тази насока, но обстоятелствата бяха напълно изяснени при проведените очни ставки, благодарение на които се изгради цялостна и непротиворечива хронология на тези събития. При проведените на ДП огледи и претърсвния и изземвания в селския имот са открити остатъци от пепел в огнището на старата къща и е намерена празна, зеленикава, двулитрова, пласмасова бутилка с надпис „Мераклийско”, която и свид.П., и свид.М. потвърждават, че е като тази, която той е купил от нея в магазина.

Петното на тапицерията на ъглвия диван в кухнята няма връзка със задавянето на свид.Д.К.. Той е изплюл парчето месо на пода, седял е на стол, близо до мивката, а не на дивана. В тази насока са единодушни неговите и на свид.М.М. показания.

В контекста на горното изложение се обсъдиха, макар не изрично, повечето от най- съществените възражения на защитата. Други такива, които не бива да се отминават без коментар са следните:

От показанията на свидетелите Е. и Б. Б. се установява, че жилищната сграда на пл.”******” №**** стара, с т.нар. „каратаван”, който скърца силно при движение, освен това и не препятства шума  и често се чува какво се случва на етажа на подсъдимите. Това ставало чест повод за оплаквания от страна на Б. заради шумни празненства у подсъдимите. Свид.Б. в показанията си потвърдил, че на 1.І. срещу 2.І.2013 год. чул шум по вероятното време на изнасяне на тялото, но в новогодишната нощ не чул нищо, след като си легнал- около 1,30 часа след полунощ.  В нощта на изнасянето на тялото обаче действието се развива доста по- рано /преди полунощ/ в сравнение с новогодишната нощ, когато пострадалият идва в дома на подсъдимите едва към 2,30 часа. Същевременно свидетелите Б. заявяват, че са си легнали между 1,30 и 2 часа, което е необичайно късен час за възрастни хора като тях и е нормално, да са заспали дълбоко, а и свид.Е. Б. признава, че взема успокоителни. 

Акцентира се, че ако подс.С. е нанесъл ударите, с които е умъртвен пострадалия, множество на брой и силни, по неговите собствени ръце е следвало да има наранявания, каквито обективни находки не са констатирани при задържането му. Съдът счита, че предвид тежестта на уврежданията, смъртоносните удари са нанасяни с пепелник, ритници и скачане върху тялото на пострадалия, а липсата на охлузвания по ръцете на подс.С. три дни по- късно не може да разколебае извода на неговото авторство на деянето.

Обръща се внимание на факта, че в огнището се горят лични вещи само на свид.П.. Това е вярно, но инициативата за отиването до с.К. не е негова, а на подсъдимия, а конкретната цел е да се унищожат одеалото и парчето дамаска от тапицерията, които са вещи на подсъдимите и са важни улики.

Най- сетне, защитата подчертава, че в жилището по време на убийството са били и подс.Л., и бащата на подс.С. и възможно тяхно участие в извършването на убийството не може да се изключи. Теоретично това е така, но към никой от двамата не може да се  отнесе гореописаната верига от косвени доказателства.

Относно причините, подбудите и мотивите за извършване на деянията:

Без съмнение това е измежду най- трудните за изясняване въпроси по делото, за което впрочем на ДП не са положени особени усилия. Отнася се за подбудите и мотивите, които са водили подс.С. при извършването на престъплението му. Досежно подс.Л. е налице по- голяма яснота, тъй като от една страна става ясно, че подсъдимият е настоявал, а и направил необходимото да не допусне тя да се отдели от него нито за момент през първите три дни на 2013 год., а от друга- подбудите й несъмнено са свързани с инстинкт за оказване помощ на човека, с когото съжителства на съпружески начала от години.

Мотивите на подс.С. не са лични. Двамата с пострадалия са се познавали, но не са били близки. Нямали са изградени трайни, лични отношения, които да са обременени от конфликти, лична неприязън, конкретни поводи за омраза или отмъщение.

Не са налице достатъчно данни и за користни, материални подбуди. Дни преди убийството двамата са обсъждали евентуално търговско партньорство по повод търговия с ай- фони, но конкретни стъпки за осъществяването му не са били предприети. Никой не е давал, нито дължал пари на другия. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поставя на обсъждане факта, че подсъдимите са могли да направят извод, че пострадалият разполага с пари, тъй като обича да се държи „ларж”. В заведение плаща сметката на всички /случаят в „Шлагера”/, плаща цената на таксито в двете посоки, без да иска ресто, макар поканен на маса, сам носи две чанти с луканки и стек бира. По делото се спекулира твърде много с обстоятелството, че подсъдимите са могли да научат ПИН- кода на дебитната карта на подсъдимия в ресторант „Шлагера”. В новогодишната нощ обаче той не носи много пари у себе си, тръгнал е и без дебитната си карта.Съдът изоставя версията убийството да е свързано с цел отнемане на дебитната карта и последващото й „източване” по ред причини- гостуването на „Д.” у подсъдимите не е предварително планирано, решава се спонтанно в самата новогодишна нощ и то доста късно, като и подс.С., и пострадалият са били донякъде разочаровани от това как протича празникът до момента. Вероятността също така спонтанно подсъдимият да е решил да се възползва от неочакваното гостуване на Г.  и да е съставил на момента план за действие, след като от началото на деня вече е изпил по собствените му думи около 1,5 л алкохол, от което е бил значително и видимо повлиян, е само теоретична.

Ето защо съдът намира причините за извършване на деянието от подс.С. съвсем банални и битови, свързани тъкмо с последния факт- огромното прието количество алкохол и неговото въздействие, в съчетание със създаването на ситуация, която го е раздразнила, или фрустирала. Последното следва да се цени в съвкупност с установеното по време на проведеното на ДП с него от тройната съдебно- психиатрична експертиза клинично изследване. Освен, че констатира диагноза „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба.”, експертизата излага в частта „Съдебнопсихиатрично и съдебнопсихологично изследване” констатации, според които при състояние на обикновено алкохолно опиване, в каквото се е намирал подсъдимия, се засилва импулсивността, понижава се поведенческия контрол, затруднява се способността за достатъчно точна оценка на обстановката, което все още е в рамките на количествени, а не качествени психични промени. В изготвеното заключение пък изрично е посочено, че при подсъдимия в случаи на фрустрация е налице тенденция към гневни отреагирания с екстрапунитивен модел на реагиране /обвиняване на другите и оневиняване на себе си за проблемната ситуация/, съчетан с проактивно поведение за отстраняване на фрустиращите обстоятелства.

По правната квалификация:

Въз основа на така установените по делото факти, съдът призна подс.А.Т.С. за виновен в престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ и т.12 предл.І вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б”от НК, а подс.В.Х.Л. за виновна в престъпление по чл.294 ал.1 от НК, като с това сподели изцяло дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянията на всеки от двамата подсъдими.

Относно правната квалификация на деянието на подс.С. по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ от НК- убийство с особена жестокост:

При тази квалификация се отнася за умишлено умъртвяване чрез способи и по начини, които надхвърлят обичайната степен на агресия, характеризират се с особено ожесточение и ярост, дори садизъм, липса на съжаление към жертвата. По своя интензитет изпълнителната дейност на извършителя явно надхвърля необходимото за причиняване на смърт. За нейната преценка от решаващо значение са- броят, силата, интензитета и насочеността към жизненоважни органи на нанесените удари, а съществен ориентир затова са установените обективни находки по тялото на жертвата. По делото те са особено красноречиви.

Достатъчно е отново да се изброят, и то дори не всички, а само най- красноречивите от констатираните увреждания и наранявания по тялото на пострадалия, напр.- травматична деформация на главата, отломъчно счупване и пълно разрушаване на мозъчния и лицевия череп, разкъсване на обвивките на мозъка, разкъсване и контузия на мозъка, мозъчния ствол и малкия мозък, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра вдясно и на ІІ- Х ребра вляво с кръвонасядане на тъканите около счупванията, разкъсвания на десния бял дроб, контузии в двата бели дроба, разкъсвания на черния дроб, лявата надбъбречна жлеза, хилуса на левия бъбрек и задстомашната жлеза с контузии на същите органи и околни тъкани, счупване на гръбначния стълб с пълно разчленяване на нивото на четвърти гръден прешлен и на нивото на Х-ХІ- ти гръдни прешлени, пълно прекъсване на гръбначния мозък в местата на счупване с кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка над нивото на счупването на ІV гръден прешлен, счупване на бодлестите израстъци на VІІ шиен и на І- VІІ гръдни прешлени и пр.

Могат да се обособят четири групи съчетани травми, а именно- травма на главата, травма на гръбначния стълб, травма на гръдния кош и белите дробове и коремна травма. Всички те са очевидно в жизненоважни органи, категорично е и становище на вещото лице, че всяка една от тях самостоятелно може да причини смъртта. Ситуирането им именно в жизненоважни органи води до извод за проявени от дееца ожесточение и ярост- типични характерни белези на убийството, извършено с особена жестокост. Общият брой на нанесени удари е изключително голям и далеч надхвърля необходимото за причиняване на „обикновено”, макар умишлено умъртвяване. Всички увреждания и наранявания са причинени чрез сили, действували с изключителна енергия и интензитет, а обективни находки като разрушаване на черепа, двойно счупване на гръбнака, разрушаване на гръдната клетка и на поредица бодлести израстъци, и то в съвкупност не са често срещани.

Осъществяването на обективния признак „особена жестокост” е поради това вън от съмнение.

От субективна страна деянието действително е извършено при внезапен, несъмнено пряк умисъл. Деецът е осъзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите вредни последици и е искал настъпването им, като това е била негова пряка и непосредствена цел. На този извод не противоречи липсата на ярко изразен личен мотив, нито внезапното отключване на агресията му, все обстоятелства, които изключват предумисъла, за какъвто в случая не се отнася. Умисълът е ярко манифестиран от осъществения начин на умъртвянване- множеството нанесени удари, тяхната значителна сила, използването на масивен пепелник, скачането върху тялото, насочеността на причинените наранявания- в главата, гръдния кош, гръбначния стълм и коремната кухина. От представите на дееца се е обхващало, че същите със сигурност могат да причинят смърт.

Относно правната квалификация на деянието на подс.С. по чл.116 ал.1 т.12 предл.І от НК- убийство при условията на опасен рецидив:

Подс.С. е осъждан общо седем пъти /т.І л.164 и сл. от ДП/. От значение за правната квалификация на настоящото му деяние са следните осъждания:

1. По Нохд №1288/2005 год. на РС- Хасково- по силата на споразумение, одобрено с Определение №866/21.ХІІ.2005 год., в сила от същата дата, с което за престъпление, извършено на 6.VІ.2005 год., квалифицирано по чл.215 ал.1 от НК /с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени два мобилни телефона на обща стойност 450 лв., за които знаел, че са придобити от другиго чрез кражба/ при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от същия  е осъден на „Пробация” при двете задължтелни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител”- за срок от по 10 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото”- по 200 часа за срок от две последователни години.

2. По Нохд.№327/2006 год. на РС- Хасково- по силата на споразумение, одобрено с Определение №246/14.ІV.2006 год., в сила от същата дата, с което за престъпление, извършено на 30.VІІ.2005 год., квалифицирано по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК /кражба на мобилен телефон на стойност 95 лв./, при условията на чл.54 ал.1 от същия е осъден на „глоба” в размер на 100 лв.

3. По Нохд №426/2004 на РС- Хасково с Присъда №242/31.ІІІ.2005 год., влязла в сила считано от 9.VІ.2006 год. за престъпление, извършено през м.юли 1999 год., квалифицирано по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК /подбудител и помагач при извършването в съучастие на квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 2 333.40 лв./ при условията на чл.54 ал.1 от същия е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК със срок от 4 години. 

4. По Нохд №1198/2006 год. на РС- Хасково по силата на споразумение, одобрено с Определение №62/30.І.2007 год., в сила от същата дата, с което за престъпление, извършено на 1.Х.2006 год., квалифицирано по чл.343б ал.1 от НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно- 2,42 на хиляда/, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от същия е осъден на „Пробация” при двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител”- за срок от по 20 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото”- по 200 часа с продължителност две години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

5. По Нохд №500/2007 на РС- Хасково с Присъда №458/9.VІ.2008 год., потвърдена с Решение №196/30.Х.2008 год. на ОС- Хасково по Внохд №160/2008 год., откогато е   влязла в сила- за престъпление по чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК /отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго- една бутилка  уиски „Тюламор Дю” на стойност 27.80 лв., като при заварването му на място на престъплението употребил сила, за да запази владението/, извършено на 16.ХІІ.2006 год. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим в затвор.

Тъй като това деяние е било извършено в изпитателния срок /4 години/, с който е отложено изтърпяването на наказанието, наложено по посоченото по- горе по т.3- Нохд №426/2004 год. на РС- Хасково, постановено е същото наказание- лишаване от свобода за срок от 2 години да се изтърпи ефективно изцяло, отделно и преди наложеното му по последната присъда наказание също при първоначален „общ” режим.

Последното Нохд №500/2007 е било възобновено от ВКС на Република България с Решение №161/15.ІV.2009 год. по н.д.№17/2009 год., с което е изменено въззивното Решение №196/30.Х.2008 год. на ОС- Хасково, като е намален размера на наложеното наказание на 6 месеца.

Първите три присъди на подсъдимия са подлежали на кумулация и определяне на общо наказание, което е станало едва след отмяната на условното осъждане по нохд №426/2004 год.

Така по реда на Чнд №200/2009 год. на РС- Хасково с Определение №265/27.ІІІ.2009 год., изменено с Определение №99/3.VІ.2009 год. на ОС- Хасково, постановено по Вчнд №109/2009 год. на същия съд на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подс.С. е било определено едно общо наказание по Нохд №1288/2005, Нохд №327/2006 и Нохд №426/2004 год., всички на РС- Хасково в размер на най- тежкото от тях- „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален „общ” режим, присъединето е наказанието „глоба”, наложено по Нохд №327/2006 год. и е приспаднато изтърпяното наказание „пробация”, наложено по Нохд №1288/2005 год., както и вече изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” по Нохд №426/2004 год.

Предвид изложеното, подс.С. към момента на извършване на настоящото си деяние е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода” за срок не по-малък от 1 година, изпълнението на което не е било отложено, поради което е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

С горецитираните съдебни актове по Чнд №200/2009 год. на РС- Хасково и Вчнд №109/2009 год. на ОС- Хасково са били групирани и наказанията, наложени на подсъдимия по другите две дела- Нохд №1198/2006 год. и Нохд №500/2007 год., двете на РС- Хасково, престъпленията по които също са в съвкупност помежду си, като за тях му е било определено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях- „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.

По този начин подс.С. е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан два или повече пъти на наказание „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, поради което е действал и при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

Така наложените две общи наказания са изтърпени към 7.ІІІ.2010 год., поради което към момента на извършване на настоящото деяние не е бил изтекъл петгодишния срок по чл.30 от НК.

Относно правната квалификация на деянието на подс.В.Л.:

Същото е съставомерно по чл.294 ал.1 от НК от обектина и субективна страна.

Обвинението е повдигнато за осъществяване на първата, от трите възможни форми на изпълнително деяние на престъплението по чл.294 ал.1 от НК- спомагане на подс.С. да избегне наказателно преследване спрямо него като извършител на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ и т.12 предл.І от НК, без предварително да се е споразумяла с него, преди той да е извършил същото.

Доколкото престъплението по чл.294 ал.1 от НК е вторично и субсидиарно, следва да се започне с това, че  несъмнено е доказано предикатното престъпление, извършено от подс.С.. Освен това подс.Л. не е участвувала под никаква форма и с никакви свои лични действия в извършването на същото. Дейността и е изцяло последваща, което е типично за това престъпление. Не се установява и да се е споразумявала с подсъдимия.

Подпомагане на лице да избегне наказателно преследване означава извършване на активни действия, насочени към създаване на препятствия за правоохранителните и правосъдни органи за разкриването му- напр. заличаване на следи, унищожаване или укриване на веществени доказателства, заблуждаване на трети лица относно определени факти и обстоятелства и т.н.

Следва да се направи анализ на конкретно стореното от подсъдимата, тъй като изпълнителното деяние на престъплението по ал.1 на чл.294 от НК и в трите му форми се осъществява чрез действие, а не чрез бездействие. Простото присъствие на подсъдимата на всички, предприети действия по заличаване на следите от престъплението не е достатъчно, тъй като „недоносителството” е криминализирано като престъпление само, когато се отнася към такива по чл.243 и чл.244 от НК.

Възприетата от съда фактическа обстановка включва множество действия, извършени след осъщестяване на убийството и насочени към заличаване на следите му. Подсъдимата практически е присъствувала при извършването на всички. Не е участвувала лично обаче при изнасянето на трупа по стълбището и натоварването му в автомобила, нито при разтоварването и изхвърлянето му от моста след с.Маджари. Както вече се изтъкна, не се събраха достатъчно доказателства, че тя е едноличен автор на идеята трупа да се изостави някъде в района на с.Маджарово, нито че е указвала на подсъдимия пътя дотам. При унищожаването на улики в селската къща в с.К. също е присъствувала, но не се установи лично да е палила огън, горила вещи, събирала и изхвърляла пепел. Доказателствата сочат, че това са вършили подсъдимият и свид.П..

Съдът прие за установено, че подс.Л. е помогнала на подсъдимия да преместят тялото от кухнята в спалнята, извикала е преминаващия по улицата свид.П. с цел същия да бъде привлечен като помощник в последващите действия по прикриване на следи, заблудила го е, че смъртта на починалия в дома им е естествена, а не насилствена, за да бъде по- лесно мотивиран да участва, а при преминаването на свид.С.И. покрай моста на с.Маджари е уверила същия, че не се случва нищо ненормално и всичко е наред.

Всички гореописани действия на подсъдимата, макар не многобройни, напълно покриват от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл.294 ал.1 от НК във формата на изпълнително деяние „спомагане” на извършител на престъпление да бъде избегнато спрямо него наказателно преследване, без предварително споразумяване.

Преместването на тялото в спалнята е първото действие, насочено към прикриване на следите, чрез скриването му в помещение, в което външни лица не влизат при наличието на ясна представа, че същият ден такива ще посетят дома им.

Участието на свид.Л.П. при заличаването на следите от престъплението е изключително активно и затова ролята на подсъдимата е съществена, както защото на момента е съобразила да го извика от улицата, така и защото изгражда у него представа, че  смъртта на пострадалия не е резултат на престъпление.

Случайното преминаване на свид.И. покрай моста край с.Маджари е момент, в който деянието реално е могло да бъде разкрито доста по- рано и преди да бъдат заличени много от следите и унищожени улики, с което без съмнение разследването е затруднено.

От субективна страна подс.Л. е действувала при пряк умисъл. От същия не е било нужно да се обхваща точната квалификация на деянието на подс.С., достатъчно е, че тя е могла да възприеме, че смъртта на пострадалия е насилствена и резултат от действия на подс.С.. Макар подсъдимият да е споделил, че „това е от хапчето, което снощи, без да искам, му дадох”, следите от насилие са били явни, както съдът вече изтъкна, лицето на пострадалия не е било просто „подпухнало и сплескано”, според лаконичните й обяснния, била е сплексана цялата предна част на черепа.

По вида и размера на наказанието:

При определяне вида и размера на най- подходящото и адекватно на прокламираните от нормата на чл.36 от НК цели наказание, съдът е длъжен да оцени обществената опасност на всяко от деянията и на личността на всеки от подсъдимите и да съобрази всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, установени по делото.

Досежно наказанието на подс.А.С.:

Осъществяването на такива обективни признаци от състава на едно престъпление, които обосновават реализирането на наказателната отговорност по квалифициран, по- тежко наказуем състав, не следва да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства- в този смисъл чл.56 от НК. В случая като такива не бива да се ценят самостоятелно и отделно двата осъществени квалифициращи признака по чл.116 ал.1 от НК. Отегчаващо обстоятелство обаче е това, че подсъдимият с едно деяние е осъществил два квалифицирани състава на чл.116 ал.1 от НК.

Такива са и предприетите от подсъдимия множество действия, насочени към заличаване на следите от престъплението, затрудняване на разследването и прикриване на авторството. Същите са разнообразни, с голям обем, извършват се в продължение на почти три дни, в осъществяването на тази дейност е проявена упоритост инастойчивост.

Горепосоченото характеризира конкретното инкриминирано деяние на подсъдимия като такова със степен на обществена опасност, доста по- висока в сравнение с други престъпни деяния от същия вид, най- вече заради това, че проявената особена жестоскост е рядко срещана, като се има предвид броя и вида на нанесените на пострадалия увреждения.

Степента на обществена опасност на личността на подсъдимия също е по- висока от средната, най- вече с оглед съдебното му минало. Освен подробно описаните по- горе пет осъждания, които обосновават квалифициращия признак „опасен рецидив”, са налице още две предходни, които обаче не следва да се ценят- по първото от 1996 год. той е реабилитиран, а по второто- от 2003 год. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

Съдебното минало на подс.С. обаче не бива да се преекспонира. Видно е, че със сериозна обществена опасност е деянието, за което е осъден по Нохд №426/2004 на РС- Хасково- подбудител и помагач при извършването в съучастие на квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 2 333.40 лв., като е получил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, по отношение на което впоследствие е бил приложен чл.68 ал.1 от НК.  В останалите четири случая  се отнася за сравнително дребни престъпления- вещно укривателство на два телефона  на обща стойност 450 лв., една дребна кражба на стойност 95 лв., престъпление по чл.198 ал.3 от НК с предмет- една бутилка уиски и още едно престъпление по чл.343б от НК. Все пак престъпленията не са били негов начин на живот, трайно се е занимавал с търговска дейност. Заслужава да се отбележи, че  няма други предходни посегателства против личността.

Своеобразно, макар нетипично смекчаващо обстоятелство съдът намира в това, че мотивите за извършване на деянието не са нито користни, нито свързани с отмъстителност, нито с лични характеристики като склонност към саморазправа и физическо посегателство. Не може да се отрече, че причините за непредвидения фатален край на новогодишната нощ се коренят в обстоятелството, че подсъдимият е личност, сериозно подвластна на алкохола.

За престъплението по чл.116 от НК по отношение на всичките му квалифицирани състави, предвидените наказания са лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съдът намира, че приоритетно и пред скоби следва да обсъди и даде израз на становището си доколко в конкретния случай би било оправдано, спаведливо и адекватно приложение на наказанията „доживотен затвор без право на замяна” и „доживотен затвор.

Както ясно е прогласено от нормите на закона- наказанието доживотен затвор без замяна се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да бъдат постигнати чрез друго, по- леко наказание /чл.38 ал.1 НК/. Няма спор, че това наказание е изключително, което е подчертано от факта, че е изведено от системата от наказания по чл.36 от НК, както и че е изрично регламентирано като временна, изключителна мярка.

Наказанието доживотен затвор пък се налага само ако извършеното престъпление е изключително тежко /чл.38а ал.2/. То е най- тежкото от редовните наказания.

Видно е, че общ критерий за налагането и на двете наказания е изключителната тежест на престъплението, а специфична само за наказанието „доживотен затвор без замяна”- невъзможността целите на наказанието да се постигнат по друг начин.

Сериозни основания за обсъждане приложимостта им в конкретния случай съставляват конкретните проявления на особена жестоскост, сравнително продължителната и упорита дейност по заличаване на следите и прикриване на авторството и многобройните предходни осъждания на подсъдимия.

Въпреки това настоящият съдебен състав намери, че конкретното деяние на подсъдимия, преценено във всичките му аспекти и проявления, не покрива критериите за налагане на кое да е от тези две наказания.

Първият критерий за оправдано прибягване към изолиране на дееца от обществото до края на живота му е изключителна конкретна обществена опасност на извършеното. Трябва да е налице такава, която е не просто по- висока, а радикално се отклонява от обичайните случаи с подобна квалификация.

Изключителната обществената опасност на деянието обаче не може да бъде нито единствен, нито водещ критерий, който  самостоятелно да обоснове изключителността на случая. Все пак никакви конкретни обстоятелства не бива априори да извеждат случая като изключително тежък.

Ако се анализира конкретиката по казуса, ще се установи, че се отнася за престъпление, вследствие на банален, битов скандал под въздействието на алкохола, начина на извършването му е тривиален- първо са нанесени са удари с подръчна вещ- пепелник, последвани от удари с ръце, крака и скачане върху тялото. Подробно обсъдените усилия на подсъдимия да се заличат следи и прикрие авторство въпреки цялото им многообразие не са се оказали особено уместни и ефикасни, тъй като той е бил задържан едва около 4 часа след откриването на трупа на пострадалия и на практика не са постигнали целта си.

По отношение личността на дееца изключителността на случая следва да се свързва и с такива негови лични характеристики, които са отрицателни не само във връзка с конкретното деяние, но и по принцип. Тук броят на осъжданията е все пак формален и не изчерпателен критерий. Съществено, за да бъде оправдано доживотното изолиране на дееца от обществото е дали се отнася за примитивна, нискокултурна личност, с вкоренена враждебна нагласа към другите индивиди, склонен към отмъстителност, зъл, безчуствен, непредсказуем. Тези характеристики не се съоттнасят към подс.С., който произхожда от стар, уважаван и известен в града род, придобил е сравнително висока образователна степен, живее в продължително съжителство на съпружески начала. В последна сметка не са налице основания за прогностичен извод, че подсъдимият не може да бъде поправен изобщо и спрямо него е невъзможно всякакво предупредително въздействие. В тази насока следва да се приеме, че е налице капацитет и потенциал за преосмисляне на стореното.

Ето защо съдът намери, че не следва да прибягва до налагане на наказанията „доживотен затвор без замяна” и „доживотен затвор”.

Поради това, като съобрази броя и тежестта на отегчаващите обстоятелства, наложи наказанието „лишаване от свобода” като отмери размер, близък до максималния, установен от закона, а именно- 19 години.

С оглед вида и размера на така наложеното наказание, същото следва да се изтърпи ефективно, като предвид разпоредбите на ЗИНЗС беше определен първоначален “строг” режим на изтърпяване в затвор. На осн. чл.59 ал.1 от НК се зачете при изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и задържането му по реда на ЗМВР, считано от 3.І.2013 год.

По отношение наказанието на подс.В.Л.:

Подсъдимата не е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждана е веднъж за престъпление по чл.343б ал.1 от НК- управление на МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда през 2010 год. Без установени особени противообществени прояви. Отдавна останала вдовица. Отгледала е *** ****, вече пълнолетни и самостоятелни, но поддържа редовна връзка и близки взаимоотношения с тях. Работи като ******.

Степента на обществена опасност на деянието й също не е по- висока от обичайните случаи с подобна квалификация. Конкретиката на действията й разкрива съществена специфика, която съдът обсъди по- горе. От една страна тя присъствува при извършване на почти всички дейстивия, насочени към заличаване на следите и прикриване на престъплението в течение на три дни, но лично извършва само малка част от тях, а за бездействия не може да носи отговорност. Действията й са били в състояние да спомогнат съществено на подс.С. да избегне наказателно преследване, но не са постигнали тази цел.

Както се изтъкна, за присъствието на подсъдимата през цялото време в периода 1.І.- 3.І.2013 год. редом до подсъдимия следва да се отчетат две причини. Той самият е следил и положил усилия да не допусне тя да се отдели от него. Освен това обаче нейното поведение е обяснимо и с факта на продължителното им фактическо съжителство на съпружески начала, което несъмнено включва емоционална връзка- любов, симпатия, привързаност, стремеж към взаимопомощ, съпричастност, особено в проблемни ситуации.

Във връзка именно с последното съдът намери основание да оцени трайното фактическо съжителство на съпружески начала на подс.Л. с подс.С. като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК, при което и най- лекото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко. При това съдът отчете следното:

Нормата на чл.294 ал.3 от НК установява правило, съобразно което „съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи” не носят наказателна отговорност за това престъпление, т.е. извършването на „лично укривателство” от посочения кръг лица е декриминализирано. Законодателната логика е очевидна- лица, които са свързани със силна емоционална връзка- любов, привързаност, родителска или синовна обич и пр. не бива да носят отговорност за действия, насочени към избягване на наказателно преследване спрямо техен изключително близък човек- съпруг, дете, брат и пр.

През последните години в редица нормативни актове, регулиращи различни правни отрасли се предприеха законодателн изменения, приравняващи фактическото съжителство на съпружески начала на брачна връзка- Изборния кодекс, Кодекса на труда, Закона за съдебната власт, Закона за ДАНС, Закона за държавния служител и много други. В наказателноправните нормативни актове законодателният подход е по- предпазлив, като бяха изменени  само чл.119 и чл.121 НПК относно правото на свидетеля да откаже изобщо да даде показания, или да откаже да даде такива само за обстоятелства, които биха уличили него или определен кръг от негови близки в престъпление.

В материалното наказателно право разширително тълкуване е недопустимо, поради което подс.Л. следва да понесе наказателна отговорност за деянието си, но не е обяснимо законодателното решение, което намира оправдано такава отговорност за „лично укривателство” да носят съжителствуващите на съпружески начала с извършителя на престъление, обаче не и съпрузите на техни братя и сестри например.

Предвид изложеното, както и че за престъплението по чл.294 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 5 години без долна граница, съдът прецени по отношение на подс.Л. приложение на чл.55 от НК, като по реда на ал.2 б.”б” от същия замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация” и определи двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок също от  2 години и 6 месеца. Така наложеното наказание е в състояние в достатъчна степен ще постигне целите по чл.36 от НК.

По предявените граждански искове:

Против подс.А. С. са предявени граждански искове, както следва:

- от Д. О. Ч., действуваща като майка и законен представител на малолетната Й.Г. К.а, ***** ***** на пострадалия, за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди- претърпени морални страдания и душевна болка вследствие смъртта на родител, в размер на 150 000 лв. и за обезщетение на имуществени вреди в резултат на лишаване от възможността на получава полагаща се по закон материална издръжка от покойния си баща за времето до навършване на пълнолетие- в размер на 13 900 лв.

- от К. Г. Г., негов **** ***- за обезщетение на понесени в резултат от извършеното престъпление неимуществени вреди от загубата на родител - баща в размер на 80 000 лв.

Гражданският иск за обезщетение на вреди от престъплението- имуществени и неимуществени е с правно основание чл.45 от ЗЗД- установената обща забраната да се вреди другиму, а разпоредбата на чл.52 от същия повелява размерът на обезщетението за неимуществени такива да се определи от съда по справедливост.

Гражданският иск в наказателния процес е функция от присъдата и постановяването на осъдителна такава има за последица преценката му като основателен и доказан. Видно от гореизложените мотиви досежно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление, съдът прие същевременно за безспорно установени и доказани и предпоставките за уважаване на гражданските искове с правно основание чл.45 от ЗЗД- извършване на деяние, авторство, противоправност на същото /съставомерно и като престъпление/ и вина. Несъмнена е и причинната връзка между причинения от подсъдимия деликт и претъпените от гражданските ищци неимуществени вреди вследствие загубата на близък човек- рожден баща.

По делото се събраха доказателства затова, че пострадалият /въпреки установеното при аутопсията на тялото заболяване на гръбначния стълб/ е бил в добра физическа дееспособност, водел е активен начин на живот. Осигурявал е материалната издръжка на семейството чрез търговската си дейност. Бил е и морална опора на за най- близките си хора. Имали са пълноценни взаимоотношения.

 

По исковете за обезщетение на малолетното дете Й.Г. К.а:

Установи се, че особено привързан пострадалият е бил към малката си дъщеря Й., за която според свид.А. „душата си даваше”, както и че детето е преживяло смъртта му много тежко, променило се е, станало е затворено, изпитва страх да остане само в къщи, което е разбираемо с оглед крехката възраст, в която е понесла невъзвратимата загуба на роден баща.

Поради това съдът, като взе предвид, че обезщетението, което се присъжда за неимуществени вреди, следва да бъде израз на съчувствие и морална подкрепа към преживелия душевни болки и страдания, определи като справедлив по отношение на този иск размер от 100 000 лв., като отхвърли същия за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.

Основателен и доказан по размер е и иска за обезщетение на имуществени вреди вследствие лишаване от възможност да се получи материална издръжка от родител за времето до навършване на пълнолетие. Последното е законоустановено задължение за всеки родител, а пострадалият е имал възможност да осигурява такава и го е правел. Правото на наследниците му за търсят обезщетение за лишаването от възможността да я получат е прогласено в т.8 на ТППВС №4/68 год. Претендираният размер е: по 100 лв. месечно от датата на смъртта на пострадалия- 1.І.2013 год. до навършване на 14- годишна възраст от детето- 31.VІІ.2017 год.- 4 300лв. и по 200 лв. месечно оттогава до навършване на 18- годишна възраст- 31.VІІ.2021 год.- 9 600 лв., или общо 13 900 лв. Същият е съобразен с нуждите на детето в различните възрасти от периода, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По иска за обезщетение на пълнолетния син К. Г. Г.:

Същият е отдавна пълнолетен и самостоятелен, от няколко години живее и работи в ****. Въпреки това не е прекъсвал личните си отношения с баща си, чувствувал е и е разчитал на неговата подкрепа и морална опора, запазили са взаимна привързаност и уважение. Вестта на смъртта му понесъл тежко, особено с оглед начина, по който е била причинена.

Все пак отношенията на този граждански ищец с пострадалия не са били ежедневни и така интензивни. Поради това съдът прецени да отсъди размер на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като отхвърли частично същия за разликата до пълня предявен размер от 80 000 лв.

Всички искове бяха уважени съобразно поисканото ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите и направените разноски.

По веществените доказателства и разноските:

Всички веществени доказателства по делото, а именно- парче плат от дамаска, парче от вата под него, парче от дунапрен; 2 р. кутии от цигари „Виктори Ексклузив” с 2 угарки в тях; черен нишковиден обект, наподобяващ косъм; сини парчета плат с различни размери и 2 парчета кафяв плат; „смивка”/марлени тампони/; парче от шарен килим; черен стъклен пепелник с надпис „Давидов”; стъклен кафяв пепелник с черен надпис „Българска роза- Казанлък”; 3 броя овъглени парчета от твърд материал; полиетиленова бутилка от 2 л, зеленикава на цвят с надпис „Мераклийско” със зелена капачка, незапечатана, съдържаща прозрачна течност без миризма и полиетиленова кафява бутилка от два литра, празна, без капачка с напис „Шуменско”- съдът прецени като вещи без стойност, поради което постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С оглед постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подс.С. направените по делото разноски, които присъди поотделно- направените на досъдебното производство в полза на бюджета на МВР,  а тези на съдебното в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, като отделно присъди и заплащането на държавна такса върху уважените части от гражданските искове.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:                                                              Съдия: