РЕШЕНИЕ
№ 38/2.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 27/2020 г. по
описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ДЕМА“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********,
чрез процесуален представител адв. Х.Я. против Наказателно постановление № В-03-ДНСК-37,
издадено на 05.04.2019 г. от Зам. Началника на ДНСК – София, с което на въззивника
за нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 3, вр. чл. 169 ал. 3 т. 3, чл. 157 ал. 7 изр.
2 и чл. 137 ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание
чл. 237 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 000 лева.
Развива се след отмяна на
Решение №111/08.08.2019 г., постановено по НАХД №149/2019 г. по описа на РС –
Девня и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ДРС
/съгласно Решение №58/20.01.2020 г. постановено по КАНД №2942/2019 г. на
Административен съд – Варна/.
Въззивникът оспорва издаденото наказателно
постановление с твърдението, че същото е незаконосъобразно и неправилно.Твърди,
че в хода на административно – наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото
му на защита. Според въззивника същите се изразяват в невръчване на съставения
при извършената проверка констативен протокол, в липсата на съставен
констативен акт за установяване на незаконността на строежа по смисъла на чл.
224 от ЗУТ, в липсата на яснота относно датата /периода/ на извършване на
нарушението, в съставянето на АУАН 3 месеца след установяване на нарушението, в
неприсъствието на представител на санкционирането дружество при съставяне на
АУАН. В жалбата се оспорват както фактическите констатации, така и отразените
като нарушени правни норми. На това основание се иска цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В с.з. въззивникът се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В с.з. представя
писмени бележки, в които моли за отмяна на обжалвания акт, позовавайки се на
Решение на АС – Варна, постановено по КНАД №2943/2019 г.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда. В
предоставения му от съда срок представя и писмено становище, в което излага
подробни аргументи за законосъобразността и правилността на издаденото
наказателно постановление.
Контролиращата страна – РП -
Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2018 г. служители на РДНС – Варна
извършили проверка на дейността на „ДЕМА“ЕООД, упражняващо строителен надзор на
строеж „Складово стопанство за съхранение на зърно – силозен тип 5 бр. силози и
оборудване за приемане, почистване, сушене и транспортиране на зърно“, находящ
се в с. К., обл. Варна.
При извършената проверка било установено, че
строежа се изпълнява без строителната площадка да е цялостно оградена от
временна плътна ограда, като ограда била изградена само по южната граница на
имота. Констатирано било също, че дружеството, упражняващо строителен надзор –
въззивника не е спряло СМР на строежа, въпреки наличието на основания за това.
Констатациите на проверяващите били
обективирани в Констативен протокол от 17.10.2018 г., към който бил приложен и
снимков материал от строежа /л. 10 – 10 от АНП/.
При така установеното проверяващите приели,
че дружеството – въззивник е нарушило законовите разпоредби на чл. 137 ал. 3 и
чл. 157 ал. 7 изр. 2 от ЗУТ във връзка с отговорността и задълженията си
вменени му като лице, упражняващо надзор в строителството и по чл. 168 ал. 1 т.
3 от ЗУТ /спиране на строежите, изпълнявани при условията на чл. 224 ал. 1 т. 3
от ЗУТ в нарушение на основните изисквания към строежите по чл. 169 ал. 3 т. 3
от ЗУТ.
С оглед на това и на 16.01.2019 г. срещу
въззивника бил съставен АУАН за гореописаното нарушение в присъствието на
тогавашния управител на дружеството – Д.Н. М. /видно от служебно извършена
справка от ТР/.
В законоустановения срещу акта постъпило
писмено възражение от нарушителя, което АНО приел за неоснователно, за което
изложил подробни мотиви в обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на показанията на свид. Й.И.Й., той и
актосъставител, който установява лично възприети от него факти. В подкрепа на
твърденията му са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Гореописаната фактическа обстановка не се оспорва от
въззивника, като същият само твърди, че към момента на откриване на
строителната площадка и към момента на съставяне на АУАН строежа е бил ограден
с временна ограда съгласно изискванията на чл. 157 ал. 7 от ЗУТ. Тези твърдения
са неотносими към безспорно установеното обстоятелство, че на 17.10.2018 г.
такава ограда е била изградена само по южната част на строителната площадка. Като период на
извършване на деянието е посочено времето от 07.06.2018 г. до 17.10.2018 г.
Доказателства, че нарушението е било налице и към 07.06.2018 г. до 17.10.2018
г. по делото липсват, поради което съдът приема като дата на извършване на
нарушението 17.10.2018 г., когато то е било установено лично от свид. Й. и
неговите колеги от РДНСК и обективирано в приложения към делото констативен
протокол.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 239 ал. 1 т. 2
от ЗУТ, упълномощен с това правомощие със Заповед № РД-13-110/12.04.2018 г. на
Началника на ДНСК /л. 13-13 от АНП/.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Изчерпателно са
изброени нарушените правни норми от ЗУТ, водещи до ангажиране на
административно – наказателната отговорност на нарушителя. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
на 16.01.2019 г., което е видно от отразеното в него /датата на съставяне на
АУАН и датата на връчването му на Маринова съвпадат/. ЗАНН не изисква
присъствие на нарушителя или негов представител при съставянето на констативен
протокол, в който се отразява резултата от извършената проверка от контролните
органи. Няма изискване копие от този протокол да се връчва на нарушителя. Няма
процедура, при която той би могъл да се обжалва от когото и да било. Спазени са
и сроковете предвидени в ЗАНН, като АУАН е съставен ден преди изтичане на
тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението. Нарушението е
описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено,
посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението,
правилно са били определени и нарушените правни норми, които са изчерпателно изброени
както в АУАН, така и в НП. От изложените фактически обстоятелства и нарушените
правни норми в двата акта става ясно, че административно – наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана, за това, че не е спряло изпълнението
на СМР на строеж, който се изпълнява без строителната площадка да е оградена от
временна плътна ограда. С оглед на това и възраженията на въззивника за
допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени
процесуални нарушения и за нарушено право на защита се приемат от съда като
неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Анализът
на така визираната фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че въззивникът
е допуснал нарушението, описано в АУАН и НП, като в качеството си на лице,
упражняващо строителен надзор не е спрял строеж, който се изпълнява при
условията на чл. 224 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, а именно - в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на основните изисквания към
строежите по чл. 169 ал. 1
и 3 от ЗУТ и по – специално на чл. 169 ал. 3 т. 3 от ЗУТ /физическа защита на
строежите, включваща ограждането на строителната площадка с временна ограда
съгласно чл. 157 ал. 7 от ЗУТ/.
Безспорно
установено по делото е, че към 17.10.2018 г. процесния строеж се е изпълнявал
без да е била изградена по цялостната му граница предвидената в одобрения
проект по част ПБЗ временна ограда, осигуряваща физическа защита на строежа.
Т.е същият се е изпълнявал в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на основните изисквания към строежите по чл.
169 ал. 3 т. 3 от ЗУТ, което
го определя като строеж с нарушения по смисъла на чл. 224 ал.1 т.3 от ЗУТ. При това положение въззивникът като лице, упражняващо
строителния надзор е следвало да спре строежа и да уведоми РДНСК в 3 дневен срок от установяване на
нарушението /чл. 168 ал. 5 от ЗУТ/.
Като не е сторил това той носи отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.
168 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, предвидена в санкционната норма на чл.237 ал. 1 т. 2 от ЗУТ.
Съдът
не споделя възражението на въззивника, че липсата на заповед за спиране на
строителството по чл. 224 ал.1 от ЗУТ прави невъзможно ангажирането на отговорността на
дружеството по реда на чл. 237 ал.1, т.2 от ЗУТ. Вярно е, че такава заповед не е
била издавана, но това не освобождава въззивника от задълженията, които той има
като лице, осъществяващо строителния надзор. Двете производства –
административно – наказателното такова за отговорността на лицето упражняващо
строителния надзор и административното по издаване на заповед за спиране на
строителството са отделни и независещи едно от друго. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че намесата на държавните контролни органи е наложителна само
ако останалите участници в процеса не са изпълнили задълженията си, какъвто е и
настоящия случай. Именно лицето упражняващо строителния надзор носи отговорност
за спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224 ал. 1, т.
е. които изпълняват някоя от посочените в текста хипотези. Една от тях е,
когато строежът се изпълнява без физическа защита, респ. без по цялата му
граница да има изградена временна ограда, която да отдели строителната площадки
и да ограничи достъпа на лица, незаети със строителния процес. /В този смисъл
е Решение
№ 934 от 31.05.2017 г. на АС - Варна по КАНД № 1114/2017 г./
На
последно място съдът ще отбележи, че е добре запознат с Решение №205 от
12.02.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по КНАД № 2943/2019 г.,
в което е възприето обратното становище, което обаче не споделя. Същото не
обвързва настоящия съдебен състав, който е длъжен да извърши собствена преценка
относно законосъобразността и правилността на обжалвания акт.
По гореизложените съображения съдът
намира проверяваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно.
Същото е и обосновано, тъй като на нарушителя е наложена минимална по размер
санкция. Като такова процесното наказателно постановление следва да бъде изцяло
потвърдено от съда.
При този изход на делото
претенцията на въззивника за присъждане на разноски по делото се явява
неоснователна и не следва да се уважава.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-03-ДНСК-37, издадено на 05.04.2019
г. от Зам. Началника на ДНСК – София, с което на „ДЕМА“ЕООД гр. Варна, ЕИК:за
нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 3, вр. чл. 169 ал. 3 т. 3, чл. 157 ал. 7 изр. 2 и
чл. 137 ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл.
237 ал. 1 т. 2 от същия закон е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: