РЕШЕНИЕ
№ 2647
гр. Бургас, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120104776 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод на предявения от И. П. Д. против ГД
„Изпълнение на наказанията“ – гр. С** иск, инкорпориран в жалба вх. № 7492/25.06.2025 г.
по описа на Административен съд – Бургас и уточнен с допълнителна молба от 15.07.2025 г.,
с който се моли да бъде установено наличието на дискриминация от страна на ответника по
отношение на ищцата по признак „обществено положение“, а именно неравенство в
третирането при заплащане на възнаграждения за периода 01.01.2025 г. – 25.03.2025 г. и на
дължимите обезщетения при прекратяване на служебното й правоотношение, изчислени на
база увеличение на работната заплата на служителите за 2025 г., както и да бъдат присъдени
на ищцата направените разноски по делото. Ищцата твърди, че на 25.03.2025 г. е било
прекратено служебното й правоотношение с ответника, като при прекратяването са й били
начислени и изплатени обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 20 брутни
месечни възнаграждения и обезщетение по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР в размер на еднократно
допълнително вещево имущество. Със Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на
правосъдието са били утвърдени нови вътрешни правила за работната заплата на
служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, приложими от
01.01.2025 г., след което ищцата поискала да й бъдат преизчислени и изплатени дължимите
суми за възнаграждения за периода 01.01.2025 г. – 25.03.2025 г., както и увеличения размер
на обезщетението, дължимо при прекратяване на служебното й правоотношение в
съответствие с увеличението на заплатите от 01.01.2025 г., но й било отказано с мотива, че
новите размери на основните месечни възнаграждения са определени само за служителите,
които са в служебно/трудово правоотношение с ГДИН към и след датата на издаване на
заповедта - 15.05.2025 г. Според ищцата този отказ представлява проява на дискриминация
1
спрямо нея – неравенство в третирането при определяне и изплащане на възнагражденията и
полагащите й се обезщетения, тъй като работодателят е увеличил възнагражденията на
всички други работници и служители за минал период и им е изплатил увеличение на
работната заплата, считано от 01.01.2025 г. Твърди се, че по този начин спрямо ищцата не е
било изпълнено законовото задължение за работодателя по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр - за
заплащане на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Изложени са подробни
доводи. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа
исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на иска. Сочи се, че в издадената от министъра на
правосъдието Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. изрично е посочено, че същата се отнася до
служители, които се намират в трудово или служебно правоотношение към или след датата
на заповедта, а служебното правоотношение с ищцата е било прекратено преди издаване на
тази заповед, поради което за нея не възниква право на по-високо възнаграждение. Моли се
претенцията на ищцата да бъде отхвърлена като неоснователна и на ответника да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото не се спори, че ищцата е заемала длъжността „***“ в
затвора в гр. Б***, като служебното правоотношение между нея и ответника е било
прекратено считано от 25.03.2025 г.
Видно от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на ищцата са
били начислени обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР – 20 брутни месечни възнаграждение
на обща стойност 50 708 лв., както и обезщетение по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР – еднократно
допълнително вещево имущество в размер на 600 лв., като ищцата признава, че тези
обезщетения са й били изплатени.
По делото са представени фишовете за получените от ищцата месечни
възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април 2025 г., съгласно които
основното й месечно възнаграждение е било в размер на 1 686 лв.
Видно от представената Заповед № ЧР 05-117/15.05.2025 г. на Министъра на
правосъдието на РБ, със същата са утвърдени нови вътрешни правила за работната заплата
на служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, като е
посочено, че тази заповед е в сила от 01.01.2025 г., т.е. вътрешните правила се прилагат със
задна дата.
Представени са и утвърдените с горната заповед вътрешни правила за работната
заплата на служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби,
ведно с таблица-приложение № 1, в която са посочени основните месечни възнаграждения
на държавните служители от ГДИН и териториалните й поделения (чл. 6 от вътрешните
правила). Видно е от тази таблица, че за длъжността, която е заемала ищцата, е определено
основно месечно възнаграждение в размер на 2 327 лв., като съгласно заповедта на
министъра на правосъдието това възнаграждение се прилага считано от 01.01.2025 г.
Между страните по делото не се спори, че основните възнаграждения на всички
служители, които към 15.05.2025 г. са заемали длъжността „****“, са били увеличени на 2
327 лв. Не се спори също така, че на ищцата не е била изплатена разликата между така
увеличеното основно месечно възнаграждение и полученото от нея такова за периода
2
01.01.2025 г. – 25.03.2025 г., въпреки че тя е поискала това.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
по следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република Б** е страна. Алинея 2 на същия член
предвижда, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е регламентирано, че
непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1,
или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-
малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при установяването на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим противоправен резултат
при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на
нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от
дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на закона или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република Б*** е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
В случая се установи, че през периода 01.01.2025 г. - 25.03.2025 г. ищцата е била в
служебно правоотношение с ответника, като тя е заемала длъжността „****“ и основното й
месечно възнаграждение е било в размер на 1686 лв.
Установи се също така, че със заповед на Министъра на правосъдието от 15.05.2025 г.
основното месечно възнаграждение за длъжността „****“ е било увеличено на 2 327 лв. със
задна дата - считано от 01.01.2025 г., като на действащите към 15.05.2025 г. служители е било
изплатено полагащото им се увеличение на възнаграждението за миналия период - от
01.01.2025 г. до 15.05.2025 г. Такова доплащане към вече полученото възнаграждение обаче
не е било изплатено на ищцата, с мотива, че към 15.05.2025 г. служебното й правоотношение
е било прекратено.
При тези факти съдът счита, че в случая не е налице хипотеза на неравноправно
третиране на ищцата от страна на ответника, тъй като не се установи същата да е била
3
поставена в неравностойно положение спрямо други лица при сравними сходни
обстоятелства. Обстоятелството, че ищцата е била третирана от ответника по-
неблагоприятно в сравнение с лицата, които към 15.05.2025 г. са били в служебно
правоотношение с него, не сочи на осъществена дискриминация спрямо нея, поради факта,
че към посочената дата тя вече не е била действащ държавен служител, т.е. не е била в
сходно положение с горепосочените лица. Хипотеза на дискриминация би имало ако се
установи, че ищцата е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с лица, които са в
сходно с нейното положение, а именно с лица с прекратено към 15.05.2025 г. служебно
правоотношение, но в случая не се твърди и не се доказа да е налице такова третиране.
Фактът на неизплащане на дължимата на ищцата разлика между увеличеното със задна дата
и полученото от нея възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 25.03.2025 г. евентуално би
могъл да обоснове основателност на иск за осъждане на органа по назначаването да й
изплати неплатената част от възнаграждението й, но не представлява нарушение по смисъла
на ЗЗДискр., освен ако не се докаже, че тя е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с
други лица в сходно с нейното положение, а в случая такова доказване не беше проведено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не се доказа неравностойното
третиране на ищцата от страна на ответника, поради което предявеният иск за установяване
на нарушение по ЗЗДискр. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищцата следва
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН **********, от гр. Бургас***, ж.к. ***,
против ГД „Изпълнение на наказанията“, ЕИК ***, с адрес гр. С***, бул. ****, иск
установяване на извършена от ответника дискриминация по отношение на ищцата по
признак „обществено положение“, изразяваща се в неравенство в третирането при
заплащане на възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 25.03.2025 г. и на дължимите
обезщетения при прекратяване на служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ****, да заплати на ГД
„Изпълнение на наказанията“, ЕИК ****, с адрес гр. С***, бул. ****, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4