Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                 

гр.Русе, 27.11.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 27-ми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1587 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен иск от  „ПИ ЕНД ДИ ЛАЙН„ ЕООД, ЕИК:*********,гр.Русе против „Парсек Груп„ ЕООД, ЕИК:*********, гр.София, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.258 и сл. ЗЗД,.

 Ищецът твърди, че между него и ответното дружество съществували търговски отношения, по силата на които ищецът извършвал доставка и монтаж на строителни изделия на обекти на ответника.

Така на 26.11.2019г. ответникът им възложил изработка, боядисване и монтаж на гаражна врата на негов обект в „РСПБЗН" Русе на стойност 3240 лева На същата дата била издадена данъчна фактура №202/26.11.2019г. за сумата от 3240 лева, която следвало да бъде заплатена по сметка на доставчика.

С протокол Акт обр.19 от 06.12.2019г. възложителят приел извършеното без забележки, но и към настоящия момент плащане не било извършено.

Съгласно оферта от 13.12.2019г. одобрена от ответника, ищцовото дружество изработило и монтирало метална покривна конструкция на кула, на същия обект, като изработеното било прието с протокол Акт обр.19 от 27.12.2019г. За така възложената и приета работа била издадена фактура №206/06.01.2020г. за сумата от 2026.08 лева. ,която следвало да бъде заплатена по банков път, като плащане не било извършено и до настоящия момент.

Съгласно оферта от 02.11.2019г. ищцовото дружество доставило и монтирало 1933 кв.м. термопанели на обект на ответника „РСПБЗН" Русе на обща стойност 87 913.00 лева без ДДС. Изработеното било прието без забележки, като бил съставен и подписан между страните Протокол Акт обр.19 от 10.01.2020г.

От така уговорената цена, след приспадане на получените авансови плащания, останало задължение в размер на 6120 лева с включен ДДС, за което била издадена данъчна фактура № 207/10.01.2020г., по която плащане не било извършено.

Сумите по така издадените фактури, следвало да бъдат заплатени на датите на издаването им, но макар и да не оспорвал дължимостта им, ответникът не извършвал плащане.

Счита,че ответното дружество дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на тези свои парични задължения в размер на законната лихва, считано от дата следваща тази на издаването на всяка от фактурите, до датата на предявяване на исковете, което възлизало общо на сумата от 349.54 лева, от които сумата от 127.80, представляваща лихва за забава върху сумата от 3240 лева за периода от 27.11.2019г. до 16.04.2020г., сумата от 56.84 лева -лихва за забава върху сумата от 2026.00 лева за периода от 07.01.2020г. до 16.04.2020г. и сумата от 164.90 лева- лихва за забава върху сумата от 6120.00 лева за периода от 11.01.2020г. до 16.04.2020г.

И до настоящия момент нямало извършено плащане от страна на ответника, което пораждало правния му интерес да заведе настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД със седалище в град София, адрес на управление р-н „Студентски", ул."21-ви век ,, №17, ет.4,ап.6 с ЕИК *********, представлявано от управителя Б. Д. Б.да заплати на „ПИ ЕДН ДИ ЛАЙН"ЕООД, със седалище в град Русе, адрес на управление ул."Вършец" №8 , ЕИК *********, представлявано от управителя М. Д.сумата от 11 735.62 лева, от които главница в размер на 11 386.08 лева - представляваща стойността на осъществени строително-монтажни работи и лихви за забава в размер на 349.54 лева, ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът „Парсек Груп„ ЕООД, ЕИК:*********, гр.София не е депозирал такъв. В писмено становище оспорва иска по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани писмени доказателства, като в хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ. От заключението на вещото лице, се установява, че по проверени счетоводни документи, процесните фактури са осчетоводени по счетоводните регистри и са описани в дневниците на покупките и справките – декларации по ДДС за данъчни периоди, подробно описани в констативно-съобразителната част, както на ищцовото, така и ответното дружества. По същите фактури от ответното дружество е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. По процесните фактури не са установени плащания, като задължението на ответника е в общ размер 11386,08лв., както следва: 1./по №202/26.11.2019г. - 3240 лева, 2./№206/06.01.2020г. - 2026.08 лева и  3./№ 207/10.01.2020г. - 6120.00 лева.  

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Относно обуславящия иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 11386.08 лв.

Страните са търговци, предвид което отношението между тях има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на поръчващия, който следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение - плащане на цената. В процесния случай правния спор между страните е относно наличието на валидно правоотношение по сключен договор за изработка, както и по изпълнение задължението на ищеца за предаване на стоката във фактическата власт на ответника, което обуславя отказа на същия да плати, като изпълнителят е този, който трябва да установи релевантните факти: наличие на валидно правоотношение и, че е изпълнил задължението си - предаване на стоката във фактическата власт на приобретателя, а поръчващия не следва да доказва твърдян от него отрицателен факт - неполучаване на доставката. За установяване на релевантните факти ищцовата страна представя писмени доказателства, като: 1./ф-ра №202/26.11.2019г., 2./ ф-ра №206/06.01.2020г. и 3./ ф-ра № 207/10.01.2020г. Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства. Относно доказателственото значение на фактурата за сключването на договора за търговска сделка, респективно за доказване съществуване задължението на поръчващия и като основание за плащане на уговорената в договора цена, настоящият състав на РРС намира, че следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат, като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. В тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, от което се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и по същите ответникът е ползвал правото на данъчен кредит. С практика на ВКС, по чл. 290 ГПК, е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване, както на договор за търговска доставка, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, така и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл са: Решение № 96/26.11.2009г., ТД № 380/2009г., I т. о.; Решение № 46/27.03.2009г., ТД № 454/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г., ТД № 593/2009г., II т. о.; Решение № 166/26.10.2010г., ТД № 991/2009г., II т. о.; Решение № 23/07.02.2011г., ТД № 588/2010г., II т. о.; Решение № 30/08.04.2011г., ТД № 416/2010г., I т. о. и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че след като процесните фактури са отразени в търговските книги и осчетоводени от поръчващия, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит, се доказва съществуване задължението на получателя на стоките и/или услугата. С редовното отразяване от ответника в счетоводството му на процесните фактури, като непогасено задължение към ищеца следва, че ответникът е признал, приел и потвърдил извършената доставка. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по процесните фактури, по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на твърдяната от ищеца търговска сделка, по силата на която ответникът е приел извършената в негова полза доставка, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати на ищеца дължимата по нея цена в общ размер 11386.08 лв., с ДДС. Волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по нея, е дадено с действията по приемане на фактурите, което приемане безспорно се установи по делото от ССчЕ. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетите фактури - в случай на противопоставяне е следвало да върне фактурите на издателя и му противопостави конкретни възражения по сделката, както и в петдневен срок от констатиране на съответното данъчно събитие /недоставка/, да издаде кредитно известие. В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че не се е ангажирал с ищеца и между страните не е налице валидно правоотношение по сключен договор за изработка. 

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил в цялост и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури, както следва: 1./ф-ра №202/26.11.2019г., 2./ ф-ра №206/06.01.2020г. и 3./ ф-ра № 207/10.01.2020г. По изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан за установения по делото неплатен размер от 11386.08 лв., с ДДС, дължим за изработени и доставени на ответника подробно описани в тях стоки/детайли и по този иск следва да се постанови положително решение, като се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Относно обусловен иск, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 349.54 лв. Предвид основателността на обуславящата искова претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главното парично задължение. Мораторната лихва, по правната си природа, е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая, ищецът претендира мораторна лихва, за периоди от падежа на всяка фактура до 16.04.2020 г., в общ размер 349.54лв., който съвпада с  служебно определения от съда, посредством програмен продукт „Лихвен калкулатор“. Предвид изложеното съдът намира обусловения искът, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за доказан в този размер, и следва да бъде уважен, като основателен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените доказателства и приетия списък по чл. 80 ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С разпоредбата на  чл. 78, ал. 5 ГПК, законодателят е предвидил, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по  чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 1 860. 00 лева с ДДС на ищеца не е прекомерно.

При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалните представители, явяването в три съдебни заседания по делото, ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за проявена процесуална активност.

Ето защо и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1 860.00 лева.

По отнощение на направените от ищеца разноски в обезпечителното производство- на основание т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г.на ОСГТК също се дължат от ответника.

     Що се касае до претендираните от ищеца разноски, направени от него в изпълнителното производство във връзка с обезпечението - 2 държавни такси в размер на  59.10 лв и 105.20 лв., съдът намира, че същите не следва да му се присъждат в настоящото производство, а подлежат на събиране от съдебния изпълнител по посочените  изпълнителни дела. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо, в тази му част, искането за присъждане на разноски се явява неоснователно и  недоказано и като такова следва да се отхвърли.

На основание гореизложеното общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 2530, 00 лв.

По изожените съображения съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Парсек Груп„ ЕООД, ЕИК:*********,  със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Студентски, ул.”21-ви век”, №17, ет.4, ап.6 представлявано от управителя Б. Д. Б.да заплати на ПИ ЕНД ДИ ЛАЙН„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.” Вършец”, №8, вх.1, ап.24, представлявано от управителя М. Д.сумата в общ размер на 11386.08 лева с ДДС, представляващи стойността на осъществени строително-монтажни работи по фактури, както следва: №202/26.11.2019г., №206/06.01.2020г. и № 207/10.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното й плащане и сумата от 349.54 лв. представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2019г. до 21.04.2020г., както и сумата в размер на 2530,00 лева - разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: