№ 582
гр. Враца, 20.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200814 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №9172/12.12.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения З. З. И., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание. В молбата си подробно посочва, че
в условията на затвора е показал добро и примерно поведение, записан е в училището
към затвора, както и посещава курс за "Християнски ценности". Същият посочва още,
че семейното му положение е тежко има две деца, които имат тежки здравословни
проблеми и съпругата му се нуждае от него. Иска от съда да му даде възможност да се
грижи за семейството си и да полага пълноценни грижи за своите деца, които се
нуждаят от него. Прилага писмени доказателства към молбата си – 2 бр.епикризи.
Към сезиращата молба са приложени писмени документи, предписани от чл.
155 и чл. 156 ЗИНЗС, личното затворническо досие на З. И., както и актуална справка
за изтърпяната към днешна дата част от наказанието.
В съдебно заседание осъдения И. поддържа изцяло депозираната от него молба
с искане за нейното уважаване. Иска да бъде уважена молбата му, тъй като има 6 деца
и трябва да се грижи за тях. Посочва, че две от децата му трябва да постъпят в
болница от 07.01.2025г. и няма кой да се грижи за другите четири. Майка му е
починала, а баща му е на 76 години. Представя 6 бр. удостоверения за раждане на
децата и характеристика от Кмета на Община Роман.
Упълномощеният представител на Затвора-Враца изразява становище, че
молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като осъденият не е дал
1
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Участващият по делото прокурор също намира молбата за неоснователна.
Позовава се на това, че е изпълнена само една от предпоставките на закона, а именно
изтърпяна изискуемата част от наказанието. Сочи, че не са налице доказателства за
поправяне на осъдения.
Съдебният състав прие като относими и допустими писмени доказателства,
приложените по делото - становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, личното
затворническо досие на осъдения, справка за остатъка от наложеното на И. наказание
към 20.12.2024г. и становището на Началника на Затвора – Враца.Приеха се като
относими и допустими доказателства - 6 бр. удостоверения за раждане на децата и
характеристика от Кмета на Община Роман за осъдения И..
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 16.09.2024г., постановено по НОХД № 292/2024г.,
състав на РС Мездра е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което е признал З. З. И. за виновен за извършено от него престъпление
по чл.343в, ал.2 НК, като му е наложено наказание от 5 месеца "лишаване от свобода",
при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание на 20.09.2024г.
До момента фактически е изтърпял 3 месеца, от работа са зачетени 24 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 6 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка на риска
от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са
2
заложени: осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение,
формиране на умения за разпознаване на проблемите и собствения принос в тях,
адекватно решаване на възникналите проблеми, формиране на ясни и реалистични
цели, спазване на установените правила и избягване на деструктивни прояви в
охранявана среда.
Не е изготвяна междинна оценка, поради краткия размер на присъдата.
От доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че по време на престоя си в
затвора, л. св. И. е показал добро поведение, толерантно отношение към останалите
лишени от свобода и служителите на затвора. Посочва се още в доклада, че л.св. е
спазвал разпорежданията на надзорно охранителния състав и ограниченията
предвидени в ЗИНЗС. Няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. До момента не е награждаван, поради липсата на системни положителни
прояви. Отбелязва се, че периода на наблюдение е изключително кратък, тъй като л.св.
И. е започнал да търпи настоящата присъда в условията на затвора от 20.09.2024г.
Заявил е желание за участие в религиозен курс "Християнски ценности", като
за краткия период на наблюдение не може да се изведе категорично заключение
относно мотивацията за посещение на лекториите. От месец октомври 2024г. е записан
за ученик в 8 - ми клас към СУ "Мито Орозов" към Затвора - Враца, до момента няма
регистрирани допуснати безпричинни отсъствия от учебните занятия.
Поради краткия остатък от размера на присъдата от 19.11.2024г. е включен в
задължителната индивидуална програма "Живот на свобода", която е с
продължителност един месец и ще го запознае с предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и
за изготвяне на план "моите първи стъпки на свобода", в който л.св. сам формулира
своите краткосрочни цели.
По отношение на настоящото престъпление, л.св. И. изразява оневинителни
нагласи, оправдавайки се с наложили го обстоятелства. Лицето е с богато криминално
минало в което присъстват осъждания на основание чл. 343б, чл. 343в; чл. 194 и чл.
235 от НК.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС е посочено, че на осъденото лице е предоставяна
два пъти правната възможност да ползва условно предсрочно освобождаване - с
Определение № 508/25.07,2024г. по ЧНД № 420/2017г. по описа на ОС - Враца и с
Определение № 397/16.08.2019г. по ЧНД 345/2019г. по описа на ОС - Враца, след което
отново се проследява рецидивиране на престъпното поведение, което отчетливо
очертава трайно криминализиране на личността, не съобразяване със
законоустановените норми и липсата на поправителен ефект, въпреки многократно
налаганите наказателни мерки. В заключение е посочено, че индивидуално -
корекционната работа с л. св. И. е препоръчително да продължи в посока промяна в
3
нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално
поведение, разпознаване на факторите довели до реализирането на деструктивното
поведение.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл. 439а НПК.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е взел участие в трудови и
учебни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях
липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за
трайното му поправяне.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви. Следва да се обърне внимание и на
факта, че видно от затворническото досие и данните за личността на И., не може да
бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация на осъденото лице. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че настоящият престой на И. в затвора не
е първи по ред и вече два пъти е ползвал института на условно-предсрочно
освобождаване. Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на З.
И. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект на
започналата позитивна промяна, за да има шанс при напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства
за неговото поправяне. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата -
предсрочно освобождаване. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
4
за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване
поради няколко причини.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да
се грижи за децата им и че те се нуждаят от грижите на И., не са сред обстоятелствата,
които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от
съда, за да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения З. З. И., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора - Враца да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване
на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 1/един/ месец
и 6/шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5