Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№              1298             / 14,07,2015 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни 2015 г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                      ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

при участието на секретаря Е.Д.

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 892/2015 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 23437/21,05,2014 г. от Т.Н.К. ***, ЕГН **********; против решение № 1729/25,04,2014 г., постановено по гр. д. № 13030/2013 г. на РС – гр. Пловдив, ІII гр. състав В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден, солидарно с Н.Д.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „ДЖИ ЕС ФИНАНСИ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК **********; сумата от 19702,19 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит от 29.09.2011 г., както и сумата от 7557,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2012 г.- 29.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.08.2013 г. до пълното им изплащане.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Твърди, че процесният договор за кредит не е произвел действие, тъй като уговорената сума не й е предадена от заемодателя; както и че уговорените с договора неустойка и възнаградителна лихва са прекомерни и противоречат на добрите нрави, поради което в тези части договорът между страните е нищожен. Въз основа на изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да реши спора като отхвърли предявените срещу жалбоподателя искове.

Ответникът по жалбата „ДЖИ ЕС ФИНАНСИ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК **********; изразява становище за неоснователност на  същата. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД.

Предявени от „ДЖИ ЕС ФИНАНСИ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК **********; против Т.Н.К. ***, ЕГН **********; и Н.Д.К. ***, ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно (Т.К. – като заемополучател; и Н.К. – като солидарен длъжник) да заплатят на ищеца сумата от 19702,19 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит от 29.09.2011 г., както и сумата от 7557,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2012 г.- 29.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.08.2013 г. до пълното им изплащане. Предмет на въззивна проверка е решението само по исковете срещу Т.К.. Решението по отношение на Н.К. е влязло в сила.

Ответникът К. не предявява писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Едва с въззивната жалба предявява възражения за частична нищожност на договора за кредит между страните по отношение на уговорените с него неустойка и възнаградителна лихва поради прекомерност на същите в противоречие с добрите нрави. Заявените възражения не се отнасят до т. нар. „обективна нищожност“, за която съдът следи служебно дори при липса на възражение от страните в тази насока. И доколкото са предявени много след изтичане на преклузивния срок за това, разглеждането им по същество е недопустимо.

 

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника заем в размер на 20000 лв., а ответникът се е задължил да върне посочената с,ума, както и да заплати като възнаграждение посочена в договора лихва. Това твърдение е основателно и се установява от представения (на л. 5 по делото на РС) договор за заем № 34/29,09,2011 г. Със същия се уговаря задълженията на заемополучателя за връщане на сумата и за заплащане на възнаградителна лихва да се изпълнят на 60 месечни вноски, всяка от по 647,07 лв.

С договора – чл. 8 ал. 7 от същия, страните уговарят, че с част от предоставената в заем сума ще бъде погасено неизпълнено към датата на сключване на договора задължение (в размер на 3774,82 лв.) на заемополучателя към заемодателя, произтичащо от сключен между тях договор от 20,07,2011 г. Остатъкът от заемната сума, в размер на 16225,18 лв., е преведен от ищеца по сметка на ответника с преводно нареждане от 05,10,2011 г. (вж. л. 56 по делото на РС). С това се установява, че договорът за заем е произвел действието си.

От заключението на извършената пред РС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца са налице данни за частично изпълнение задълженията на ответника и към датата на предявяване на исковата молба размерът на непогасената главница възлиза на 19702,18 лв., а на възнаградителната лихва – 7557,41 лв. Датата на последното плащане на ответника е 06,11,2012 г.

Според чл. 6 вр. 5 от договора за кредит, заемодателят може да счете заема за предсрочно изискуем при неплащане на вноска на уговорената дата. С нотариална покана, връчена на 18,04,2013 г. (вж. л. 11 и 9 по делото на РС) кредитополучателят е уведомен за това, че въз основа на чл. 6 от договора, заемодателят обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на тринадесет вноски по същия.

При тежест върху ответника, същият не ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си по договора за кредит.

При това положение предявените искове следва да се приемат за основателни и ответникът Т.К. следва да бъде осъдена да заплати, солидарно с Н.К., претендираните суми. До същия извод е достигнал и РС. Решението в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски на въззиваемия не следва да се присъждат, предвид изричното изявление на представителя му в с. з. на 17,06,2015 г., че не претендира такива.

По изложените съображения съдът

 

            

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1729/25,04,2014 г., постановено по гр. д. № 13030/2013 г. на РС – гр. Пловдив, ІII гр. състав В ЧАСТТА, с която Т.Н.К. ***, ЕГН **********; е осъдена, солидарно с Н.Д.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „ДЖИ ЕС ФИНАНСИ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК **********; сумата от 19702,19 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит от 29.09.2011 г., както и сумата от 7557,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2012 г.- 29.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.08.2013 г. до пълното им изплащане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.  

                    

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: