Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 07.05.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Петя Василева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1410 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1, вр. с чл.86,
ал.1, вр. с чл.99 от ЗЗД, предявени от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
п.к.1606, управител Р.В., съдебен адрес:***, тел. ****, чрез адв. Н.Ш., против К.Н.К., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 01.09.2015г. между „****“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и К.Н.К., бил сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Твърди
се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „****“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава; заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „****“ на интернет страницата на кредитодателя
- ****. На посочената страница „****“ предоставяли Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да
бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучаггеля
на интернет страницата на „****“. Кредитополучателят трябва да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”.
С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя, се считало, че се
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди
се, че съгласно т.2.2 от Общите условия кредитодателят
дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането
ѝ. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се
начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и
периода на погасяване на договора за кредит.
В
процесния случай, на 01.09.2015г. страните сключили
договор за кредит, фигуриращ в системата на „****“ под № **********. В заявката
си К.К. заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер BGN 750,00 (седемстотин и петдесет лева), като заявил и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно последната и условията по договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен
превод посредством „Изипей“ на 01.09.2015г., за
период от 30 дни, с падежна дата 01.10.2015 г. Към уговорената дата на връщане
на сумата, кредитополучателят се задължавал да заплати на „****“ ЕООД сума в
общ размер 892,50 (осемстотин деветдесет и два лева и 50 стотинки), от които:
750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) – главница; 117,23 лв. (сто и седемнадесет
лева и 23 стотинки) – такса за експресно разглеждане и 25,27 лв. (двадесет и
пет лева и 27 стотинки) – договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С
настъпване на падежа по договора обаче ответникът К.К.
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора,
касаещи неизпълнението, „****“ ЕООД (****) започнало да начислява наказателна
лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.3. (а),
същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.
На
01.02.2018г. „****“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията си по Договор № **********, в общ размер 1569,20 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и девет лева и 20 стотинки) от които: главница – 750,00 лв.
(седемстотин и петдесет лева); договорна лихва за периода на отпускане на
кредита – 25,27 лв. (двадесет и пет лева и 27 стотинки); наказателна лихва – 702,20
лв. (седемстотин и два лева и 20 стотинки) за периода от 02.10.2015 г. (денят,
следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията); такси за експресно
разглеждане – 91,73 лв. (деветдесет и един лева и 73 стотинки). Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му, Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“. Ето защо към настоящата
искова молба било приложено уведомление за извършената цесия.
В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „****“
ЕООД предоставили на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящ момент длъжникът не
погасил задълженията си.
Това
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
образуване на настоящото производство, като с исковата молба моли съда да осъди
ответника да му заплати следните суми: 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) –
главница; 702,20 лв. (седемстотин и два лева и 20 стотинки) – наказателна лихва
за периода от 02.10.2015 г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят
преди цесията); 91,73 лв. (деветдесет и един лева и 73 стотинки) – такси за
експресно разглеждане; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения
особен представител адв. Б.Н.-Д. оспорва иска. Счита,
че същият, макар и допустим, бил неоснователен, поради което моли съда да го
отхвърли.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор
за кредит № **********
се установява, че на 01.09.2015г. между „****“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „****“ в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника К.Н.К., в
качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с
предмет предоставяне от страна на кредитодателя на
потребителски кредит в размер на 750 лева. Договорът е сключен посредством
средствата за комуникация от разстояние между страните, съгласно разпоредбата
на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
във вр. с чл.8 ЗПФУР и оформен съгласно чл.2 Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, във вр. с чл. 3 ЗЕДЕУУ.
Не е спорно също, че на 01.09.2015 г. „****“ ЕООД, е
предоставило на ответника сумата от 750 лева (разписка за извършено плащане
№2000000088680441/01.09.2015 г.), а последният е поел задължение да върне
сумата до 01.10.2015 г., с договорна лихва от 25.27 лева, както и да заплати
такса за експресно обслужване в размер на 117.23 лева, или общо 892.50 лева.
По делото са представени в заверен препис извлечение от Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г.; извлечение от Приложение
№ 1 към договор за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018 г.; потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., издадено от „****“ ЕООД и Приложение
№ 4 към договор за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018г. – пълномощно за
уведомяване се установява. От тези писмени доказателства се установява, че на
01.02.2018г. „****“ ЕООД, в качеството си на цедент е
сключило с ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът
е прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор №
**********, в общ размер 1569,20 лв. от които: главница – 750,00 лв.; договорна
лихва за периода на отпускане на кредита – 25,27 лв.; наказателна лихва –
702,20 лв. за периода от 02.10.2015 г. до 31.01.2018 г.; такси за експресно
разглеждане – 91,73 лв. (деветдесет и един лева и 73 стотинки). Посочените вземания са описани в Приложение №
1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. С договора за цесия и
приложенията към него цесионерът е изрично упълномощен
да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му.
Представено е по делото уведомление, изходящо от „****“
„****“ ЕООД и адресирано до К.Н.К., с което същият на осн.
чл.99, ал.3 от ЗЗД се уведомява за извършената цесия на вземането, което „****“
ЕООД има към него, както и за това, че плащането на сумата от общо 1569,20 лева
следва да извърши към дружеството цесионер „К.Б.“
ЕООД. Приложена е обратна разписка за
връчване на уведомлението, в която е отбелязано, че пратката не е потърсена.
Относно уведомяването за цесията, съдът намира
следното:
Действително няма данни ответникът лично да е получил
преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата молба (на
л. 18) уведомление изходящо от цесионера „К.Б.“ ЕООД,
доколкото в известието за доставяне на л. 19 е отразено, че пратката не е
потърсена от получателя. Същевременно получаването на уведомлението в рамките
на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения
му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към
исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на неговото задължение.
Ответната страна не ангажира доказателства за
извършени плащания по процесния договор за кредит,
нито навежда такива твърдения.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен
и доказан в пълния предявен размер – също неоспорен от ответника.
При този изход на правния спор на основание чл.78 ГПК
и представения списък по чл.80 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в размер на общо 848.07 лева, от които 360 лева за адвокатски хонорар,
150 лева за платени държавни такси и 338.07 лева за внесендепозит
за особен представител на ответника.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на особения представител адв. Н.-Д..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
п.к.1606, управител Р.В., съдебен адрес:***, тел. ****, чрез адв. Н.Ш. следните
суми, дължими по договор за кредит № **********, сключен
на 01.09.2015 г. между „****“ ЕООД и К. Н. К.: 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) – главница; 702,20 лв.
(седемстотин и два лева и 20 стотинки) – наказателна лихва за периода от
02.10.2015 г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията); 91,73
лв. (деветдесет и един лева и 73 стотинки) –такси за експресно разглеждане;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК К.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
п.к.1606, управител Р.В., съдебен адрес:***, тел. ****, чрез адв. Н.Ш., разноски по делото в размер на общо 848.07 лв.
/осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. Б.Н.-Д. разходен
касов ордер за сумата от 338.07 лв. (триста тридесет и осем лева и седем
стотинки) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПВ