Мотиви по НЧХД №421/2015 г. по описа на Провадийски районен съд

 

        

         И.Т.И., ЕГН ********** *** в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу З.М.З. и Н.М.З. *** за това, че на 01.12.2015 г. в землището на гр.***, обл. Варна, в съучастие, като съизвършители помежду си, умишлено причинили на Т.И.С., ЕГН **********, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето, ожулвания по лицето, контузия на шията, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

За причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние И. е предявил граждански иск срещу подсъдимите в размер на 8000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 01.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е конституирал същия, като частен тъжител в наказателното производство.

         В проведеното съдебно заседание частният тъжител, чрез процесуалния си представител адв.П.Н. *** поддържа повдигнатото обвинение, като твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна.Счита, че подсъдимите са осъществили състава на чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и пледира за освобождаването на З.З. от наказателна отговорност по смисъла на чл.78а от НК, а по отношение на Н.З. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с максималния изпитателен срок.

По отношение на гражданския иск, моли същият да бъде уважен в пълния размер, както и да бъдат присъдени адвокатските разноски.

         В тъжбата си Т.С. излага фактическа обстановка според която същият живеел в гр.*** и от 15 години се занимавал с животновъдство, като притежавал ферма за отглеждане на овце и крави. Фермата се намирала извън града в постройки на бившата Керамична фабрика. Около фермата, в участък от около 30 декара изградил електропастир за паша на овцете.

         На 01.12.2015г. към 07,00 часа Т.И.С. заедно със сина си И.Т.И. отишли до фермата за да издоят и нахранят животните. До там стигнали с личния им автомобил марка „Ситроен Берлинго”. Първо обслужили кравите, а овцете пуснали на паша извън фермата в участъка ограден с електропастир. Към 10,00 часа двамата си тръгнали от фермата.

         Към 13,30 часа двамата отново отишли до фермата и още с пристигането си установили, че стадото овце не е в оградения участък и електропастира е разрушен. Тръгнали с автомобила да си търсят овцете и на около 1 км. от фермата, до помпената станция ги намерили. Същите били влезли в нива засята с ечемик и пасели. Нивата била арендована от СД „М.и 61 и Сие”- гр.*** с управител М. З. М.-баща на З.М.З. и Н.М.З.. И. И. спрял автомобила до нивата и влязъл в нея за да изкара овцете и да ги прибере във фермата.

В този момент до нивата дошли З.М.З. и Н.М.З. с автомобил „Гранд Чероки”. Спрели и без да кажат каквото и да било се нахвърлили върху И. И. и започнали да го бият с юмруци и ритници. Първи го ударил З.З. с юмрука на дясната си ръка по носа. Н.З. минал зад него, хванал го за раменете, дръпнал го назад, като И. загубил равновесие и паднал на земята по гръб. Тогава З.М.З. и Н.М.З. започнали да му нанасят ритници с крака и юмручни удари в областта на главата и цялото тяло. По главата основно го ритал Н.З., а З.З. го ритал в областта на гърдите, гърба и раменете. След това го оставили и си тръгнали. И. се обадил на баща си, като му обяснил какво се е случило и същият след пет минути дошъл на место. След това баща му позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се, като след 20 минути дошъл патрул на У-*** с двама полицаи- Г.А.М. и Х.И.Х.. Последните съставили на И. АУАН по чл.40, ал.2, т.3 от ЗОССИ и след това заявили, че ще започнат издирването на З.М.З. и Н.М.З..

След като полицаите си тръгнали,  Т.С. извикал помпиера на помпената станция за да управлява единият автомобил до фермата, тъй като И. И. не бил в състояние да шофира.

След като се придвижили до фермата с личния автомобил на С., той върнал помпиера до работното му място и отново се отправил към фермата. Край пътя видял да стоят подс.З.З. и подс.Н.З., заедно с брат си О. З., баща им М. М. и двамата полицейски служители Г.М. и Х.Х.. Като ги наближил, подс.Н.З. и подс.З.З. се затичали към пътя и Н. застанал пред автомобила. С. спрял за да не го блъсне. Н. минал откъм шофьорската врата, отворил я и му нанесъл силен юмручен удар в челюстта. Удари в лицето започнал да му нанася и подс.З.З.. С. успял да затвори вратата на автомобила. Тогава подс.З.З. с крак счупил стъклото на автомобила, Н.З. отворил вратата на автомобила и двамата отново започнали да му нанасят удари с юмруци основно в лявата част на лицето. Побоят продължил около 3-4 минути. Като видял, че двамата полицаи не се намесват, С. се притеснил и с дясната си ръка извадил дълъг касапски нож, който стоял между двете предни седалки. Като видял ножа двамата подсъдими се отдръпнали от автомобила. Едва тогава се намесили двамата полицаи, като хванали подс.Н.З., а О. З. хванал брат си подс.З.З.. Полицаите се обадили до полицейския участък в гр.*** и от там дошли още трима полицаи, които го откарали до полицейския участък, където снели сведения и го освободили.

На следващия ден Т.С. посетил КСМ при МБАЛ”Св.Марина” АД-Варна, където бил прегледат от съдебен лекар и му било издадено СМУ №79/02.12.2015г. от което е видно, че в резултат на нанесения му побой от страна на З.М.З. и Н.М.З. е получил множество травматични увреждания.

С оглед на тази описана фактическа обстановка моли съда да постанови съдебен акт с който да признае подсъдимите за виновни.

Съдът счита, че описаната в тъжбата фактическа обстановка донякъде се припокрива с установената такава в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият З.М.З. не се признава за виновен, като излага фактическа обстановка, според която след като видели, че овцете на И. и на Т. са в техния блок и след инцидента с брат му, се прибрали в базата. Там си работили. Когато се прибирали по пътя, имало заплахи от Т.С.. Същият махал с ръце нещо и карал много бързо.

Т. минал с колата си и в движение започнал да обижда, като викал: „Сега ще видите, като сляза ще ви изкарам червата“. З.З. му казал, че влиза в тяхната собственост. Тръгнал към него и му казал: „Спри да се разберем“. Той подминал входа и спрял. З. вървял към него и го видял, че посяга да отвори вратата и в ръката си държал нож. Посегнал същевременно и като се дръпнал го закачил с острието. З., като се дръпнал и той му  разрязал фланелата. Ножа бил голям, касапски нож. Уплашил се, защото той посягал на живота му. При самозащита З. блъснал вратата на автомобила и тя се затворила и вече зад него били брат му и баща му и след тях и полицаите и те го дръпнали. Според З.З. било възможно тогава да се е счупил прозореца на автомобила. Същият твърди, че пряк удар от негова страна по Т.С. не е имало.

В същия дух са и обясненията на подс.Н.М.З., заявява, че никой не е удрял Т.С..

Съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими, тъй като същите в голяма степен се подкрепят и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. З. М., О. М.З. и К.Б.К., въпреки, че първите двама имат роднинска връзка с подсъдимите, както и от показанията на св.Х.И.Х. и Г.А.М..

Видно от показанията на св.М. М., баща на подсъдимите, проблемът с изтърването на животните от страна на частния тъжител датира отдавна, като многократно са водили разговори, но без резултат. По отношение на инцидента същият заявява, че докато  е бил в базата с полицаите Т.С. минал и след това се върнал пак на блока. Т. минал с колата, пикапче, червено. След това пак се върнал обратно, след около 15 – 20 минути. Този Т. намалил скоростта и казал: „Ще ви еба майката сега, ще ви изкормя“. Тогава тръгнал големия му син З. да го пита на кого ще ебе майката и тогава Т.С. пак нещо казал и посегнал да вади нож и З., за да се предпази се дръпнал назад и блъснал вратата, за да се предпази. Видял ножа, който бил голям, около 30 см, касапски. На З. му била порязана фанелата отпред. Н. бил на страни, защото като разговаряли той казал, че го боли главата отзад и от лявата или от дясната страна, като са се боричкали с И. го е ударил в предходно спречкване същият ден. Според св.М., стъклото на колата се счупило при блъскането на вратата. Размяна на удари между двамата не е имало според този свидетел.

В същия дух са и показанията на св.О. М.З.-брат на двамата подсъдими.

В хода на делото бе разпитан и св.К.Б.К., който заявява в съдебно заседание, че към декември 2015 г. работил при фирма М.и, като заварчик. На 01.12.2015 г. бил в стопанския двор, работил върху едно ремарке. Бил сам, а подсъдимите имали друга работа. По едно време чул, че спира кола. Чул да се псува, че ще някоъй щял да им извади червата- имало закани. Псувал Т.С.. Полицаите били там, когато станало това. Синовете на М. били там, баща им М. и той бил там. К. чул само разправия с тях. Не е имал пряка видимост, където спряла колата. Не знае как завършила разправията, тъй като не можел да види нищо от тези машини.

В хода на делото бе разпитан св.И.Т.И.-син на частния тъжител, от показанията на който става ясно, че същият се занимава с животновъдство, като живеел заедно баща си и неговото семейство.Имали ферма в която отглеждали към 15 крави и 70-80 овце, а  фермата им се намирала в бившата циглена фабрика, извън гр. ***. И зимата и лятото животните били заградени с елетктро-пастир и почти винаги са били в електропастира.

Същият не е станал свидетел на инцидента и дава показания единствено относно състоянието на баща си след инцидента.

В хода на делото бяха разпитани и свидетелите Х.И.Х. и Г.А.М.-полицейски служители посетили мястото на инцидента, като и двамата заявяват, че не са били свидетели на инцидента, а са се отзовали по повод сигнал за извършен побой. На место св.Х. видял състоянието на И. И. за който казва: „състоянието на И. беше видимо здрав, с животните на крака. Кръв не съм забелязал да е имало.“ От страна на двамата подсъдими заявява, че не е имало спор, че е имало спречкване. Според св.Х. е имало и други случаи при които животните на И. да са влизали в нивите на З..

По отношение на инцидента с частния тъжител заявява, че на 01.12.2015 г. бил на работа и получил сигнал от тел. за спешен случай 112. Разпоредено му било да отиде на сигнал за скандал от оперативно дежурна част. Заварил помпиера и И. И.-син на частния тъжител. Малко след това дошъл и Т.С.. И. му разказал какво се е случило. С колегата Г.М. се върнали обратно със служебният автомобил, защото базата на М. е била в обратна посока от мястото където били установени животните.  Пред базата нямало никого. В самата база в двора били З., Н. баща им, и още някакви хора, които ремонтирали нещо по тракторите. Автомобила го оставили навън. Разговаряли със З. и Н. и те си признали че са нанесли побой на И. И..Обяснил им, че ще им бъдат съставени актове по наредбата на Община ***, те се съгласили с това и казали че са виновни. С колегата започнали изготвянето на актовете. После забелязал, че с червения пикап Т.С. ***. Св.Х. не чул той да казва нещо, но чух някой от двамата, Н. или З. да каза: „Ела да се разберем“ или нещо от сорта. Възможно било и Т. да е казал нещо на момчетата, но не е сигурен,  защото те двамата хукнали в  посока пътя. Т. спрял автомобила, и после започнали едни обидни думи от З. и Н. към Т.. Колегата му М. бил по-близо и тръгнал по напред от него към събитието. След него тръгнал брата на Н. и З. – О.. Х. пристигнал след тях, но това което видял било че Н. и З. блъскали по колата. Другото, което видял било че З. ритнал с крак стъклото на вратата на водача, счупил стъклото и крака му влязъл вътре. Не може да твърди, че е ритнал Т., но видял, че крака му хлътнал вътре в автомобила. В последствие видял, че Т. има множество порезни рани върху лицето и кървял. По повод на случилото се и съгласно извършени хулигански действия двамата З. и Н. били задържани и започна УБДХ срещу тях. По отношение на твърденията, че е имало нож в автомобила същият заявява, че не го е виждал.

В същия дух са и показанията на св. М., поради което съдът ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви, последователни и взаимнодопълващи се.

В хода на делото бе допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза от чието заключение става ясно, че вследствие на нанесения побой Т.И.С. е получил разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето, ожулвания по лицето, контузия на шията, като описаните травматични увреждания са били в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани по окосмената част на главата, лицето, шията, респективно при нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че уврежданията са получени при удар с юмрук но не и от рамката на вратата. Реално ако главата се е ударила в колонката би могло да се получат. От стъклото се получавали линейни ожулвания и рани. Имало, които са в предната част на лицето вътрешната страна на горната устна, които нямало как да се получат. Директен удар върху шията и с ритник можело да се получи.

         Съдът изцяло кредитира и приема заключението на вещото лице,     като дадено обективно, компетентни и изчерпателно отговарящо на всички зададени въпроси.

В хода на делото бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с представените по делото доказателства с рег. № 105820-364/15.06.2016 г. да изготви в писмена форма веществено доказателство, като за целта възпроизведе съдържанието на записа касаещ файловете *********.wav; *********.bmp; *********. bmp; ********* .wav; *********. bmp. 

Като вещо лице бе определен Ц.Ц., който изготви заключение по възложената експертиза и от което се видя, че съдържанието на записите касаещи файловете *********.wav; *********.bmp; *********. bmp; ********* .wav; *********. bmp. 

Въпросното заключение по никакъв начин не давя някаква яснота за конкретните действия на подсъдимите, а описва единствено разговора на бащата на частния тъжител със служителите от национален телефон за спешни повиквания 112.

Към материалите по делото бяха приложени и писмо с вх. № 3283/18.07.2016 г. от Община *** с приложен АУАН № 764035/01.12.2015 г.; вх. № 3600/03.08.2016 г. от Началника на РУ Провадия, ведно с приложени заповеди за задържане на лицата З.М.З. и Н.М.З.; писмо с вх. № 3626/04.08.2016 г. от „Теленор България“ ЕАД; писмо с вх. № 3802/16.08.2016 г. от Началника на Участък – ***, ведно с приложено копие от лист № 90 (страница № 2) на книга № 162 от 09.01.2015 г. за съобщения и сигнали получени в У ***.

         Видно от събраните в хода на делото доказателства съдът прави извода, че може по безспорен и категоричен начин да се твърди, че подсъдимият З.М.З. е осъществил състава на чл.130, ал.1 от НК.В хода на съдебното дирене се доказа по безспорен и категоричен начин, че именно той е причинил телесните увреждания на частния тъжител Т.И.С., което се доказа по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на разпитаните свидетели и заключението по допуснатата и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза.

         От субективна страна деянието е извършено при форма на вината, пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал настъпването на обществените последици и съзнателно е целял тяхното настъпване, което е видно от неговите действия. Същият е съзнавал, че с действията си причинява телесни увреждания визирани в чл.130, ал.1 от НК. Съдът счита, че е налице несъмнена пряка причинно-следствена връзка между действията на дееца и настъпилия обществено опасен резултат.

         По силата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител. Независимо от позицията изразена от подсъдимия, независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя.Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови оправдателна присъда.

         Съобразявайки се с всичко изложено и на основание чл.303 от НПК, съдът прецени, че подсъдимият З.М.З. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, затова, че на 01.12.2015 г., в землището на гр. ***, обл. Варна, умишлено причинил на Т.И.С., ЕГН: **********, лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето, ожулвания по лицето, контузия на шията, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като го оправда по първоначално възведеното обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

         С оглед на гореизложеното съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия и налагането му на административно наказание.

         При определяне на наказанието съдът взе, като смекчаващи вината обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия и липсата на предишни осъждания. Наред с това отчете и обстоятелството, че често животните на частния тъжител са напускали мястото на пашата си и са навлизали в имота на З., обстоятелство, което допълнително е повлияло за да се достигне до настоящото деяние от страна на подсъдимия.Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани.

         Предвид на тези обстоятелства съдът счете, че следва да наложи глоба в минималния размер по смисъла на чл.78а от НК, а именно 1000,00/хиляда лева, като счита, че с така определеното наказание, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК за превъзпитаване и поправяне на подсъдимия, като по този начин ще бъде преграден пътя му да извършва други обществено опасни деяния. Съдът счита, че едно такова наложено наказание ще има най-справедлив характер за подсъдимия предвид младата му възраст.

Съобразявайки се с всичко изложено и на основание чл.304 от НПК, съдът прецени, че подсъдимият Н. М. З. следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съдът достигна до този извод с оглед показанията на свидетелите, като нито един от тях, с изключение на частния тъжител не заявява, че Н.З. е имал някакво съприкосновение със С..

         С оглед на безспорно доказаната вина на З.З., съдът уважи гражданския иск от страна на частния тъжител срещу подсъдимите в размер на 400,00 лева, като го отхвърли за разликата до 8000,00 лева, като неоснователен и недоказан. При определянето на гражданския иск съдът взе предвид характера на телесните увреждания, както и липсата на доказателства относно периода на възстановяване, както и разходите за медикаментозно лечение, поради което го отхвърли за разликата до претендирания размер.

Предвид уважаването на гражданския иск в размер на 400,00 лева, съдът осъди подсъдимия З.З. да заплатят държавна такса върху уважения му размер, в размер на 50,00 лева в полза на Държавата по сметка на ВСС, както и да заплати на Т.И.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 195.00 лева, представляваща направените от него съдебни разноски, както и сумата от 800 лева, представляваща адвокатски хонорар.

 

         Воден от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                          

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: