Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Бургас, № 1754 / 20 ноември 2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на трети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 1427
по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.72, ал.4
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателката М.П.Г. ***, със съдебен
адрес *** – партер, офис 2, чрез адвокат С.К., е оспорила заповед рег.№ЗОИ - зз
– 487/14.07.2015г. издадена от мл.инспектор Е.С. Д., служител на РУ МВР
Несебър, с която е заповядано задържането на жалбоподателката за срок от 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194, ал.1 от НК –
заподозряна в извършване на кражба. Жалбоподателката твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът лично, оспорва жалбата и иска
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По фактите:
По делото освен обжалваната заповед са
представени и разписка, съставена от жалбоподателката в процеса на задържането
й, протокол за обиск на лице, декларация, в която са декларирани различни
обстоятелства, свързани със задържането и сведение написано и подписано от
жалбоподателката. Липсват доказателства за констатирана кражба, по повод на
която да е възникнало съмнение, че е извършена от жалбоподателката, доколкото
фактическото основание за задържане е, че тя е заподозряна в извършване на
кражба.
В съдебно заседание на 03.11.2015г.
ответникът изрично заяви, че това са всички доказателства, въз основа на които
е издадена обжалваната заповед. Същият беше разпитан от съда по искане на
жалбоподателя по реда на чл.176 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. При отговора си
ответникът посочи, че преди да започнат смяната на съответния ден, имали
инструктаж, на който били прочетени бюлетините за извършените престъпления до
този момент и в тези бюлетини имало данни за една-две кражби, при които
извършителят е жена, с физическо описание наподобяващо описанието на
жалбоподателката. Потърпевшите в повечето случаи са били чужденци и са описвали
жена с физическите данни, които притежава М.Г.. Имена не са посочвани според
изявлението на ответника. Освен това същият заяви, че жалбоподателката е
позната в полицейските среди, защото предлага сексуални услуги срещу заплащане
и има доста регистрации, от които две за извършени кражби. Ответникът не се
сеща за конкретната кражба, но мисли, че става въпрос за мобилен телефон и пари.
След инструктажа, по време на самата
смяна в късните часове на същия ден на един паркинг ответникът и негов колега
видели жалбоподателката да разговаря с един чужденец. След това извършили
справка по телефона с дежурния и от началникът им получили разпореждане
жалбоподателката да бъде задържана, защото отговаря на описанието по
досъдебните производства, за които ответникът научил по време на инструктажа.
Не си спомня точно за какви кражби става въпрос, но те са идентични и в
повечето случаи се касае за откраднати пари и ценности.
След въпрос на съда ответникът изрично
отговори, че в момента, в който са забелязали жалбоподателката, тя просто е
разговаряла с чужденец, но предвид нейното минало и това, че се занимавала с
проституция ги накарало да се обадят на дежурния.
По делото е представена и справка,
изготвена на 22.07.2015г. - след издаването на обжалваната заповед, от ВПД
началник сектор „ОП” главен инспектор И.П. до началника на РУ МВР Несебър. В
справката е посочено, че 14.07.2015г. около 00,30ч. велопатрул „Юг” при РУ
Несебър, в района на хотел „Глобус” в к.к. Слънчев бряг, спрели за проверка
жалбоподателката. При извършена справка се установило, че тя е с 8 бр.
регистрации за извършени престъпления по чл.194 и чл.329 от НК, отговаря на даденото
описание по няколко извършени кражби на територията на к.к. Слънчев бряг,
осъществени на 10.07.2015г., за които са образувани две досъдебни производства.
Според справката служителите са задържали лицето с оглед установяване на
съпричастността му към извършените кражби.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
– мл.полицейски инспектор при РУ МВР Несебър, в нужната писмена форма, при
спазване на административно-производствените правила.
Правното основание за издаване на
заповедта посочено в нея е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Целта на процесното задържане, което
представлява принудителна административна мярка е да се предотврати
възможността лицето, за което има данни да е извършило престъпление, да се
укрие и спрямо него да не може да се реализира наказателна отговорност. За
прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето извършило
деяние, представляващо престъпление по смисъла на НК. Необходимо е обаче
наличието на доказани данни, обосноваващи предположение, че има вероятност това
лице да е извършител на престъпление, за да може административния орган при условията
на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
В процесният случай фактическият мотив в
заповедта, с която е наредено задържането е „чл.194, ал.1 от НК – заподозряна в
извършване на кражби”. По делото не са ангажирани от ответника доказателства,
от които може да се установи, че такава кражба е извършена, за да се прецени
дали жалбоподателката има някакво, макар и косвено, съпричастие към такова
деяние. От доказаните факти става ясно, че органите на реда са установили
жалбоподателката да разговаря с друго лице на паркинг близо до хотел, като в обясненията
дадени по реда на чл.176 от ГПК ответникът изрично посочи, че в този момент
жалбоподателката не е извършвала нищо нередно. Обстоятелството, че пострадали
от кражби, по чиито сигнали са образувани две досъдебни производства,
индивидуализирани в справката на л.5, са описали лице, което физически
наподобява жалбоподателката не е основание същата да бъде задържана, защото
физическото описание може да служи за стесняване на кръга от заподозрени лица,
но не може да послужи за индивидуализиране на конкретен извършител без да е
извършено разпознаване, т.е.от физическото описание, че се касае за жена около
30 години, със съответен ръст и цвят на коса и евентуално телосложение, не може
да се направи еднозначен извод, че това е именно жалбоподателката.
От обясненията на ответника стана ясно,
че мотива за задържането е устното нареждане, което той е получил от своя пряк
началник да извърши задържането. Такъв мотив не може да има никой
административен акт, особено административен акт, който има за последица
краткотрайно отнемане на личната свобода. Самият закон също не дава възможност
за такъв вид предпоставки за издаване на заповед с процесното съдържание.
Отделно от това в противоречие с целта на
закона жалбоподателката е задържана в момент, в който тя, дори по сведение на
ответника, не е извършвала никакво противоправно деяние. Дори да се приеме, че М.Г.
следва да се третира като евентуално възможен извършител на кражби, за които
ответникът е разбрал по време на сутрешния инструктаж, няма никаква пречка по
надлежен ред същата да бъде призована да се яви в полицията, където да й бъдат
снети обяснения и да се извърши разпознаване и едва тогава, или ако въпреки
надлежното призоваване не се яви, тя да бъде задържана по реда, по който това е
осъществено с процесната заповед. Предишните регистрации и данни за извършени
други престъпления не могат да бъдат мотив за прилагане на мярката по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, защото тази мярка може да се налага само, ако има конкретно
непосредствено извършено престъпление, за което са налице данни, макар и
косвени, че лицето има съпричастност. Криминалното минало на обекта на мярката
няма отношение към предпоставките за нейното прилагане. Още по-малко относимо
към мотивите за задържането може да бъде твърдението на ответника, че
жалбоподателката предлага сексуални услуги срещу заплащане. Това деяние, за
разлика от сводничеството, не е инкриминирано в наказателния кодекс.
По изложените съображения обжалваната
заповед, като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и с
целта на закона, следва да бъде отменена.
При този изход на спора разноски следва
да се присъдят в полза на жалбоподателката в размер на 410 лв., от които 10 лв.
платена държавна такса (л.14) и 400 лв. платено възнаграждение за един адвокат
(л.20).
Мотивиран от това и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед рег.№ЗОИ - зз –
487/14.07.2015г. издадена от мл.инспектор Е.С. Д., служител на РУ МВР Несебър,
с която е заповядано задържането на М.П.Г. за срок от 24 часа, на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на М.П.Г.
направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: