РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Сандански, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100575 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1
от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск,
предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр. София, представлявано от Ю.Хр.Ю. срещу АС. АЛБ. Ф. от гр. Сандански.
Ищецът сочи, че на 09.12.2016 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника А.Ф. е бил
сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е бил предоставен заем в
размер на 400 лв. Ищецът твърди, че съгласно уговореното в договора освен връщането на
заемната сума, ответникът се съгласил да върне и договорна лихва в размер на 34,69 лв. или
обща сума в размер на 434,69 лева. Твърди, че тази сума е следвало да бъде заплатена
разсрочено на 21 бр. седмични вноски, всяка в размер на 20,70 лв. за периода от 16.12.2016
г. до 05.05.2017 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на вноските.
Твърди, че на 31.10.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 год. между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, съгласно което агенцията е придобила всички вземания спрямо
ответника по посочения договор за заем. Ищецът твърди, че е правоприемник на цесионера.
Твърди, че ответникът е бил уведомен за цесията на 16.11.2017 г. и тъй като дължи суми по
договора за заем е подал заявление пред Районен съд – Сандански за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 320,71 лв., за главница, за договорна лихва от 20,68 лв. и
обезщетение за забава от 129,04 лв. или общо 470,43 лева. Посочва, че срещу издадената
1
заповед за изпълнение от ответника е било подадено възражение, поради което ищецът
твърди, че предявява настоящия иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника АС. АЛБ. Ф., че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
следните суми, предмет на издадената заповед за изпъление по ч. гр.д. № 243/ 2021 год. по
описа на РС- Сандански: сумата от 320, 71 лева, представляваща главница за периода от
13.01.2017г. до 05.05.2017г., сумата от 20, 68 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 13.01.2017г. до 05.05.2017г., сумата от 129, 04 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Иска се от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът се явява и не оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти по делото:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, преобразувано от “Агенция за събиране на
вземания” АД, е вписано в търговския регистър. Дружеството се представлява и управлява
от Ю.Хр. Ю.
На 09.12.2016 год. между “Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София и АС. АЛБ. Ф. е бил сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който на
Ф. е бил предоставен паричен заем в размер на 400 лева. Съгласно чл. 3 от договора,
параметрите на отпуснатия заем били следните: договорен годишен лихвен процент 40, 08
%, годишен процент на разходите 49, 102% или общата сума на заема възлизала на 434, 69
лева. Сумата е трябвало да се върне на 21 броя седмични вноски от по 20, 70 лева за периода
от 16.12.2016 год. до 05.05.2017 год. Договорът е бил подписан от представител на
заемодателя и от заемателя. С полагането на подписа Ф. е декларирал, че надлежно е
получил в брой заемната сума в размер на 400 лева – чл.4, ал. 1 от Договора. С подписването
на договора Ф. е декларирал, че е запознат и с Общите условия, които представлявали
неразделна част от договора – чл. 8 от договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, в случай
на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер
на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на
просрочието до неговото пълно погасяване.
На 14.01.2017 год. ответникът е изпаднал в забава. На 05.05.2017 год. е изтекъл крайният
срок за погасяване на заема. По делото е безспорно (не се спори от ответника), че
погасителните вноски в периода от 13.01.2017 год. до 05.05.2017 год. не са платени. Същите
възлизат на общата сума от 351, 89 лева – видно от погасителния план към договора.
На 31.10.2017 година между “Сити кеш” ООД – като цедент - продавач и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, като цесионер – купувач е бил сключен Договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който страните се споразумели, че цедента
ще прехвърли на цесионера вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени в съответствие с действащото в Република България законодателство и които
вземания се прехвърлили ведно с привилегиите, обезпеченията и други принадлежности и
били подробно изброени и индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1,
което било неразделна част от договора.
От Приложение № 1 към този договор е видно, че под № 1210 от списъка на продадените
вземания е вземането против ответника А.Ф. по гореописания договор за заем от 09.12.2016
год. В чл. 4.5 от този договор е било уговорено задължение за купувача (цесионера) от
името на продавача и за своя сметка, да изпрати писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия. С подписването на договора продавачът е упълномощил
купувача с правата да уведоми длъжниците, както и допълнително да издаде изрично
пълномощно. От страна на законния представител на цедента “Сити Кеш“ ООД е било
подписано и пълномощно, по силата на което същият е упълномощил цесионера “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания,
прехвърлени с договора за цесия от 31.10.2017 год. , сред които и А.Ф..
На 16.11.2017 година ответникът Ф. е получил уведомително писмо от “Сити Кеш” ООД,
чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, че е бил сключен гореописания договор за
цесия и че неговото задължение към “Сити Кеш” ООД е било прехвърлено и придобито от
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД и му е бил даден пет дневен срок от получаване на
писмото да погаси дължимите суми общо в размер на 620, 05 лева. След изтичане на срока
сумата не била платена.
На 23.02.2021 год. “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявило заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника пред РС- Сандански за сумата от 320,
71 лева, представляваща главница по описания договор за паричен заем за периода от
13.01.2017 год. до 05.05.2017 год., за сумата от 20, 68 лева, договорна лихва за периода от
13.01.2017г. до 05.05.2017 г., за сумата от 129, 04 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащането й.
По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 243/ 2021 година и на 26.02.2021 година в
полза на ищеца срещу ответника е била издадена заповед № 900615 за изпълнение на
парично задължение за посочените суми, както и за сумата от 25 лева за направените
разноски за платена държавна такса и сумата от 50 лева за разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е била връчена на А.Ф. на 22.03.2021 год. На 05.04.2021 година
той е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената срещу него
заповед за изпълнение. На 23.04.2021 год. на заявителя е било съобщение от заповедния съд,
че от страна на длъжника е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение.
Настоящият иск е бил предявен на 19.05.2021 година.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
3
Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да
установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който
е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на
издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство,
която не е влязла в сила, тъй като в двуседмичния срок от връчването й длъжникът е
възразил срещу нея. В настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което
съдът приема предявения иск за допустим.
Предявеният иск е основателен:
От доказателствата по делото се установи, че на 31.10.2017 година между ”Сити кеш”
ООД и ответника А.Ф. е бил сключен договор за паричен заем. Посоченото дружество
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С посочения договор на ответника
Ф. е била предоставена заемна сума в размер на 400 лева. Уговорена е била между страните
и договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е възлизал на 40,08 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 49,102 %. Заемната сума е била предоставена в
брой в деня на сключването на договора. Т.е заемодателят е изпълнил задължението си и е
предал заемната сума, а заемателят не е изпълнил задължението си да погаси кредита
съгласно уговореното в договора на вноски и в срок до 05.05.2017 година. Заемателят не е
погасил вноските за периода от 13.01.2017 год. до 05.05.2017 год., поради което дължи на
заемодателя исковите суми от 320, 71 лева, представляваща главница за този период и
сумата от 20, 68 лева, представляваща договорна лихва за същия период.
От доказателствата по делото се установи, че ищецът по делото е собственик на тези
вземания на заемодателя по договора за паричен заем срещу ответника, по силата на
договора за цесия от 31.10.2017г. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия от
цесионера, надлежно упълномощен от цедента да го уведоми, поради което намира, че
ответникът дължи на цесионера – ищцовото дружество сумите за главница и договорна
лихва по договора за заем.
Установи се по делото, че по силата на договора ответникът дължи на цесионера -
ищцовото дружество и обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху
неизплатените погасителни вноски за периода на забавата. Размерът на това обезщетение не
беше установен по делото, поради което съдът по своя преценка, по реда на чл. 162 от
ГПК, извърши собствени изчисления чрез он- лайн калкулатор и определи размера на
обезщетението за забавено изпълнение на главницата от 320, 71 лева за претендирания
период на забава от 14.01.2017 год. до 24.02.2021 год. на сумата от 134 лева. Ищецът
претендира обезщетение в размер на 129, 04 лева, поради което искът и в тази част се явява
основателен и следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски
4
по настоящото дело в размер на 225 лева, от които 125,00 лева за платена държавна такса и
100 лева за възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препращат разпоредбите на чл. 78,
ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
В полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в заповедното
производство в размер на лева 75 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АС. АЛБ. Ф. с ЕГН ********** от
гр.****, ул.“****“ №*** че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Хр.Ю.
следните суми по издадената срещу него заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по гражданско дело № 243/ 2021 год. по описа на Районен съд- Сандански:
сумата от 320, 71 лева (триста и двадесет лева и 71 ст.), представляваща главница по
договор за паричен заем № ****г., сключен със „Сити кеш“ ООД за периода от 13.01.2017г.
до 05.05.2017г., сумата от 20, 68 лева (двадесет лева и 68 ст.), представляваща договорни
лихви за периода от 13.01.2017г. до 05.05.2017г., сумата от 129, 04 лева (сто двадесет и
девет лева и 04 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2017 г. до
24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА АС. АЛБ. Ф. с ЕГН ********** от гр.******* да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.”Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева за направените
разноски по настоящото дело и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева за направените
разноски в производството по гражданско дело № 243/ 2021 г. на РС –Сандански.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5